Решение по дело №6698/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2684
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20243110106698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2684
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110106698 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Й. Г. М., лично и в качеството си майка и законен
представител на детето С. В. И., за постановяване на мерки за защита срещу В. Д. И..
Твърди се в молбата, че връзката между страните датира от началото на 2018 г.
и от съвместното си съжителство имат едно дете С. В. И.. Много скоро след началото
на връзката им молителката забременяла. Тогава ответникът започнал да упражнява
насилие, проявявал безпричинна болезнена ревност и впоследствие вербалната агресия
прераснала във физическо насилие - нанасял й удари с шамари по лицето и с юмруци
по цялото тяло. Отричал, че е баща на детето и обиждал молителката с думите
„боклук“, „курва“, „мърша“. Когато детето навършило една година започнала работа,
но тогава ответникът станал още по-ревнив. Настоявал да му признае, че му
изневерява, а когато не получавал желания отговор, ответникът започвал да се
самонаранява - бодял се с вилица, нож или започвал да се души сам, а след това
следвали удари с шамари спрямо молителката и вербална агресия. Заради
нарастващата агресия молителката взела решение да напусне ответника и с детето се
настанили в квартира под наем на адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Ропотамо“ №
13А.
Сезира съда със следните инциденти, осъществени в преклузивния срок по чл.
10, ал. 1 ЗЗДН:
На 09.05.2024 г. около 16,30 ч. в гр. Белослав ответникът се обадил на
молителката и й казал, че ще вземе детето С. от детска градина. Молителката отишла
при тях и седнали в заведение близо до парка на гр. Белослав. Ответникът започнал да
проявява болезнена ревност, като твърдял, че молителката има много любовници и
мъже, с които се среща. Твърдял, че я е видял с дете в някакъв клип в социалните
мрежи, на който клип е тя, дъщеря им и някакъв мъж. Помолила го да престане,
защото това не е вярно. Той я прекъснал и отвърнал да спре да лъже, че той вече знаел
1
всичко. Станал много агресивен и я заплашил, че ако не му каже кой е той, сам ще го
намери и ще го убие. Помолила го да спре и отишла до тоалетната. Помолила човек от
персонала за телефон, за да се обади на тел. 112, т.к. нямала телефон. Забавила се и
когато се върнала ответникът станал още по-агресивен. Говорил й грубо, но тихо, за да
не чуват хората. Твърдял, че има втори телефон и настоявал да му каже къде го крие.
Попитал я дали е звъняла на тел.112 и молителката потвърдила. Тогава ответникът
заявил, че ще се самоубие.
Всичко това се случвало в присъствието на детето, което било неспокойно и се
притискало силно в скута на молителката.
Останали в заведението да изчакат полицията, като ответникът настоявал
молителката да оттегли сигнала към тел. 112 и че няма да направи на никого нищо.
Минали повече от 40 мин. в очакване на патрулен екип. Молителката се обадила
отново на тел. 112 и отменила сигнала. Ответникът й заявил, че няма да й разреши с
детето да се приберат във Варна. Обадили се на бащата на ответника да дойде и да ги
прибере поне до село Разделна. Докато вървели по улицата ответникът продължавал
да я обижда и обвинява без причина. Бутнал молителката на една пейка и се стоварила
върху нея. Тогава ответникът нанесъл на молителката силен удар с юмрук по лицето.
Наоколо имало хора, които реагирали и му казали да не я бие каквито и проблеми да
имат. Въпреки че молителката била отменила сигнала, дошъл патрулен екип и
съставили протокол за предупреждение по реда на ЗМВР на ответника с
предупреждение да не й посяга. Следващите няколко дни ответникът продължил със
заплахите и принудил молителката да отидат да живеят отново при него в село
Разделна, ул. „Индже войвода“ № 14.
На 22.05.2024 г. молителката заедно с детето С. напуснали жилището на
ответника и потърсили помощ от Фондация „SOS-семейства в риск“, като към
момента са настанени в Кризисен център.
При тези съображения молителката сезира съда с искане за налагане на
посочени в молбата мерки за защита по отношение на нея и детето по реда на чл. 5, ал.
1, т. 1, 3, 4 и 5 ЗЗДН.
Ответникът по молбата за защита от домашно насилие В. Д. И. се явява лично в
проведеното на 28.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото, като признава, че
на процесната дата 09.05.2024 г. е имал конфликт с молителката, но не си спомня
точно какъв. Били в заведение близо до парка на гр. Белослав, не си спомня да й е
казвал нещо за клип в социалните мрежи. Твърди, че са дошли полицаи и са го
предупредили да не се доближава до нея, като молителката им се обадила, но не знае
защо. Излага, че всичко било нормално, говорили си и си играели с детето.
Молителката отишла до тоалетната и се обадила на полицията. Признава, че се е
случвало да я обижда и удря понякога.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, страните са родители на
детето С. В. И., родена на 23.07.2019 г.
Представено е от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна становище, в
което се излага, че Отдел за закрила на детето – Варна познава случая. Молителката е
споделила пред социалните работници, че в периода на съжителството й с ответника е
била обект на системно психическо и физическо насилие от негова страна, като
ответникът осъществявал актовете на насилие спрямо нея в присъствието на детето
им. Молителката е разказала за процесния инцидент от 09.05.2024 г., след който
търсила удобен момент, в който да напусне жилището на ответника заедно с детето.
На 22.05.2024 г. в ОЗД при ДСП – Варна постъпило заявление от молителката за
настаняването й съвместно с детето С. в ЦКСУДР, Кризисен център за жени и деца
към Фондация „SOS – Семейства в риск“ – гр. Варна. Майката на С. споделила, че
2
няма близки и роднини на чиято подкрепа би могла да разчита към момента, тъй като
изпитва страх за нея и детето. Извършеното социално проучване установило, че детето
С. попада в категория „дете в риск“ – свидетел и жертва е на домашно насилие и
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Предвид констатираните рискове за живота и
здравето на С., спрямо нея е приложена мярка за закрила „съдействие, подпомагане и
услуги в семейна среда“ на основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДет. С направление на Директора
на ДСП – Варна за периода от 22.05.2024 г. до 04.06.2024 г. детето С. и неговата майка
са насочени да ползват ЦКСУДР към Фондация „SOS – Семейства в риск“ – гр. Варна.
След издаването на заповедта за незабавна защита по настоящото дело майката е
подала заявление до Директора на ДСП – Варна, в което е декларирала желание да
напусне Кризисния център и от 04.06.2024 г. заедно с детето живее на квартира в гр.
Варна. Молителката продължава да ходи на работа, а детето на детска градина. Същата
е консултирана и е подала заявление за ползване на подходяща услуга в общността към
КСУ. Становището на социалните работници е, че към момента психо-емоционалното
състояние на детето С. е нарушено, следствие на стресовата и конфликтна ситуация, в
която е поставено, поради което молбата за защита от домашно насилие следва да бъде
уважена, като по отношение на срока за налагане на ограничителните мерки по ЗЗДН
предоставят на съда.
Приобщено е по делото и Удостоверение с изх. № Ф-209/24.06.2024 г., издадено
от Фондация „SOS – Семейства в риск“ – гр. Варна, в което е посочено, че
молителката и дъщеря й са ползвали социални услуги в Консултативен център и
ЦКСУ, като на 02.05.2024 г. молителката е посетила Центъра и е споделила, че е
жертва на системно домашно насилие от страна на своя партньор В. Д. И., а общото им
дете С. В. И. често е свидетел на случващото се в дома. На 22.05.2024 г. отново е
посетила Центъра заедно с дъщеря си, търсейки закрила и е съобщила, че за пореден
път е претърпяла инцидент на насилие от страна на ответника, след което била
настанена там. Споделила за случилото се на 09.05.2024 г., когато ответникът отново
проявил ревност, отправял закани и заплахи, вкл. за убийство и самоубийство,
обиждал я, бутнал я силно на пейка и нанесъл удар с юмрук в областта на лицето й.
Заявила, че след този случай била принудена от ответника да се върне с детето в дома
му, но през следващите дни заплахите спрямо нея не били преустановени, което
наложило отново да потърси помощ за себе си и дъщеря си. Молителката била
консултирана от юрист и предприела стъпки за защита по ЗЗДН по отношение на себе
си и детето С.. Ползването на комплексните социални услуги за двете е прекратено по
желание на молителката на 04.06.2024 г., когато майката взела решение да се върне с
детето в наето от нея жилище в гр. Варна.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището
на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл. 3, т. 3 и 4
ЗЗДН и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, тъй като страните имат общо дете – С. В. И..
Същевременно, сезиралата съда молба от 03.06.2024 г., е основана на твърдения
за осъществени по отношение на молителката актове на домашно насилие на
09.05.2024 г. в присъствието на детето С., поради което е депозирана в предвидения в
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
3
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката да установи
действителното осъществяване на посочената дата от посочения извършител на
действия, квалифицирани като домашно насилие.
Молителката е подала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала
извършените от ответника действия от процесната дата 09.05.2024 г., подробно
описани и съставляващи психическо и физическо насилие по смисъла на закона.
Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл. 13
ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство
за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН съдът може да
издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
При съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства,
отчитайки и доказателствената стойност на подадената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, както и направеното признание от страната на
ответника в о.с.з. на 28.06.2024 г., съдът намира, че на 09.05.2024 г. в гр. Белослав
ответникът е осъществил психически тормоз и физическо насилие спрямо
молителката, отправяйки заплахи, закани, обиди, бутайки я и удряйки я с юмрук в
лицето, в присъствието на общото им дете С..
От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за
опровергаване на заявените от молителката твърдения, подкрепени от събрания по
делото доказателствен материал. Напротив, макар и ответникът да заявява пред съда,
че не знае за какво става въпрос и не си спомня конкретно инцидента, признава, че
полицейските органи са дошли на подадения от молителката сигнал, за да го
предупредят, както и изрично призна пред съда, че е осъществявал вербална и
физическа агресия спрямо майката на детето му. Независимо каква е причината за
неразбирателствата между страните и проявата на ревност от страна на ответника,
нищо не може да оправдае физическото посегателство над личността на молителката,
а извършването му в присъствието на близо 5-годишната им дъщеря е напълно
недопустимо.
Следователно, с горепосочените действия ответникът е осъществил домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН на посочените дати под формата акт на психическо
и физическо насилие спрямо молителката. По изрична разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН
за психическо и емоционално насилие на дете се смята и всяко домашно насилие
извършено в негово присъствие. Изяснено е по делото, че малолетното дете С. В. И. е
присъствало на агресията на своя баща спрямо майка му, както и че същото е било
разстроено от това и случката е оказала негативно въздействие върху неговото
емоционално състояние. Следователно и по отношение на детето е осъществен акт на
домашно насилие, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
В този смисъл подадената молба се явява основателна и следва да бъде уважена,
като се издаде заповед за защита в полза молителката Й. Г. М. и детето С. В. И..
По отношение на мерките за защита, които да бъдат наложени, настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 25.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 2/2019 г. на ОСГК, отговорността за
домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва
гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като
всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН
е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се
прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя
защитна мярка.
4
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да
бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. При
избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и
степента на вината на извършителя. Мярката има за цел да преустанови, евентуално да
предотврати понататъшни посегателства върху пострадалото лице. При определянето
на защитна мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
ръководи от целта да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице.
При уважаване на молбата във всички случаи следва да бъде задължен
ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и детето, която
мярка се налага без срок по аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. В конкретния случай,
отчитайки проявената агресия спрямо молителката и влошените отношения между
страните, настоящата съдебна инстанция намира, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 5 и
6 ЗЗДН биха изпълнили своите нормативни цели като бъдат наложени за срок от 12
месеца по отношение на молителката, а спрямо детето мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН съдът счита, че следва да бъде с продължителност от 4 месеца. Така
определеният срок ще охрани личността на молителката и детето, ще има
възпитателен ефект спрямо ответника и ще му даде възможност да преосмисли
поведението си. Подобно агресивно поведение на бащата в присъствието на детето е
укоримо и тези действия на бащата спрямо майката, станали достояние на С., са от
естество да й нанесат психологична травма. Въпреки това не е в интерес на детето
прекъсването на емоционалната връзка с неговия баща за поискания 18-месечен
период, като присъствието на ответника в живота на детето му е важно за неговото
развитие. В тази връзка съдът намира за удачно да наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4
ЗЗДН спрямо молителката за срок от 4 месеца, доколкото след изтичане на този срок
се явява необходимо родителите да комуникират по телефон или чрез други средства
за отдалечена комуникация досежно контактите на бащата с детето. С оглед данните по
делото, че ответникът системно проявява домашно насилие спрямо своята партньорка
съдът намира за необходимо същият да бъде задължен да посещава специализирана
програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
В този смисъл ответникът следва да се задължи да се въздържа от домашно
насилие спрямо молителката, да му се забрани да я приближава, както и жилището, в
което живее, жилището на родителите й и местоработата й, на разстояние по-малко от
50 метра и да се определи местоживеенето на детето при пострадалия родител, а
именно молителката, за срок от 12 месеца, а да не приближава детето и детската му
градина за срок от 4 месеца. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗДН при определяне на срока на
мерките по т. 3, 4 и 5 на ал. 1 от същата разпоредба следва да се приспадне срокът на
действието им при издадената заповед за незабавна защита. В тази връзка съдът счита
за целесъобразно срокът на действието им да бъде определен, считано от издаване на
Заповед за незабавна защита № 106 от 03.06.2024 г., постановена по настоящото дело.
Следва да се изясни на страните, че в конкретния случай в най-добър интерес на
общото им дете С. е да проявят добросъвестност и да уредят отношенията си като
родители чрез постигане на споразумение между тях или да отнесат спора пред съда
по реда на чл. 127, ал. 2 СК, което би внесло яснота и предвидимост във
взаимоотношенията им, осъзнавайки своите родителски задължения и отговорности
към детето, което от своя страна би осигурило спокойна и здравословна среда за
отглеждането и отрастването на дъщеря им. Във връзка с искането на ответника следва
да се посочи, че именно в това производство ще бъде определен режим на лични
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителката и детето следва да бъде
издадена заповед за защита. Съгласно чл. 21, ал. 1 и 4 ЗЗДН полицейските органи
следят за изпълнението на заповедта, а при нарушението й полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
5
прокуратурата. Също така при неизпълнение на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 6
ЗЗДН, с която ответникът е задължен да посещава специализирана програма за
преодоляване на агресията и справяне с гнева, юридическото лице, което изпълнява
програмата, незабавно уведомява прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 5 ЗЗДН.
При този изход на спора, представените доказателства и на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в тежест на ответника следва да бъдат възложени съдебни
разноски за сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на молителката по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Д. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Варна дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. И., ЕГН **********, с адрес ****, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Й. Г. М., ЕГН **********, и детето С. В. И.,
ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на В. Д. И., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 50
(петдесет) метра Й. Г. М., ЕГН **********, както и жилището, в което живее,
находящо се в ***, местоработата на молителката в *** и жилището на родителите й в
с. Разделна, ул. „Горска“ № 1, за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на
издаване на Заповед за незабавна защита № 106 от 03.06.2024 г., постановена по
настоящото дело, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на В. Д. И., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 50
(петдесет) метра детето С. В. И., ЕГН **********, както и детската градина на детето -
Детска градина „Щастливо детство“, *** за срок от 4 (четири) месеца, считано от
датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 106 от 03.06.2024 г., постановена
по настоящото дело, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на В. Д. И., ЕГН **********, да осъществява контакт с
молителката Й. Г. М., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от 4 (четири) месеца, считано от датата на
издаване на Заповед за незабавна защита № 106 от 03.06.2024 г., постановена по
настоящото дело, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето С. В. И., ЕГН **********,
при пострадалия родител – Й. Г. М., ЕГН **********, на адреса на неговата майка, за
срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на издаване на Заповед за незабавна
защита № 106 от 03.06.2024 г., постановена по настоящото дело, на основание чл. 5, ал.
1, т. 5 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. И., ЕГН **********, с адрес ***, да посещава
специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева,
осъществявана от Фондация „SOS – семейства в риск“, адрес ***, телефон за контакт -
052/613830, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на адвокат К. А.
К. от АК – Варна, вписана в единен регистър на адвокатите в Република България с
личен № **********, кантора с адрес ***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на молителката, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА.
6
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката Й. Г. М., ЕГН **********, и детето С. В. И.,
ЕГН **********, заповед за защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 7-дневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено –
26.07.2024 г., съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ,
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7