№ 2330
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110153482 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
289787/17.10.2023 г./ на „************“ ЕАД срещу Н. М. Ж., с която са предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 85604, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35465/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 314.63 лв. – стойност на доставена топлинна енергия
през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до
окончателното плащане; 272.12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
15.06.2022 г.; 24.06 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода
от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното
плащане; 6.16 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г. Претендират
се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена. Излага, че ответникът е изпаднал в
забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е
извършвано от ищцовото дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. М. Ж. чрез особения представител адв. Г.
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
1
Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия
при твърдения, че липсват доказателства за правото му на собственост или на ползване
върху процесния имот. Оспорва размера на претенцията за доставена топлинна енергия, като
изтъква, че представените от ищеца документи не са счетоводни документи по смисъла на
ЗСч, поради което по отношение на тях чл. 182 ГПК не намира приложение, а вземането на
ищеца следва да се докаже с други документи. Твърди, че фактурите и сметките не са му
надлежно връчени. Възразява, че е налице нарушение на чл. 24 ЗБНБ. Счита, че е извършено
приспадане и добавяне на суми по изравнителните сметки към фактури без изричното
съгласие на потребителя. Сочи, че лихвата е начислена върху прогнозни вземания. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35465/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая ищецът основава претенцията си при твърдения, че договорното отношение
за доставка на топлинна енергия между него и ответника е възникнало по силата на закона
поради притежаване от Ж. на правото на собственост върху топлоснабдения имот. Въпреки
2
уважаването от съда на всички доказателствени искания на ищеца, относими към въпроса за
правото на собственост върху процесния имот, в крайна сметка убедителни доказателства в
тази насока не са събрани по делото. Документ, пряко доказващ правото на собственост на
ответника, липсва. От друга страна, не може да се направи категоричен извод, че той е бил
негов собственик през процесния период, въз основа на представените от ищеца Списък от
07.09.1977 г. за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок 99А, кв.
*********** /чиято идентичност с процесната сграда е видна от писменото доказателство на
л. 15/ и Списък /без посочена дата/ за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда
на блок ********** вход ІІІ, доколкото двата документа се отнасят за живущите /а не за
собствениците/ в сградата, а освен това са съставени много преди исковия период, като дори
първият от тях изобщо не съдържа подпис на ответника, което е обявено за безспорно с
протоколно определение от 24.10.2024 г. Що се отнася до подписаното от него Приложение
№ 1 към Протокол от 12.09.2013 г., съдът намира, че предвид неговата дата и с оглед липсата
на други доказателства по делото то не е достатъчно за формиране на категоричен извод, че
ответникът е бил собственик на имота през исковия период. Предвид изложеното съдът
счита, че той не е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията,
произтичащи от доставката на топлинна енергия в него през процесния период.
По изложените съображения предявеният срещу ответника иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е
неоснователен, респ. неоснователни са и исковете срещу него за мораторната лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия, за стойността на услугата дялово
разпределение и за мораторна лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски, а принципно право на
разноски би имал ответникът, но в случая той не е сторил такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********, срещу Н. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
************, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 85604, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35465/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: 1 314.63 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до
окончателното плащане; 272.12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
15.06.2022 г.; 24.06 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода
3
от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното
плащане; 6.16 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4