Решение по дело №1214/2017 на Районен съд - Сливен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  584  

 

гр. Сливен,  11.12.2017 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 1214 по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от ”ХЛ – Топ Микс” ООД” ООД представлявано от  Анелия Татарова адвокат от САК срещу  НП № F298258/31.05.2017 г.  на Зам.Директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което на основание чл. 180в ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание  -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 50 000  лв., за нарушение на чл.176в ал.5 т.3 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

       В с.з. жалбоподателя, чрез своя процесуален представител – адв. Татарова иска  НП да бъде отменено. По делото са депозирани писмени бележки.

       В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено.

       Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

       При извършена проверка на 05.05.2017 г. вследствие на възложена с РИП №  П 02002017056648-ОРП-001/05.04.2017 г. проверка инспектори по приходите от ТД НАП Бургас – офис Сливен,  установили, че  жалбоподателя в качеството си на лице получило течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС на стойност над 25 000 лв. не е предоставил обезпечение по чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС  в 7 дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие – освобождаването на течните горива за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв., а именно до 21.01.2017 г. включително.

Съгласно чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС  обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция се предоставяла за срок от една година пред компетентната ТД на НАП – Бургас за получени течни горива на стойност над 25 000 лв. за текущия данъчен период.

Жалбоподателят е получил течните горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС – газьол , сяра 10ρmm за дейност различна от транспорт на стойност 25 759,01 лв. за данъчния период м. януари 2017 г., като с фактура № 523996/28.01.2017 г. на стойност  9186,88 лв. се надвишавала сумата от 25 000 лв. за този период – м. 01.2017 г. от доставчик „Ромпетрол България” ЕАД с БУЛСТАТ ********* /лицензиран складодържател, вписан в регистъра на лицензираните складодържатели и данъчни  складове/. Сроковете по чл. 176в ал.5 т.3 се определяли от датата на горепосочената фактура № 523996/28.01.2017 г., с която се надвишавала сумата от 25 000 лв., за текущия данъчен период  м.01.2017 г.

Съгласно чл.176в ал.2 във вр. чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС жалбоподателят следвало да предостави обезпечение в размер на 50 000 лв. до 21.01.2017 г., съгласно срока определен с чл. 176в ал.5 т.3 от ЗДДС.

     За извършената проверка бил съставен Протокол № П-02002017056648-073-001/05.05.2017 г.

     За констатираното, против жалбоподателя, и в негово присъствие бил съставен АУАН № F298258/10.05.2017 г., с който извършеното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 176в ал.5 т.3 от ЗДДС. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал с него не е направил възражения.  

     На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № F298258/31.05.2017 г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.       

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

       Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП, пълномощни, заповеди, фактури, справки, уведомления и платежни нареждания.

      Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

       Описаното по горе деяние действително  е нарушение по посочения текст- чл.176в ал.1 т.3 от ЗДДС. Това е така защото жалбоподателя в качеството си на лице получило течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС на стойност над 25 000 лв., не е предоставил обезпечение по чл.176в ал.2 от ЗАДС. За м.01.2017 г. жалбоподателят е получил течните горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС – газьол , сяра 10ρmm за дейност различна от транспорт на стойност 25 759,01 лв. за данъчния период м. януари 2017 г., като с фактура № 523996/28.01.2017 г. на стойност  9186,88 лв. се надвишавала сумата от 25 000 лв. за този период – м. 01.2017 г. от доставчик „Ромпетрол България” ЕАД с БУЛСТАТ ********* /лицензиран складодържател, вписан в регистъра на лицензираните складодържатели и данъчни  складове/. Дължимото обезпечение било в размер не по-малък от 20 на сто на стойността на получените течни горива,освободени за потребление, но не по-малко от 50 000 лв. в случая обезпечението е следвало да бъде в размер на 50 000лв.

Жалбоподателят не спори, а по делото е безспорно установено, че м.1.2017 г. дружеството е получило от „Ром петрол България” ЕАД доставка на течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 от ЗАДС за дейност различна от транспорт, с данъчна основа 25759.01лв., по този начин е надвишило стойността от 25 000 лева, установена в чл. 176в ал.1 от ЗДДС. Съгласно  чл. 176в ал.1, т.3 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, получило през текущия данъчен период течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал.2, т.1 от ЗАДС на стойност над 25 000 лева без ДДС, е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП, в случая ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Срока по чл. 176в ал.5, т.3 от закона - в 7-дневен срок преди датата на освобождаване на горивата за потребление по чл. 20, ал.2, т.1 от ЗАДС. В конкретния случай освобождаването на  горивото закупено от дружеството „Ром петрол България” ЕАД” ООД с данъчна основа 25759.01лв, с която е надхвърлен съставомерния праг от 25 000 лева без ДДС, е извършено на 28.01.2017г. г., т.е. обезпечението е следвало да бъде депозирано най-късно на 23.01.2017 г., а не както е посочено в атакуваното НП 21.01., т.к. този ден е бил събота. Посочения пропуск не е съществено процесуално нарушение, т.к. срока който се получава е по благоприятен за дружеството жалбоподател, ако то се бе ползвало от него и бе предоставило съответната гаранция.

Всички оплаквания наведени жалбата са неоснователни. Не е вярно, че при издаването на НП са допуснати процесуални нарушения. Видно от представената  по делото заповед АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни лица, самото нарушение е описано пълно точно и ясно, посочено е мястото на нарушението-ТД на НАП Бургас, към която териториална дирекция е офис Сливен, датата на  нарушението- 7 дни преди фактурата надвишаваща законово определения  праг от 25000лв. Индивидуализирано е и самото нарушение, адресат на задължението да предостави обезпечение е именно субектът, получил през текущия данъчен период горива на стойност 25 000 или повече лева, съгласно  чл. 176в ал.1, т.3 от ЗДДС. Самата редакция на нормата предпоставя, че горивата не са освободени за потребление от задълженото за обезпечение лице, а то е само техен получател. Разпоредбата на чл. 20, ал.2, т.1 от ЗАДС установява само началния момент, от който в общия случай се дължи заплащането на акциз, и този момент съвпада с извеждането на горивото от данъчен склад.  Не е вярно, твърдението, че горивото не било индивидуализирано. В НП изрично е посочено „течни горива, освободени за потребление по чл.20 ал.2 т.1 от ЗАДС – газьол , сяра 10ρmm за дейност различна от транспорт“.Относно твърдението, че било некоректно посочена правната квалификация на деянието, действително е допусната техническа грешка при цифровото изписване на нарушението, като вместо ал.1 т.3 на чл.176В е посочена ал.2 т.3, но това също не е съществено проц. нарушение, т.к. от текстовото описание на нарушението става ясно за какво точно е наказан жалбоподателя.

Нарушението е констатирано по документи и твърдението, че липсвали свидетели при установяването му не е вярно. Видно от АУАН при съставяне на нарушението е присъствала З.Д., която между впрочем бе разпитана в с.з., като действително е вярно, че актосъставителя не е посочил нейното ЕГН, но това не води до опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН.

 От друга страна съда следва да посочи, че процесното деяние е формално, такова на просто извършване, осъществяващо се с бездействие при установено от закона задължение за конкретно активно поведение в определен срок, и е довършено с изтичането му. Налице са всички обективни елементи от състава на нарушението, а поради факта, че е осъществено от търговско дружество-юридическо лице, за съставомерността му не се изисква наличие и доказване на субективен елемент - вина под формата на умисъл или непредпазливост , т.к. тя е безвиновна.

Относно твърдението че деянието било маловажно и, че АНО не бил обсъдил това понятие съда следва да посочи, че не е съгласен с това  твърдение. Действително наказващия не е обсъдил съставомерността на деянието относно маловажността но то по същество не е и такова. За да е деянието маловажно, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажно. При праг от 25000 лв. той го е надвишил със 759.01лв., което няма как да се квалифицира като маловажно. Още повече и до настоящия момент такава гаранция не е внесена от дружеството.

Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата правилно е определил и наложил минимално наказание.

Относно искането за заплащане на разноски съда следва да посочи, че това няма как да стане в това производство. На искащия ги би следвало да му е ясно по какъв ред и кога се искат и присъждат разноски.

   Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва потвърди атакуваното НП, ето защо:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № F298258/31.05.2017 г.  на Зам.Директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „ХЛ-Топ Микс” ООД, БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Панайот Хитов № 14, представлявано от П.. Г.. Д.. с ЕГН **********, е наложено  административно  наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на  50 000  лв.  на основание чл. 180в ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: