№ 9763
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П. Т.С.
като разгледа докладваното от П. Т.С. Гражданско дело № 20211110158704
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
68987/13.10.2021г., предявена от ХР. Н. С. , ЕГН ********** срещу “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, в която се посочва, че ищецът е получил съобщение
заедно с приложена към него Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.01.2021г.,
издадена по ч.гр.д.№3348/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, от която разбрал, че срещу
него е образувано заповедно производство и е издадена заповед, с която дружеството
претендира следните суми: 757,91 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ул.“Александър Фон Хумболт“
№33, ет.2, аб.№ 32503, ведно със законна лихва върху тази сума от 21.1.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 77,16 лв. за периода от 15.9.2018 г. до
5.1.2021 г., сумата от 28,17лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.12.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от 21.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,15 лв. за периода от
31.1.2018 г. до 5.1.2021 г. и 41,8 лв. разноски по делото, а именно: 16,8 лв. държавна
такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт. С исковата молба по настоящето дело,
ХР. Н. С. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК предявява отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.01.2021г.,
издадена по ч.гр.д.№3348/2021г. по описа на СРС, 25 с-в. Заявява, че вместо да подаде
възражение по ч.гр.д.№3348/2021г. по описа на СРС, 25 с-в е избрал да се защити с иск
за установяване недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видно обаче от ч.гр.д.№3348/2021г. по описа на СРС, 25 с-в на 13.10.2021г. от
ХР. Н. С. е подадено и възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК. С оглед на
подаденото възражение, на заявителя с разпореждане на осн.чл.415, ал.1 ГПК е
1
указано, че може да предяви иск относно вземането си. Заявителят е изпълнил
разпореждането в срок, като е подадена искова молба вх.№91232/19.11.2021г. по която
е образувано гр.д.№65965/2021г. по описа на СРС, 25 с-в.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита
предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Следователно към момента на подаване на
молба с вх. № 68987/13.10.2021г., предявена от ХР. Н. С. в същия съд по силата на
въведената с чл.422, ал.1 ГПК фикция, има друго висящо дело между същите страни и
със същия предмет. Еднаквостта на предявените искове следва от обстоятелството, че
и двата са установителни и имат за цел едно и също – установяване на съществуването
или не на определено вземане.
Съгласно чл.126, ал.1 ГПК „Когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда”. Следователно настоящето
дело, като по-късно заведено, следва да се прекрати.
Настоящия състав не споделя изложеното от ХР. Н. С. за допустимост на
предявяване на възражения срещу издадена заповед в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
чрез отрицателен установителен иск, като съображения за тази недопустимост се
извеждат от разпоредбите на чл.424 и чл.439 ГПК. Срещу задължения по заповед за
изпълнение длъжникът разполага с възможност за защита чрез възражение по чл.414
ГПК, с иск по чл.424 ГПК, като и с иск по чл.439 ГПК /в този смисъл решение
№30/03.06.2019 г. по т.д. №207/2018 г., I ТО на ВКС/.
Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК, а на новонастъпили /след влизане в
сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване
на изпълнението по чл.439 ГПК /Определение №804 от 19.11.2013 г. по ч.т.д.
№3916/2013 г., I ТО на ВКС/.
С оглед на изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 58704/2021 г. по описа на СРС, 25
състав, образувано по искова молба с вх. № 68987/13.10.2021г., предявена от ХР. Н.
С., ЕГН ********** срещу “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, като
недопустимо.
Определението за прекратяване може да се обжалва от ищеца с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3