Р Е Ш Е Н И Е №57
град Несебър, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря М. Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№
778 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на иск с правно основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и
чл.51, ал.1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Етажната собственост в
сграда “Р.Б.”, находяща се в град С.В., местност “Ю.П.”,
улица Т. № 2, община Несебър, представлявана от управителя А.Ю.И., твърди, че
ответникът „М.П.” ООД, ЕИК ****., със седалище и адрес на управление *** Мария
Луиза № 6, вход Б, етаж 4, представлявано от управителя Наталия Валисиевна Караянева, е етажен
собственик, тъй като е собственик на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********с площ 22,42 кв.м., ведно с прилежащите 1,28 кв.м. от
общите части на сградата, на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********с
площ 81,92 кв.м., ведно с прилежащите 4,68 кв.м. от общите части на сградата, и
на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********с площ 250,81 кв.м.,
ведно с прилежащите 14,32 кв.м. от общите части на сградата. На проведеното на
24.07.2017г. Общо събрание на етажната собственост е взето решение по т.5 от
дневния ред, с което утвърдена годишна такса за разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата и комплекса, която да бъде в размер на
9,60 евро за квадратен метър площ от всеки самостоятелен обект, като в площта
се включват и общите части на сградата, които се придават към всеки един обект.
Срокът, определен за плащането й, е от 15-и януари до 15-и септември на
календарната година, за която се дължи. Така, за 2017г. ответникът дължи на
Етажната собственост такси за управление и обслужване на общите части в
сградата в общ размер на 3 604,17 евро, включваща таксите за трите самостоятелни
обекта, съответно 227,56 евро, 831,36 евро и 2 545,25 евро. Той дължи и
обезщетение за забава върху общия размер на главницата в размер на 689,79 евро
за периода от 16.09.2017г. до 06.08.2019г. Същите суми по главницата, а именно
в размер на 3 604,17 евро, ответникът дължи и за 2018-а година, а претендираната мораторна лихва е
в общ размер на 324,37 евро, начислена за периода от 16.09.2018г. до
06.08.2019г. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата в размер на
3 604,13 евро, представляваща такса за управление и обслужване на общите
части на сграда с идентификатор *********.1 за 2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 689,79 лева, начислена за периода от 16.09.2017г. до 06.08.2019г.;
сумата в размер на 3 604,13 евро, представляваща такса за управление и
обслужване на общите части на сграда с идентификатор *********.1 за 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и мораторна
лихва в размер на 324,37 лева, начислена за периода от 16.09.2018г. до
06.08.2019г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Тълкувайки
разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС ответникът счита, че управителят на
етажната собственост няма правомощия да предявява иск от името на Етажната
собственост срещу собственик, който не изпълнява решенията на Общото събрание
на ЕС, включително и поради липса на изрично упълномощаване с решение на ОСЕС.
С този довод обосновава становището си за недопустимост на иска. По същество на
спора заявява, че не дължи разходи за управление и поддържане на общите части в
ЕС с довода, че не ползва собствените си самостоятелни обекти, позовавайки се
на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, както и че Етажната собственост е
възникнала на 24.07.2017г., когато е проведено събрание на нововъзникналата
Етажна собственост, и са взети
решенията, които пък са влезли в сила не по-рано от 28.08.2017г., и преди която
дата такси не се дължат. Поради което и липсва основание да се претендират
такси от ищеца за цялата 2017-а календарна година. Освен това Етажната
собственост не извършва дейност по управление и поддръжка на общите части в ЕС,
а с решение на ОСЕС това е възложено на търговско дружество. Ответникът отрича
да е бил канен да заплати дължими такси, каквото е твърдението на ищцовата страна. Твърди, че на събранието не е бил представляван,
нито е уведомяван за дължимите суми и банковата сметка, по която може да
извърши плащане, или за друг начин на плащане. Освен това с таксите на етажните
собственици се извършват разходи за площи, които не се включват в общите части,
с което се обяснява и липсата на бюджет на ЕС. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от упълномощени адвокати,
които поддържат исковете срещу ответника и считат същите за доказани, както и
че оспорват доводите, изложени в отговора на исковата молба, за недължимост на претендираните
суми.
Ответното дружество не се
представлява в съдебно заседание нито от законен, нито от процесуален
представител.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ответникът „М.П.” ООД е
собственик на следните недвижими имоти:
1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град С.В., община Несебър, одобрени със Заповед №
РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № КД-14-02.1711/29.12.2008г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес
на имота: град С.В., местност „Юрта – под пътя“, блок
D, етаж 1, обект М4, който обект попада в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с
предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 22,42
кв.м., ведно с прилежащи части: 1.28 кв.м. ид. ч.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *********.1.23, *********.1.9,под
обекта – *********.1.10, над обекта – *********; 2) Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *********по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град С.В., община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
КД-14-02-1711/29.12.2008г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на имота:
град С.В., местност „Юрта – под пътя“, блок D, етаж 0, обект М5, който обект попада в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с
предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 2, с площ от 81,92
кв.м., ведно с прилежащи части: 4.68 кв.м. ид.ч., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: относно ниво 1: на същия етаж – *********.1.14,
*********.1.13, *********.1.12, *********.1.10, под обекта – няма, над обекта –
*********.1.26, *********.1.25, и относно ниво 2: на същия етаж – *********.1.25,
*********.1.24, под обекта – *********.1.12, *********.1.10, над обекта – *********.1.40,
*********.1.39; 3) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град С.В., община Несебър,
одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-02-1711/29.12.2008г. на Началника
на СГКК – Бургас, с адрес на имота: град С.В., местност „Юрта
– под пътя“, блок D, етаж 0, обект рест., който обект попада в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение: за обществено
хранене, брой нива на обекта: 1, с площ от 250.81 кв.м., ведно с прилежащи
части: 14.32 кв.м. ид. ч., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – *********.1.16, *********.1.15, *********.1.14,
*********.1.11, *********.1.9, под обекта – няма, над обекта – *********.1.29, *********.1.28,
*********.1.11, *********.1.24, *********.1.23, *********.1.22.
В представения по делото
дружествен договор на „М.П.“ ООД от
27.10.2011г. трите имота са посочени, че представляват апортна
вноска на съдружник при учредяване на дружеството. Представени са
доказателства, че апортът е вписан освен в Търговския
регистър и в Службата по вписванията. Съгласно чл.73, ал.1 от ТЗ вноската на
право, за учредяването или прехвърлянето на която се изисква нотариална форма,
се извършва с дружествения договор или устава, като дружеството (по аргумент от
чл.73, ал.4 от ТЗ) придобива съответното вещно право върху предмета на вноската
от момента на вписването в търговския регистър. Извършеното чрез непарична
вноска (апорт) разпореждане съгласно чл.73, ал.5 от ТЗ подлежи на вписване в Службата по вписванията като съответният орган на
дружеството след възникването му следва да представи в Службата по вписванията
за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването
на разпореждането в книгите по Правилника за вписванията се извършва по реда на
чл.4, б. „и“ от правилника. То няма конститутивен
ефект, но има предвиденото в чл.113 от ЗС действие на противопоставимост
при конкуренция на права между лица, имащи един и същ праводател.
Жилищна сграда D за сезонно ползване, в която се намират
притежаваните от ответника самостоятелни обекти в сграда е въведена в
експлоатация на основание Удостоверение № 83 / 21.04.2009г., издадено от
Главния архитект на Община Несебър, и представлява Сграда с идентификатор *********.1,
находяща се в УПИ ІІ-4042 с идентификатор *********,
квартал 30 по плана на КЗ между „Морски санаториум“ и град С.В. – юг, местност
„Юрта – под пътя“, в землището на град С.В., община
Несебър.
От
представения по делото Протокол от Общо събрание на етажната собственост на
комплекс “Р.Б.” град С.В., община Несебър, съставен на 24.07.2017г., се
установява, че на проведеното общо събрание на същата дата, е било взето
решение, с което е определена годишна такса за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост в комплекс “Р.Б.” град С.В. в размер на Студио
300 евро, на 1-спален апартамент 559 евро, на 2-спален апартамент 800 евро, на
всеки жилищен обект/апартамент в сграда 1 и сграда 2, като в площта се включват
и общите части на сградата, които се придават към всеки един обект; таксата се
заплаща както в брой, така и по банков път по нарочна открита от Председателя
на ЕС банкова сметка ***-и януари до 15-и септември на всяка календарна година.
Годишната такса за управление и обслужване на общите части и комплекса на всеки
търговски обект/апартамент в сграда 1 и сграда 2, да се определи на 9,60 евро
за кв.м. площ на всеки самостоятелен обект/апартамент в сграда 1 и сграда 2, като
в площта се включват и общите части на сградата, които се придават към всеки
един обект. С друго решение на общото събрание за управител на ЕС за срок от
две години е избран А. Ю.И..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна , съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС
сред правомощията а Общото събрание на ЕС е да определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддръжката на общите части на сградата,
а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната
собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на
етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Задълженията на ответника да заплаща таксите,
необходими за посрещане на разходите за управлението и поддръжката на общите
части на сградата, произтичат на първо място от закона и от решението на Общото
събрание на етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца в конкретния
случай се определят от решението на ОС на ЕС от 24.07.2017г., според което
размерът на годишната такса за управление и обслужване на общите части на
комплекса на всеки търговски обект, каквито единствено притежава в етажната
собственост ответното дружество, за всеки от неговите три самостоятелни обекта
са определя като общата квадратура на притежаваните от съответния собственик
търговски обект/и (застроена площ и общи части) са умножи по9,60 евро.
Правомощията в тази насока на общото събрание са осигурени с горецитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, като
няма регламентиран механизъм за разпределението на паричните вноски за
разходите като такива “за управление” и такива “за поддръжка”, или законоустановен алгоритъм за изчисляването им. Според
нормата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържането на общите части на етажната
собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят вноски, чийто размер се определя именно с решение на Общото събрание
(или с Правилника за вътрешния ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС касае
разпределението на разходите между собственици, ползватели и обитатели на
етажната собственост. Така, доколкото спорното решение е взето от орган,
разполагащ с правомощия за това, има за предмет въпрос от неговата компетенция
и намира опора в разпоредбите на ЗУЕС, липсва съществена колизия с императивни
разпоредби, чието съществуване да бъде нетърпимо в правния мир.
Съгласно
чл.23, ал.4 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят)
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общо събрание
или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица във връзка с общите
части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява
собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.
С оглед на цитираната норма на
чл.23, ал.4 от ЗУЕС управителят е легитимиран да представлява собствениците в
настоящото производство, тъй като е предявен иск срещу етажен собственик, който
не изпълнява задълженията си по ЗУЕС. В ЗУЕС няма изискване като положителна
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск ОС изрично да е
упълномощило управителя да предяви такъв иск, нито да е взело решение за водене
на такъв иск, нито пък трето лице, освен етажната собственост, има правен
интерес да предявява такъв иск срещу етажен собственик, който не изпълнява
задълженията на общото събрание и че по такъв иск, неизпълняващият решенията на
ОСЕС етажен собственик да бъде представляван от управителя на ЕС, каквито
внушения се опитва да наведе ответникът.
Един от доводите, с който
ответникът оспорва иска по основание, е че не ползва търговските си обекти в
етажната собственост. Твърдението, че по силата на разпоредбата на чл.51, ал.2
от ЗУЕС ответникът е освободен от задължението си да заплаща такси за
управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, е неоснователно.
С посочената разпоредба е уреден императивно случаи, при които не се заплаща
такса, между които е и пребиваване в етажната собственост не повече от 30 дни в
една календарна година, т.е. касае се за преимуществено отсъствие от имота,
когато обитаването е до 30 дни в годината, а за да е налице тази хипотеза, не е
необходимо писмено уведомление до председателя на управителния съвет
(управителя), каквото е едно от изискванията, предвидени за случаите по чл.51,
ал.3 от ЗУЕС. Доказването на това твърдяно от ответника обстоятелство,
обосноваващо едно от направените от него правоизключващи
възражения, съдът е вменил в негова (на ответника) тежест, но същият не
ангажира доказателства в тази насока, макар и за отрицателни факти, но от които
черпи благоприятни за себе си ползи, поради което намира това негово твърдение
– че не е ползвал самостоятелните обекти, притежавани от него в етажната
собственост, и не е пребивавал в етажната собственост през процесните
периоди, за недоказано.
Никоя от страните, и в частност
ответникът, не твърди да са налице обстоятелствата и да е взето решение по
чл.51, ал.3 от ЗУЕС.
Неоснователно е възражението на
ответника, че Етажната собственост е възникнала на проведеното на 24.07.2017г.
Етажната собственост е комбинация на регулирани с правни норми отношения между
лица (физически и/или юридически), които не са персонифицирана общност, но са
носители на правото на собственост върху повече от един архитектурно и
функционално обособени самостоятелни обекти (вж. § 5, т.39 от ДР на ЗУТ),
намиращи се на един етаж (част от сграда или постройка между две последователни
подови конструкции - § 5, т.46 от ДР та ЗУТ), или са част от него, или се
намират един над друг при повече от един етаж, в сграда, завършена най-малко до
фаза груб строеж по смисъла на чл.181 от ЗУТ, които отношения са повод на
упражняването на правото на собственост върху отделните обекти в сградата, по
повод управлението на съсобствените помежду им общи
части в сградата (чл.38, ал.1 от ЗС), разпоредителни промени с тях и
използването им, при което в тези отношения могат да бъдат намесени и лица,
които не са носители на правото на собственост, но са обитатели и/или
ползватели на самостоятелно правно основание – чл.37 от ЗС, чл.1, чл.5, чл.8,
ал.1 от ЗУЕС. Етажната собственост като сложно съставно правоотношение възниква
без да е необходим нарочен административен акт или волеизявление, насочено към
този резултат на лицата, собственици на повече от един архитектурно и функционално
обособени самостоятелни обекти в една сграда, а веднага щом в сградата правото
на собственост върху обектите се придобие от всички допустими правомерни начини
(чл.77 от ЗС) от поне две лица, който определя дяловете им в общите части на
сградата (чл.40 от ЗУЕС).
Изложените от ответната страна
съображения, че решенията на ОС на ЕС имат действие за напред, поради което не
можело да се определя такса за управление и поддръжка за минал период, т.е. за
период, предхождащ взетото решение, както и че в определената такса се
включвала и поддръжката на тревни площи, осветление и басейн, които не били
общи части, са свързани единствено с въпроса за законосъобразността на тези
решения, а те се разрешават в производството по чл.40 от ЗУЕС – по иск за
отмяна на решение на общото събрание на ЕС. Ответникът не е предявил в
предвидения в закона срок такъв иск и при това положение решението става
задължително за него и подлежи на изпълнение.
По наведените от ответника правоизключващи възражения следва да се отбележи само, че
действието на решението занапред не се отъждествява с предмета на решението, и
в частност периода, който се обхваща със самото решение. Решението на ОС на ЕС,
което действа занапред, т.е. след неговото приемане, е напълно допустимо да
урежда отношения във връзка с етажната собственост и за период, предхождащ
вземането на решението. Дали тревните площи, осветлението и басейна са включени
в общите части или не, не е предмет на изследване в
настоящия процес. Но дори и да не представляват обща част, това по никакъв
начин не изключва възможността те да бъдат предмет на правно регулиране с
нормите на ЗУЕС, защото ако създаденият комплекс е предназначен да обслужва
отделните жилищни сгради и да се използва заедно с останалите обекти от
собствениците на самостоятелни обекти в жилищните сгради, а не от собственика/ците на поземления имот, ще означава, че басейнът и
тревните площи ще имат обслужващо предназначение. Басейнът представлява елемент
от устройството за ползване на свободната дворна площ, а отношенията се уреждат
с договор между инвеститора (собственика/ците на
дворното място – чл.2 от ЗУЕС), от една страна, и етажната собственост или
отделни етажни собственици, от друга страна. Ако пък липсва такъв договор, то
отношенията във връзка с разходите по поддържането и подобряването на
незастроената част на поземления имот и съоръженията и постройките в комплекса,
следва да се уредят или по правилата на неоснователното обогатяване или по
правилата на воденето на чужда работа без пълномощие и с оглед на това в чия
полза са направени тези разходи – дали в полза на собственика на поземления
имот и/или в полза на етажните собственици, на които е предоставено правото да
се ползват от тях.
Ирелевантен
за настоящия случай е въпросът дали и кой извършва дейностите по управление и
поддръжка на общите части, и дали тези дейности са възложени от страна на
етажната собственост на трети лица, дали се извършват разходи и в какъв размер,
дали размерите са съобразени с приет бюджет за процесните
периоди, защото първо това касае въпросът за целесъобразност на разходване на
събраните от етажните собственици такси, формиращи приходите на етажната
собственост, и второ, тези обстоятелства касаят въпросите както за изпълнение
на дейността на управителното тяло на Етажната собственост, така и на отчета по
изпълнението на бюджета, който въпрос е от компетентността на Общото събрание,
което с решения следва да приеме или да не приеме отчетите. Тези въпроси нямат
нищо общо със задълженията на етажните собственици да заплащат, въз основа на
решение на ОС на ЕС, таксите за управление и поддръжка в приетите размери и
срокове, с цел формиране приходите на Етажната собственост.
Липсва задължение от страна на
етажната собственост да изпраща покани до етажните собственици, с които да им
определя срокове на плащане, след като сроковете се съдържат в самото решение
на ОС на ЕС, като от настъпване на падежите длъжникът изпада в забава (чл.84 от ЗЗД).
Начините на плащане на дължимите от
етажните собственици такси за управление и поддръжка на общите части, са
посочени в решението на ОС на ЕС, с което са определени размерите им, съответно
начина им на изчисляване (определяеми), като те са предвидени алтернативно – в
брой или по банков път. Поради това, доводът на ответника за липса на кредиторово съдействие, изразяващо се в непосочване на
банкова сметка, ***, също е неиздържан, след като ответникът е могъл да заплати
дължимите от него такси по алтернативния начин.
Така съдът намира исковете за
основателни и доказани, включително и по размер. Дължимата от ответника годишна
такса за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост за
календарната 2017-а година, определена на базата на притежаваната от него площ
от общо 375,43 кв.м. и при цена 9.60 евро на квадратен метър, възлиза на сумата
в размер на 3 604,13 евро – цената на първия иск. Дължимата от ответника
годишна такса за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост
за календарната 2018-а година, определена на базата на притежаваната от него
площ от общо 375,43 кв.м. и при цена 9.60 евро на квадратен метър, също възлиза
на сумата в размер на 3 604,13 евро.
Въпросът от кой момент ответникът
е изпаднал в забава, т.е. от кога всяко едно от двете вземания е станало
изискуемо, е пряко свързан с размера на мораторната
лихва и началният момент, от който следва да се начислява за всяко от двете
вземания. В решението от 24.07.2017г. изрично е посочено, че годишните такси
следва да се заплатят през периода от 15-и януари до 15-и септември на всяка
календарна година, като 2017-а година не
е изрично изключена, а събранието е проведено и решенията са взети и влезли в
сила преди 15.09.2017г., когато е падежът на таксите за 2017г. Затова и мораторните лихви върху отделните главници ,всяка от които
в размер на 3 604,13 евро, следва да бъдат начислени съответно за периода
от 16.09.2017г. до 06.08.2019г. и за периода от 16.09.2018г. до 06.08.2019г.
След като претендираните от ищеца суми по главниците
са били изискуеми от ответника към датата на предявяване на иска, основателно
се явява искането на ищеца за заплащане на мораторните
лихви за забава върху вземанията за посочените периоди. При използване на
програмата ЕПИ “On-line” калкулатори, се установява, че за периода
от 16.09.2017г. до 06.08.2019г. мораторната лихва
върху първата главница е в размер на 689,79 евро, а за периода от 16.09.2018г.
до 06.08.2019г. мораторната лихва върху втората
главница е в размер на 324,37 евро.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за платена държавна такса в размер на 645 лева и
за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лева, или общо сума
по разноските в размер на 2 395 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
В полза на ответника не следва да
се присъждат разноски по реда на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед, че исковете срещу
него са изцяло уважени.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “М.П.” ООД, ЕИК ****., със
седалище и адрес на управление ***
Мария Луиза № 6, вход Б, етаж 4, представлявано от управителя Н.В.К., ДА
ЗАПЛАТИ на Етажната собственост в сграда “Р.Б.”, находяща
се в град С.В., местността “Юрта – под пътя”, община
Несебър, представлявана от управителя А.Ю.И., сумата в размер на 3 604,13 евро (три хиляди
шестстотин и четири евро и 13 евроцента), представляваща неплатена дължима
годишна такса управление и поддръжка на общите части за календарната 2017-а
година, ведно със законната лихва за
забава, считано от 07.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата
в размер на 689,79 евро (шестстотин
осемдесет и девет евро и 79 евроцента), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.09.2017г. до 06.08.2019г.
ОСЪЖДА “М.П.” ООД, ЕИК ****., със седалище и адрес
на управление *** Мария Луиза №
6, вход Б, етаж 4, представлявано от управителя Н.В.К., ДА ЗАПЛАТИ на
Етажната собственост в сграда “Р.Б.”, находяща се в град
С.В., местността “Юрта – под пътя”, община Несебър,
представлявана от управителя А.Ю.И., сумата в размер на 3 604,13 евро (три хиляди шестстотин и четири евро и 13
евроцента), представляваща неплатена дължима годишна такса управление и
поддръжка на общите части за календарната 2018-а година, ведно със законната лихва за забава, считано от
07.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 324,37 евро (триста двадесет и четири
евро и 37 евроцента), представляваща мораторна лихва
за периода от 16.09.2018г. до 06.08.2019г.
ОСЪЖДА “М.П.” ООД, ЕИК ****., със
седалище и адрес на управление ***
Мария Луиза № 6, вход Б, етаж 4, представлявано от управителя Н.В.К., ДА
ЗАПЛАТИ на Етажната собственост в сграда “Р.Б.”, находяща
се в град С.В., местността “Юрта – под пътя”, община
Несебър, представлявана от управителя А.Ю.И., сумата в размер на 2 395 лв. (две хиляди триста
деветдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: