Р Е Ш Е Н И Е
№ 260088
гр. Добрич, 02.07.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при
секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА Разгледа т. д. № 10 по описа на Окръжен съд – Добрич за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 10/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба
вх. рег. № 260447/22.01.2021 г., с дата на пощенското клеймо 20.01.2021 г.,
подадена от „ЕКО АГРО“ АД с. ***,
общ. Балчик, област Добрич, ЕИК *********, с която срещу „АГРОВИТ“ ООД гр. Каварна, ул. „***“ № 31, вх. Б, ап.
13, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК *********, при условията на обективно
съединяване са предявени следните искове:
Иск за
плащане на сумата от 48 225.85 лв., представляваща неплатена наемна цена по
Договор преотдаване на земеделска земя от 12.03.2019 г., претендиран на основание
чл. 228 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 20.01.2021 г. до окончателното й плащане;
Иск за
плащане на сумата от 1 500.36 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 01.10.2020
г. – 20.01.2021 г. ), определено по размер от законната лихва, претендиран на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
оспорва исковите претенции по основание и размер. Инвокира възражение за
неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, както и възражение за наличието на
форсмажорни обстоятелства през стопанската 2019/2020 г., обективно
възпрепятстваща изпълнение на договора от страна на наемателя.
Ответникът
оспорва исковите претенции по основание и размер. Инвокира възражение за
неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, както и възражение за наличието на
форсмажорни обстоятелства през стопанската 2019/2020 г., обективно
възпрепятстваща изпълнение на договора от страна на наемателя.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени установените по делото обстоятелства и закона, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
12.03.2019 г. между страните по делото е сключен договор за преотдаване на
земеделска земя, по силата на който „ЕКО АГРО“
АД като наемодател се е задължил да предостави на ответника
„АГРОВИТ“ ООД като наемател 14 бр. поземлени имота, представляващи
земеделски земи с обща площ 964.517 дка
за временно ползване – за срок от една година ( 01.10.2019 г. – 30.09.2020 г.
), а наемателят – да му плати наемна цена в размер на 80.00 лв./дка.
Страните
са уговорили наемателят да заплати 20 % от наемната цена авансово, а остатъка
до края на стопанската 2020 г. – 30.09.2020 г.
Наемателят
е изпълнил задълженията си за авансово плащане на 20 % от наемната цена, както
и е изпълнил частично задължението за плащане на остатъка от наемната цена в
размер на сумата то 13 503.24 лв.
Неплатеният
остатък от наемната цена възлиза на исковата сума – 49 276.21 лв.
По
делото не се събраха доказателства както във връзка с инвокираното от ответника
възражение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 90 ЗЗД, така и във връзка с
възражението за наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 81,
ал. 1 ЗЗД и чл. 306 ТЗ през стопанската 2019/2020 г., обективно възпрепятстваща
изпълнение на договора от страна на наемателя. Поисканата от ответника
съдебно-счетоводна експертиза с така поставените от страната задачи е
неотносима към предмета на правния спор. Следва да се отбележи, че
непреодолимата сила има място само при отговорностите, които не почиват на вина
– вж. Конов, Т. Основание на гражданската отговорност, С.,1995, с. 202,
Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2020, с. 290. Настоящият
случай не е такъв.
По
делото не се представиха доказателства за пълното изпълнение на задълженията на
наемателя по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за плащане на наемната цена.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Между
страните по делото е възникнало облигационно отношение, произтичащо от договор
за наем по смисъла на чл. 228 и сл. ЗЗД, по силата на което „ЕКО АГРО“ АД като наемодател се е задължил да
предостави на ответника „АГРОВИТ“ ООД
като наемател 14 бр. поземлени имота,
представляващи земеделски земи с обща площ
964.517 дка за временно ползване – за срок от една година ( 01.10.2019
г. – 30.09.2020 г. ), а наемателят – да му плати наемна цена в размер на 80.00
лв./дка. Страните са уговорили наемателят да заплати 20 % от наемната цена
авансово, а остатъка до края на стопанската 2020 г. – 30.09.2020 г.
Безспорно
установен е фактът на частично изпълнение на задължението на наемателя по чл. 232,
ал. 2 ЗЗД за плащане на част от сумите, представляващи наемна цена по
горепосочения договор за наем, а именно сумата от 13 503.24 лв.
По
делото се установи по несъмнен и безспорен начин неизпълнението на задълженията
на наемателя да плати остатъка до пълния
размер на сумата, представляващи наемна цена по договора за наем - 49
276.21 лв.
Неизпълнението
на задължението на наемателя представлява неизпълнение на главното задължение
на наемателя за плащане на наемната цена, свързани с ползването на наетите недвижими
имоти, поради което наемателят следва да бъде осъден да плати исковата сума.
Съгл. чл.
80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 340.70
лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 2 426.24 лв., съобразно
представеният списък по чл. 80 ГПК.
С оглед
гореизложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АГРОВИТ“ ООД гр. Каварна, ул. „***“ № 31, вх. Б, ап.
13, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК ********* да заплати на „ЕКО АГРО“ АД с. ***,
общ. Балчик, област Добрич, ЕИК
*********, следните суми: 48 225.85 лв.,
представляваща неплатена наемна цена по Договор преотдаване на земеделска земя
от 12.03.2019 г., претендиран на основание чл. 228 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 20.01.2021 г. до
окончателното й плащане; 1 500.36 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение за времето на забавата ( 01.10.2020 г. – 20.01.2021 г. ), определено
по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
и разноски в размер на 2 340.70 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 426.24 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: