Определение по дело №912/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 9748/07.12.2012 г., постановено по гр. дело № 1927/2012 г. по описа на Районен съд Б., “Л.-Р- 09” О., представлявано от Л.О.Р. е осъдено да заплати на М. А. Т. следните суми: 356.00 лева, представляваща неизплатени на ищцата трудови възнаграждения за периода от 25.01.2010 г. до 28.02.2010 г., както следва: за м. януари 2010 г. – в размер на 71.20 лева и за м. февруари 2010 г. – в размер на 284.80 лева; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2012 г., до окончателното изплащане и сумата в размер на 84.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.03.2010 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.07.2012 г.

С решението “Л.-Р- 09” О. е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Б. 100.00 лева, представляваща държавна такса, 160.00 лева за възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта му по присъденото трудово възнаграждение в размер на 356.00 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят “Л.-Р- 09” О., който го обжалва. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че от представеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство по никакъв начин не се установява обстоятелството, че ведомостите за работни заплати за месеците януари и февруари 2010 г. са откраднати. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е възприел заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, като е приел, че липсата на първичен счетоводен документ означава неплащане на работната заплата. Твърди се, че районният съд неправилно е интерпретирал свидетелските показания. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Насрещната страна по въззивната жалба М. А. Т. е депозирала отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на същата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Б. е образувано по искова молба от М. А. Т. срещу “Л. – Р” О., представлявано от Л. О. Р. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 589,02 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м.01.2010 г., м.02.2010 г. и м.03.2010 г. и сумата в размер на 140,75 лв., представляваща мораторна лихва. С определение № 7681/26.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1927/2012 г. на БлРС е допуснато оттегляне на исковата претенция за неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2010 г. в размер на 233,02 лв., както и на акцесорния иск за обезщетение за забава за това трудово възнаграждение по чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. С отговора е оспорил предявените искове. Твърди се, че претендираното трудово възнаграждение е изплатено.

Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен между тях трудов договор № 5/ 25.01.2010 г., по силата на който М. А. Т. е назначена на длъжност продавач - консултант. С исковата молба е представена справка за актуално състояние на всички трудови договори на “Л. – Р” О., издадена от НАП. От данните в цитираната справка се установява, че работодателят е декларирал трудово правоотношение между страните по делото от 25.01.2010 г. до 26.03.2010 г.

С отговора е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП Б. от 06.07.2010 г. Видно от постановлението е отказано образуването на досъдебно производство във връзка с постъпила жалба от Л. О. Р. за извършена кражба на 150 лева, годишни отчети и ведомости от магазин за продажба на дрехи, намиращ се в гр. Б., У. “Т. А.” № 26. Посоченото постановление на РП Б. е отменено с Постановление от 27.09.2012 г. на Окръжна прокуратура – Б., като са дадени указания, след изпълнението на които преписката да се реши отново по същество.

Ищцата е представила заверени от управителя на ответното дружество ведомости за процесния период, изискани от ТД на НАП – С. с писмо от 02.09.2010 г., същите ведомости са представени и пред РУСО – Б..

Пред районния съд са разпитани свидетелите В. Х. Ч. и И. И. И..

От показанията на св. И. се установява, че края на месец януари 2010 г. е започнала работа в “Л-Р”, като е работила около 6 месеца, както и че М. Т. й била колежка. Работодателят имал няколко магазина и няколко фирми. Свидетелката сочи, че трудовите възнаграждения им се изплащали всеки месец между 1-во и 15-то число, практика било всички да се събират в магазина при Д. 7. Свидетелката твърди, че не е имало случай някой да не си получи дължимото възнаграждение, както и че Т. не се е оплаквала, че не е получила възнаграждението си за определен период от време.

От показанията на свидетелката В. Ч. се установява, че познава ищцата, тъй като са работили заедно в един и същи магазин. Свидетелката пояснява, че работодателят им стопанисвал няколко обекта, които се водели на различни фирми, като през 2010 г. Ч. работела в “А. – Р”. Заплатите си получавали от 1-во до 15-то число, като практика било да се събират в един от магазините всички колежки от всички фирми и им изплащали трудовото възнаграждение на едно и също място. Свидетелката сочи, че се подписвали на ведомост за получените заплати. Твърди, че не е имало случай да не си получи трудовото възнаграждение, както и че ищцата не е споделила да не й е изплатено трудовото възнаграждение.

По делото е назначена и изпълнена съдебно- счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец януари 2010 г. е в размер на 90,00 лв. и за месец февруари 2010 г. – 360,00 лв., начислените данъчно- осигурителни удръжки за месец 01.2010 г. са в размер на 18,80 лв., за м. 02.2010 г.- 75,20 лв., съответно нетното трудово възнаграждение за м.01.2010 г. – 71,20 лв. и за м.02.2010 г. – 284,80 лв. За исковия период не са представени от ответното дружество разчетно-платежни ведомости с положен подпис от ищцата. Експертизата сочи, че всички счетоводни записвания, както и подадената информация от ответника в ТД на НАП, офис Б. са за изплатени работни заплати на ищцата за м.01. и м.02.2010 г. в пълен размер. Осчетоводено е плащане на работните заплати в брой.

От заключението на допусната и приета допълнителна счетоводна експертиза се установява, че разходните ордери за изплатени работни заплати за м.01.2010 г. и м.02.2010 г. са заведени в счетоводството на ответното дружество. Същите са отразени в касовата книга, в журнала на операциите и в хронологичния регистър на сметка 501 каса. През м.01.2010 г. в ответното дружество е имало друга работничка, която обаче е била в неплатен отпуск и поради това не е следвало да й се заплаща трудово възнаграждение. През м.02.2010 г. ищцата е била единствен работник по трудов договор. В представените пред РУСО Б. ведомости липсва положен подпис от ищцата в графа “подпис” до чиста сума за получаване.

При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Трудът на работника/ служителя е възмезден и работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като чл.242 КТ постановява, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, работодателят е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да установи факта на плащането на трудовото възнаграждение в полза на работника за посочения в исковата молба период.

В чл.270, ал.3 КТ са уредени начините за изплащане на трудовото възнаграждение – лично по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. Предвиденото от законодателя в чл.270, ал.3 КТ писмено удостоверяване на плащането на трудовото възнаграждение обаче не означава, че ведомостта за заплати или разписката са единствените годни документи за установяване на горния факт. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение, може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, а при нужда от специални знания - и с помощта на съдебна експертиза (Решение № 746 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 89/29.03.2013 г. по дело № 558/2012 г., ІV г. о. ВКС).

В настоящият казус по делото не са представени разчетно- платежни ведомости с положен подпис от ищцата. Ведомостите с положен подпис от ищцата обаче липсват, тъй като са били откраднати. Изплащането на начисленото трудово възнаграждение се доказва от заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Според вещото лице всички ведомости за заплати, начислени удръжки, са отразени в съответните счетоводни сметки, като трудовите възнаграждения за процесния период са изплатени съответно на 09.02.2010 г. и 08.03.2010 г. За изплатените работни заплати работодателят “Л.” О. е подал декларации образец 6 с посочен код в кл.8.1 “Вид плащане”- 3, с което е декларирал, че работните заплати за м.01. и м.02.2010 г. са изплатени. Отделно от това разпитаните по делото свидетели сочат, че практика било изплащането на заплатите, да се извършва между 1-во и 15-то число, което се потвърждава и от заключението на експертизата. С оглед изложеното съдът приема, че трудовите възнаграждения на ищцата за м.01.2010 г. и м.02.2010 г. са изплатени в пълен размер.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от М. А. Т. против “Л.” О. искове за заплащане на сумата от 356.00 лева, представляваща неизплатени на ищцата трудови възнаграждения за периода от 25.01.2010 г. до 28.02.2010 г., както следва: за м. януари 2010 г. – в размер на 71.20 лева и за м. февруари 2010 г. – в размер на 284.80 лева; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2012 г., до окончателното изплащане и сумата от 84.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.03.2010 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.07.2012 г.

Предвид изхода на спора, решението на РС подлежи на отмяна и в частта за разноските, тъй като ответникът не дължи държавна такса по отхвърлените искове, а тези по съдебно- счетоводната експертиза ще следва да бъдат поети от бюджета на съда.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9748/07.12.2012 г., постановено по гр. дело № 1927/2012 г. по описа на Районен съд Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. А. Т., ЕГН *, от гр. Я., У. “Л.” № 9 против “Л.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., У. “Х. О.” № 5, представлявано от управителя Л. О. Р. искове за заплащане на следните суми:

-сумата от 356.00 /триста петдесет и шест/ лева, представляваща неизплатени на ищцата трудови възнаграждения за периода от 25.01.2010 г. до 28.02.2010 г., както следва: за м. януари 2010 г. – в размер на 71.20 лева и за м. февруари 2010 г. – в размер на 284.80 лева; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2012 г., до окончателното изплащане и

- сумата от 84.96 /осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.03.2010 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.07.2012 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: