РЕШЕНИЕ
№
град София, …….2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6905/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със
съдебно решение от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 38703/2018 г. по описа
на СРС, съдът е осъдил ЧСИ У.Д., peг. 858, със съдебен адрес:***, да заплати на
Г.Н.У., ЕГН **********, с адрес:г***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С., на
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 47.06 лева -имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно удържана
и невъзстановена от ЧСИ Д. сума по изпълнително дело №20168580401717, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и
0.38 лева- лихва за забава за периода от 14.05.2018г. до 11.06.2018г и 89.20
лева-мораторна лихва върху сумата от 3641.84 лева за времето от 16.02.2018 до
14.05.2018, като е отхвърлил исковете за горницата до пълния предявен размер.
Освен това съдът е отхвърлил и предявения от Г.Н.У., ЕГН ********** срещу ЧСИ У.Д.
иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за сумата от
1000 лева-неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, емоционално
напрежение, безпокойство, уронване на доброто му име вследствие на неправомерно
удържана и невъзстановена от ЧСИ Д. сума по изпълнително дело №20168580401717.
С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните по
правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен
от съдебното решение, в неговата отхвърлителна част, е останал ищецът - Г.Н.У.,
който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която
твърди, че изводите на първоинстанционния съд, почиващи на възможността му да
поиска обратен изпълнителен иск и обосноваващи отхвърляне на част от
претенцията му са неправилни. Намира за неправилни изводите на съда и в частта,
с която е приел, че по делото не е доказано настъпването на твърдените от него
неимуществени вреди. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си и
иска съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част и съответно съдът да
уважи изцяло предявените от него искове.
Недоволна
от съдебното решение в неговата осъдителна част е останала ответницата - ЧСИ Д.,
която също е подала въззивна жалба в законоустановения срок, като твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че от нейна страна е проявено
противоправно поведение, съответно неправилно я е осъдил да заплати обезщетение
за причинени имуществени вреди на ищеца. Представя подробно становище в
подкрепа на твърдението си и моли съда да отмени съдебното решение в
обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове изцяло.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе, Софийски градски съд
съобрази следното:
Жалбите са процесуално допустими,
подадени в срок, от легитимирани страни в процеса и против акт, подлежащ на
разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че първоинстанционният съд е сезиран от Г.Н.У., ЕГН ********** с искове с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ срещу ЧСИ У.Д., peг. 858 с искане да му се присъди обезщетение за
причинени от нейно противоправно поведение имуществени вреди в размер на сумата
от 89,20 лв. лихва за забава върху сумата от 3 641,84 лв. за периода от
16.02.2018 г. до 14.05.2018 г., 659,09 лв. невърната част от принудително
събрана сума, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г. до 11.06.2018
г. в размер на 5,32 лв., ведно със законната лихва върху претендираната
главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и обезщетение за причинени от противоправното поведение на ЧСИ неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения, емоционално напрежение, безпокойство и
уронване на доброто му в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Установява се, че с
решение от 17.01.2011г. по гр.дело №32183/2009, СРС, 59 състав е признато за
установено по иск на „Т.С.”ЕАД, че Г.У. ***ЕАД сумата от 1770 лева- главница,
представляваща неизплатена цена на доставена и потребена топлоенергия за
периода м.01.2004 до м.04.2008, и 30 лева - лихва за забава за периода от
01.03.2004г. до 30.12.2008г., като е отхвърлен иска за горницата до пълния
предявен размер.
С Решение от
14.12.2011 по гр.дело №5928/2011, СТС II Г състав е изменено частично решение
от 17.01.2011, СРС, 59 състав, като е признато за установено, че Г.Н.У. ***ЕАД
сумата от 202.14 лева-незаплатена цена на топлоенергия за периода от 25.02.2007
до 30.12.2008г. като искът е отхвърлен за горницата над тази сума до 1770 лв.
като неоснователен.
С преводно
нареждане от 02.03.2012г. Г.У. е наредил в полза на „Т.С.”ЕАД сумата от 202.14
лева по гр.дело №32183/2009, СРС, 59 състав /главница/, а на 02.03.2012г. е наредил и сумата 66.64 лева-
лихва по гр.дело №32183/2009, СРС, 59 състав.
С изпълнителен лист
от 05.07.2013г. по гр.дело №11152/2009, СРС, 81 състав Г.Н.У. е осъден да
заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 1770 лева - главница за потребена топлинна
енергия за периода м.01.2004 до м.04.2008, ведно със законната лихва от
25.02.2009 до окончателното й изплащане, сумата от 30 лева.законна лихва за
забава за периода от 01.03.2004г. до 30.12.2008, и 136 лева - разноски в заповедното
производство.
Въз основа на молба
от Т.С. от 08.12.2016г. е образувано изпълнително дело №20168580401717 по описа
на ЧСИ У.Д.. В молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е посочено,
че част от сумата по изпълнителният лист е изплатена, като от ЧСИ се иска да
събере само остатъка в размер на 1567,86 лв., ведно със законната лихва,
считано от 25.02.2009 г. до окончателното изплащане. Съответно е видно, че взискателят е отчел
направеното от Г.У. доброволно плащане
на 02.03.2012г.
Със запорно
съобщение от 13.01.2017г. е наложен запор от ЧСИ У.Д. върху трудовото
възнаграждение на Г.У. при П.П.Д.Б.ЕООД по изпълнително дело №20168580401717,
въз основа на който на 30.01.2017г. е
наредена по сметка на ЧСИ сумата от 3641.64 лв.
С покана за
доброволно изпълнение от 13.01.2017 е поканен Г.У. да заплати по изпълнително
дело №20168580401717 сумата от 3641.84 лева, от която главница в размер на
1567.86 лева, лихва в размер на 1296.96 лева за периода от
25.02.2009-27.01.2017, 70 лева - разноски по изпълнителното дело и 407.02 лева
такси по Тарифата за ЗЧСИ.
Със съобщение,
получено на 08.09.2017г.Г.У. е уведомен, че съдът е обезсилил изпълнителния
лист, издаден на 05.07.2013г. за сумата над 202.14 лева - главница.
Със заявление от 14.02.2018г.
Г.У. е поискал от ЧСИ Д. да бъде преведена по негова сметка сумата от 3641.84
лева, която е получена по нейна сметка във връзка със запорно съобщение от 15.01.2017.
Със заявление от 06.03.2018г.
Г.У. е представил на ЧСИ У.Д. препис от разпореждане на 81 състав, СРС, с което
е обезсилен изпълнителния лист по гр.дело №1152/2009 за сумата над 202,14 лв. и
е поискано да му бъде преведена сумата от 3641.84 лева.
С постановление от
27.03.2018г. е прекратено изпълнителното производство по изп.дело № 1717/2016
на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, поради плащане преди образуването.
На 11.05.2018 г.
ЧСИ е превела на взискателя „Т.С.“ сумата от 609,03 лв., включваща главница,
лихви и разноски по обезсиления вече изпълнителен лист.
На 14.05.2018 г. ЧСИ
Д. е върнала на Г.У. сумата от 2 985.75 лв.,
намираща се по нейната сметка.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Отговорността на частния съдебен
изпълнител по чл. 441 ГПК,
вр. чл. 74 ЗЧСИ,
вр. чл. 45 ЗЗД
е специфична деликтна отговорност, която се реализира при противоправни
действия/бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение
дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на
противното. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането
за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или
бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск, независимо от
това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата
е оставена без уважение. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
действие или бездействие. Преки са вредите, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият
не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие
на частния съдебен изпълнител.
От събраните по делото доказателства се
установява, че процесното изпълнително дело е образувано за част от вземането,
присъдено с изпълнителния лист от 05.07.2013г.
по гр.дело №11152/2009, СРС, 81 състав, като взискателят е отчел направеното
доброволно плащане от длъжника на 02.03.2012г. в размер на 202.14 лева и 66.64 лева. Съответно
изпълнителното дело, съобразно изричното посочване в молбата на взискателя, е
образувано само за остатъка от присъдената главница в размер на 1567,86 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 25.02.2009 г. до окончателното изплащане.
ЧСИ е събрал така
претендираното вземане, като сумата от 3 641,64 лв., включваща главница,
лихви и разноски по изпълнителното дело е била преведена по неговата сметка по
силата на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
След събирането на
сумата, изпълнителният лист, в частта, по която е образувано изпълнителното
дело е бил обезсилен от съда, като ЧСИ е уведомен за обезсилването на 06.03.2018
г. от самия длъжник с предоставяне на препис от съдебния акт. Въпреки това на 11.05.2018
г. ЧСИ е превела част от събраната по делото сума в размер на 609,03 лв. в
полза на взискателя в изпълнение на претендираното от него вземате като
същевременно с постановление от 07.03.2018 г. е прекратила производството по
делото на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК т.е. поради представяне на
доказателства за извършено изпълнение на задължението преди образуване на
принудителното производство. На 14.05.2018 г. ЧСИ Д. е върнала на Г.У. само сумата от 2 985.75 лв., намираща се по
нейната сметка, която съставлява разликата между общо събраната сума от
3 641,64 лв. и преведената по сметка на взискателя от 609,03 лв. и
задържаната от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 47,06 лв.
Като се имат
предвид установените по делото факти, въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение в частта, с
която е отхвърлил частично иска на въззивника Г.У. за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд не
споделя приетото от първоинстанционния съд, че в настоящия случай Г.У. е
следвало да проведе производство по реда на чл. 245 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист за сумата от 609,03 лв., която е била предоставена от ЧСИ на
взискателя и съответно че тази сума не съставлява имуществена вреда. Изложените
от първоинстанционният съд мотиви, основаващи се на практика на ВКС не са
относими в процесния случай и касаят хипотеза, при която изпълнителното
производство се осъществява въз основа на допуснато предварително изпълнение по
реда на чл. 418 ГПК. В настоящия случай изпълнението се осъществява въз основа
на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение във връзка с
проведен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 410 ГПК т.е. не е налице издаване на
разпореждане по реда на чл. 418 ГПК и не е проведено предварително принудително
изпълнение. Отделно от горното въззивният съд споделя противоположната практика
на ВКС, обективирана в Решение № 128 от 6.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2374/2020 г., IV г. о., ГК, съобразно която производството за реализиране
отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл. 441, ал.
1 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД
представлява паралелен процесуален ред на този, установен в чл. 245, ал.
3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист срещу мнимия
взискател, при което плащането на едно от двете задължени лица погасява
задължението на другото, а не тази възприета в решение № 212/27.11.2017
г. по т. дело № 754/2017 г. на ВКС, I т. о.
по чл. 290 ГПК,
на което се е позовал районният съд. Този въпрос обаче се явява неотносим към
разрешаването на настоящия правен спор, предвид посочените горе разлики във
фактическата обстановка на процесния казус и разгледания в тези две решения на
ВКС.
Съдът намира, че
изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано законосъобразно, доколкото
съдебният изпълнител е бил сезиран с валиден изпълнителен лист. Съответно
правилно съдебният изпълнител е и предприел действия по събиране на вземането,
в частта, с която е сезиран. До датата на обезсилване на изпълнителния лист не
се наблюдават незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ включително не е и
изплатена сума на взискателя. След датата на обезсилване на изпълнителния лист
обаче и след като ЧСИ е надлежно осведомен за това, за него не е било налице
годно правно основание да преведе част от паричните средства, събрани по
изпълнителното дело в полза на взискателя( сумата от 609,03 лв.). Отделно от
това ЧСИ няма право и да удържа такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ при положение, че
изпълнителният лист срещу длъжника е бил обезсилен, като за пълнота следва са
се посочи, че ЧСИ няма право на тази такса от длъжника и в грешно посочената в
постановлението за прекратяване хипотеза на извършено изпълнение преди
образуване на изпълнителното дело( чл. 433, ал.1, т.1 ГПК).
С оглед изложеното,
ЧСИ неправомерно е разпределил събраните по неговите сметки суми в полза на
взискателя след като е бил обезсилен изпълнителния лист, предвид което тази
сума се явява имуществена вреда за длъжника, настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение и подлежи на
обезщетяване. Сумата от 609,03 лв. е следвало да бъде върната на длъжника от
ЧСИ веднага след като същият е уведомен за обезсилването на изпълнителния лист,
предвид което от този момент тя следва да се счита за неправомерно задържана от
ЧСИ и следва да се върне, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. до
окончателното изплащане.
Както е посочено
горе сумата от 47,06 лв., задържана от ЧСИ на основание т.26 ТТР ЗЧСИ, също е
неоснователно задържана, доколкото изпълнителният лист, по който са събраните
сумите е обезсилен, предвид което и тя подлежи на връщане, считано от
06.03.2018 г. и от тази дата се дължи и законна лихва върху нея.
Отделно от горното
цялата сума от 3 641,84 лв. е била неправомерно задържана за периода от
съобщаване на ЧСИ за обезсилването на изпълнителния лист до 14.05.2018 г.,
когато част от сумата в размер на 2 985,75 лв. е била върната на длъжника,
предвид което за този период се държи законна лихва. Същата е претендирана за
периода от 16.02.2018 г. до 14.05.2018 г. в размер на 89,20 лв., поради което
претенцията се явява основателна.
С оглед изложеното
настоящият съд намира следното:
Постановеното
съдебно решение следва да се отмени в частта, с която съдът е отхвърлил
предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за горницата
над 47,06 лв. до пълния предявен размер
от 659,09 лв. и в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на
законна лихва за периода от 14.05.2018 г. до 11.06.2018 г. за сумата над 0,38
лв. като с настоящето съдебно решение се доприсъди обезщетение за имуществени
вреди в размер на 609,03 лв., ведно със законната лихва за периода от 14.05.2018
г. до 11.06.2018 г.( както е претендиран) в размер на 4,94 лв. В частта, с
която е присъдена законна лихва върху сумата от 3 641,84 лв. за периода от
16.02.2018 г. до 14.05.2018 г. в размер на 89,20 лв. решението следва да се
потвърди.
По предявения иск
за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, емоционално
напрежение и уронване на доброто име вследствие неправомерното поведение на
ЧСИ, съдът намира следното:
С оглед изслушаните
по делото свидетелски показания въззивният съд намира, че въззивникът Г.У. е
преживял известни притеснения и отрицателни емоции в резултат от неправомерното
задържане на паричните му средства след обезсилването на изпълнителния лист, предвид
което приема, че ЧСИ следва да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер
на 200 лв., което намира за справедливо предвид факта, че вредите се изразяват
в сравнително леки негативни емоции от създадената ситуация, като в тази връзка
не от категорията да предизвикат значителни последици в емоционалната и
психологическата сфера на пострадалия. В тази връзка съдът не приема за
доказани по делото твърденията, че именно задържането на паричните средства
след обезсилването на изпълнителния лист е причинило на длъжника проблеми със
здравето или е довело до уронване на доброто му име в работната среда. Досежно
тези твърдени вреди, съдът приема, че дори и те да са налице, те са по-скоро
пряка последица от цялостното изпълнително дело и образуването му, както и
събирането на паричните суми чрез наложен при работодателя запор, но тези
действия не представляват противоправно поведение от страна на ЧСИ, тъй като
към този момент тя е била сезирана с валиден изпълнителен лист и е била длъжна
да извърши действия по събиране на вземанията.
С оглед горното
съдът намира, че обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за сумата от 200 лв., като в останалата част над тази сума следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на
правния спор разноските пред първоинстанционния съд следва да се разпределят по
следния начин:
За ищеца Г.У. сумата от 42,19 лв. деловодни разноски.
По отношение на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение ответникът е
направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай следва да
е в размер на 352,75 лв. без ДДС като фактическата е правна сложност на делото
не обосновава извод за необходимост от по-висок размер. Съответно с оглед
изхода на правния спор ищецът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 191,22 лв.без ДДС.
Ответникът ЧСИ У.Д.
не е представила доказателства за реализирани разноски в първоинстанционното
производство, поради което такива не следва да й се присъждат.
Във въззивното
производство разноските следва да се разпределят както следва:
Въззивникът Г.У.
има право на направените от него деловодни разноски пропорционално на уважената
част от въззивната жалба в размер на 28,74 лв. Срещу претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение( 600 лв.) е направено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателна. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение при предявения с въззивната жалба материален интерес следва да е
в размер на 342,97 лв., като съдът намира, че фактическата и правна сложност на
делото не обосновава извод за необходимост от определяне на по –високо от
минималното възнаграждение. Съответно съобразно изхода на спора по въззивната
жалба на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 173,03 лв. без
ДДС.
Въззивната жалба на
въззивника ЧСИ У.Д. е изцяло отхвърлена, предвид което на нея не се дължат
разноски, като следва да се има предвид, че същата не е представила
доказателства за реализирането на такива за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
съдебно решение от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 38703/2018 г. по описа
на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Н.У., ЕГН ********** срещу ЧСИ У.Д., peг. 858 иск с правно
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за сумата над 47.06 лв.
до пълния предявен размер от 659,09 лв. –обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в неправомерно удържана и невъзстановена от ЧСИ Д. сума по
изпълнително дело №20168580401717, както
и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва върху
сумата над 47,06 лв.(609,03лв.) за сумата над 0,38 лв. до пълния предявен
размер от 5,32 лв. за периода от 14.05.2018г. до 11.06.2018г., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният
от Г.Н.У., ЕГН ********** срещу ЧСИ У.Д.,
peг. 858 иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за
сумата от 200 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както
и в частта за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА,
на
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ, ЧСИ У.Д. peг. 858, със съдебен адрес:*** да заплати на Г.Н.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С. и сумата от 609,03 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от противоправно поведение на ЧСИ по изпълнително дело
№20168580401717, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
14.05.2018 г. до 11.06.2018 г. в размер на 4,94 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ, ЧСИ У.Д. peг. 858, със съдебен адрес:*** да заплати на Г.Н.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С. сумата от 200
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ЧСИ по изпълнително дело №20168580401717, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно
решение от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 38703/2018 г. по описа на СРС
в частта, с която ЧСИ У.Д. peг. 858 е осъдена на основание чл.441 от ГПК
във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ да заплати на Г.Н.У., ЕГН ********** сумите от:
от 47.06 лева -имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно удържана и
невъзстановена от ЧСИ Д. сума по изпълнително дело №20168580401717, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и
0.38 лева- лихва за забава за периода от 14.05.2018г. до 11.06.2018г и 89.20
лева-мораторна лихва върху сумата от 3641.84 лева за времето от 16.02.2018 до
14.05.2018, както и в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Г.Н.У.,
ЕГН ********** срещу ЧСИ У.Д. peг. 858 иск с правно основание чл.441 от ГПК във
вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ за сумата над 200 лв. до претендираните 1000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
емоционално напрежение, безпокойство, уронване на доброто му име вследствие на
неправомерно удържана и невъзстановена от ЧСИ Д. сума по изпълнително дело
№20168580401717.
ОСЪЖДА
ЧСИ У.Д., peг. 858 да заплати на Г.Н.У.,
ЕГН ********** следните разноски за съдебното производство: 42,19 лв. деловодни
разноски за първоинстанционното производство и 191,22 лв.без ДДС разноски за
адвокатско възнаграждение, както и 28,74 лв. деловодни разноски за въззивното
производство и 173,03 лв. без ДДС
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – ДЗИ“ О.З.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ОББ Милениум център.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.