Р Е Ш Е Н И Е
№ 2674
гр. Варна, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 21144 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.К.И., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.В.С. – АК Варна срещу Г.д.„П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1666.71 лв. /хиляда шестстотин шестдесет
и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в размер на 240.24 часа за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 30.12.2019г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
В периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът полагал труд на длъжност „***“ в ***“ /РДПБЗН/ - ***. Същата била на структурно подчинение към ***“ /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител.
Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От м. октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).
В ЗМВР изрично било разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.
За периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът положил общо 1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1920.24 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 240.24 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Не се оспорва, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР и заемал длъжност – водач на специален автомобил I степен и водач на специален автомобил I степен, той и пожарникар.
С исковата претенция се въвеждала нова дефиниция несъществуваща в правните норми уреждащи полагането на труд като своеобразен наднормен такъв. Положеният труд в един отчетен период били отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установявал, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлявало извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът или бил в нормите за продължителност, или част от него бил извън тях. Поддържа, че часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положени над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Извършването на преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР били предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014). От анализа на законодателството и измененията в него , ответникът прави извод, че изброяването на видовете възнаграждения било изчерпателно, като в противен смисъл било безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл. Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаещо характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.
През периода, за който ищецът претендира допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не била относима към посочения в исковата молба период на полагане на труда.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не била налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Определената законова норма от 8 часова продължителност на работното време, установена със закон и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й до момента в който не бъде оспорена и призната за несъответстваща на конституционните норми.
Претенцията следвало да бъде напълно отхвърлена и с оглед на обстоятелството, че било налице искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на основание правните норми, които го уреждат по реда на ЗМВР, а с оглед на искане от ищеца да се извърши преценка на законодателната целесъобразност на същия. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд имало самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Предвидените компенсационни механизми били във връзка с равнището на безопасност и отчитане условията на неговото полагане, а не с компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв. Специалните норми, определени в други актове на Общността, например във връзка с продължителността на почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници, имали приоритет пред разпоредбите на директивата.
Ответникът твърди, че задължението му за заплащане на положеният нощен труд било напълно и своевременно изплатено, поради което превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв след приравняването им в извънреден би се явило като недължимо платено, респективно от друга страна да се заплати по-висока стойност на труд, който реално не е положен.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Смесването на двата института би представлявало прилагане на норми извън законовата им регламентация. Законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Моли за отхвърляне на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представител. С писмени молби, постъпили преди заседанието, правят искане за даване ход на делото в тяхно отсъствие, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че ищецът в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд по
служебно правоотношение в ***“ /РДПБЗН/ - ***, която дирекция е на структурно
подчинение към *** /ГДПБЗН/ в МВР, като същото се потвърждава от заключението
на вещото лице и представените от ответника писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За изясняване на
фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото
лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1680 часа нощен труд,
при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд с коефициент
1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на 240.24 часа.
Вещото лице е направило и представило изчисления, според които при
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд неизплатеното възнаграждение на ищеца е в размер
на 1666.71 лева. Изчисленията са извършени въз основа на констатираното основно
месечно възнаграждение на ищеца.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.174-184/.
Ищецът е предявил
иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. приложима към спора касаещ
нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена
възможност полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и
Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е
предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При
липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер на 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение, което съдът намира за основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК същото следва да бъде редуцирано до размер на 420 лева с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 266.67 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 66.67 лева и 200 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.д.„П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1666.71 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в размер на 240.24 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.д.„П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.д.„П.б.з.н.“ – МВР, с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, от които 66.67 лева дължима държавна такса и 200 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: