Решение по дело №4448/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1542
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20224430104448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1542
гр. Плевен, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. Н.А
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430104448 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Ищцата И. Ф. П., като *** ***, ЕГН **********, е подала искова
молба срещу М. Н. М., в която се твърди, че ответникът е ***, че с ответника
не живеят заедно повече от един месец, през което време за детето се грижи
само ищцата. Твърди, че й е много трудно да издържа сама ***, че има друго
*** на ***, че в ***, където живеят няма ясла, която детето да посещава.
Моли съда да присъди издръжка за детето в размер на 200лв. за един месец
преди завеждане на исковата молба – 17.08.2022г., и 200лв. месечно -
занапред, считано от завеждане на иска.
Ответникът оспорва иска за заплащане на издръжка в размер над
177.50лв. Твърди, че са живели заедно с ищцата и детето в ***, до
21.06.2022г., когато ***та е напуснала жилището с детето без видима причина
и е заживяла в ***. Твърди, че е платил издръжка за м. юли 2022г. – 100лв., за
м. август 2022г. – 180лв., и за м. септември – 180лв., поради което искът за
издръжка за минало време е неоснователен. Твърди, че работи при трудово
възнаграждение от 583.78лв. месечно и исканата издръжка за бъдеще време е
прекомерна. Същевременно сочи, че ще има и разходи за пътуване за да
1
осъществява лични контакти с детето, което още повече ще ограничи
доходите му. Твърди, че ***та упорито отказва да работи и да реализира
доходи, за да издържа двете си деца. Моли съда да отхвърли иска за
разликата от 177.50 лв. до 200лв. месечно.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното: Детето ***, ЕГН **********, в
момента е на ***, и е с *** - ищцата И. Ф. П. и ответника М. Н. М., видно от
удостоверение по акт за раждане ***. Не е спорно по делото, че ***, заедно
със своята *** и ***, на *** / другото *** на ищцата, съгл. у-ние за раждане
***/, живеят в ***, където *** е записана в *** от 15.09.2022г. Относно
нуждите на детето ищцата е представила по делото 25 бр. *** и ***, за
периода след раздялата й с ответника, които съдът не кредитира като
доказателства относно нуждите на детето, доколкото те не сочат
необходимостта за закупуване на толкова артикули в едни и същи дни
/например *** в различни часове/, а и от самите бележки не е ясно, че всичко
което е закупено е било именно за ***. В тази връзка, съдът приема, че детето
действително има нужди от закупуване на нови дрехи и обувки с оглед
смяната на сезона и факта, че расте, но не в конкретно посочените в
представените фискални бонове размери на суми. Представените
доказателства за здравословното състояние на детето - *** сочат инцидентни
заболявания на детето – ***, ***, като няма твърдения детето да страда от
хронични заболявания или общото му здравословно състояние да е влошено
за периода 2021г.-2022г.
Относно възможностите на ***та за издръжка на детето са
представени доказателства-преписи от трудовата й книжка, удостоверение от
последния работодател и данни за здравноосигурителен статус, че тя е
работила в периода една година преди подаване на исковата молба в ***, при
двама работодатели за период по-малко от месец при уговорена минимална
работна заплата. Понастоящем е регистрирана в ***, съгл. Решение за
възстановяване на регистрацията й от 15.08.2022г. Възможностите на бащата
се доказват от представените трудов договор, доп.споразумение и
удостоверение от работодател, от които е видно, че БТВ за периода м.
02.2022г. – м.07.2022г. е в средномесечен размер от 752.33лв., като съдът
отчита ежемесечното нарастване на дохода му, както и че последното
възнаграждение е в размер на малко под 900лв. От 2008г. той е собственик на
2
*** в ***, съобразно представения ***, действащ в района на ***.
От представените от ответника вносни бележки на *** се установява,
че на 02.08.2022г. той е превел на ищцата 100лв., с основание - издръжка за м.
07.22г.; на 26.08.2022г. е превел 177.50лв. с основание - издръжка за м. 08.22г.
и на 30.09.2022г. е превел 177.50лв. с основание - издръжка за м. 09.22г.
От изнесения в с.з. социален доклад на *** се потвърждава, че
понастоящем ***та живее с децата си в жилището на своите ***, има
подкрепата им и тази на други ***, има добра битово-хигиенна среда и е
задоволила всички нужди на детето. То е водено и вземано от нея от детската
градина, като беше посочено, че за посещения там не се заплащат суми, че
данните са, че детето е здраво и адаптирано. ***, съсед на ищцата в ***
посочи, че знае двете деца на ищцата, че откакто са се върнали е виждал
децата, че ***та се грижи много добре за тях – били нахранени, чисти
спретнати, че ***те на ищцата работели и й помагали, както и други ***.
Свидетелят посочи като име на *** – М.а, но с оглед възрастта му – ***, съдът
намира, че грешното посочване на името на детето не е от значение,
доколкото е ясно, че той дава показания именно за момичето на ищцата
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи: Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е
длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето му, а ал. 2 на същия
член определя задължението за издръжка на непълнолетни деца като
безусловно - ***те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК дефинира, че размерът на
издръжката се определя от следните два критерия - потребностите на лицето,
което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува
задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на минимален размер
на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като ¼ от минималната
работна заплата за страната и към момента на устните състезания по делото
възлиза на 177.50лв. Съдът намира, че в случая, доколкото няма данни за
специфични здравни нужди на детето, хронични заболявания, както и
допълнителни разходи при обучението му, съдът определя месечната му
нужда в размер на 400лв., която следва да бъде поета и от двамата ***. Тази
3
сума включва ежемесечните нужди на детето от дрехи, играчки, които
независимо от безплатната детска градина, са необходими и се закупуват от
***те, и битови нужди, чиито размери непрекъснато нарастват през 2022г. От
тази средномесечна нужда, ***та следва да поеме по-малката част - 180лв.,
доколкото тя е безработна и има безусловно задължение към още едно свое
малолетно ***, но също и полага непосредствени ежедневни грижи за детето.
Ответникът, от своя страна, също е безусловно задължен да дава издръжка за
детето си, като съдът отчита, че липсват доказателства за безусловни
задължения към други лица, и че са налице данни, че той получава брутно
трудово възнаграждение над минималната работна заплата, независимо, че
такава е записана в трудовия му договор, притежава жилище и няма
допълнителни разходи за наем. Въведеното от ответника твърдение, че
издръжката на детето от него следва да бъде определена в минимален размер,
т.к. живее на 221 км. и ще има разходи за път при контактите с детето, не
следва да се преценява като негов определен разход, т.к. има различни видове
транспорт, и не е ясно дали бащата ще избере най-скъпия или най-евтиния
такъв, касае се за транспорт в рамките на същата държава, и по делото не се
доказва в какъв размер би бил един такъв бъдещ разход. Поради горното,
остатъкът от издръжката, която съдът преценява, че ищецът дължи за ***, е
220лв., но доколкото ищцата претендира 200лв. месечна издръжка, именно
този размер следва да се присъди месечна издръжка. Следва, на осн. чл. 235
ал. 3 от ГПК, да се отчете плащането на 88.75лв. за периода 17.08.-31.08.22г.
/като част от общата сума за август - 177.50лв./ и 177.50лв. за м. септември, и
ответникът да бъде осъден да заплати разликата до определената издръжка от
200лв. месечно, която разлика възлиза на 133.75лв. и се дължи за периода
17.08.2022г. – 17.10.2022г. Издръжката за бъдеще време следва да бъде
определена, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.10.2022г.,
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Следва да се определи падеж, на който издръжката е дължима, който следва
да бъде в началото на месеца – до 10-то число на текущия месец, с оглед
осигуряване на нуждата на детето именно за месеца, за който тя му е
определена.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска по
чл.149 от СК - за присъждане на издръжка за минало време за периода от
17.07.2021г. до 17.08.2021г. вкл., който също е предявен за по 200лв. В
4
случая, доколкото се касае за един месец през лятото, в който битовите нужди
и нуждите от облекло за детето са по-ниски, съдът намира, задължението на
ответника е било в размер на 188.00лв. и по делото се доказа, че същото е
заплатено в този размер.
При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските по
делото, като взема предвид следното: Ищцата е направила разноски в размер
на 350лв., които се доказаха по делото с представените договори за правна
защита и съдействие, като в тях не е разграничено по кой от двата иска каква
сума е заплатена. Поради горното, съдът намира, че за всеки от двата иска,
адв.хонорари са заплатени поравно – по 175.00лв. При този изход на делото
по двата иска, на ищцата се дължат разноски за уважения иск в размер на
175.00лв. По отношение на разходите на ответника, които общо са 500.00лв.,
но са определени за представителство по настоящето дело и за предявяване
на насрещни искове /разделени в отделно производство/, съдът намира
следното: доколкото тези разноски също не са индивидуализирани по искове,
те следва да бъдат разделени отново по равно – за отделеното производство, и
за настоящето – по 250лв. за всяко. По настоящето производство са налице
два иска – единият изцяло уважен и единият – изцяло отхвърлен, поради
което на ответника се дължат разноски за отхвърления иск, които възлизат на
125лв.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 288.00лв. за иска по чл.143, ал.2 от
СК, както и 5.00 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, М. Н. М., ЕГН **********,
от ***, ***, да заплаща за малолетното *** ***, ЕГН **********, чрез
нейната *** и законен представител И. Ф. П., ЕГН **********, и двете от
***, ***, месечна издръжка в размер на 200.00 лв., платима до 10 число на
месеца за който се отнася, считано от 17.10.2022г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска от забавата до окончателното
заплащане.
5
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, М. Н. М., ЕГН **********,
от ***, ***, да заплати на за малолетното *** ***, ЕГН **********, чрез
нейната *** и законен представител И. Ф. П., ЕГН **********, и двете от
***, ***, месечна издръжка за периода 17.08.2022г. – 17.10.2022г. в общ
размер на 133.75лв., като претенцията за този период до размер на 200.00 лв.
месечно /400лв. общо/, като погасена чрез плащане в хода на делото
ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.149 от СК, иск от И. Ф. П.,
ЕГН ********** против М. Н. М., ЕГН **********, за заплащане на
издръжка за малолетното *** ***, ЕГН **********, за минало време – за
периода 17.07.2021г. до 17.08.2021г. в размер на 200лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Н. М., ЕГН **********,
да заплати съразмерно с оглед изхода на делото, на И. Ф. П., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 175.00лв..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, И. Ф. П., ЕГН **********
да заплати съразмерно с оглед изхода на делото, на М. Н. М., ЕГН
**********,, направените по делото разноски в размер на 125.00лв..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, М. Н. М., ЕГН
**********, от ***, ***, да заплати в полза на ПлРС, ДТ в размер на 288.00лв.
за уважения иск по чл.143, ал.2 от СК, както и 5.00 лв. - такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от днес
– 20.10.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6