Р Е Ш Е Н И Е
№:1526 10.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2876 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Производството по делото е образувано по жалба на Г.Н.Г.,***,
против отказ за издаване на удостоверение за търпимост по
удостоверение изх.№ 94-01-11052(7)/11.11.2019г., за УПИ ***, кв.** по плана на
гр.Българово, издаден от главен експерт-архитект при Община Бургас.
В жалбата се твърди, че в процесната заповед липсват
ясно мотиви дали за процесната постройка са налице условията за търпимост по смисъла
на § 16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Административният орган не е
изяснил и обсъдил релевантните факти за приложението на тези норми. Посочва, че
има два момента при установяването на търпимост – допустимост към сега
действащите разпоредби или към действалите по време на извършването на строежа.
В действалия по това време Правилник за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство (ППЗТСУ) е допустимо изграждането на обслужващи постройки. Поради
това иска отмяна на отказа и връщане на преписката на органа за ново
произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адвокат А.П., която поддържа жалбата. По негово искане съдът извърши
съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключение, както и
разпита един свидетел. Пледира за уважаването на жалбата и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна – главен експерт-архитект при Община
Бургас, чрез процесуалните си представители юрисконсулти С.П. и З.Х., оспорва
жалбата и пледира за отхвърлянето й.
Заинтересованата страна Я.Н.Т., ЕГН-**********,***,
чрез адвокат А.П. поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административно производство е започнало по заявление
№ 94-01-11052/29.03.2019г. (л.7) с което Г.Г. и Я.Т. са поискали от ЦАУ„Освобождение“
при Община Бургас издаването на удостоверение за търпимост по отношение на
строеж, описан като масивна едноетажна сграда с тавански етаж, разположена в
УПИ XVI-**6, кв.** по плана на гр.Българово, общ.Бургас, ул.Лиляна Димитрова
№20. Последвало извършването на проверка на място от главен специалист в отдел
„ГАТИ“ при Община Бургас, резултатите от която били обективирани в констативен
протокол от 22.04.2019г. (л.10). В него е посочено, че в УПИ XVI-**6, кв.** по
плана на гр.Българово, отреден за „жилищно строителство“, е изградена
едноетажна жилищна постройка с мансарден етаж, за която в дирекция
ЦАУ„Освобождение“ при Община Бургас не са съхранени строителни книжа. Сградата
е с размери 14,80м./4,90м. и отстои на изток 13,30м. от съществуващите сгради,
с УПИ III-**8 и IV -612, на 1м. на север с УПИ XVII-**7, на юг – 9,50м. и на
запад от ул.Л.Димитрова на 22м. Застройката е с площ 72,52м., като
конструктивната височина е 2,45м., а височината до билото – 2,70м. Покривът е
четирискатен, изграден върху надзид с височина от 1,30м., с трайно покритие –
керамични керемиди. Монтирани са водосточни тръби и улуци за отводняване на
покривните води, както и дървена дограма. Строежът е напълно завършен,
електрифициран и водоснабден. Посочено е още, че след преглед на стари планове
е установено, че в кадастралния план, одобрен със заповед № 489/10.02.1966г., в
имота има отразена паянтова едноетажна жилищна сграда, която не съответства на
строежа. Отбелязано е, че сградата не е отразена и предвидена за запазване по
предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ. В протокола е направен извод, че
удостоверение за търпимост не може да се издаде, поради факта, че изградената
постройка е на 1м. от съществуващата регулационна линия с УПИ XVII-**7, т.е.
по-малко от изискуемите съгласно чл.31,
ал.3 от ЗУТ отстояния и не е предмет на предвиждане на ЗП за запазване.
Отказът да се издаде удостоверение за търпимост
инкорпориран в констативния протокол от 22.04.2019г. е бил обжалван от Г.Г.
пред Административен съд - Бургас, който с решение № 1564/02.10.2019г. по адм.д.№ 1261/2019г. е прогласил неговата
нищожност и е изпратил преписката на главния архитект на общината за
произнасяне, защото е бил издаден от некомпетентен орган – от главен експерт в
отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ при Община Бургас.
Това е станало повод да бъде произнесен оспорваният
сега отказ за издаване на удостоверение за търпимост по удостоверение изх.№
94-01-11052(7)/11.11.2019г., от главен експерт-архитект при Община Бургас. В
него е цитирано отправеното заявление и приложените към него документи –
нотариален акт и удостоверение за наследници с които заявителите се легитимират
като собственици, скица и декларации от заявителите с нотариална заверка на
подписа, че процесната сграда е изградена до края на 1986г. Описани са
установените факти с констативен протокол от 22.04.2019г. и е направен извод,
че процесната сграда не представлява търпим строеж по смисъла на § 127, вр. §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Като доказателство за компетентността на ответника – главен
експерт-архитект при Община Бургас, да издаде оспорения отказ, по делото е
представена заповед № 494/23.02.2016г. в т.ІV.9 и 10 от която това му е
възложено за строежи с характеристиките на настоящия.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на
която е връчено процесното удостоверение на жалбоподателя, но тъй като то е
издадено на 11.11.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 20.11.2019г.
(видно от вх.индекс), съдът приема, че е спазен срокът за оспорване по чл.215,
ал.4 от ЗУТ.
По искане на жалбоподателя съдът разпита свидетеля
Неделчо К., който заяви, че е съсед на имота и от 5-6-7 годишен (сега
свидетелят е на 76 години) помни, че къщата на Г. си е все там. Първоначално
оградите са били от жив плет, а през 1970-71г. са били поставени и огради. След
1970г. е бил ремонтиран покрива на сградата. Тя винаги е била по един и същи
начин, няма промени в обема й, не е станала по-голяма или по-висока. В
последните 5 години не е извършван ремонт. Преди в сградата е живеел
наследодателят А., но след смъртта му, от 3-4 години тя е необитаема.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза с основно и допълнително заключения от вещото лице С.И.. Той е
установил съгласно основното заключение, че по действащия ПУП-ЗРП на
гр.Българово, одобрен през 1986г., в УПИ XVI-**6, кв.** (бивш парцел ХVІ-458,
кв.39 по плана от 1966г.) не се запазва съществуващата едноетажна постройка по
недействащия план. Предвиждането е за индивидуално жилищно строителство с
нанесено застроително петно. По действащата кадастрална карта на мястото е
заснет поземлен имот 07332.501.**6, в урбанизирана територия за ниско
застрояване (до 10 м.) и площ от 825 кв.м. В поземления имот е заснета и сграда
с идентификатор 07332.501.**6.1 с предназначение еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 95 кв.м. През 1994г. е извършена сделка по прехвърлянето на
този имот (вж. нотариален акт № 86, т.Х, д.№ 3201/1994г. – л.18), като по
отношение на сградата е записано, че поземленият имот е застроен със стопанска
сграда. Вещото лице е направило оглед и описание на процесната сграда, което
съответства на описанието по констативния протокол от 22.04.2019г., като
изрично е акцентирано, че ограждащата стена на сградата от запад е калканна,
без отвори за прозорци и е разположено приблизително на 1,00 м. от
регулационната граница с УПИ XVII-**7. Приел е съгласно твърденията на
жалбоподателя, че процесната сграда е построена през 1987г. Отделно в.л.И. е
посочил, че в този съседен имот на приблизително 0,50кв.м. от имотната граница
има изградени допълващи постройки, като е налице частично покриване на калкана
(вж. изготвената от в.л. снимка на л.76). Изследвал е регулационния план на
гр.Българово от 1966г. по който в парцел ХVІ-458, кв.39 има нанесена
полумасивна жилищна сграда, която не е запазена по действащия план от 1986г. Регулационната
линия между процесния УПИ и съседния УПИ XVII-**7 е прокарана още плана от
1966г. и съществува така и понастоящем.
В разпита си пред съда на 23.06.2020г. в.л.И. е
посочил, че за да приеме, че процесната сграда е построена преди 1987г. е взел
предвид технологията на извършеното строителство, което е от тези години. Освен
това поради липсата на пълно препокриване на калканите, няма допустимост по
действащия ПУП. Полумасивната сграда по плана от 1966г. като големина,
разположение и контур не съвпада с процесната сграда.
В допълнителното заключение вещото лице е изложило, че
полумасивната жилищна сграда по плана от 1966г. е била допустима съгласно § 190
от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
(ППЗПИНМ), защото сградата е на разстояние приблизително 1,6 м. от
северозападната регулационна линия с парцел XVII-458 и намалено отстояние от 3
м. със съседния имот или строеж на северната имотна граница е допустимо въз
основа на застроителен план към този момент, какъвто не е открит.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата по която е образувано настоящото производство
е подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, от лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните правни съображения:
Процесният отказ за издаване на удостоверение за
търпимост по удостоверение изх.№ 94-01-11052(7)/11.11.2019г. е издаден от
надлежно оправомощен орган от органа в чийто правомощия е издаването на акта. Принципно
удостоверението за търпимост се издава в административно производство, което се
развива между лицето, което е поискало издаването му и компетентния
административен орган. Видно от нормата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, касаеща
търпимите строежи, те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Препратката е към
чл.141, ал.1, чл.145, ал.1 и чл.148, ал.2 от ЗУТ, като всички те сочат, че
овластения орган е главният архитект на общината. В случая последният валидно с
цитираната заповед № 494/23.02.2016г., е предоставил тези свои правомощия на
издателя на процесния индивидуален административен акт.
Оспореният отказ за издаване на удостоверение за
търпимост е в установената от закона писмена форма, обективирана в удостоверение
изх.№ 94-01-11052(7)/11.11.2019г., като в него са посочени и адресатите му,
поискали издаването на такова удостоверение за търпимост. В съдържанието на индивидуалния
административен акт са изложени фактическите основания за издаването му,
посочени са ясни мотиви и конкретни правни основания, послужили на
административния орган да се произнесе в такъв смисъл.
Оспореният отказ е съобразен и с материалния закон.
Удостоверението за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, който се
издава в административно производство. Въпросът дали строежът е търпим по
смисъла на цитираната законова разпоредба е от правно естество и подлежи на
преценка във всеки отделен случай. Съгласно §16, ал.1, предл.първо от ПР на
ЗУТ, строежите, изградени до 7 април 1987 год. без строителни книжа, но
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно
предл.второ от същия текст, те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
след представяне на удостоверение, че са търпими строежи, т.е. в производството
по искане за издаване на такова удостоверение за търпимост, общинската
администрация следва да изследва въпроса, налице ли са предпоставките на § 16, ал.1
от ПР на ЗУТ и може ли заа процесния обект да се признае качеството на търпим
строеж.
За да се отговори положително на този въпрос, следва
да са налице следните дадени кумулативно предпоставки: строежът да е изграден
до 7 април 1987г.; за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен; да е
допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. Това именно са
фактите и обстоятелствата, за които административният орган следва задължително
да събере данни при издаване или отказ от издаване на удостоверение за
търпимост по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
По-късно обаче законодателят с § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г. предвиди, че „Строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване …“. При съпоставка с действащия до влизане в сила на
тази норма на 26.11.2012г. режим на търпимост по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ е
видно, че е предвиден по-благоприятен режим, тъй като не се изисква незаконният
строеж да съответства на ПУП, действащ към момента на неговото изграждане или
към настоящия момент при действието на ЗУТ.
Следователно за да се прецени дали един строеж е
търпим, от първостепенно е значение е да се установи годината на извършването
му. В случая жалбоподателят се домогва, чрез показанията на св. К., да
установи, че процесната сграда във вида в който съществува понастоящем е била
построена още преди приемането на плана на гр.Българово от 1966г. Според вещото
лице И., а и според съда това не е така, защото видно от скицата-извадка от
този план (л.13) и кадастралната карта (л.76, като част от заключението на
в.л.), касае се за различни сгради по местоположение, контури, размери и
разположение с оглед посоките север-юг. Поради това изобщо не може да се
приеме, че процесната сграда във вида в който се претендира, че представлява
търпим строеж, е съществувала по време на заснемането за плана от 1966г. В
тогавашния парцел ХVІ-458, кв.39 е имало сграда, която е била полумасимвна
жилищна, но това е била друга сграда, а не е процесната. Поради това за година
на построяване на процесната сграда следва да се приеме посочената от
заявителите година в представените от тях декларации – 1986г., която година се
потвърждава и от вещото лице, с оглед характера на изпълненото строителство и
вложените в него материали.
При това положение и съгласно по-благоприятния режим
на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, на изследване подлежи дали процесната сграда е
допустима съгласно разпоредбите на ЗТСУ или ЗУТ, защото режимът по ЗПИНМ не
може да се приложи – не се доказа процесната сграда във вида в който съществува
понастоящем, да е била изградена при неговото действие.
Друг важен момент е да се посочи, че процесната сграда
не може да бъде квалифицирана като допълващо застрояване, защото в поземления
имот няма друга сграда на основно застрояване която тя да обслужва на основание
чл.41, ал.1 от ЗУТ. Следователно сградата се квалифицира като основно
застрояване и като такова не отговаря на сега действащото изискване на чл.31,
ал.1, т.1 от ЗУТ да отстои най-малко на 3 м. до страничната граница на
урегулирания поземлен имот. Същото такова изискване е действало и по време на
изграждането и през 1986г. при режима на ЗТСУ и конкретно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5
за правила и норми по териториално и селищно устройство, отменена от
26.07.1995г., като процесната сграда не отговаря и на него.
Поради невъзможността да бъде квалифицирана като
допълващо застрояване, за сградата не могат да намерят приложения и намалените
отстояния от регулацията, приложими на основание чл.42, ал.2 от ЗУТ и чл.112,
ал.4 от ППЗТСУ. Този режим е неприложим и поради това, че сама сграда не е
изцяло на регулационната линия, т.е. за припокриване изобщо не може да се
говори, независимо от изводите в тази насока на вещото лице. Още повече и видно
от снимките изготвени от в.л.И., в случая няма припокриване на калкани, защото
сградата в съседния парцел е много по-малка и на значително разстояние от
процесната.
На последно място допустимост не може да обоснове и
нормата на чл.121, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, защото процесната сграда не е второстепенна постройка. Тя
съгласно чл.118 от същата наредба не е нито лятна кухня, нито лека постройка за
отоплителни материали, нито беседка. Освен това няма и пълно припокриване на
калканна стена, каквото е задължителното условие на чл.121, ал.2 от Наредба № 5.
В този ред на правните съждения се налага извода, че
обжалваният отказ е съобразен с изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1
от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Това
следва и от нормата на чл.173, ал.1 от АПК, тъй като преценката за търпимост
може да бъде извършвана и от съда, а не единствено от административния орган,
което налага произнасяне по същество без връщане на органа за ново поризнасяне.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Г.,***,
против отказ за издаване на удостоверение за търпимост по удостоверение изх.№
94-01-11052(7)/11.11.2019г., за УПИ ***, кв.** по плана на гр.Българово,
издаден от главен експерт-архитект при Община Бургас.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: