№ 3353
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201785 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Б. А. срещу наказателно постановление №КПК- НП-
4/10.01.2024 г., издадено от АТС –Председател на Комисия за противодействие на
корупцията (КПК), с което на основание чл. 115, ал.2, вр.ал.1 от Закона за противодействие
на корупцията (ЗПК) на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3500,00 (три хиляди и петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл.
38, ал.1, т.2, вр. чл.35, ал.1, т.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси (ЗКПУКИ).
В депозираната жалба са изложени съображения относно незаконосъобразност на
атакувания санкционен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Наведени са доводи, че
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, предписваща
приложение на нормативния акт, който е бил в сила към момента на извършване на
нарушението. В подкрепа на твърденията се изтъква ангажираната в наказателното
постановление санкционна норма на чл.115, ал.2, вр.ал.1 от Закона за противодействие на
корупията, а не относимите разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемането на незаконно придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, подчертавайки, че е възложил на своя
счетоводител да подаде декларацията от негово име и е бил уверен, че това е сторено в
изискуемите срокове. Възразява срещу тезата за повторност на извършеното нарушение,
доколкото липсвал санкционен акт, който да е влязъл в сила срещу него за несъобразяване на
разпоредбите на ЗПКОНПИ. Настоява, че се разкриват и основанията за приложение на
чл.28 от ЗАНН и третиране на простъпката му като маловажен случай на административно
нарушение. В тази връзка подчертава, че повторността не изключва приложението на
1
обсъждания материалноправен институт, доколкото в закона не е заложена изрично подобна
пречка. В жалбата се ангажират доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения,
сред които се изброява некомпетентност на наказващия орган, противоречие между
възведените в АУАН и НП обстоятелства относно елемент от обективната страна на
деянието, свързан с неговата повторност, отсъствие на отразявания за точната възраст на
нарушителя и мотиви за установените отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Отправя се упрек и към отсъствието на доказателства, че нарушението е
установено на 04.07.2023 г., както и че към А. не е отправено предложение за сключване на
споразумение, преди да се пристъпи към неговото санкциониране. Формулирана е молба за
цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със своя
пълномощник – адв. Н. Поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В допълнение към
доводите си процесуалният представител се спира върху отсъствие на доказателства за
връчване на издаденото предходно наказателно постановление и невъзможност да се
презумира приложение на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Придържа се към тезата си
за отсъствие на субективна страна на деянието, както в проявната й форма на умисъл, така и
на непредпазливост.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Севрийски,
който пледира за неоснователност на въззивната жалба, за пълна доказаност на
детерминираните в акта фактически констатации и моли за потвърждаването му като
правилен и законосъобразен.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Т. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ХХХ, заемал към 2023 г. длъжност
„общински съветник“, с месторабота Община Ихтиман. С оглед заеманата от него висша
публична длъжност въззивникът се явявал задължен субект съгласно чл. 35, ал.1, т.2 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ – отм.) да подава декларация за имущество и интереси ежегодно в
срок до 15 май за предходната година.
През месец май 2023 г., преди 15.05.2023 г., А. помолил свид. ИАК, с която имал
доверителни отношения по повод счетоводно обслужване, да подаде от негово име
изискуемите по ЗПКОНПИ (отм.) данни. За целта й предоставил електронния си подпис.
На 15.05.2023 г. свид. К попълнила в електронен формат бланката за декларация по
чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.). Тя обаче не се уверила, че е подписала електронно
документа и че го е изпратила успешно на адреса на КПКОНПИ (с актуално наименование
Комисия за противодействие на корупцията).
На следващия ден, 16.05.2023 г., при допълнителна проверка в електронната си
пощенска кутия, свид. К установила, че писмото не е било генерирано, поради което
предприела нови стъпки в тази насока.
Като резултат декларацията от името на жалбоподателя била подадена на 16.05.2023
2
г. и била заведена с вх. №Г5555/16.05.20523 г. по описа на КПКОНПИ.
В началото на месец юли 2023 г. в КПКОНПИ била инициирана проверка относно
задължени лица, които не са подали ежегодните си декларации по чл.35 ЗПКОНПИ (отм.) за
2022 г. в сроковете, установени от чл.38 от ЗПКОНПИ (отм.). В нейните рамки била
ангажирана и свид. Д. Й. Л. – на длъжност „инспектор“ в дирекция „Публичен регистър“ на
КПКОНПИ. Проверявайки наличните в поддържаните регистри данни, на 04.07.2023 г.,
служителят констатирал, че ежегодната декларация за имущество и интереси, изхождаща от
Т. А., е депозирана след изтичането на законоустановения срок, с еднодневно закъснение.
При наличните данни свид. Л. изпратила писмена покана до жалбоподателя за
участие в предстоящото иницииране на административнонаказателно производство срещу
него на 20.07.2023 г. На 20.07.2023 г. тя се свързала с него по телефона. Била уверена от него,
че е получил пратката. Л. разяснила възможността за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) в отсъствието на нарушителя. От своя страна, А.
споделил, че е възпрепятстван да се яви и моли актът да му бъде изпратен за връчване след
неговото съставяне. За проведения разговор бил съставен констативен протокол от
20.07.2023 г.
При тази фактология, въз основа на събраната относима писмената документация, на
20.07.2023 г. свидетел Л. съставила против въззивника АУАН №ПР-332/20.07.2023 г., в който
били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, включително и тези по
извършената проверка. Било прието, че А. е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2,
вр.чл.38, ал.1 т.2 ЗПКОНПИ (отм.), тъй като не е изпълнил задължението си за подаване на
ежегодна декларация за имущество и интереси за предходната календарна година в
законоустановения срок. Изрично отразено било, че изпълнението на задължението е било
изискуемо до 15.05.2023 г., както и срокът на забавата –един ден. В акта било посочено, че с
визираното бездействие, на 16.05.2023 г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.35,
ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ (отм.).
Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, в хипотезата на чл.40, ал.2 от
ЗАНН – изрично отбелязано в него, и в присъствието на двама свидетели. Документът бил
връчен на А. по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, на 27.07.2023 г., което изрично било
удостоверено с подписа на нарушителя. Жалбоподателят представил писмени обяснения от
свид. К, в които били описани обстоятелствата, свързани с подаването на декларацията.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
След като административнонаказателната преписка била изпратена на наказващия
орган, той установил, че срещу Т. А. има издадено друго наказателно постановление с
№НП-25/10.02.2022 г. за същото нарушение, допуснато през 2022 г. Към този акт не били
приложени обратни разписки с отразяване на дата на връчване или причини, поради които
такова е било възпрепятствано. Въпреки това върху бланката на документа бил поставен
правоъгълен печат с дата на влизането в сила на наказателното постановление на 27.01.2023
г., без отразено основание за това.
Въз основа на горепосочения АУАН, съставен срещу жалбоподателя, било издадено
атакуваното наказателно постановление №КПК-НП-4/10.01.2024 г. от АТС –председател на
Комисия за противодействие на корупцията, с което на жалбоподателя при дословно
възпроизвеждане на словесното описание на твърдяното от АУАН и допълнението, че
деянието е извършено в хипотезата на повторност, на основание чл. 115, ал.2, вр.ал.1 ЗПК
на А. била наложена „Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.).
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства – свидетелските
показания на Д. Й. Л. и ИАК и писмените доказателства по делото, приети по надлежния
3
процесуален ред на чл.283 от НПК: писмена кореспонденция между КПКОНПИ и Община
Ихтиман по повод връчване на АУАН, обяснение от Илияна К, констативен протокол, покана
за съставяне на АУАН и обратна разписка за връчването й на 07.07.2023 г., копие на
декларация, вх.№Г5555/16.01.2023 г., заповед №РД-06-210/21.03.203 г. на ЗА председател на
КПКОНПИ, копие на наказателно постановление №НП-25/10.07.2022 г.,писмен отговор от
КПК, вх.№70367/01.03.2024 г., с приложения – наказателно постановление, с отрязъци от
обратни разписки, покана за доброволно изпълнение, с отрязъци от обратни разписки,
пълномощни за процесуално представителство, договор за правна помощ и съдействие,
списък с разноски.
Съдебният състав кредитира последователните и безпристрастни показания на
свидетел Л., в които същата излага своите непосредствени възприятия относно извършената
проверка на документацията по случая и установени в тази връзка факти. Те без
противоречия отразяват етапите на протеклата контролна дейност, реда и момента на
нейното иницииране, респ. констатираното в нейния ход. Предоставените от свидетеля
сведения не са фрагментарни и не указват заинтересованост и стремеж към изопачаване на
фактите. Те намират подкрепа в приобщените към административнонаказателната преписка
документи, както и косвено в показанията на свид. К. По изложените по- горе съображения
съдът кредитира показанията на свид. Л. и ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на делото.
На обсъждане се подлагат и сведенията, придобити посредством разпита на свид. К.
Съдът възприема като достоверни твърденията на свидетеля за ангажимента й относно
подаването на декларация от името на жалбоподателя, възникнал по повод съществуващите
помежду им доверителни отношения. Като съответстващо на обективната действителност
прочита и признанието на разпитаното лице относно обстоятелствата, при които е успяло
надлежно да изпрати дължимите данни, обусловили и допуснатото закъснение.
Макар да не открива основание да ги дисквалифицира като източник на
доказателства, съдът не възприема показанията на свид. К като оборващи изведената от
наказващия орган фактология. Предложеното с тях описание на събитията единствено
потвърждава като обективен фактът на закъснението при изпълнение на установени със
закон задължения от жалбоподателя, което не може да бъде извинено от допуснатото от него
и довереника му недоглеждане. Не бяха събрани и други доказателства, изводими от
независими източници на информация, че единствено технически причини са довели до
несвоевременното изпращане на декларацията до нейния адресат.
За правилното изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приложените
по делото писмени доказателства, изброени по- горе, които са надлежно приобщени към
съвкупността по делото и затова съдът основа своите фактически изводи и върху тях. От
заповедта на председателя на КПКОНПИ се установяват фактите, свързани с
компетентността на актосътавителя, участвал в производството по установяване на
нарушението. От копието на депозираната пред Комисията ежегодна декларация, се
извеждат обстоятелствата относно датата на нейното подаване пред централизирания орган
от страна на жалбоподателя. Така изброените писмените доказателства са в синхрон с
депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния
състав.
С резерви съдът подхожда единствено към приложените по делото копия на
наказателно постановление №НП-25/10.07.2022 г. на председателя на КПКОНПИ, поканата
за доброволно изпълнение и разписките за връчване на тези документи, като приема, че
информационната стойност на извършенитте върху и в тях вписвания е недостатъчна, за да
обоснове изводите на наказващия орган за повторност на възведеното с обжалваното
наказателно постановление административно нарушение.
4
Като официален документ издаденото от КПКОНПИ на 10.07.2022 г. наказателно
постановление се явява безспорно доказателство, че срещу Т. А., в период, предхождащ с
около година датата на процесното нарушение, е протичало друго
административнонаказателно производство за идентично по вида си нарушение на
разпоредбите на ЗПКОНПИ (отм.). Не така убедителни обаче са данните за връчването на
издадения санкционен акт, с което по същество приключва фактическия състав, предписан
от разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и неговото влизане в сила, което именно е предпоставка
за пораждането на материалната законова сила на обсъждания правораздавателен акт.
В представените от наказващия орган, двукратно изисквани от съда, писмени
документи – товарителници, съпътстващи като пратка издаденото наказателно
постановление, не са удостоверени дати на неговото връчване на А. или на лице, което
съобразно правилата на чл.180 и следващите от НПК е допустимо да приема книжа от
негово име. Няма ангажирани в писмен формат и обстоятелства, поради които евентуално
възложената пощенска услуга не е била изълнена. Подобни отбелязвания, впрочем,
отсъстват и от разписките, издадени няколко месеца по—късно във връзка с изпращането на
покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя. При тези дадености е възпрепятствана
възможността да се достигне до заключение, че до жалбоподателя е достигнал като познание
фактът на санкционирането му, респ. че документът му е бил връчен, включително и при
отказ или че е допринесъл с поведението си за невъзможност в тази насока.
Липсата на доказателства за редовно връчване придава недостоверност на
извършеното върху санкционния акт вписване на дата на влизане в сила.
Материализираното посредством правоъгълен печат от наказващия орган волеизявление не
е достатъчно, за да бъде прието то като факт от обективната действителност. Доводите са
относими и към хипотезата на установената от закона фикция в разпоредбата на чл.58, ал.2
от ЗАНН, още повече когато никъде не е посочено изрично, че председателят на КПКОНПИ
се позовава именно върху нея, така че да се обсъждат последиците от приложението й.
Разсъждения в противната насока са неприемливи, доколкото те биха били проявна форма
на предположение – недопустима форма на анализ в доказателствения процес, провеждан в
рамките на една наказателна по своя характер процедура. Допълнителен аргумент в
подкрепа на изложените съображения, се явява тежестта на доказване, която по делата от
административнонаказателен характер е възложена върху наказващия орган. Последният е
длъжен да обезпечи с надлежно събрани писмени, веществени и/или гласни доказателствени
средства и доказателства всеки аспект от своята теза. В конкретния случай влизането в сила
на издаденото срещу жалбоподателя през 2022 г. наказателно постановление за същото по
вид нарушение е изискуем елемент от обективната страна на деянието, поради което и
проявлението му следва убедително да бъде защитено от наказващия орган.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не
5
са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили, респ. издали двата документа. Не се споделят като основателни възраженията на
жалбоподателя за неспазване на предписанията, дадени с §5, ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗПК. Дори и при действието на предходния закон,
установяването на нарушение на сроковете за деклариране на имущество и интереси е
правомощие на определени от Председателя на Комисията длъжностни лица, респ.
компетентност за неговото санкциониране законът е делегирал на Педседателя на
КПКОНПИ. Различия са били предвидени единствено в административнонаказателн
процедура, засягаща хипотезата на чл.177, ал.2 от ЗПКОНПИ (отм.), която е неотносима към
фактите по случая.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Пропускът да се впише точната възраст на нарушителя не е съществен, доколкото не
възпрепятства възможността за неговата идентификация, постижима чрез въведената
комбинация от три имена и ЕГН.
Отправянето на предложение за сключване на споразумение е законова възможност,
но неприлагането й не е предпоставка за законосъобразност на приключилата посредством
издаване на наказателно постановление процедура. Касае се за правомощие на
административнонаказазващия орган, който разполага с дискреция, дали да го упражни.
Описанието на отегчаващите и смекаващите отговорността обстоятелства е реквизит
на наказателното постановление. Пропускът обаче те да бъда въведени в обстоятелствената
му част не е съществено процесуално нарушение, самостоятелно обуславящо процесуална
незаконосъобразност на санкционния акт и неговата отмяна. Сочените обстоятелства
разкриват отношение към индивидуализацията на следващото се наказание и необсъждането
им би могло да повлече като последици единствено изменение на наложената санкция, в
случай че размерът й е определен над минималния, предвиден от закона, ако са налице
всички изискуеми предпоставки за това и е надценена обществената вредност на
нарушението.
Този съд не открива противоречие и между предявените с АУАН и НП фактически
обстоятелства на нарушителя. Константна е практиката на касационната съдебна инстанция
(Административен съд – София град) по делата от административнонаказателен характер,
съгласно която обсъждането на квалифициращия признак „повторност“ на нарушението едва
в наказателното постановление не следва да се счита като съществено ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице да се ориентира относно параметрите на
претендираната срещу него наказателна отговорност. В правомощията на наказващия
административен орган е да определи размера на наказанието и в тази връзка да прецени,
дали да наложи санкция, предвидена за повторно извършено административно нарушение.
Съставителят на АУАН няма такова задължение и липсата в акта на квалификация за
повторност не съставлява нарушаване на установените в ЗАНН процесуални правила.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 5-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Съдът не споделя аргументите на въззивника за допуснато в хода на производството
6
нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Цифровата квалификация на
нарушението удовлетворява изискванията за пълнота и съответност на възведените
фактически твърдения в описанието на елементите от състава на нарушението.
Действително, подбрана като съответна на накърнената материалноправна норма е
санкционната разпоредба на чл.115, ал.2, вр.ал.1 от ЗПК, което правило има своето
систематично място сред разпоредбите на нормативен акт, който е влязъл в сила след датата
на извършване на нарушението. В случая обаче този факт не следва да се разглежда като
съществено ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като редакцията на текста е
идентична на действащата към времето на нарушението норма на чл.173, ал.3 от ЗПКОНПИ
(отм.).
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника А. е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл. 35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.),
като на основание чл. 115, ал.2, вр.ал.1 от ЗПК му е наложена „глоба“ в размер на 3500,00
/три хиляди и петстотин/ лева.
Жалбоподателят безспорно обладава качеството на лице, заемащо висша публична
длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (отм.), в което именно се явява и
адресат на нормите на цитирания акт, както и годен субект на нарушение.
От подложените на анализ доказателствени материали по делото се установи
убедително, че А. не е изпълнил в срок задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.
35, ал. 1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.). Цитираният законов текст въвежда задължение за лицата,
заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси.
Действието, според чл.35, ал.2 от ЗПКОНПИ (отм.), е дължимо пред Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в срок,
установен в чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, ежегодно до 15 май от годината, следваща тази, за
която се отнасят данните.
В конкретния случай декларацията за 2022 г. (с информация за имущество и
интереси) е следвало да бъде подадена от жалбоподателя в срок до 15 май 2023 г. (работен
ден – понеделник). Задължението на въззивника за предоставяне на данни обаче е изпълнено
на 16.05.2023 г., с еднодневно закъснение. В този смисъл Т. А., като
административнонаказателноотговорно лице, съобразно чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (отм.)
и адресат на посочените по- горе разпоредби, не е изпълнил в законоустановения срок
своето задължение.
Според настоящата съдебна инстанция, ангажираните в жалбата от въззивника
причини за неизпълнението на задължението са фактор, който не може изключи
отговорността на субекта. Причините за допуснатата забава не биха могли да бъдат
отдадени на случайно събитие, което е настъпило внезапно и не е било подвластно на волята
на санкционираното лице за преодоляването му. Обстоятелството, че А. не е изпълнил лично
фактическите действия, свързани с попълване на декларацията в електронен формат,
нейното подписване и изпращане, а е делегирал тази дейност на своя довереник, не го
освобождава от отговорност. Това е така, доколкото в негова тежест е било задължението да
се увери, включително и лично, за успешното приключване на възникналия ангажимент. Т.
А. се позовава на техническа грешка при обработка на генерираната в последния ден от
срока в електронен формат декларация от довереника му – свид. К и отсъствие на
възможност за узнаване на този факт, довели до несвоевременното установяване на
неизпращането й. Така формулираното обяснение за реализираното бездействие обаче не е
подкрепено с доказателства за причини от обективен характер, още повече когато дори в
представеното копие на декларацията липсва отбелязване на различна дата освен тази, на
7
която документът е бил заведен в регистъра на КПКОНПИ, което опровергава твърденията
за невъзможност за обратна проверка. Редът за подаване на процесната декларация е
установен в закона и персоналната организация на всеки адресат на нормите на
приложимото законодателство по изпълнение на вменените му задължения за деклариране
стои извън обсега на правната регламентация. Съществуващите облигационни или трудови
правоотношения между задължения правен субект и трето лице – изпълнител, комуто е
възложен ангажимент за документално обслужване, не дерогират изискуемостта на
декларирането единствено и само от адресата на правната норма и не го екскулпират при
неизпълнение. Като субект с особено качество въззивникът е дължал своевременно
изпълнение на публичноправното си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.35,
ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, като в негова тежест е възложено да следи за
обезпечаване на нужната организация в тази насока.
Макар в случая поведението на А. да не е подчинено на умисъл за увреждане на
охранените от нормите на ЗПКОНПИ (отм.) обществени отношения, обосновано върху
установените факти може да се защити тезата за проявена непредпазливост в проявната й
форма на небрежност, обусловили наказуемото бездействие. В противовес на застъпеното от
процесуалния представител на жалбоподателя разбиране, съдът счита, че разпоредбата на
чл.7, ал.2 от ЗАНН е категорична, уреждайки наказуемост и на непредпазливите
административни нарушения. Сред нормите на ЗПКОНПИ (отм.), а така и тези на
понастоящем действашия ЗПК, не се открива правило, позволяващо приложение на
изключението, установено в чл.7, ал.2, in fine от ЗАНН и изключващо наказуемостта на
деянията в хипотеза на непредпазливост.
Този съд обаче възприема като основателни възраженията на жалбоподателя срещу
правилността на дадената правна квалификация на деянието, като реализирано в хипотезата
на „повторност“, а оттук и тежестта му, обуславяща неговото санкциониране.
Както бе споделено и при анализа на доказателствата, извършен по- горе, съдът не
възприема като убедително защитена тезата за наказателно постановление, издадено срещу
А. и влязло в сила в период не по-дълъг от две години преди времето на извършване на
процесното нарушение. По делото не са ангажирани достатъчно документи, удостоверяващи
редовността на връчване на санкционния акт под №НП – 25/10.02.2022 г. на Председателя
на КПКОНПИ. Не са представени и доказателства за приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН,
а дори и за позоваването на органа върху така регламентираната в закона правна фикция,
което не позволява на съда да изведе властническата воля по предположение. В случая не
само не са събрани доказателства, че А. е бил търсен на посочения от него пред
административните органи адрес, а след като не е бил намерен, не е установен и актуалният
му такъв, но и извършеното върху санкционния акт вписване не ангажира изрично
разпоредбата, фингираща връчване, лицето, което е направило отбелязването и неговото
качество, както и датата, на която се приема, че е изпълнено връчването.
Дори и да не бъдат споделени аргументите относно доказателствената
необезпеченост на преядвения с административното обвинение квалифициращ признак,
съдът счита, че в случая наказващият орган не извърши безспорно доказване и за налично у
жалбоподателя знание относно съществуването на влязло в сила в предходен момент
наказателно постановление срещу него, като задължителна предпоставка за включване на
такова фактическо твърдение при ангажиране на неговата отговорност.
Действително, ако хипотетично бъде възприето, че с отбелязването на влизане в сила
на издадения санкционен акт по начина, по който това е обективирано, може да се коментира
приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, то провеждането на инцидентен
контрол върху изпълнението на тази процедура, с оглед признаването на материалната и
формалната законна сила на акта, ще надхвърли рамките на компетентността на съда в
настоящото административнонаказателно производство, доколкото в НПК и ЗАНН няма
8
предписано лагално основание, аналогично на това в чл.17, ал.2 от ГПК (в този смисъл и
Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНК).
Така приложената фикция обаче не може да се ползва за обосновка и на знанието на
нарушителя за факта на предходно наложеното му наказание. Изрично в мотивите към
цитирания тълкувателун акт на върховната съдебна инстанция е споделено, че подобен
подход е неприемлив и противоречи на националните и международните стандарти за
основните права на човека, тъй като „фактически означава да се създаде "презумпция за
вина", доколкото знанието за този елемент от обективна страна обуславя субективното
отношение на извършителя към деянието“
По своята същност производството, развиващо се съобразно реда на ЗАНН, е вид
наказателна процедура, поради което вината на дееца подлежи на доказване. Като носител
на доказателствената тежест наказващият орган следва да защити посредством убедителни
информационни източници, че у нарушителя е възникнало знание, че спрямо него е било
издадено наказателно постановление, неговото връване в хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН,
както и датата на влизането му в сила, от която се изчислява двугодишният срок, изискуем
съобразно дефинитивната разпоредба на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. В
допълнение следва да бъдат ангажирани доказателства и за недобросъвестността на
нарушителя, довела до приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както и че е разбрал или е
могъл да разбере за своето наказване. В случай че не бъде проведено изискуемото
доказване, то липсващото знание ще изключи не само умисъла за нарушението в хипотезата
на повторност (поради приложение на института на фактическата грешка в чл.14, ал.1 от
НК), но и непредпазливостта като форма на вината, приложима за административните
нарушения (чл.14, ал.2 от НК) (отново съображенията на Тълкувателно решение № 1 от
7.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНК).
В конкретния казус наказващият орган не е представил документи, удостоверяващи
узнаването от нарушителя А. или възможността на последния да узнае за издадено срещу
него предходно наказателно постановление, породило своята материална и формална
законна сила поради връчването му в хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В приложените към
делото разписки не са посочени причините, поради които наказателното постановление не е
връчено лично или на упълномощено лице. Не се откриват вписвания и в товарителниците,
придружаващи поканата за доброволно изпълнение, за положителния факт на нейното
връчване. Не са събрани доказателства за заплащане на наложеното наказание на А. преди
15.05.2023 г. Не е аргумемнтирано с доказателства и твърдението, че с поведението си той е
предпоставил неприсъственото връчване на наказателното постановление и невъзможността
да му бъде връчена поканата за неговото доброволно изпълнение.
В резюме, този съд приема, че у въззивника е липсвало знание за повторността на
неговото деяние като фактическо обстоятелство от състава на нарушението. Той не е бил
длъжен да узнае това обстоятелство, доколкото задължение на наказващия орган се явява
свеждането му до неговото знание. Не е и могъл да го узнае, тъй като разумното очаквае за
изхода от инициираната предходна административнонаказателна процедура не се изчерпва
единствено с издаването на санкционен акт. Тя би могла да приключи и посредством
прекратяване на производството по реда на чл.54 от ЗАНН, отправяне на предупреждение
по чл.28 от ЗАНН или дори поради административно бездействие да не бъде довършена все
още.
Предвид изложените по- горе аргументи, на обсъждане в случая следва да бъде
поставена единствено реализацията на основния състав на административното нарушение,
санкция за който е предвиден в разпоредбата на чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.).
Независимо че административното нарушение на правилата на чл.35, ал.1, т.2,
вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.) е формално по своя характер и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици, настоящият съдбен
9
състав намира, че установените фактически констатации следва да се подведат под
хипотезата на 28, ал.1 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. В тази насока съдът
споделя основателността на следващото възражение, релевирано в жалбата срещу издадения
санкционен акт.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле с оглед
вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването му не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Законодателят не прави разлика и с оглед особени
качества на субектите на отговорността. Преценката за приложимостта на коментирания
институт е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за дефинирането на „маловажност” са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото
правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – засегнатите от
деянието обществени отношения, както и всички други релевантни обстоятелства като:
време, място, обстановка, механизъм, наличието или липсата на данни за други извършени
нарушения и т.н.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Прилагайки я, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а този институт не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане
на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне
по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от
ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на същата.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Решаващият субект не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на Върховния касационен съд.
Принципът на пропорционалност при преценката за налагане на наказание за
извършеното е последователно застъпен, както във вътрешното право на Република
България. В конкретния случай по несъмнен начин е установено, че декларация за
имущество и интереси за 2022 г., изискуема по чл.35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от
ЗПКОНПИ (отм.), е подадена със закъснение, но то е едва от един ден. Не са налице
доказателства за други нарушения на законодателството от страна на жалбоподателя в
качеството му на адресат на нормите на специалния закон, които да са установени и
санкционирани с влезли в сила наказателни постановления. Последното придава и
инцидентен характер на конкретно констатираното бездействие. Както бе посочено и по-
горе, издаденото предходно наказателно постановление не следва да бъде обсъждано като
10
отегчаващо обстоятелство, доколкото за него не са представени убедителни доказателства за
влизането му в сила. Съдът споделя и доводите на жалбоподателя, че дори и хипотетично да
се приеме, че А. е бил санкциониран за предходно идентично по вид нарушение, този факт
самостоятелно не изключва приложимостта на маловажния случай, поради липса на
предвидена отрицателна законова предпоставка в този смисъл. Разпоредбата на чл.28, ал.1
от ЗАНН предвижда като недопустимо единствено повторното приложение на хипотезата на
маловажен случай в едногодишен срок от първоначалното предупреждение на нарушителя.
По аргумент за обратното – санкционирането за нарушение от един вид, не означава, че в
бъдеще лицето не може да извърши нарушение с по-ниска степен на обществена опасност,
съобразно всички установени релевантни обстоятелства.
Макар и със закъснение от 1 /един/ ден, Т. А. е изпълнил своето правно задължение
по собствена воля. Независимо от обстоятелството, че нарушението се явява формално, в
случая липсват ангажирани твърдения и за настъпили допълнителни, макар и
несъставомерни последици. Наказващият орган не е събрал доказателства в обратната
насока и не твърди подобно нещо. Инициативата за подаване на процесната декларация е
предприета преди началото на административнонаказателното производство и не е наложена
от съзнанието за предстоящо упражняване на санкционно правомощие. Последното е видно
дори при съпоставка между датата на регистриране на декларацията, предхождащ с месеци
този на изпращане на поканата за явяване му в офиса на КПКОНПИ за съставяне на АУАН.
Т.е., обективирана е воля за спазване на установения в страната правов ред. Вредни
последици от нарушението няма, защото със забавата не е създадена среда на несигурност, а
охранените от разпоредбите на ЗПКОНПИ (отм.) обществени отношения не са застрашени.
В резюме се налага извод, че извършеното от въззивника – бездействие в
продължение на един ден, не засяга сериозно обществото, нито повлиява съществено върху
събирането и правилното обработване на изискуемата по закон информация, поради което и
не мотивира извод за създадени предпоставки за несигурност в охраняваните обществени
отношения по ефективно противодействие на корупцията, създаване на гаранции, че лицата,
заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си
честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. В този
смисъл и с оглед многобройните смекчаващи обстоятелства не следва да се приеме, че
охраняваните с нормата на чл. 35, ал.1, т.2, вр.чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ (отм.)
обществени отношения са засегнати в степен, оправдаваща приложението на
административнонаказателната принуда спрямо въззивника.
Поради изложеното съдът намира, че е надценена обществената вредност на
обсъденото неизпълнение на правно задължение при определяне на „имуществена санкция”
дори и в минимален размер от наказващия орган. Разкрива се маловажност на случая и
необходимост от приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, която напълно ще отговори
на заложените в чл.12 от ЗАНН цели. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на НП. В този случай съдът с решението си предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Този подход следва да бъде
приложен и в конкретния казус.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ наказателно постановление №КПК – НП -4/10.01.2024 г., издадено от
АТС – Председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на основание чл.
115, ал.2, вр.ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) на Т. Б. А., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3500,00 (три
хиляди и петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал.1, т.2, вр. чл.35,
ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (ЗПКОНПИ – отм.), като неправилно и незаконосъобразно,
поради маловажност на случая.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Б. А., ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12