№ 1532
гр. В., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СЛ.
при участието на секретаря Д.Д.Г.
като разгледа докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело № 20203100102288 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД
от В. Б. И. против Община В. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25 001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени негативни имоции, стрес, безсъние, чувство за
безпомощност, накърняване на достойнството му, в качеството му на
собственик на жилищна сграда и гараж в ПИ № 10135.5506.182 по КК на гр.
В. в следствие на бездействие на служители на община В. да предотвратят и
санкционират незаконни строежи, находящи се в 29 подрайон на кв.“ А.“, с
което е нарушена площта на хигиеннозащитната зона на гробищен парк – А.,
да предотвратят отнемането на реална част с площ от 123.73 кв.м. от
ползвания от ищеца ПИ и превръщането й в незаконен път до съседните
имоти, в които има незаконни постройки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на иска в съда – 21.08.2020 г.
до окончателното й заплащане.
Ответникът община В., редовно уведомена за инициираното
производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
с която оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че ищецът ползва
1
ПИ № 2266, който е идентичен с ПИ № 10135.5506.182 по КК на гр. В. с площ
от 517 кв.м., за който е съставен АДС № 5518/01.02.2005 г. и АОЧС №
7985/10.10.2014 г. С влязло в законна сила решение е отхвърлен иска на И. и
съпругата му против Държавата и община В. с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено, че И.и са собственици на ПИ №
10135.5506.182 по КК на гр. В.. Оспорва се, че И. е собственик на сградите в
имота, тъй като са незаконно изградени в чужд имот. Претендират се
направените по делото разноски.
В с.з. ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответникът
моли за отхвърлянето му като неоснователен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.
49 от ЗЗД във. вр. с чл. 45 от ЗЗД.
По силата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Причинителят на вредата отговаря по основания
състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което, за да бъде уважен искът по чл. 49 във.
вр. с чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъдат доказани всички предпоставки за
възникване на деликтната отговорност, а именно: вреди, противоправно
поведение, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и
вина. Тежестта на доказване за всички посочени факти е на ищеца, освен
вината, която съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В конкретния случай липсва доказване от страна на ищеца още на
първата предпоставка, а именно наличието на претърпени от него
неимуществени вреди.
Съгласно трайната практика на ВКС, отговорността на ответника е за
реално претърпени вреди, които следва да се докажат за всяко конкретно
нарушение, а не само да се предполага настъпването им . /Решение № 117 от
12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6004/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
2
Л.Р./.
Обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени
права, блага или правно защитими интереси. Когато се твърди причиняване
на конкретни неимуществени вреди, съдът може да уважи исковете само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо.
В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване /Решение № 38 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2017 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят В.Р../ Съдът е длъжен да прецени всички
доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение
и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните
носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си
последици. /Решение № 13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2021 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Е. В.ев/.
По делото липсва доказване и на втората предпоставка на деликтната
отговорност, а именно противоправно поведение от страна на ответника. В
конкретния случай се твърдят няколко действия и бездействия на служители
на ответника, за които се сочи, че са противоправни – 1. отнемането на реална
част с площ от 123.73 кв.м. от ползвания от ищеца ПИ, 2. превръщането й /на
частта/ в незаконен път, 3. бездействие на служители на община В. да
санкционират незаконни строежи, нарушаващи площта на
хигиеннозащитната зона на гробищен парк – А..
От заключението на изготвената по делото и неоспорена в срок СТЕ на
в.л. О. и П. от 21.09.2021г., т. 7, се установява, че изграденият път – ПИ
10135.5506.197 НЕ ЗАСЯГА ПИ 10135.5506.182, а същият представлява
граница на имота. Липсва отнемане на част от „ползвания от ищеца“ ПИ №
10135.5506.182 по КК на гр. В., поради което не се доказва първото сочено за
извършено действие от страна на служители на ответника. При липса на
твърдяното действие, за същото не би могло да бъде коментирано дали е
противоправно или не.
Поради липса на отнемане на част от ПИ 10135.5506.182, същата няма
как да бъде превърната в път. Пътят не е част от ПИ 10135.5506.182, поради
което не се доказва и второто, твърдяно за извършено от служители на
ответника действие. Отделно от това не е доказана по делото и твърдяната от
3
ищеца незаконност на пътя. В тежест на ищеца е да докаже всички твърдени
от него факти, вкл. в какво се изразява противоправността, т.е. на кои
действащи правни норми не отговаря изградения път. Ищецът не е провел
доказване в сочения смисъл.
По отношение на бездействието на служители на община В. да
санкционират строежи, находящи се в близост по гробищен парк А., в тежест
на ответника е да докаже, в случай, че твърди, че са били предприети някакви
активни действия от негови служители във връзка с посочените от ищеца
факти. Такива твърдения липсват, поради което съдът приема, че не се
оспорва бездействието на служителите на ответника да не допускат
строителство в близост по гробищен парк А.. В тежест на ищеца е да докаже
обаче, че е налице противоправност в това бездействие, доколкото ответните
служители са били длъжни по закон да предприемат активни действия във
връзка с опазването на хигиеннозащитната зона на гробищен парк – А., като
не допускат изграждането на строежи в зоната.
От доказателствата по делото не се доказва да е налице
хигиеннозащитната зона на гробищен парк – А..
Представената от ищеца СТЕ на в.л. Ж. Б. /л.505-506 от делото/ е
изготвена в производството по и за целите на друго дело – адм.дело №
1237/2008г., поради което не може да бъде ценена като доказателство в
настоящото производство.
От писмо вх. № 17711/21.07.2022г. от Главен държавен здравен
инспектор към Министерство на здравеопазването, се установява, че към
настоящия момент не са налице нормативни изисквания за съществуване на
хигиенно-защитни зони към гробищните паркове.
Съдът след преценка на нормативната уредба установи, че такива
задължителни отстояния (хигиенно-защитни зони) са били определени в
Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на
селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г., отм., ДВ, бр. 38 от 2011 г.). Тези
отстояния (хигиенно-защитни зони) от 300 м са били регламентирани
императивно в т. 363 от приложение № 1 към наредбата. Определените
задължителни отстояния е следвало да бъдат спазвани от компетентните
органи при процедурите по устройство на територията, вкл. и при
изготвянето и приемането на общите и подробните устройствени планове на
4
територията на съответна община. По същия начин са уредени и изискванията
по Наредба № 21 от 1984 г. за хигиенните изисквания за изграждане и
поддържане на гробищни паркове (гробища) и погребване и пренасяне на
покойници (обн., ДВ, бр. 92 от 1984 г., отм. ДВ. бр. 36 от 2011 г. ). Съгласно
същата Наредба между гробището и най-близките жилищни квартали и
обществени сгради се осигурява хигиенно-защитна зона от 300 м (чл. 3, ал. 1).
Поради това и СТЕ, изготвена от вещото лице Ж. Б. по адм.дело №
1237/2008г. е дало посоченото заключение, тъй като към онзи момент са
действали нормите на Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за
здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г., отм., ДВ, бр.
38 от 2011 г.) и тези отстояния (хигиенно-защитни зони) от 300 м са били
регламентирани. Действащата към настоящия момент обаче Наредба № 2 от
2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и
погребването и пренасянето на покойници, не регламентира задължителни
отстояния (хигиенно-защитни зони) между обекти, подлежащи на здравна
защита и производствени и други обекти и дейности, потенциални източници
на вредности в околната среда над допустимите здравни норми. Поради това
и за компетентните органи при процедурите по устройство на територията,
вкл. и при изготвянето и приемането на общите и подробните устройствени
планове на територията на съответна община, вкл. Община В., както и в
процедурите по разрешаване на строителство в посочените територии,
считано от 2011г. насам не съществуват нормативни изисквания за
предвиждане на отстояние на сградите на 300 м от гробищните паркове.
Поради това, дори и да е налице разрешено строителство в зоната от 300м. от
гробищен парк А., за което ищецът не е представил никакви доказателства,
тези действия на служители на ответника по разрешаване на посоченото
строителство не се явяват противоправни.
В заключение съдът намира, че ищецът се явява ползвател на сграда,
изградена незаконно в чужд имот, собственост на ответника, което се
установява от изготвената по делото СТЕ от 21.09.2021г. Съгласно т. 2 от
СТЕ, ПИ № 10135.5506.182 е било държавно дворно място /сега общинско/,
за което е съставен АДС № 8015/26.07.1965г. / в последствие е съставен АДС
№ 5518/01.02.2005 г. и АОЧС № 7985/10.10.2014 г., с който е призната
собствеността на ответника/, и в който АДС № 8015/26.07.1965г. изрично е
вписано, че същото е „заграбено и застроено от Б.П.“ /бащата на ищеца/. Не
5
се установява да е налице документ за отстъпено право на строеж на лицето
Б.П. или на В. Б. И.. Не се установява да е издавано разрешение за строеж на
сградата. Има единствено разрешение за строеж на клозет с разрешена
застроена площ от 2.5кв.м. /разрешение № 70/03.09.1976г./ Съгласно т. 5 от
СТЕ няма данни и за издаване на Акт за узаконяване на сградата. С оглед
факта, че ищецът се явява ползвател на сграда, изградена незаконно в чужд
имот, същият не може да черпи права, произтичащи от обитаването на
посочената сграда, тъй като не може да черпи права от собственото си /или на
наследодателя си/ незаконосъобразно поведение.
С оглед изложеното съдът намира, че липсват всички изискуеми
предпоставки на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските в производството, които съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК и доказателствата са в размер на 500лв. /заплатен депозит за вещо лице в
размер на 250лв. и юрк. възнаграждение в размер на 250 лв., определено от
съда по реда на чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ/.
Освобождаването на ищеца от държавна такса и внасяне на разноски,
дължими в полза на съда, не освобождава страната от отговорността му
спрямо другата страна.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв. А.,
ул. „Св. св К и М“ № 87Б, против Община В., с административен адрес гр.
В., бул. *********, БУЛСТАТ *******, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 25 001 лв./ двадесет и пет хиляди и един лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени негативни имоции, стрес, безсъние, чувство за безпомощност,
накърняване на достойнството му, в качеството му на собственик на жилищна
сграда и гараж в ПИ № 10135.5506.182 по КК на гр. В. в следствие на
бездействие на служители на община В. да предотвратят и санкционират
6
незаконни строежи, находящи се в 29 подрайон на кв.“ А.“, с което е
нарушена площта на хигиеннозащитната зона на гробищен парк – А., да
предотвратят отнемането на реална част с площ от 123.73 кв.м. от ползвания
от ищеца ПИ и превръщането й в незаконен път до съседните имоти, в които
има незаконни постройки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на иска в съда – 21.08.2020 г. до
окончателното й заплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., кв. А., ул. „Св. св К
и М“ № 87Б, ДА ЗАПЛАТИ НА Община В., с административен адрес гр. В.,
бул. *********, БУЛСТАТ *******, сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
7