Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 08.03.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 11074 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу Б. И. Ф. и В.И.Г. искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
101 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците
да заплатят сума в размер на 23286,32 шв. франка – главница по Договор за потребителски
кредит № HL 35151/24,03,2008год. и допълнителни споразумения към него, частичен
иск от обща претенция от 77198,98шв. франка, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи за сключен Договор за потребителски
кредит № HL 35151/24,03,2008год., по силата на който банката се е задължила да
предостави на кредитополучателя Б.Ф. равностойността в швейцарски франкове на
79000,00 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня
усвояване на кредита. Кредитът поддържа да е усвоен на 25,04,2008год., като
размерът на предоставения и усвоен кредитен лимит възлизал на 66899,00шв.
франка. Предвидено е заплащането на годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от
1,65 пункта, като към момента на сключване на договора приложимият лихвен
процент е в размер на 4,5 %. При просрочие на дължими
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита е предвидено
заплащане на договорената лихва плюс наказателна надбавка от 10 %. Уговорени са такса за управление в размер на
1,5 %, годишна такса за управление в размер на 0,03 % върху размера на
непогасената част от главницата, както и еднократно дължима административна
такса от 40,00 лв. В чл. 18 от договора сочи да са предвидени предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. Към
договора твърди да са сключени допълнителни споразумения от 25,06,2009год. и
27,08,2009год., с които се установява размерът на задълженията по договора и се
уговарят периоди за облекчено погасяване на кредита. С договор за встъпване в
дълг от 29,12,2010год., сключен между „Б.Р.С.“ АД, като цесионер
на банката от една страна и Б.Ф. и В.Г. от друга, В.Г. встъпва като солидарен
длъжник по договора. С допълнителни споразумения от 30,12,2010год.,
30,09,2011год., 31,08,2012год. и 30,09,2013год., сключени с цесионера
на банката „Б.Р.С.“ АД се констатира размерът на задълженията по договора към
съответните моменти и се уговарят периоди на облекчено погасяване на кредита.
Посочва се, че вземанията по договора са прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД, а
впоследствие дружеството ги е цедирало обратно на
банката.
С
нотариална покана рег. № 5567/2017год., акт 120, том IV и нотариална покана
рег. № 5569/2017год., акт 122, том IV, връчени чрез нотариус В.М., длъжниците били уведомени за извършената цесия.
С
нотариална покана рег. № 5567/2017год., акт 119, том IV и нотариална покана,
рег. № 5568/2017год., акт 121, том IV, връчени чрез нотариусВ.М.,
се твърди да е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по договора.
Поддържа се да е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, което е отхвърлено и на ищеца е указано
да предяви осъдителен иск за вземанията. Посочва се, че на длъжниците
е предоставена достатъчно информация относно последиците от уговаряне на
кредита в швейцарски франкове. Оспорват се твърденията на ответниците,
че единствено те носят валутния риск по договора, като при поевтиняване на шв.франк, неблагоприятните последици биха настъпили за
банката. Излагат се съображения, че поскъпването на швейцарския франк не е
могло да бъде предвидено от банката. Поддържа се, че промяната на приложимия по
договора лихвен процент е обусловено от обективни фактори и не е произволно.
Сочи се, че в случая е налице изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В
указания законоустановен срок по чл. 372 от ГПК, е постъпил
отговор от ответниците, в който е изложено становище
за неоснователност и недопустимост на предявените искове. Поддържат, че
доколкото вземанията на договора веднъж са цедирани
на небанкова институция, дори да бъдат прехвърлени обратно на банката, тя не
може да се ползва от реда по чл. 417, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 422 от ГПК. Сочат неравноправност на клаузите от договора, с които им се
възлагат последиците от повишаване стойността на швейцарския франк спрямо лева.
Навеждат доводи, че банката не е изпълнила задълженията си да информира длъжниците за валутния риск при договаряне на валута
различна от националната, в която длъжниците
получават доходите си. Релевират доводи за нищожност
на договора за встъпване в дълг на ответницата В.Г., доколкото тя не е била
информирана в какъв договор встъпва, като самият договор не отговаря на основни
реквизити по ЗПК. Посочват, че доколкото ответниците
не са били надлежно уведомени за извършените цесии, то допълнителните
споразумения от 30,12,2010год., 30,09,2011год., 31,08,2012год. и 30,09,2013год.
не са породили правно действие. Излагат съображения, че цесионерът
„Б.Р.С.“ АД не може да внася промени в правоотношението по договора за кредит.
Поддържат, че вземането е станало изцяло предсрочно изискуемо през 2008год. и е
било погасено по давност към 2013год. Твърдят, че са плащали задълженията си по
договора и искът е недоказан по основание и размер. Сочат, че погасено по
давност е и потестативното право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции. Претендират
разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните, а и с оглед
приложените доказателства се установява наличието на сключен Договор за потребителски кредит № HL 35151/24,03,2008год.
/л. 41/, сключен
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и
Б. И. Ф., в качеството на кредитополучател, относно кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 79000,00 лева по
курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката към деня на усвояването,
а кредитополучателят се задължава да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1.
За адрес на кореспонденция на ответника Б. ***.
В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено, че в
деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал.1, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя
Б. И. Ф.. Съгласно чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от
Банката в лева/евро по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута
в деня на усвояване, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя и с подписване на договора кредитополучателят е дал своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
Банката за служебното извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1,65пункта, като е посочено, че към момента на
сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
е в размер на 4,5 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница определена в алинея 1, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено,
че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент
за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони.
В чл. 5, ал. 1 от договора е
предвиден краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 300месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява от подписване
на приложението по чл.1, ал. 3. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план/ приложение 2/ към
договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са
осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката им, но имат средства
в лева или евро по техните сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателите с подписването на
договора дават своето съгласие.
С чл. 18, ал. 1 от договора страните
се съгласили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Според, ал. 2 на същия текст, при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
В чл. 23, ал. 1 кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,
както и превалутирането по чл. 21 от договора, може
да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно
приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, дължими по превалутирания кредит. В чл. 23, ал. 2 кредитополучателят е
декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.чл. 20-22
от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Представено е приложение № 1 от 25,04,2008 г. към договора за кредит /л. 46/,
сключен между страните по делото. Посочено е, че датата на усвояване на кредита
е 25,04,2008год. Определен е приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката в размер на 1,180900, като съобразно този курс предоставеният и
усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове възлиза на 66899,00
шв. франка.
На
27.08.2009г. е подписано Допълнително споразумение, с което страните
констатират, че към датата на споразумението задълженията са общо в размер на
68 599.36 CHF, от които :
=
482.98 CHF - просрочена главница;
=
2325.30 CHF - просрочена лихва;
=
65 565.03 CHF - редовна главница;
=
28.38 CHF - редовна лихва ;
=
197.67 CHF просрочени такси ,
Постигнато
е съглашение за дванадесет месечен период с облекчен режим на погасяване, след
като кредитополучателят внесе сума в размер на 251 CHF. С подписването на
споразумението, се формира общ дълг, като всички просрочени задължения се
добавят към редовната главница. Кредитополучателят погасява Общия дълг при
облекчени лихвени условия, като за този период общия дълг ще се олихвява с
фиксирана годишна лихва в размер на 4.42%. Считано от датата, следваща
изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от Общия
дълг ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора от действащия към
същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити плюс договорка лихвена надбавка в
размер на 0.85 пункта.
С
договор от 29,12,2010год. на осн.чл.101 от ЗЗД е сключен договор за встъпване в дълг, по
силата на който В. И.Г.
е встъпила като солидарен длъжник в задълженията на Б.Ф. по договор за кредит №35151/2008год., сключен
с Ю.И Е.Д.Б. АД.
На 30.12.2010г. е подписано Допълнително
споразумение, с което страните констатират, че към датата на споразумението
задълженията са в размери, както следва:
=
272.05 CHF - просрочена главница;
=
2687.55 CHF - просрочена лихва;
=
65 502.63 CFIF - редовна главница;
=
132.00 CHF - просрочени плащания по
застраховки ;
=
92.36 CHF просрочени такси.
Въвежда
се шест месечен период с облекчен режим
на погасяване, след като кредитополучателят внесе сума в размер на 500 CHF. Формира се общ дълг,
като всички просрочени задължения се добавят към редовната главница.
Кредитополучателят ще погасява Общия дълг при облекчени лихвени условия, като
за този период общия дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на
5.05%. Месечна вноска - 300 шв.франка. Считано от
датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният
остатък от Общия дълг се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора от
действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 1.04 пункта.
На
30.09.2011г. е
подписано Допълнително споразумение, с което страните констатират, че към
датата на споразумението задълженията са в размери, както следва :
=
198.45 CHF - просрочена главница;
=
3337.06 CHF - просрочена лихва;
=
13.76 CHF просрочени такси ;
=
71 160.55 CHF - редовна главница;
С подписването на споразумението, се формира
общ дълг, като всички просрочени задължения се добавят към редовната главница.
Кредитополучателят ще погасява Общия дълг при облекчени лихвени условия, като
за този период общия дълг ще се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на
4.95%. Месечна вноска - 300 шв.франка. След изтичане
на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. Считано от датата,
следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от
Общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора от действащия
към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 1.26 пункта.
На
31.08.2012г. е подписано Допълнително споразумение, с което страните
констатират, че към датата на споразумението задълженията са в размери, както
следва :
=
424.93 CHF - просрочена главница;
=
2058.57 CHF - просрочена лихва;
=
90.25 CHF просрочени такси ;
=
72 231.01 CHF - редовна главница;
=
редовна лихва
Страните
се споразумяват за въвеждане на шест месечен период с облекчен режим на
погасяване, след като кредитополучателят внесе сума в размер на 330 CHF. С подписването на споразумението, се формира
общ дълг, като всички просрочени задължения се добавят към редовната главница.
След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
Начислява се годишна лихва в размер равен на действащия БЛП, намален с 1.88
пункта, като за този период месечната вноска е 330 шв.франка.
Считано
от датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният
остатък от Общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора
от действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 1.48 пункта. Към датата на подписване на
споразумението, БЛП е в размер на 7.2%.
На
30.09.2013г. е
подписано Допълнително споразумение, с което страните констатират, че към
датата на споразумението задълженията са в размери, както следва :
=
607.52 CHF - просрочена главница;
=
2638.99 CHF - просрочена лихва;
=
272.10 CHF просрочени такси ;
=
73 855.58 CHF - редовна главница;
=
редовна лихва
Страните
се споразумяват за въвеждане на дванадесетмесечен период с облекчен режим на
погасяване, след като кредитополучателят внесе сума в размер на 350 CHF. Формира се общ дълг,
като всички просрочени задължения се добавят към редовната главница. След изтичане
на периода на Периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. През
периода на облекчено погасяване се начислява годишна лихва в размер
равен на действащия БЛП, намален с 1.5 пункта, като за този период месечната
вноска е 350 шв.франка. Считано от датата, следваща
изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от
дълга се олихвява с годишна лихва в
размер, равен на сбора от действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни
кредити плюс договорка лихвена надбавка в размер на 1.92 пункта. Към датата на
подписване на споразумението, БЛП е в размер на 6.95%.
Представен е договор за цесия от 12,06,2008год. /л. 67/, с който „Ю.Б.“
АД цедира на „Б.Р.С.“ АД вземанията по договори за
кредит. С договор за цесия от 25,02,2015год.
/л. 74/ „Б.Р.С.“ АД прехвърля обратно на „Ю.Б.“ АД тези вземания.
По делото са представени уведомления
и нотариални покани /л. 83 и сл./ от „Б.Р.С.“ АД, с които кредитополучателите
се уведомяват, че вземанията на банката са били цедирани
на „Б.Р.С.“ АД, след което са прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД.
Представена е разписка от 21,06,2017год.
/л. 87/ към НП рег.№5567/27,04,2017год. на куриер на нотариус В.М. за посещение
на адреса на Б.Ф. ***, в който е посочено, че лицето не е намерено, поради
което е залепено уведомление по чл.47 от ГПК относно НП за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията .
С нотариална покана, рег. № 5568/27,04,2017год.
/л. 89/, ищецът е уведомил ответника В.И.Г., че обявява кредита за предсрочно
изискуем. В разписка за връчване на нотариална покана е посочено, че поканата е
връчена лично на лицето на 04,05,2017год.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде взето предвид при постановяването на съдебния акт се
установява, че датата на усвояване на кредита е 25,04,2008год. Към тази дата
приложимият курс „купува” за швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б.” АД към лева е 1.180900
като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен
лимит в шв.франкове по чл. 1 от Договора е 66899,00шв.франка.
Установява се трайно преустановяване
на погасяването по кредита след 27,11,2014год. В периода от 27,05,2008год. до
27,11,2014год. са постъпили суми по кредита в размер на 18435,41шв.франка.
Осчетоводено е погасяване, чрез капитализирани суми в размер на
13390,09шв.франка. Разликата от промяна в курса на швейцарския франк към датата
на падежа на всяка вноска и курса към датата на сключване на договора е
5112,71шв.франка./ таблица 7, стр.20 от ССчЕ/.
Установява се да е извършена промяна
на лихвата по кредита представена в таблица 8, стр.22 от ССЧЕ на основание решение
на КУАП от 10,10,2008год. и 10,09,2012год., което
води до промяна на месечната погасителна вноска; Извършено е капитализиране на
сума от 13390,09шв.франка, включваща
1985,93шв.франка-главница, 11127,98-възнаградителна лихва,
64,75шв.франка –наказателна лихва и такси за управление-197,67франка и просрочие-13,76шв.франка.
Вещото лице посочва, че размерът на
задължението по договора за кредит при отчитане погасяването на кредита по
номинал на швейцарския франк към датата на сключване на договора, без да се
отчита курсовата разлика от превалутиране на
швейцарски франк към евро/лев, към датата на изготвяне на заключението възлиза
на сумата от 61416,70 швейцарски франка, от които 15940,34франка -просрочената
главница към 25,11,2020год. и 45476,36шв.франка -главница с ненастъпил падеж.
В тази хипотеза със стойността на
валутните разлики от покачване стойността на шв.франк
спрямо лева общият размер на платените суми от 18435,41франка биха се погасили 51
пълни вноски – до вноска № 51, с падеж 25,07,2012год. и частично вноска с падеж
25,08,2012год.
Вещото лице посочва банката да е осчетоводила
по сметка на кредитополучателят задължения за нотариални такси в размер на 480,00
лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД от една страна и Б. И. Ф. от друга е възникнало правоотношение за предоставяне
на кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
По делото
са налице данни за сключени договори за цесия между „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД с
предмет вземанията по процесния договор като към
датата на исковата молба ищецът се
легитимира като кредитор на вземането.
По отношение на материалноправната
легитимация на страните:
Нормата на
чл.101 от ЗЗД дава възможност на трето лице да встъпи по облигационното
правоотношение като съдлъжник, при което
отговаря солидарно към кредитора наред с
първоначалния длъжник. Неоснователни са възраженията на ответника Г. договорът
да е нищожен тъй като не отговаря на изискванията на ЗЗП за посочване на лихвен процент, условията по прилагането му,
годишен процент на разходите, конкретен
размер на задължението в нарушение на
чл.22 от ЗПК. Касае се до встъпване в съществуващо облигационно правоотношение,
при договорени в него условия, при което
наред със съществуващия до момент длъжник, кредиторът има възможност да насочи изпълнение към
встъпилия съдлъжник.
При договора за цесия прехвърлянето на правата между страните по нея настъпва със
сключването на договора, но по отношение на длъжника и трети лица от
уведомяването съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. В конкретната хипотеза договорът за
встъпване в дълг е сключен на 29,12,2010год. след сключване на договор за цесия
от 12,06,2008год. с цесионера, без към този момент да
са налице данни за изрично уведомяване
на длъжника /Б. И. / за извършената цесия от банката цедент.
Цесията е действителна, но от момента на уведомяването на длъжника има действие
спрямо третите лица/встъпили в дълг, от който момент цесионерът
се счита за титуляр на вземането. В този смисъл решение №50/26,06,2020, 1 ТО,
ТК, т.д.№489/2019год., съгласно което е прието разрешението, че „договорът за встъпване в дълг сключен
между цесионер
и трето лице, преди цедентът да е съобщил на
длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането е действителен, но правните му последици се пораждат от момента
на уведомяване за цесията от цедента на
длъжника.“
При сключването на
договора за встъпване в дълг, съдът приема длъжникът да не е уведомен от
банката-цедент за извършената цесия като няма данни „БРС“АД
да е упълномощен да извърши
уведомлението към длъжника във форма приложение 2 към договора. От друга страна
уведомлението не може да се извлече от съдържанието на договор за встъпване
в дълг,/който кредитополучателят е
подписал/, тъй като в същия е посочен договор за цесия от 27,09,2007год., а не 12,06,2008год.
Ето защо съдът приема уведомлението на длъжника
да е извършено с връчване на ИМ, от който момент като титуляр на вземането се
легитимира кредитора -цесионер.
Втората цесия, с
която вземанията се прехвърлят отново на
банката с договор от
25,02,2015год. уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД от цедента
Б.Р.С. АД спрямо кредитополучателя е извършено с НП връчена на 19,06,2017год.
Доколкото правоотношението с встъпилия в дълг
солидарен длъжник не е акцесорно на главното
задължение, то е необходимо същото да е изрично включено в предмета на договора
за цесия, което видно от съдържанието на договор от 25,02,2015год. е налице. За
да породи действие спрямо встъпилия в дълг солидарен длъжник е необходимо
уведомление от цедента/ Б.Р.С. АД/ по отношение на солидарния длъжник /В.Г./,
извършено с НП връчена на 04,05,2017год..
Ето защо се
обосновава извод към датата на
исковата молба активно легитимиран като кредитор на вземането да е Ю.Б.
АД, а ответниците солидарни длъжници.
Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят
е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ бр.36/2008год./, а банката е
търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на
договора – 24,03.2008 г./, поради което в отношенията им са приложими
разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният
договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат
разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе
по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 79000,00 лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен,
а именно - швейцарски франкове. В чл. 23 от договора е уговорено, че кредитополучателят
приема изцяло риска от покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо
българския лев, както и че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на
такива изменения. Съдът намира, че доколкото с последната клауза върху ответника
се възлагат последиците от изменение на курса на валутата в която е уговорен
договорът и с оглед защитата на интереса, в качеството му на потребител, на
преценка за неравноправност подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата
на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално
уговорени, а предвид ал.
(2) на визирания текст
не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
От
страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 от ЗЗП досежно доказателствената
тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на
индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 23 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се
прецени доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза,
която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Макар
същата да не е част от общи условия,
съдът намира да не е индивидуално уговорена. Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии следва да се приема да не е индивидуално
уговорена. Включването на уговорката в
индивидуалния договор не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена
и съдът дължи потребителска защита по отношение на нея. От ищеца, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
подобно доказване не е проведено. Събраните по делото гласни доказателства не
сочат на индивидуално договаряне с потребителите. Свидетелката сочи, че не са
водени разговори с клиентите как би се променила вноската поради промяна в стойността на валутата, в
която е отпуснат кредита. Не е обяснявано на клиентите по каква причина може да
се промени лихвата по кредита.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС
С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши
преценка, доколкото подобна клауза
отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията
между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ
характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това
отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от
21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11,
EU:C:2013:180, т. 26, и от 10 септември 2014 г., K., C‑34/13,
EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна
уредба в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации
по договора. В този смисъл решение С-186/2016год. на СЕС. Съгласно чл. 145, ал.
2 от ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от
основния предмет на договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща
като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм,
за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици (решения от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné
Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282,
т. 75, и от 23 април 2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262, т. 50). Т.е. следва
да бъдат преценени всички относими фактически
елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от кредитодателят при договаряне на договор за кредит (вж. в
този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., Matei,
C‑143/13, EU:C:2015:127, т. 75). По този начин, изискването за „ясен
и разбираем език“ включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98
от 25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от
Решение на СЕС по дело С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави
като минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване
на валутата на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год.,
както и за възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 23 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици. Не са представени и други доказателства, че на ответниците
са били разяснени последиците от разглежданата норма. Предвид това, не може да
се приеме, че клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и разбираем
начин и по тази причина същата подлежи на преценка досежно
нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността
на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване
на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване с швейцарски
франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В същото време
банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към
еврото/лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително, на
пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се
приеме, че ако ответниците са били информирани за
възможността за широкото вариране на стойността на швейцарския франк и за
вредите, които биха могли да понесат вследствие на това, те биха се съгласили с
процесната клауза /в тази насока т. 57 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на СЕС по дело С-415/11/. Съобразно
изложеното предвид установените рискове и възможни съществени неблагоприятни
последици за потребителя от промяната на валутните курсове, съдът намира, че
разглежданата клауза е уговорена във вреда на потребителите и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ответника.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че
клаузата на чл. 23, от договора е неравноправна и в този смисъл на основание
чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събрана от банката сума в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора, както и всички събрани въз
основа на служебно извършеното превалутиране такси и комисионни
са недължимо платени и подлежат на възстановяване.
По изискуемостта:
В конкретната хипотеза досежно
претенцията за предсрочно изискуема главница по договора за банков кредит е
налице задължителна съдебна практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното
вземане, като отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на
правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е уговорено настъпване на
предсрочна изискуемост при настъпването на определени обстоятелства или същата
се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
Закон за кредитните институции
кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба. В случая доколкото е
заявена осъдителна искова претенция, то уведомяването за волеизявлението на
кредитора може да бъде осъществено и с връчване на препис от исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
С нотариална
покана, рег. № 5566/27,04,2017год., кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем по отношение на ответника Б. И. Ф.. Самата покана е била връчена по
реда на чл. 47 от ГПК, на адр. Гр.София, жк.**********ет.6, ап*-* Съдът намира да са налице
предпоставките за осъществяване на фингираното
връчване по тази разпоредба в редакцията ѝ, обн.
с ДВ бр. 86 от 2017 г. и съществувалата преди това съдебна практика по
приложението ѝ - три посещения на адреса с интервал от поне една седмица
в рамките на месец, като едно от посещенията е в неприсъствен ден. По отношение
на съдлъжника В.Г. предсрочната изискуемост е обявена
на 04,05,2017год.
От заключението на назначената по
делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че
като не се отчита курсовата разлика от превалутирането
на шв. франк към лева/евро, последната напълно
погасена вноска е с падеж от 25,07,2012год. Т.е. към деня, следващ изтичане на срока по чл. 47 от ГПК –
19,06,2017год. е налице обективното условие за настъпване на предсрочна
изискуемост съгласно чл. 18 от договора-неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично.
Съдът намира предмет на претенцията за задължението
по договор за кредит да е заявено на едно основание, а именно предоставена
главница по възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се
претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не е изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент
на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна
изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване
на задължението по договора на заявеното основание /неплатена главница/, съдът
следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за
произнасяне по непредявено основание.
Въпреки, че по
делото не е предявен иск за заплащане на възнаградителна
лихва задължението по същата подлежи на установяване, с оглед преценка каква
част от същото е погасено с извършеното частично плащане от
кредитополучателите, респективно каква е дължимата главница.
Възнаградителната лихва представлява цената на услугата,
предоставена от банката. По отношение
на процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от
чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10
от ЗЗП
сочи на неравноправна клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на
лихвения процент поради промяна на БЛП не е обвързана с конкретно
условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото се
установява,
че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест
лихвата която ще се плаща, за срока на договора
се завишава многократно. При така установеното съдът приема, че
е налице значително
завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителя
не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се
откаже от договора за кредит.
Т.е. така изложеното е
в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл.
2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
Ето защо възнаградителната лихва е
дължима при първоначален лихвен процент.
Едностранно увеличение в размера на лихвата е извършено от
банката, чрез промяна /таблица 8/. Това
увеличение е закрепено в представените по делото Анекси към договора, като е определен размерът на
дълга спрямо него. Доколкото клаузите за увеличение на лихвата са сключени въз
основа на неравноправна клауза съдът намира анексите, в тази им част да
съставляват спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на основание чл.
366 от ЗЗД.
По отношение на сключените анекси към договора, с които е
преструктуриран дълга, чрез капитализиране на лихвата /прибавянето й към
главницата/, съдът намира следното: Договорените клаузи в анексите, с които се
постига съглашение за капитализиране на изтекли по договора възнаградителни
и мораторни лихви съдът намира за нищожни. Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Към момента на сключване на споразумение от 28,08,2009
г. е действаща Наредба № 9/03, 04, 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр. 38/11, 04, 2008 г., в сила от 11, 04, 2008 г./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на
Наредба № 9 от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от
управителя на Българска народна банка, / обн., ДВ,
бр. 40 от 13.05.2014 г. /, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на
Управителния съвет на Българската народна банка горната Наредба № 9/2008 г. е
отменена. Т.е. и към настоящия момент липсва нормативна възможност за
извършване на соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав
приема, че към момента на сключване на допълнително споразумение към договора
за кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент.
Налице е действаща материално правна норма, която следва да бъде съобразена. За
разлика от търговското право и нормата на чл. 294 от ТЗ предвиждаща, че между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността предвидена
в, ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, то правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща
отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/, в хипотезата на
страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско правна норма на
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете
разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателят безспорно има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, поради което спорното
правоотношение следва да се регулира от по-благоприятната гражданско правна
норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл - Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.
д. № 1504/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и
Решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., Т. К., І Т. О. НА
ВКС.
При определяне на размера на дължимите по договора суми,
следва да се вземе предвид размера на лихвения процент по първоначалния
погасителен план и без да се отчете извършеното капитализиране, без
съобразяване на удължения срок за издължаване на кредита. Съдържанието на
анексите сочи да е налице капитализиране на
просрочени лихви към главницата, което по изложените по-горе съображения
се основава на нищожна клауза. От друга страна разсрочването на задължението,
съдът намира да е пряко обвързано с поемането на новото задължение основано
на нищожна клауза, доколкото няма данни
кредиторът да би разсрочил задължението при първоначално договорените условия.
Ето защо при определяне на размера на задължението следва да
бъде ценено заключение на ССчЕ по задача 7, вр.задача 3, то дължимата главница към приключване
на съдебното дирене е в размер на 61416,70
шв.франка, от които 15940,34шв.франка просрочена
главница и 45476,36шв.франка –предсрочно изискуема.
Неоснователно е релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. По отношение на
преобразуващото право за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията
по кредита не тече погасителна давност. В тази хипотеза, стимулирането на
кредитора за упражняване на правата му се осъществява чрез погасителната
давност, приложима по отношение на притезателните му
права по договора.
По възражението за изтекла погасителна давност относно
вземането по договор за кредит:
Относно задължението
за главница приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 22,08,2019 г., т.е. погасени по давност са всички
просрочени задължения за главница с настъпил падеж преди 22,08,2014г. Ето защо
от общо дължимата просрочена главница от
15940,34шв.франка следва да се извадят
погасените по давност просрочени задължения възникнали в периода от
25,08,2012год. до 25,07,2014год. или вноски от 52 до 75 от погасителния план
–таблица 11, задача 7 към съдебно-счетоводната експертиза относно непогасените
задължения или сумата от 3118,15шв.франка. Ето защо задължението за главница е общо 58298,55шв.франка, от които
12822,19шв.франка просрочена главница и 45476,36шв. франка –предсрочно изискуема
главница.
Предвид горните мотиви частичната искова претенция следва да
бъде уважена в пълен размер-23286,32шв.франка.
Като законна последица от основателността на исковата
претенция се дължи и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с
оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1191,21лв. от които
841,21лв. –държавна такса и 350,00 лв. - в.л./По делото няма данни за заплатено
адв.възнаграждение, поради което не се присъжда/
С оглед изхода от
спора на ответниците не се дължат разноски,
поради което не се присъждат.
На осн.чл.77 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати сума в размер на 829,36лв.-доп.д.т. Въпреки дадената възможност с разпореждане от 26,09,2019год.,
за внасяне на д.т. или представяне на доказателства за внесена в заповедното
производство д.т. ищецът е приложил преводно нареждане за първоначално
внесената такса и доказателства за платена сума 11,85лв. Ето защо следва да
заплати сума в размер на 829,36лв. до пълния размер 1670,57лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Б. И.
Ф., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
и В.И.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***, офис 9, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата в размер на 23286,32шв.
франка – /претендирана частично от главница 77198,98шв. Франка/
– дължима главница по Договор за потребителски кредит № HL 35151/24,03,2008год.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22,08,2019год. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. И.
Ф., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
и В.И.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 1191,21лв. - разноски.
ОСЪЖДА на „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********, съдебен адрес: *** да заплати
по бюджетна сметка на СГС на осн.чл.77 от ГПК сума в размер на 829,36лв.-държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: