№ 4836
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110215690 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № BG2022/9999-58/НП от
31.10.2022 г., издадено от директора на дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Агенция Митници, с което на „ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, с
ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция, за нарушение на чл. 126,
ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), в размер на
44 384.94 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоката
– 31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за
двигатели с код по КН 2710 12 45, предмет на нарушението, постановено е
отнемане на стоката предмет на нарушението.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), като се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
1
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 04.05.2022 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на
16.02.2022 г., при извършена проверка в гр. София, на Републикански път II-
18 – Софийски околовръстен път, в началото на участък „Източна дъга“, с
посока на движение автомагистрала „Хемус“, в съчленено пътно превозно
средство в състав от седлови влекач „Скания Р 124“ с рег. № СВ 1451 ММ и
полуремарке – цистерна „Стокота ОПЛ 38 8“ с рег. № С 8795 ЕР, е превозвало
акцизни стоки (31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт –
бензин за двигатели, различен от авиационен бензин, безоловен (несъдържащ
олово), с октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98, с код по
КН 2710 12 45), без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като по време на
проверката е бил представен АДД № **********, в който е бил вписан номер
на превозно средство (СВ 9729 КС/С 9844ЕС), различен от този, в който е
била установена акцизната стока – нарушение на чл. 126, ал. 1, пр. 4 от ЗАДС.
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че на
15.02.2022 г. е било извършено претоварване на горивото от цистерна с рег.
№ СВ9729КС/С9844ЕС в други две цистерни, както следва: в цистерна с рег.
№ СА 7928 МА са били претоварени 2 000 литра и в цистерна с рег. № СВ
1451 ММ са били претоварени 31 500 литра, като за това претоварване не бил
изготвен никакъв документ и това не било декларирано пред държавните
власти.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83 и чл. 53 от
2
ЗАНН, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за нарушение на
чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), в размер на
44 384.94 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоката
– 31 257 литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за
двигатели с код по КН 2710 12 45, предмет на нарушението и е постановено
отнемане на стоката предмет на нарушението.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и това
следва най-малкото от конституционно установения принцип на
презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на
свидетелите П. Т. (л. 91-93 от делото) и И.Й. (л. 138 от делото), както и от
писмените доказателства, прието по делото, се установява, че на посочените в
АУАН и НП време и място, дружеството-жалбоподател е осъществило превоз
на акцизна стока (бензин А 95), като при извършената проверка е било
констатирано, че процесната стока е била превозвана с превозно средство, на
което регистрационният номер не е бил вписан в АДД, който е придружавал
стоката; че преди проверката е било извършено претоварване на стоката от
едно превозно средство в друго, но за това претоварване на стоката не са били
изготвяни документи и това обстоятелство не е било заявено пред държавните
власти. Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което
съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
Съдът намери, че не следва да обсъжда и да изгражда фактически
изводи въз основа на доказателствата, депозирани едва с писмените бележки
от страна на жалбоподателя. И това е така, защото след приключване на
съдебното следствие (на който процесуален етап е присъствал и адвоката на
3
жалбоподателя и е заявил, че няма искания за събиране на нови
доказателства), не могат да се приобщават каквито и да било доказателствени
източници и да се правят фактически изводи въз основа на тях. Още повече,
че съдът вече се е произнесъл, че за разкриване на обективната истина по
делото и правилното му решаване са били събрани всички необходими
доказателства и събирането на нови доказателства, извън етапа на съдебното
следствие, освен, че е недопустимо, в конкретния случай се явява и ненужно.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 126, ал. 1,
пр. 4 от ЗАДС, като в съчленено пътно превозно средство в състав от седлови
влекач „Скания Р 124“ с рег. № СВ 1451 ММ и полуремарке – цистерна
„Стокота ОПЛ 38 8“ с рег. № С 8795 ЕР, е превозвало акцизни стоки (31 257
литра при 15 градуса по целзий енергиен продукт – бензин за двигатели,
различен от авиационен бензин, безоловен (несъдържащ олово), с октаново
число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98, с код по КН 2710 12 45), без
данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Задължение на превозвача е да превозва акцизната
стока (в случая бензин с октаново число 95) с всички необходими за това
документи, които да дават възможност да се проследи и идентифицира по
категоричен и несъмнен начин произхода, движението и пр. на стоката.
Именно поради тази причина акцизните документи имат определени
реквизити, какъвто е например регистрационният номер на превозното
средство, с което се транспортира акцизната стока. Несъвпадението,
разликата конкретно в този реквизит, пречи да се направи еднозначен извод,
4
че превозваното гориво е идентично с това, което е било претоварено и че за
него е надлежно заплатен дължимия акциз. Задължение на превозвача е
надлежно на уведоми държавните власти за всяка промяна, свързана с
акцизната стока (по арг. напр. от чл. 118, ал. 10 от ЗДДС) и неизпълнението
му логично е довело до това, превозваното гориво да се окаже със статут на
такова без акцизен документ. Ето защо противоправното поведение на
превозвача (да не уведоми държавните власти надлежно и своевременно за
промяна, свързана с акцизната стока), довело от своя страна до там акцизната
стока да стане със статут на такава без документи, не може да бъде основание
за неговото екскулпиране, тъй като, както е добре известно, никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, а същият на
практика се опитва да стори именно това.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в предвидения от закона размер, а именно
двойния размер на дължимия за стоката акциз (в случая дължимия акциз е бил
правилно определен, а оттам и размера на имуществената санкция).
Правилно е била приложена и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС,
като е била отнета и стоката предмет на административното нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (касае се за голямо
количество стоки, на сравнително висока стойност) и на нарушителя, както и
от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. А наред с това е
налице и специална разпоредба на чл. 126 б, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която, за
да е налице маловажен случай на нарушение е необходимо размерът на
дължимия акциз да не надвишава 50 лева, респ. двойния размер на дължимия
акциз да не надвишава 100 лева, което изискване в случая не е налице, което
пък от своя страна изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Поради оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
5
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния
орган, в чиято структура се намира АНО юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
BG2022/9999-58/НП от 31.10.2022 г., издадено от директора на дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция Митници срещу „ЕН ПИ
СИ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, с
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция Митници, сума в размер
на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6