№ 184 / 5.4.2018 г.

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. Монтана 05.04.2018 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 26.02.2018 г. в състав:

 

                                                                   Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  С.. С.., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 3837 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

               Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство, по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415 и чл. 417 ГПК.

               Ищецът- „У. Б. А. с. Е. 8., със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район “Възраждане”, ул. “Света Неделя”№ 7, чрез пълномощник: адв. В.А.В.,xxx, р-н Триадица, ул. „Три уши" № 10Б,бл.4 ет. 5, е предявил иск против Н.С..М., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.С..М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за положително установяване вземане на Банката към посочените длъжници в размер на сумите: 19 802.45 (деветнадесет хиляди осемстотин и два лв. 45 ст. ) главница по горецитирания Договор за банков кредит, както и сумата 6 012.73 (шест хиляди и дванадесет лв. 73 ст. ), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 29.02.2012г. до 29.05.2014г., за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 80 690/2014г. по описа на РС-гр. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК/03.07.2014г. и изпълнителен лист/03.07.2014г.

               Ищецът се позовава на образуваното по негово Заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417- ГПК ч.гр.д№ 690/2014г.. на  РС- Монтана. В подаденото Заявление за издаване на заповед и изпълнителен лист по чл.417 ГПК и в постановената заповед с. разпореждане за незабавно изпълнение е посочен документът, от който произтича вземането- „Документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК– извлечение от счетоводните книги на „У. Б.А. към 30.05.2014г. за дълга по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № М761, сключен на 23.11.2006 г. в гр. София”. Длъжници по заявлението и заповедта са кредитополучателите и солидарни длъжници С. И. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (кредитополучател по Договор за банков кредит № М761 от 23.11.2006 г. ) и М. Д. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx. Последната е починала на 04.07.2014г., /видно от приложеното Удостоверение за наследници с. изх. № 1704 от 28.07.2014г. на Община Монтана,л.48 от ч.гр.д.№ 80690/2014г./, като е оставила наследници по закон съпруга си С. И. М., дъщеря си Н.С..М. и сина си Д. С..М., всеки които наследяващ по 1/3 (една трета) от имуществото й, в т.ч. и от задължението, за което е издаден изпълнителният лист.

             В исковата молба се твърди още, че в образуваното изпълнително производство по ИД № 20147480400795 по описа на ЧСИ М. И., рег. № 748 от КЧСИ, наследниците са били конституирани като длъжници по делото, като са им били връчени покани за доброволно изпълнение на 14.11.2014г.

             Ответниците по иска /двама от тримата наследници на починалата М. М./ са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с. чл. 415 ГПК, за Банката е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането й.

             С. молба от 18.11.2014г., подадена пред ЧСИ М. И. по ИД № 795/2014г. от съпруга - С. И. М. същият е заявил, че се е отказал от наследството на починалата си съпруга, но и „до момента по делото не е представено удостоверение за това обстоятелство”, поради което с. настоящата искова молба претендира вземането на Банката като 2/З-ти от подалите възражение наследници /за всеки по 1/3-та част от размера на дълга/.

             В исковата молба е изложено, че С. И. М. и М. Д. М. (с. наследници по закон С. И. М., Н.С..М. и Д.С..М.) са ползвали банков кредит, съгласно Договор за банков кредит № М761 от 23.11.2006 г., сключен с. „У. Булбанк" А. /предишно наименование ,,Б.А.) с. разрешен размер на 23 000 лева и срок за погасяване до 30.11.2022г. С. Анекс №1 от 31.08.2009г. страните са предоговорили условията по кредита, като страните „се съгласяват отношенията им да бъдат уреждани от същия”. по силата на пар. 5 от Анекса -съдържанието му заменя напълно и изцяло Договора за кредит.

             Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 29.02.2012г., като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно четири вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 29.02.2012г. до 30.05.2012г., на основание чл. 15.4 от Анекс №1 ,,У. Б. А. едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 31.05.2012г., като към тази дата ползваният кредит ведно с. лихвите за просрочие са станали предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и дължими. Към датата на процесното заявлениепо чл.417 ГПК длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви и главница по договора на „У. Б. А., което обуславя правния интерес на Банката от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, респективно и воденето на настоящия установителен иск, вследствие на подадените от законните наследници на М. М. възражения.

             С. допълнителна искова молба, постъпила на 02.06.2017г. по първоначално образуваното в МОС т.д.№ 51/2017г./ е пояснено, че М. М. в качеството й на солидарен длъжник отговаря за цялото задължение към кредитора, а не както твърдят ответниците в дадения от тях отговор -за ½ част от целия дълг. Наследниците й по закон- съпруг и две деца наследяват по 1/3  от имуществото й, с. оглед на което Банката претендира  вземането си като 2/3 от  подалите Възражение против Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК или по 1/3 за всеки от тях от размера на дълга.

             С. молба от 17.07.2017г. по т.д. .№ 51/2017г. на МОС, ищецът прави уточнение по процесната искова молба и допълнителна такава. Поради направения отказ от наследството  на починалата си съпруга от  С. М., ищецът претендира от ответниците по ½ част от дълга на М. М., а именно:

             От Д.С..М. -13 716,07 лв, от която сума: 9 901,22 лв-главница; 3 006,36 лв- договорна лихва и 808,48 лв- разноски в заповедното производство.

             От Н.С..М. -13 716,07 лв, от която сума: 9 901,22 лв-главница; 3 006,36 лв- договорна лихва и 808,48 лв- разноски в заповедното производство.  

             С. молба/23.02.2018г. по настоящето делоищецът чрез азв. Г.С.. изразява становище за уважаване на предявения установителен иск и присъждане на разноските в двете производства-заповедно и исково0 в общ размер на сумата 4 019,61лв.     

           Ответниците  Н.С..М., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.С..М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез пълномощника си адв. Н.В., са подали писмен отговор в рамките на указания  срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Считат, че исковата претенция следва да е само за ½ част от остатъка на целия кредит, тъй като този кредит е получен не само от починалата им майка- М. М., а и от баща им- С. И. М. и половината от задължението е негово.

           Позовават се на това, че всеки един от тях е приел наследството от тяхната майка М. М. по опис по ч.гр.д.№ 81164/2014г. и № 81163/2014г. на МРС и следва да носят отговорност до размера на приетото наследство, оценено в пари.

           На следващо място възразяват за това, че починалата М. М. е имала застраховка по кредита, която следва да е покрила изискуемата /останалата  дължима/ сума от застрахователя по кредита.

          Считат още, че липсват доказателства за извършена публична продан по реда на ГПК на ипотекирания имот/жилище/, като е недопустимо едновременно прилагане на два способа за удовлетворяване на вземането-единият по исков ред, а другият по реда на изпълнителното производство.

            От ответниците е подаден и допълнителен отговор/14.08.2017г. на доп. искова молба по т.д.№ 51/2017г. на МОС, в която е заявено, че ипотекираното жилище „вече е продадено  от ЧСИ” по и.д.№ 795/14г. на ЧСИ М. И.. С. оглед на това считат, че следва да отговарят по равно „само за остатъка от задължението, който остатък се образува и е равен на разликата от сумата 27 432,14 лева/цялото задължение по предявения иск/ минус сумата, получена от продажбата на ипотекираното жилище, но не повече стойността на полученото по опис от всеки един от тях наследство”.

             По същество на спора поддържат направените възражения чрез адв. Н.В., която представя писмена защита- за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски.

 

               Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с. изразените становища на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:                                

               Съдът намира исковата молба за допустима, като подадена от легитимирана страна в заповедното производство и в рамките на указания от закона едномесечен срок. Разгледана по същество я намира за неоснователна с. оглед на установената от събраните по делото доказателства и не оспорени от страните фактическа обстановка. От приложеното ч.гр.д. № 80690/ 2014 г. на Районен съд-Монтана се установява, че на 3.07.2014 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 3.07.2014 г., по повод подадено Заявление по чл.417 ГПК от Банката- ищец по настоящето дело, с. която е разпоредено:

               Длъжниците С. И. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (кредитополучател по Договор за банков кредит № М761 от 23.11.2006 г. ) и М. Д. М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx (солидарен длъжник по същия Договор) солидарно да заплатят на кредитора “У. Б. А. с. Е. 8., със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район “Възраждане”, ул. “Света Неделя”№ 7 сумата 19 802.45 (деветнадесет хиляди осемстотин и два лв. 45 ст. ) главница по горецитирания Договор за банков кредит, както и сумата 6 012.73 (шест хиляди и дванадесет лв. 73 ст. ), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 29.02.2012г. до 29.05.2014 г., както и сумата 1 616.97 лв. (хиляда шестстотин и шестнадесет лв. 97 ст. ) разноски на заявителя в заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2014г. до изплащането й.

            Изрично е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: Документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК– извлечение от счетоводните книги на „У. Б.А. към 30.05.2014г. за дълга по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № М761, сключен на 23.11.2006 г. в гр. София. Тези обстоятелства не се оспорват от ответниците по настоящето дело. Няма спор и за това, че Длъжници по заявлението и заповедта са кредитополучателите и солидарни длъжници С. И. М. по Договор за банков кредит № М761 от 23.11.2006 г. и М. Д. М.. Последната е починала на 04.07.2014г., /видно от приложеното Удостоверение за наследници с. изх. № 1704 от 28.07.2014г. на Община Монтана, л.48 от ч.гр.д.№ 80690/2014г./, като е оставила наследници по закон: съпруг- С. И. М., дъщеря- Н.С..М. и син- Д. С..М.. Последните двама са подали съответни Възражения по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение- от Д.С.. на 03.01.2017г. и от Н.С.. на 09.06.2015г. Същите са в законовия срок с. оглед датата на връчване на поканите за доброволно изпълнение от ЧСИ М. И., съответно на 21.12.2016г. на Д. и на 02.06.2015г. на Н.. С. Разпореждане от 20.02.2017г. по приложеното ч.гр.дело съдът е указал на Банката- заявител, че може да предяви иск срещу Н.С..М. и Д. С..М., в качеството им на наследници на М. Д. М., за установяване на вземането си, в 1-месечен срок от получаване на съобщението, съобразно което и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с. чл. 415 ГПК, за Банката е възникнал правен интерес от установяване съществуването на вземането й.

              Въз основа  издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 80690/2014г. на МРС и по молба на Банката-кредитор е образувано и.д.№ 795/14г. на ЧСИ М. И.,xxx /изискано и приложено в препис към настоящето/. От съдържанието му се установява, че ответниците по настоящето са конституирани в изпълнителното производство като длъжници на осн. чл.429, ал.2 ГПК. Длъжникът по това изп.д. С. М. е заявил отказ от наследството  на починалата си съпруга М. Д. М., а децата й- Н.С..М. и Д. С..М. /ответниците/ са заявили приемане на оставеното от същата наследство по опиС. В тази връзка към дадения отговор на исковата молба са приложени преписи от определения по ч.гр.д. № 81163 със заявител Н.С..М. и ч.гр.д. № 81163/2014г.  на РС-Монтана  със заявител  Д. С..М..   Приетото наследство по опис, оценено в пари за всеки един от тях е в размер на сумата 11 061.63лв, при конкретно посочени права и имущество.

              По процесния Договор за банков кредит № М761 от 23.11.2006 г. и по-точно с. Анекс № 1/31.08.2009г. към същия е  прието обезпечение-законова ипотека върху съсобствения на двамата кредитополучатели недвижим имот-апартамент № 32 в жк Младост,бл. 17, ІІІ етаж, вх.Е с. площ 42 кв.м. Същият недвижим имот е предмет на извършената и приключила публична продан по изп.д.№ 795/2014г. на ЧСИ М. И., видно от Постановление /19.07.2017г., с. което е обявен купувача- Г. Л. И. от гр. Монтана и продажната цена- 26 100 лв. Вдигната е наложената възбрана на имота след предявяване на разпределението на сумата с. Постановление на ЧСИ/12.10.2017г. На взискателя по изп. дело /ищец по настоящето/-„У. Б. А. е определена сума за получаване- 25 457.81 лв. По наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника  С. М. към 27.10.2017г.е постъпила сума в общ размер на 4 670лв, от които на взискателя са изплатени4 249.15 лв, с. които изцяло се погасява вземането по изпълнителен лист, издаден  на 02.06.2014г. по ч.гр.д.№80689/2014г. на МРС, таксите и разноските по изп.дело и част от разноските по изп.лист, издаден на 03.07.2014г. по ч.гр.д.№80690/2014г. на МРС.                 

             Изложеното се подкрепя от констатациите на назначената счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З.. В заключение вещото лице установява, че остатъкът от задължението по процесния кредит е в размер на сумата 6 810.71 към момента на изготвянето му-17.02.2018г., а към датата на подаване на заявлението по приложеното ч.гр.д.- главница 19 802.45лв, договорна лихва- 6 012.73 лв, разноски- 1616.97лв. Съдът приема заключението на икономическата експертиза като обективно и безпристрастно.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка   съдът намира, че  исковите претенции не следва да бъдат уважени. В случая следва да се съобразят и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право- приемането по опис на наследството, останало на ответниците от единия от ипотекарните длъжници и извършената публична продан на ипотекирания недвижим имот, както и това, че разноските по съответните дела- ч.гр.д, изп.д. и гр.д не следва да се отчитат като част от вземането на заявителя по приложеното заповедно производство. Паричната равностойност на приетото по опис наследство за всеки от ответниците е по-ниска от исковата претенция към всеки от тях/след уточнението от страна на ищеца/. Отговорността на всеки ответник в случая е ограничена до този размер/чл.60, ал.2 от ЗН/, като взискателят-ищец е удовлетворен от изплатената му сума след публичната продан. Ответниците не са солидарни длъжници с. кредитополучателя и не следва да носят такава отговорност за погасяване задълженията по процесния кредит  изцяло.  Предвид на това съдът приема, че по делото не е установено съществуване и дължимост на вземането, предмет на заповедното производство по цитираното ч.гр. дело по отношение на ответниците по настоящето. Ето защо предявеният иск е неоснователен и не следва да бъде признато съществуването на претендираното от ищеца вземане по отношение на ответниците.

               С. оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ответниците разноски в настоящето производство по представен списък по чл.80 ГПК в размер на сумата 1300 лв-общо за адвокатско възнаграждение.

               Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И  :

                ОТХВЪРЛЯ предявените от „У. Б. А. с. Е. 8., със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район “Възраждане”, ул. “Света Неделя”№ 7, чрез пълномощник: адв. В.А.В.,xxx, р-н Триадица, ул. „Три уши" № 10Б,бл.4 ет. 5,  искове против Н.С..М., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.С..М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за положително установяване вземане на Банката към посочените длъжници в размер на сумите: 19 802.45 (деветнадесет хиляди осемстотин и два лв. 45 ст. ) главница по Договор за банков кредит № М761 от 23.11.2006 г. и  Анекс № 1/31.08.2009г. към същия;  6 012.73 (шест хиляди и дванадесет лв. 73 ст. ), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 29.02.2012г. до 29.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2014г. до изплащането й, за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 80 690/2014г. по описа на РС-гр. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК/03.07.2014г. и изпълнителен лист/03.07.2014г. или за сумата по 13 716,07 лв от всеки един, от която сума: 9 901,22 лв-главница; 3 006,36 лв- договорна лихва, като неоснователни.

              Осъжда „У. Б. А. с. Е. 8. да заплати на Н.С..М. и Д.С..М. / адрес и ЕГН по-горе/, сумата 1300 лв-общо или по 650лв на всеки от тях, представляваща разноски по делото.

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: