Р Е
Ш Е Н И Е
№ 346
гр.
Враца, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав в открито съдебно заседание на 04.07.2019 г. / две хиляди и деветнадесета година / в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от
съдия ВАСИЛЕВА адм.д. № 310 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 59б, ал. 3 от ЗЗО.
Образувано е по жалба на М. „В.М.“ ООД ***, представлявано от управителя А.Г.
против Заповед №РД-09-112/ 26.02.2019г. на Директора на РЗОК – Враца, с която
на жалбоподателя е отказано сключване на допълнително споразумение към договор
№060522/04.06.2018г. за оказване на болнична помощ по Клинични пътеки (КП) №39,
№78.1, № 84, №158, №175, №176, №177, №178, №179, №180, №181, №182, №183, №184,
№185, №192, №193, №194, №195, №196, №197, №202, №210, №212, №216, №217, №218,
№219, №220, №222, №224 и №235 от Приложение №17а към НРД за МД за 2018г.
Твърди се, че заповедта е неправилна, издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и не съответства на целта на закона. Изложени са съображения, че отказът на РЗИ Враца да регистрира втори
адрес на дейността на ЛЗ, с което имат сключен договор, по специалността
„Клинична лаборатория“ на *** е приет за
незаконосъобразен с влезли в сила
съдебни решения, поради което неизпълнението на
отказаните клинични пътеки за 2018г. не е станало по вина на
жалбодателя. Изложени са твърдения, че констатациите на АО, че клиничните
пътеки, предмет на АА са изпълнявани на територията на РЗОК – Враца по договор
с НЗОК от други лечебни заведения не е мотивиран и подкрепен с доказателства –
не е посочено кои лечебни заведения, по кои от процесните клинични пътеки са
отчели пред ответника реално извършвана дейност през 2018г., както и отказаните
КП да са реално изпълнявани от ЛЗ, в чиито договори са били включени.
Ответната страна - Директор на РЗОК, гр. Враца, чрез
процесуалния си представител * Е.Р. в с.з. и в писмена защита оспорва жалбата,
с твърдения, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките за
прилагане на ограниченията по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107,
ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за изменение и допълнение
на НРД за МД за 2018г. и постановяване на отказ по подаденото заявление за
сключване на допълнително споразумение към Договор № 060522/04.06.2018г. за
процесните КП.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Изпратено е заверено копие на административната преписка.
Административен
съд Враца след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Лечебното заведение-жалбоподател е
изпълнител по Договор № 060522/04.06.2018г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки – л. 77 и сл. от присъединеното адм.д. 346/2019г. Към този договор е сключено допълнително
споразумение №9 от 27.02.2019г. –л.107 и сл. от същото дело.
Със Заявление, вх. №29-02-123/31.01.2019г.,
за сключване на допълнително споразумение към Договор № 060522/04.06.2018г., ЛЗ
е кандидатствало за сключване на допълнително споразумение по КП по приложение
№9 към чл. 1 от Наредба №3 от 20.03.2018г. за определяне на пакета от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК/ приложение №17а „Клинични пътеки“ и
приложение №17б „Клинични пътеки №51,120 и 206“ от НРД за медицинските дейности
за 2028г./, сред които и процесните 32 клинични пътеки. Със Заповед
№РД-09-29/14.01.2019г. е определен
състав на комисия, която да извърши проверка на подадените в срока по чл.23а
ал.1 от НРД МД за 2018г., заявления и документи към тях за сключване на договори/допълнителни
споразумения с НЗОК за изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ.
Комисията е разгледала заявлението на настоящия жалбодател и е съставила
Протокол №6/25.02.2019г. за резултатите от извършената от нея проверка. В
протокола е отразено, че след запитване РЗИ Враца с писмо
вх.№48-03-12/08.02.2019г. е изпратила уведомление, че при тях няма регистрирана
структура към МЦ “С. А.“ ООД *** на Клинична лаборатория на адреса на М. „В.М.“***66.
Комисията е приела е, че клиничните дейности, предмет на оспорената
заповед, не са били договорени от
жалбодателя по НРД за МД за 2018г.; цитираните КП са изпълнявани на
територията на РЗОК – Враца по договор с НЗОК от други ЛЗ за болнична помощ
(БП), които ЛЗ са заявили отново през 2019г. за изпълнение по договор с НЗОК
същите клинични пътеки. Комисията е предложила да се откаже сключването на допълнително споразумение за
описаните клинични пътеки, за което е уведомила
ответника с Докладна записка вх.№57-18/25.02.2019г. Възприемайки
изводите на комисията, Директорът на РЗОК Враца е издал оспорената пред съда
заповед, с която е отказал сключването на допълнително споразумение за подробно изброените 32 броя клинични
пътеки. Същата е изпратена на ЛЗ с писмо
изх.№29-02-271/26.02.2019г., получено на 27.02.2019г., видно от известието за
доставяне.
Отказът
е бил оспорен по административен ред, с жалба вх.№11-02-223/05.03.2019г. пред
Управителя на НЗОК, като със Заповед № РД-09-370/25.03.2019г., горестоящият
административен орган е потвърдил Заповед №РД-09-112/26.02.2019г. на Директора на РЗОК –
Враца. Няма доказателства кога административната преписка е изпратена на горестоящия
административен орган, както и че същият е уведомил настоящия жалбодател
за датата на получаването й съгл.чл.97
ал.1 изр.трето от АПК.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
административен акт, подлежащ на самостоятелно съдебно оспорване, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес. При непредставяне на доказателства за
датата на получаване на административната преписка от горестоящия административен орган и при липсата на уведомяване на жалбодателя в тази насока / не се спори, че жалбата е
депозирана в НЗОК директно от настоящия жалбодател/, съдът
приема, че заповедта на Директора на
НЗОК, с която жалбата е отхвърлена, е издадена в законоустановения срок по
чл.97 ал.1 от АПК. Тази заповед е получена от настоящия жалбодател на
02.04.2019г., видно от известието за доставяне / л.87 от адм.д. 310/2019г./,
жалбата против първоначалния административен
акт е предявена на 16.04.2019г.,с вх.№11-02-223 от същата дата. Тези
констатации правят обжалването допустимо, а разгледано по същество, същото се
явява и основателно по следните съображения:
За да
постанови отказа си да сключи
допълнително споразумение по конкретно изброените клинични пътеки, Директорът
на РЗОК – Враца се е позовал на разпоредбите на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за
2019г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за
изменение и допълнение на НРД за МД за 2018г.
Съгласно § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г., Лечебните
заведения, сключили договор при условията и по реда на НРД за медицинските
дейности за 2018 г., не може през 2019 г. да сключват с НЗОК договори или
допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни
процедури и клинични процедури спрямо договореното от съответното лечебно
заведение през 2018 г., освен когато тези клинични пътеки, амбулаторни
процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната
РЗОК.
Според § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор №
РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2018г., Лечебните заведения, сключили договор
при условията и по реда на НРД за медицинските
дейности за 2018 г., не могат през 2019 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за
дейности по нови КП, АПр и КПр спрямо договореното
от съответното лечебно заведение през 2018
г., освен когато тези КП, АПр и КПр не са изпълнявани на територията на
съответната РЗОК.
Така цитираните разпоредби забраняват сключването на
договори или допълнителни споразумения за 2019г. за нови КП, с изричното
изключение - освен когато тези КП, АПр и КПр не са изпълнявани на територията
на съответната РЗОК. Освен това, фактическият състав на изключението изисква
установяване от страна на компетентния орган не само наличието на сключени договори за същите КП от други ЛЗ, но и факта
изпълнението на последните.
Принципът на истинност,
съгласно чл. 7, ал. 1 от АПК, който се намира в
неразривна връзка с принципа на служебното начало – чл. 9, ал. 2 от АПК, изисква от
административния орган да основава своето решение на действителните факти по
случая, доказателства за които органът е длъжен да събере дори когато няма искане
от заинтересованите лица. Конкретно проявление на тези две основни начала са
нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които създават
задължение за административния орган да се произнесе едва след като изясни
всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации като за тази цел
необходимите доказателства следва да се събират служебно.
В нарушение на тези свои процесуални задължения
органът е постановил оспорената заповед без да изследва наличието на
предпоставките за прилагане на изключението, визирано в нормите на §
10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107, ал. 2 от ПЗР на Договор №
РД-НС-01-1-2/27.12.2018г.; без да
събере и обсъди доказателства в тази връзка и без да изложи мотиви в подкрепа
на направения извод. Такава информация не се съдържа и в протокола на
комисията, извършила проверката. Представената по делото
справка, без дата, изготвена от Началник сектор КБПА и подписана от Директора
на РЗОК гр.Враца,/ л. 120-121 от адм.д. 346/2019г./, не санира допуснатото
нарушение – няма данни да е част от административната преписка, предвид липсата
на дата на съставянето й; не е коментирана в административния акт и не съдържа данни, установяващи
предпоставките на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019г. и § 107, ал. 2 от ПЗР
на Договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018г. за постановения отказ, а именно –
изпълнението на територията на РЗОК – Враца на конкретните КП.
Допуснатото нарушение
на процесуалните правила е от вида на съществените такива, което обуславя
отмяната на Заповед №РД-09-112/26.02.2019г. на Директора на РЗОК – Враца, От една страна е
нарушено правото на защита на лечебното заведение. От друга страна допуснатото нарушение от административния
орган възпрепятства съдебния контрол върху административния акт, досежно
съответствието му с материално правни норми.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че процесната
заповед е издадена при съществено нарушение на
процесуалните правила по отношение събирането
и оценката на доказателствата – чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК и в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради неизлагане от административният орган на ясни фактически
основания.
При този изход на
спора и съобразно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на
процесуалния представител на оспорващия
за присъждане на разноски по делото, като своевременно направена се явява
основателна. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 550,00
лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно представения
ДПЗС от 11.04.2019г.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №РД-09-112/26.02.2019г. на Директора на РЗОК –
Враца.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на РЗОК - Враца,
за ново произнасяне по Заявление
вх. №29-02-123/31.01.2019г. за сключване на допълнително споразумение към
Договор № 060522/04.06.2018г., подадено от М. „В.М.“ООД ***, съобразно изложените
мотиви.
ОСЪЖДА
РЗОК гр. Враца
ДА ЗАПЛАТИ на М. „В.М.“ООД *** направените по делото
разноски в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: