Решение по дело №11068/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 988
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Антоанета Георгиева Ивчева
Дело: 20211100511068
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100511068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 2159 от 12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 26104/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК
от В. Ц.А.. срещу „Т.С.“ ЕАД обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „Т.С.“ ЕАД дължи на В. Ц.А.. сумите, както следва: 1) сумата от
1625,07 лв., представляваща разпределена в полза на „Т.С.“ ЕАД сума по
изпълнително дело 20128560401681 по описа на ЧСИ № 856 в КЧСИ, с която
„Т.С.“ ЕАД се е обогатило неоснователно за сметка на В. Ц.А.., ведно със
законната лихва от 02.03.2021 г. до изплащане на вземането; и 2) сумата от 204,93
лв., представляваща спестени разходи от „Т.С.“ ЕАД в производството по
изпълнително дело 20128560401681 по описа на ЧСИ с рег. № 856 при КЧСИ за
дължими от дружеството авансови такси в полза на ЧСИ, с която сума „Т.С.“ ЕАД
се е обогатило за сметка на В. Ц.А.., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.03.2021 г. до изплащане на вземането, за
които суми на 23.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12487/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав. С решението си СРС е разпределил отговорността за
разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.
Недоволен от постановеното решение останал ищецът в
първоинстанционното производство, предвид което депозирал въззивна жалба
срещу съдебния акт. В подадената въззивна жалба излага оплаквания за
1
направилност на решението на СРС като постановено при нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, както и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят поддържа, че основанието за
получаване на процесната сума от 1625,07 лв. е отпаднало с обратна сила с
влизане в сила на Решение № 20245194 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. №
37683/2019 г. по описа на СРС, 28 състав, с което са признати за недължими
вземанията по изпълнителен лист от 04.05.2012 г., издаден по гр.д. № 7089/2009 г.
по описа на СРС, 86 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително
дело № 20128560401681 по описа на ЧСИ № 856 в КЧСИ. Твърди се, че
дължимите от взискателя такси по т. 26 ТТРЗЧСИ и за разноски по
изпълнителното дело в общ размер на 204,93 лв. са били събрани от длъжника по
реда на чл. 79, ал. 2 ГПК, като с влизане в сила на горепосочения съдебен акт е
отпаднало както основанието за принудително изпълнение, така и за посоченото
имуществено разместване. Същевременно се поддържа, че ответното дружество
се било обогатило неоснователно за сметка на въззивника, тъй като събраните
такси и разноски следвало да останат за негова сметка. По тези съображения до
въззивния съд е отправено искане да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ответник) „Т.С.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, с оглед което следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
При служебната проверка настоящият въззивен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като досежно неговата
правилност намира наведените от ответника с въззивната жалба оплаквания за
неправилност за неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД:
Възникването на спорното главно материално право се обуславя от
2
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
сумата, чието възстановяване се иска, да е излязла от патримониума на ищеца; 2)
тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на
блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено при
отпаднало правно основание, т.е. след издаването на изпълнителния лист по гр. д.
№ 7089/2009 г. по описа на СРС, 86 състав, да е отпаднал породеният годен
юридически факт, на основание на който са заплатени сумите по исковата
претенция.
От фактическа страна е безспорно между страните, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че ответникът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист
срещу ищеца, издаден на 04.05.2012 г. по гр.д. № 7089/2009 г. по описа на СРС, 86
състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 31.08.2009 г. За събиране на вземането по изадения
изпълнителен лист било образувано срещу ищеца изпълнително дело
20128560401681 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение, изх. №
36234/20.11.2020 г., издадено по изпълнително дело № 20128560401681 по описа
на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 КЧСИ, от което се установява, че в изпълнителното
производство от длъжника В. Ц.А.. по сметка на съдебния изпълнител, открита в
„Корпоративна търговска банка“ АД, са били постъпили в периода 26.10.2012 г. –
22.05.2014 г. 13 (тринадесет) плащания на обща стойност от 1830 лв., като 1625,07
лв. от тази сума са били преведени в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД в периода
30.10.2012 г. – 26.05.2014 г., а останалите 204,93 лв. са били преведени в полза на
ЧСИ Б.Б..
От приетото като писмено доказателство по делото съобщение №
20262/24.06.2021 г., издадено по изпълнително дело № 20128560401681 по описа
на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 КЧСИ, се установява, че сумата от 204,93 лв., преведена в
полза на ЧСИ Б.Б., е послужила за погасяване на задължението за заплащане на
дължимите обикновени и пропорционални такси по т. 4, т. 9, т. 26 и т. 31
ТТРЗЧСИ, дължими в производството по изпълнително дело № 20128560401681.
Установява се още, че по силата на влязло в сила на 02.09.2019 г.
постановление е било прекратено изпълнително дело 20128560401681 по описа на
ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
бездействие на взискателя, продължило повече от две години.
С Решение № 20245194 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 37683/2019
г. по описа на СРС, 28 състав, съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо,
че В. Ц.А.. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 3844.91 лв.,
представляваща главница за доставена за периода 09.07.2004 г. – 30.04.2008 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист до окончателното изплащане на
задължението; и сумата от 383.04 лв., представляваща мораторна лихва за периода
09.07.2006 г. – 15.04.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на
04.05.2012 г. от СРС, 86 състав, по гр.д. № 7089/2009 год., въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2009
3
г., потвърдена със съдебно решение по гр. д. № 51974/2009 по описа на СРС, 25
състав, поради изтекла погасителна давност. От мотивната част към решението се
установява, че недължимостта на вземанията произтича от факта, че
погасителната давност за принудителното събиране на същите е изтекла на
22.05.2019 г. – 5 (пет) години след последното предприето действие по
изпълнение, а именно – последното постъпване на суми по специалната сметка на
съдебния изпълнител, извършено на 22.05.2014 г.
Така изяснената фактическа обстановка е правилно възприета и в мотивите
на първоинстанционното съдебно решение. Страните не спорят по установените в
производството правно релевантни факти, като в този смисъл съдът намира, че
спорът в настоящото производство се концентрира около въпроса отпаднало ли е
основанието за плащане на събраните в хода на изпълнителното производство
суми, предмет на издадения срещу ищеца изпълнителен лист от 04.05.2012 г. по
гр.д. № 7089/2009 г. по описа на СРС, 86 състав, като отговорът е от значение за
основателността и на двете искови претенции.
Предметът на производството по гр.д. № 37683/2019 г. по описа на СРС, 28
състав, образувано по установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.
439, ал. 1 ГПК, е оспорване чрез иск на вземанията, с оглед материалната
законосъобразност на изпълнението по изпълнително дело № 20128560401681 по
описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 КЧСИ. Като средство за защита на длъжника по
висящ изпълнителен процес с иска по чл. 439 ГПК се дава право да се установи,
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, но имащи правно значение за неговото съществуване.
В конкретния случай, видно от мотивната част към обжалваното Решение № 2159
от 12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 26104/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, новонастъпилите факти след издаването на изпълнителния титул, са
погасителната давност, изтекла на 22.05.2019 г.
Видно от издаденото по изпълнително дело № 20128560401681 по описа на
ЧСИ Б.Б., рег. № 856 КЧСИ, удостоверение, изх. № 36234/20.11.2020 г., сумата в
общ размер на 1830 лв. е постъпила в периода 26.10.2012 г. – 22.05.2014 г., т.е.
преди изтичането на погасителната давност (22.05.2019 г.), както и преди
настъпването на перемпцията (22.05.2016 г.), следователно е събрана
законосъобразно, като с нея е била погасена част от вземанията по изпълнителния
лист. В този смисъл, върху вече събраната сума не може да се разпростре
преклудиращото действие на силата на присъдено нещо на решението,
постановено по гр.д. № 37683/2019 г. по описа на СРС, 28 състав. Същевременно,
трайната съдебна практика, намерила израз в т. 7 на Постановление № 1/1979 г. на
Пленума на ВС приема, че съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД основанието за разместване на блага е налице към момента на извършване на
престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува и
то става изискуемо от деня, в който отпада същото. В случая основанието на
ответника като взискател в едно надлежно приключило изпълнително
производство не е отпаднало, поради което той не дължи връщане на полученото.
При тези съображения настоящата инстанция приема предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
4
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1) имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2) връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3) липса
на правно основание за имущественото разместване; 4) липса на друго основание
за защита на правата на обеднелия ищец.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на
обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната
хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи
за тяхното връщане (така Решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г.
на ВКС, ГО, ІV ГО).
Обикновените такси по т. 4, т. 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ, както и
пропорционалната такава по т. 26 ТТРЗЧСИ по правило се дължи от длъжника
при всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на
принудителното изпълнение и предприемането на изпълнителните действия –
аргумент от чл. 33 и чл. 34 ТТРЗЧСИ. Изключение от това правило е налице в
хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение,
в който случай разноските за таксите по т. 4, т. 9, т. 26 и т. 31 ТТРЗЧСИ следва да
се понесат от взискателя.
В случая с оглед изложените по-горе мотиви от съда не е налице проведено
материално незаконосъобразно принудително изпълнение за събиране на сумата
от 1625,07 лв. Ето защо не е налице и твърдяното от ищеца обогатяване на
ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими такси по
ТТРЗЧСИ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне в цялост.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна.
Последната претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
въззивният съд след преценка на фактическата и правна сложност на спора и
фазата на производството, протекла без релевирането на нови доводи и без
събиране на доказателства, и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НПрП определя в размер на 100 лв.
С оглед на цената на предявените искове въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
5
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2159 от 12.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 26104/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК В. Ц.А.., ЕГН
**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6