Решение по дело №63/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията.

Жалбоподател е Спартак АД, ЕИК:*********, с адрес гр.Бургас, ул.Одрин 3. Жалбоподателят участва в производството чрез изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството и чрез пълномощник – адв. М. Златев от БАК.

Ответник по жалбата е зам.кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..

Предмет на оспорване е заповед № 4078/25.11.2022г. на ответника, издадена на основание чл.195 ал.4 от ЗУТ. Със заповедта се задължава жалбоподателят, в качеството му на собственик, да извърши в определен срок необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на посочена в заповедта сграда с идентификатор 07079.604.230.34 по КК на гр.Бургас.

В жалбата се оспорва приетата от АО фактическа обстановка, както и правните изводи. Прави се оплакване за допуснати съществени нарушения на производствените правила – неизясняване и неправилно установяване на значимите по случая обстоятелства. В тази връзка се формулират фактически твърдения и съответни доказателствени искания. Правят се доводи и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед, включително в представени по делото писмени бележки. Ангажира доказателства. Прави искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Ангажира допълнителни доказателства. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения за законосъобразността на оспорения акт. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

На 25.05.2021 г. инспектор „защита на населението“ в РДПБЗН-Бургас е извършил проверка на „колективно средство за защита“ (КСЗ)– Спартак АД, находящо се на ул.Одрин №50 в гр. Бургас. За проверката е изготвен констативен акт № ПБЗН0БСО-28-6/25.05.2021 г., от който е приложен заверен препис (л.103). При проверката е констатирано, че осветлението в КСЗ не работи, не е представен паспорт. На Кирил Яков – изпълнителен директор на Спартак АД са дадени предписания в 6 месечен срок да бъде изготвен паспорт за КСЗ, съобразно Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита (НРИПИКСЗ), както и да бъде ремонтирано осветлението.

На 09.11.2021 г. от Спартак АД е депозирана молба до директора на РДПБЗН- Бургас (л.101), в която е посочено, че на територията на дружеството се намира КСЗ (скривалище). Отбелязано е, че скривалището е в значително лошо състояние, което води до невъзможност същото да се ползва съобразно изискваният на НРИПИКСЗ. В тази връзка е отправено искане за започване на процедура по снемане от отчет на КСЗ. В отговор на молбата от РДПБЗН-Бургас е изготвено становище от 16.11.2021 г. (л.102), в което е отразено, че КСЗ на територията на завод Спартак е изградено през 70-те години с цел опазване на персонала на завода, който тогава е наброявал 1000 служители. С намаляването на служителите – които към момента са около 80, и с последните промени в Закона за защита от бедствия (ЗЗБ) посоченото КСЗ е отпаднало от обхвата на чл. 35 и чл. 36 от ЗЗБ и съответно не е налице необходимост от поддържане и стопанисване на съоръжението. Посочено е, че съгласно чл. 34 от НРИПИКСЗ премахването на КСЗ се осъществява по реда на ЗУТ, като се уведомява ГДПБЗН-МВР, като е уточнено, че премахването се осъществява при две хипотези – чл. 195, ал. 6 и чл. 197, ал. 1 от ЗУТ.

На 22.11.2021 г. и на 01.12.2021 г. от служители на РДПБЗН-Бургас са извършени проверки на КСЗ, находящо се на територията на завод Спартак, за което са изготвени констативни протоколи: КП-ПБЗН-БСО-28-21/01.12.2021 г. и КП-ПБЗН-БСО-28-15/22.11.2021 г., от които по делото са приложени заверени преписи (л.99 и л. 98). При проверките е установено, че в скривалището не се съхраняват план-схема за същото, функционална схема за работа на машинното оборудване, не е налично досие, съдържащо посочените в чл.18, т.3 от НРИПИКСЗ книжа, в това число и паспорт. Наред с това е констатирано, че е осигурен достъп до скривалището, но състоянието на конструкцията, входовете, предверията, аварийния изход, херметизация на вратите, изправност на капаците и уплътненията е лошо, в обекта има влага и течове, въздоховодите са в лошо състояние, а херметичните клапани не работят, няма настройка за режимите на работа, липсва електрозахранване, ВиК инсталацията е в лошо състояние, няма указателни табели, както и инструменти, инвентар, противопожарно табло и пейки. Дадено е заключение, че съоръжението не е годно за ползване по предназначение. В протокола от 22.11.2021 г. е отбелязано, че по повод постъпила молба от Спартак АД е започнало производство по снемане от отчет на КСЗ.

Във връзка с лошото състояние на КСЗ и указанията дадени от РДПБЗН-Бургас, на 10.01.2022 г. от Спартак АД е депозирано искане до кмета на община Бургас (л.97) за започване на процедура по премахване на съоръжението при условията на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.

На 14.03.2022 г. от община Бургас е изготвено писмо до Спартак АД (л.96), с което дружеството е уведомено, че по повод на отправеното искане ще започне административно производство по чл. 196, вр. чл. 195 от ЗУТ. В писмото е уточнено, че обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на общината, въз основа на който се издава заповед с конкретни указания до собствениците за предприемане на необходимите действия. На дружеството е дадена възможност за изслушване или представяне на допълнителни доказателства, а на директора на РДПБЗН-Бургас е указано да определи представители, които да присъстват при извършване на огледа от страна на комисията.

В община Бургас е определена постоянна комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, а именно със заповед № 3047/19.10.2021 г. на зам.кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие. Последният е оправомощен от кмета на община Бургас да определя състава на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ - т. І,18 от заповед № 2894/06.10.2021 г. на кмета на общината.

В хода на проверката, извършвана от комисията, са събрани и разгледани писмени документи. Представената от Спартак АД пред РДПБЗН-Бургас скица на сграда № 15-1347980 от 13.12.2021 г. (л.55), изготвена от СГКК-Бургас, в която е отразено, че сграда с идентификатор 07079.604.230.34, се намира в имот 07079.604.230, с адрес гр. Бургас, ПЗ „Север“, същата е със застроена площ 16 кв.м. и с предназначение – промишлена сграда. Като собственик на сградата, по данни от КРНИ, е посочено Спартак АД, а основание за собствеността - АЧДС № 11428/27.03.1995 г.

В преписката е приложен и паспорт на обект № 25 (л.41), в който е отбелязано, че обектът представлява колективно средство за защита, проектирано от Комитет за тежко инвестиционно машиностроене, не са посочени данни за собственост, но е отбелязано, че проектът се съхранява от Спартак АД след приключване на СМР. Посочено е също, че съоръжението е въведено в експлоатация с акт № 16/1979 г. В паспорта е отразено, че обектът е защитно съоръжение за укриване на работници и служители на фирмата, същото е с вместимост до 300 човека, с обща площ 580кв.м., застроен обем от 1200куб.м., отделно стоящо, един вход, две предверия, един незатрупваем изход, посочени са и характеристиките на инженерното оборудване. В паспорта е посочено, че е съставен на 09.07.2009 г. В приложения екземпляр е отразено, че същият е за ТД „Гражданска защита“-Бургас, не са положени подписи на лицата изготвили и утвърдили паспорта, но са посочени техните фамилии.

Установено е при проверката, че със заповеди № 1161/13.12.2001 г., № 834/10.05.2006 г. и № 1165/05.06.2007 г. на е одобрен ПУП-ПРЗ, който е изменен със заповедите от 2006 г. и 2007 г. за ПИ с пл.№ 112 по плана на ПЗ „Север“. Съгласно представените заповеди имотът е отреден за производствена база на Спартак АД и газостанция.

Към преписката е приложен и акт за държавна собственост № 11428 от 27.03.1995 г. (л.33), съгласно който в баланса на Спартак АД се включват терен от 101 145 дка и сгради в него, а именно: административна сграда с площ 3360 на 7 етажа, масивна конструкция, построена 1970г.; столова с площ 300 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.; котелно помещение с площ 858 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1983г.; склад-готова продукция с площ 600 на 1 етажа, метална конструкция, построена 1978г.; главен корпус ВНСН с площ 10280 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1969г.; битова сграда и ПУЦ с площ 600 на 2 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.; главен корпус-цех Горелки с площ 3820 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1969г.; пропуск с площ 20 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.; магазин с площ 60 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.; специално помещение с площ 500 на 1 етажа, стоманобетонна конструкция, построена 1971г.; сграда – ОГМ, ОЕЕ с площ 820 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1987г.; склад материали с площ 2070 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1980г.; склад –мобилизационни материали с площ 2070 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1982г.; склад –мет. и резачно с площ 51 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1972г.;ацетиленова станция с площ 96 на 1 етажа, панелна конструкция, построена 1969г.; склад ГСМ с площ 84 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.; главна ел.подстанция с площ 98 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.; гараж и ППЗ с площ 98 на 1 етажа, масивна конструкция, построена 1969г.

Със заповед № РД-11-27/16.01.2003 г., издадена от Областен управител на Област Бургас (л.31), от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост са отписани имотът и сградите в него, описани в акт за държавна собственост № 11428 от 27.03.1995 г., и същите са предадени на Спартак АД.

Въз основа на събраните доказателства, в частност заповед № РД-11-27/16.01.2023 г. на Областен управител на област Бургас, комисията е приела, че собственик на КСЗ с идентификатор 07079.604.230.34, находящ се в гр. Бургас е Спартак АД.

Комисията е констатирала, че КСЗ представлява отделно-стоящо подземно инженерно съоръжение, като надземната му част представлява масивна едноетажна постройка с площ от 16 кв.м. Самото КСЗ, съобразно представения паспорт, представлява колективно средство за защита с обща площ 580кв.м. и застроен обем 1200кв.м.

При извършения оглед на място от назначената комисия е констатирано, че КСЗ е изпълнено от масивна стоманобетонна конструкция, която е в добро състояние, не се наблюдават пукнатини и деформации по носещите елементи. Констатирани са по подовите настилки влажни участъци и следи от влага поради периодични наводнения вследствие високи подпочвени води. Констатирано е също, че инсталациите, инженерно-техническото и специално оборудване на съоръжението са компрометирани и повредени, негодни за използване, поради неизвършване на ремонти и липса на поддръжка от дълги години.

За резултатите от извършената проверка от комисията е изготвен констативен протокол № О-24/15.04.2022 г., от който е представен заверен препис (л.24). Съгласно протокола, въз основа на събраните документи и извършения оглед на място, комисията е дала заключение, че КСЗ, находящо се на територията на завод Спартак не се поддържа в добро техническо състояние, не са извършвани основни и текущи ремонти, в т.ч. на инженерно-техническото и специално оборудване, средствата за връзка и оповестяване. Предвид установеното добро състояние на масивната стоманобетонна конструкция е дадено заключение да се проведе производство за издаване на заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ за поправяне и заздравяване на строежа. Констативният протокол е връчен на Спартак АД на 13.06.2022 г. В предоставения срок, от дружеството е депозирано възражение срещу констативния протокол пред община Бургас (л.95). Основните възражения на дружеството се изразяват в твърдения, че същото не е собственик на КСЗ и съответно не може да бъде задължено да извърши действия по поправяне и заздравяване. Поддържа се искането строежът да бъде премахнат.

Във връзка с изготвения от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ констативен протокол от страна на РДПБЗН отново са извършени проверки на КСЗ на територията на завод Спартак, за което са изготвени протокол № КП-ПБЗН-БСО-6-59/14.11.2022 г. и протокол № КП-ПБЗН-БСО-6-36/14.06.2022 г. (л.91 и л.92). В протоколите е отразено, че скривалището ще бъде годно за ползване по предназначение след генерален ремонт и съответно като отговорник на звеното за поддържане и обслужване на скривалището е отредена Златка Маркова, представител на Спартак АД.

Административното производство е приключило с издаване на оспорената заповед на зам.кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас. Със заповедта, въз основа на данните от протокола на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и даденото заключение, е наредено на Спартак АД, в качеството на собственик на строеж „Колективно средство за защита с обща площ 580кв.м.“, представляващо сграда с идентификатор 07079.604.230.34 по КККР на гр. Бургас, да предприеме следните действия: в 6-месечен срок от връчване на заповедта да възложи извършване на техническо обследване на КСЗ; в 12-месечен срок от връчване на заповедта да внесе в дирекция ЦАУ „Освобождение“ при община Бургас за одобрение инвестиционен проект за поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации на строежа, на инженерно-техническото и специалното оборудване, с оглед привеждането му в състояние с нормативните изисквания за техническа пригодност, отстраняване на създадени пречки или неудобство за нормалното му използване и издаване на разрешение за строеж; в 6-месечен срок от влизане в сила на разрешението за строеж да се извършат всички необходими ремонтни и възстановителни дейности за поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации на строежа, на инженерно-техническото и специалното оборудване на КСЗ, като ремонта и възстановителните дейности да се извършат въз основа на съгласуван от община Бургас „План за безопасност и здраве“. Заповедта е връчена на Спартак АД 22.12.2023 г., видно от приложеното с преписката известие за доставяне (л.16).

В хода на съдебното производство са изискани и представени документи от РДПБЗН-Бургас, във връзка с процесното КСЗ, които са подробно описани по-горе в изложението.

В съдебното производство са изискани и представени и документи от Агенция за публични предприятия и контрол, а именно Правен анализ на Спартак АД, изготвен към 31.05.1996 г., ведно с приложенията и рецензията към него (л.104 и сл.). Същият съдържа подробно проследяване на обособяването на Спартак АД към момента на издаването му. В глава ІІІ от Правния анализ са посочени недвижимите активи на предприятието, като под т. 15 към т. 1Б „Сгради“, към т. І от глава ІІІ (права на собственост върху недвижими имоти, терени, сгради, съоръжения, трайно прикрепени към терена, по местонахождение на същите) е отбелязано и „специално помещение – 1400кв.м.-1971 г. – масивна железобетон – на стойност 818 300 лв.“ (л.112). При сравнение, по-голямата част от сградите, описани в правния анализ, съответстват на сградите посочени в заповед № РД-11-27/16.01.2003 г., издадена от Областен управител на Област Бургас. Към правния анализ е приложена оценка на имуществото на Спартак АД, изготвена на 30.06.1993 г., извършена във връзка с преоценка на активите на дружеството. В частта от оценката, касаеща дълготрайните материални активи на дружеството (л.201) е отбелязана сграда „специално помещение с обем 1400куб.м., въведено през 1971 г.“. Посочените в оценката сгради, съответстват на тези вписани в правния анализ. Представена е и справка (л.304), изготвена от главен счетоводител на Спартак АД, представляваща приложение № 23 към правния анализ, в която е отразено, че по сметка 203 „сгради“ на дружеството е заведен актив специално помещение с площ от 1400кв.м. с масивна железобетонна конструкция, въведена в експлоатация 1971 г. В справката са посочени идентични сгради, на тези описани в правния анализ.

Представения правен анализ и неговите приложения от АППК е представен в хода на съдебното производство и от жалбоподателя.

От жалбоподателя е приложена още и схема на територията на завод Спартак, за която се твърди, че представлява евакуационна схема.

В съдебно заседание жалбоподателят представя и заверен препис на договор № 183/02.11.2007 г. за извършване на дейности по подготовка за работа във военно време (л.723). Договорът е сключен между Министерство на икономиката и енергетиката и Спартак АД. Същият е с предмет изпълнение на дейности във връзка с изпълнение на възложените на завода военновременни задачи с актове на МС, като в т. 4 от чл. 1 от договора една от тези дейности е посочена като поддръжка на защитени обекти и укрития за най-голямата военновременна работна смяна, съгласно изискванията на регламентиращите документи.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещото лице инж.М.Л.. Експертът дава заключение, че по счетоводни данни обект КСЗ-скривалище не е включен в баланса на Спартак АД, като не е установил документи, които да определят посочения обект като част от активите на дружеството или да обуславят включването му в баланса на дружеството, както към момента на приватизацията, така и към по-късен момент, както и такива въз основа на които обектът да е предоставен за управление на Спартак АД. В констативно-съобразителната част на заключението експертът е посочил, че в счетоводния амортизационен план на жалбоподателя към 21.04.2023 г. са включени сградите от баланса на дружеството към 31.12.2021 г., както и сгради без балансова стойност, в това число „специално помещение“. Според вещото лице това специално помещение е отразено като ДМА и в оценката на имуществото на Спартак АД, извършена на 30.06.1993 г., в Акт за държавна собственост № 11428/27.03.1995 г. Експертът е констатирал съвпадение между сградите, описани в АДС № 11428/27.03.1995 г. и заповед № РД-11-27/16.01.2003 г. на Областния управител на област Бургас. Вещото лице посочва, че при извършен оглед описаното „специално помещение“ не съществува като самостоятелен обект, а е част от общата площ на главния корпус. Такова помещение е посочено и в приложената по делото евакуационна схема като част от главния корпус. Вещото лице е констатирало, че извън главния корпус, на територията на предприятието, е наличен вход към подземен обект, който представлява КСЗ-скривалище.

В съдебно заседание експертът уточнява, че специалното помещение е в средата на огромния цех и е обособено за специални производства. Същото е високо, но с леки стени, като за целите на производството се разширява или свива. Посочва също, че помещението е било в началото на цеха, но в последствие е преместено в средата.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице инж.С.И.. . В констативната част на заключението вещото лице подробно е разгледал обекти „специално помещение“ и „корпус ВНСН16“. Специалното помещение е приел, че представлява обект с идентификатор 07079.604.230.34 и същият се състои от надземна част, отразена на КК като сграда с посочения идентификатор, с площ от 16 кв.м., и подземна част, която се състои от – стълбищна клетка с площта на сградата – 16кв.м. и височина 3.80м; два подхода към коридор с разположени от двете му страни помещения за убежище, всяко с метална блиндирана врата, налично ел.захранвана с дизелов агрегат, вентилационна инсталация, ВиК и др. Измерените от вещото лице размери на подземното помещение са приблизително 12м х 64м или застроена площ приблизително 728кв.м. при височина от 2.20м. Относно обект „корпус ВНСН16“ вещото лице е констатирало, че представлява обект с идентификатор 07079.604.230.19 и е със застроена площ от 16039кв.м., който представлява промишлено помещение за изработка на вентилатори, със стоманобетонова сглобяема конструкция, състояща се от колони, ст.б. ферми и ограждащи стени панели, покривно осветление – оберлихт, като в обема на корпуса при необходимост се огражда с паравани от метална рамка с дървесна плоско OSB участък „специално помещение“, отразен в Генералния план на МЗ Спартак. При сравнение на двата обекта с приложените по делото документи – АДС, препис-извлечение от сметка 203, правен анализ, заповед за деактуване на имоти, вещото лице дава заключение, че обект „специално помещение“ с площ от 500кв.м., стоманобетонова конструкция на един етаж, построена през 1971 г. – т. 19 от АДС № 11428/27.03.1995 г., както и „специално помещение“ с площ от 500кв.м., стоманобетонова конструкция на един етаж, построена през 1971 г. - заповед № РД-11-27/16.01.2003 г. на Областния управител на област Бургас, съответства на строеж „Колективно средство за защита“, съгласно оспорената заповед. Вещото лице уточнява, че се установява разминаване единствено по отношение на застроената площ като съгласно АДС и заповедта на Областния управител същото е с площ от 500кв.м., а съобразно оспорената заповед КСЗ е с обща полезна площ 580кв.м., а измерената от експерта площ с ръчна ролетка е приблизително 768 кв.м.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че идентичност на обектите би могла да се установи при наличие на документи за изграждане на обектите, но такива не са установени за процесното КСЗ. Уточнява още, че извършеното от него измерване е приблизително, тъй като в помещението е имало наводнени площи, до които не е имал достъп.

По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза от вещото лице Х.П.Х.. На експерта е възложено да установи наличните документи в засекретено помещение, находящо се на територията на завод Спартак, различно от предмета на заповедта. В приетото от съда заключение е констатирано, че в установеното помещение не се съдържат документи и книжа във връзка с колективно средство за защита. В съдебно заседание уточнява, че установените документи са свързани с подготовката на изработка на различни машини и са от 1971-1975г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Производството е започнало по повод отправено от страна на Спартак АД искане до община Бургас за премахване на законен строеж. Това производство е регламентирано в разпоредбите на чл. 195-197 от ЗУТ. В чл. 195 от ЗУТ е предвидено, че заповедите за поправяне, заздравяване или премахване на законни строежи се издават от кмета на общината. Със заповед № 2894/06.10.2021 г. кметът на община Бургас е оправомощил зам.кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на общината да издава заповеди на основание чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. Възможността за възлагане на тези функции произтича от разпоредбата на §1 ал.3 от ДР на ЗУТ, съгласно която кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Заповедта, издадена на основание чл.195 ал.4 от ЗУТ от зам. кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, е издадена от компетентен орган - възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК, като съдържа фактически и правни основания за издаване и. В заповедта подробно са изложени съображения относно индивидуализиране на строежа и неговия собственик, както и е описано, съобразно данните от изготвения протокол от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, фактическото състояние на строежа. Заповедта съдържа надлежни указания в какво следва да се изразяват необходимите действия за привеждане на колективното средство за защита в пригодност за функционалната му употреба, а именно: извършване на техническо обследване, при което да бъдат установени конкретните действия, които е необходимо да бъдат извършени във връзка с поправяне, заздравяване и възстановяване на основни части и инсталации на строежа, на инженерно-техническото и специалното оборудване, с оглед привеждането му в състояние с нормативните изисквания за техническа пригодност, отстраняване на създадени пречки или неудобство за нормалното му използване и издаване на разрешение за строеж. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Спазена е предвидената в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ процедура, като строежът е обследван от комисия от специалисти, назначена със заповед № 3047/19.10.2021 г. на зам.кмета на община Бургас, който от своя страна е оправомощен за тези действия от страна на кмета на община Бургас със заповед № 2894/06.10.2021 г. От страна на комисията са събрани и изследвани относими писмени доказателства, както и е извършен оглед на обследвания строеж.

На жалбоподателя е дадена възможност да бъде изслушан или да представи писмено становище и/или документи с писмо то 14.03.2022 г., с което е уведомен за започване на административното производство. Действително изслушване не е проведено, но липсват данни от страна на жалбоподателя да е проявено такова желание. От друга страна, представител на жалбоподателя е присъствал при провеждане на огледа на КСЗ от комисията, на същия е връчен изготвения констативен протокол и му е дадена възможност да представи допълнителни доказателства или да направи възражения, от която възможност същият се е възползвал. При тези обстоятелства, съдът приема, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и съответно да е основание за отмяна на оспорвания акт. От страна на комисията са събрани и изследвани относими писмени доказателства, както и е извършен оглед на обследвания строеж. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Съгласно ал. 4, когато обектите по ал. 1 не се поддържат в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В ал. 5 е предвидена хипотеза за разпореждане за премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали заварени или търпими строежи, които са конкретно посочени. В разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ са предвидени хипотезите при които установеното състояние на строежите налага разпореждане за тяхното премахване, а именно: 1. строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят; 2. елементи и оборудване на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16, които са монтирани в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 или 9.

С оглед характера на процесния строеж приложими в случая се явява и нормите на Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита (НРИПИКСЗ). В чл. 33 от НРИПИКСЗ е предвидено, че основните, текущите, плановите ремонти и експлоатацията на колективните средства за защита, в т. ч. на инженерно-техническото и специалното оборудване, средствата за връзки и оповестяване се осъществяват от и за сметка на собственика на колективното средство за защита. В разпоредбата на чл. 34 от Наредбата е предвидено, че премахването на КСЗ се извършва по реда на ЗУТ, като за премахването кметът на общината уведомява ГДПБЗН-МВР. В чл. 35 от същата е предвидено, че КСЗ, които не могат да се използват по предназначение, но са с некомпрометирана конструкция, се обезопасяват от собственика, като се запазва възможността за възстановяване на функционалната им пригодност. Съобразно цитираните норми, се приема, че КСЗ може да бъде премахнато по реда на ЗУТ, т.е. именно по реда на Глава 13, Раздел III Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи (чл. 195 и сл.).

Съобразно цитираните правни норми за провеждане на производството по чл. 196 от ЗУТ е нужно да се установят следните обстоятелства – видът и характерът на проверявания строежа, съответно дали същият попада в приложното поле на ЗЗБ, неговият собственик, състоянието на строежа, необходимите оздравителни действия или основания за премахване.

Не е спорно по делото, че процесният строеж представлява колективно средство за защита, изградено на територията на завод Спартак в гр. Бургас, а това се установява и от данните по делото – извършените проверки от РДПБЗН-Бургас и приложения по делото паспорт. Тук следва да се посочи, че действително паспорът не е подписан от лицата, които са го изготвили, но доколкото от останалите данни се установява, че в действителност строежът представлява КСЗ – изготвените експертизи, както и самите твърдения на жалбоподателя в подадените към РДПБЗН-Бургас и общината заявления и изготвените протоколи за проверка на контролните органи, то следва да се приеме, че паспортът удостоверява наличието на процесното КСЗ и неговите параметри. Следователно по отношение на разглеждания строеж са приложими ЗЗБ и НРИПИКСЗ. Съгласно чл. 35 и чл. 36 от ЗЗБ задължени по този закон са юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г“ или „д“ от Закона за устройство на територията. В случая, дейността на Спартак АД не попада в посочените хипотези, доколкото към настоящия момент персонала на предприятието е от 80 служители и не се извършват визираните в цитираните норми дейности, поради което за дружеството е отпаднало задължение да осигурява КСЗ за служителите си. Следователно по отношение на изграденото КСЗ на територията на завода приложими се явяват нормите на чл. 34 и чл. 35 от НРИПИКСЗ и съответно КСЗ може да бъде премахнато, в случай че по отношение на същото се установяват предпоставките за това визирани в ЗУТ, както и предпоставките предвидени в чл. 35 от НРИПИКСЗ.

В случая от данните по делото, в частност изготвения протокол на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, се установява, че конструкцията на обследваното КСЗ не е компрометирана. Установено е безспорно, като такива данни се сочат и от самия жалбоподател, че съоръжението е в значително влошено техническо състояние (извън установената годност на конструкцията) и не е годно за ползването му по предназначение без ремонт. Съгласно изготвения от комисията констативен протокол по подовите настилки на КСЗ има влажни участъци и следи от влага поради периодични наводнения вследствие високи подпочвени води, както и инсталациите, инженерно-техническото и специално оборудване на съоръжението са компрометирани и повредени, негодни за използване, поради неизвършване на ремонти и липса на поддръжка от дълги години. С оглед обаче, липсата на конструктивно нарушение на съоръжението, както и липсата на констатации, че същото би застрашавало живота и здравето на хората при евентуално ползване, то съдът приема, че по отношение на процесното КСЗ не са налице основания да бъде премахнато. От друга страна, съобразно нормата на чл. 35 от НРИПИКСЗ, с оглед специалния статут на КСЗ, е предвидено, че независимо от отпадналото предназначение, при съхранена конструктивна цялост съоръжението следва да бъде обезопасено при запазване възможността за възстановяване на функционалната му пригодност. Тоест в случая специалния закон изключва възможността КСЗ да бъде премахнато.

На следващо място, по отношение разпоредбите на ЗУТ следва да се посочи най-напред, че административният орган – в случая кмета на общината, както и комисията по чл. 196 от ЗУТ, не са обвързани с отправеното конкретно искане за премахване или заздравяване от страна на заинтересованото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Предвидено е също, че производството комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа. Така изложените норми сочат, че разпоредбите на чл. 195 от ЗУТ конкретизират материалноправните предпоставки, които определят дали строежът следва да бъде поправен и заздравен или да бъде премахнат. А съобразно регламентираната процедура, комисията е длъжна да изследва всички аспекти и съответно да даде становище за приложение на някоя от посочените хипотези. Следователно при произнасяне по отправеното искане, административният орган не е обвързан с посоченото в него правно основание, а съобразно установеното състояние на строежа извършва преценка дали да разпореди поправка на строежа или същият да бъде премахнат. При изложените съображения следва, че при липса на данни, обосноваващи предпоставки за премахване на строежа, кмета на общината не може да издаде заповед за неговото премахване, каквото е било искането на жалбоподателя. Същият е длъжен да се съобрази с установените данни за строежа и да приложи съответната разпоредба от чл. 195 от ЗУТ. Както бе посочено по-горе по отношение на разглеждания строеж не са налице данни за прилагане на най-крайната мярка – премахване на строежа, а именно компрометирана конструкция и състояние застрашаващо живота и здравето на хората. Категорично обаче са установени данни за влошеното състояние на строежа – влага, наводнени участъци, лошо и нефункциониращо състояние на инсталациите, обективиращи извод, че същият не се поддържа в добро състояние, които данни не се оспорват от жалбоподателя. Последното категорично обосновава предпоставките на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и съответно издаване на заповед за поправяне и заздравяване на строежа. Като е издал процесната заповед, административният орган е спазил законовите разпоредби и правилно е приложил материалния закон.

Основният спор по делото се свежда до обстоятелството дали жалбоподателят е собственик на разглежданото КСЗ и съответно дали същият се явява задължен да поправи и заздрави строежа. Съдът намира, че собствеността на Спартак АД върху процесното КСЗ се установява по категоричен начин от данните по делото. Неоснователни и недоказани остават възраженията на жалбоподателя, че в активите на дружеството не е вписан обследвания строеж. Действително никъде в приложената по делото документация не се установява строеж с наименование КСЗ или скривалище. Видно обаче от АДС № 11428/27.03.1995 г. в капитала на дружеството е включен обект „специално помещение“, който е описан като стоманобетонна конструкция с площ от 500 кв.м. Същият обект е деактуван със заповед № РД-11-27/16.01.2003 г. на Областния управител на област Бургас и предаден на Спартак АД. В приложения по делото Правен анализ на Спартак АД, изготвен през 1996 г., както и приложената към него оценка на активите, изготвена през 1993 г., се съдържат данни за актив, представляващ „специално помещение – 1400кв.м.-1971 г. – масивна железобетон – на стойност 818 300 лв.“, а съгласно оценката – същият е с обем 1400куб.м. Данни за такъв актив са посочени и в представената справка, представляваща приложение № 23 към правния анализ, в която е отразено, че по сметка 203 „сгради“ на дружеството е заведен актив специално помещение с площ от 1400кв.м. с масивна железобетонна конструкция, въведена в експлоатация 1971 г. Според изготвената в хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза, описания по-горе актив е включен в амортизационния план на дружеството и към настоящия момент, но без посочена балансова стойност, поради изчерпване на същата вследствие на начислени амортизации през годините.

Съдът не кредитира заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза, в частта в която е посочено, че специалното помещение, описано в приложените по делото документи, съответства на помещение за специално производство, позиционирано в главния корпус на завода. Самото вещо лице сочи, че помещението, установено в главния корпус е високо, но с леки стени, като за целите на производството се разширява или свива, както и че същото е било премествано през времето. Така даденото описание не съответства на данните относно конструкцията на „специалното помещение“, описано в приложените счетоводни документи, правен анализ, АДС, заповед за деактуване, а именно стоманобетонна/желязобетонна конструкция. Посочената конструкция предполага статичност и трайна прикрепеност към земята, което по същество води до извод, че такова помещение не може да бъде регулирано по отношение на обема си или още по-малко премествано от мястото, на което е изградено. Следователно не може да се приеме извода на вещото лице Л., че специалното помещение по документи съответства на специалното помещение, установено в главния корпус на завода. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, установени от вещото лице И. при извършване на съдебно-техническата експертиза. В заключението по последната, експертът е установил, че в обема на главния корпус при необходимост се огражда с паравани от метална рамка с дървесна плоскост OSB участък „специално помещение“, отразен в Генералния план на МЗ Спартак. Последното още веднъж потвърждава, че специалното помещение, ползвано за специални производства, представляващо част от обема на главния корпус, не съответства на посочените характеристики на специалното помещение, описани в цитираните по-горе документи. В тази връзка, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице И., съгласно което описаното в документите специално помещение съответства на изграденото КСЗ на територията на завод Спартак. От така изготвената експертиза, както и от останалите документи приложени по делото - правен анализ, оценка на активи, сметка 203 „сгради“, АДС, заповед за деактуване, както и изготвения констативен протокол на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, паспорта на обект 25, се установява, че конструкцията на КСЗ съответства на конструкцията на описаното в правния анализ, АДС и заповедта за деактуване специално помещение. Съдът намира за нужно да уточни, че установеното от вещото лице И. разминаване в площите не се явява съществено по отношение установяване на относимостта на реално извършени обект към счетоводните данни. Видно от приложените документи един и същ обект – специално помещение, е описван с различни параметри, като веднъж е посочено, че същият има застроена площ от 500кв.м., след това е посочено, че има обем 1400куб.м., а в извлечението от счетоводните сметки е описано като площ 1400 кв.м. Според данните от СТЕ приблизителните размери на КСЗ в основната му част са височина 2.20м и застроена площ приблизително 700кв.м. Тези данни предполагат приблизителен обем на помещението именно 1400 куб.м., съобразно извършени елементарни сметки за изчисляване обема на помещение. Този обем е значително близък до обема посочен в изготвения паспорт на КСЗ, а именно 1200 куб.м. и до този посочен в правния анализ и др. документи към него. Описаните разминавания, съдът приема като произтичащи от неточни измервания, но същите, не могат да се приемат като основание за липса на съответствие между специалното помещение по документи и извършеното специално помещение на място. Последното следва от обстоятелството, че измерванията са сравнително близки, а от друга страна не се установява на територията на завод Спартак да има друго специално помещение, което да съответства на описаното в АДС и заповедта за деактуване на държавните имоти.

Изложените съображения обосновават извод, че в хода на съдебното производство, от събраните доказателства, се установява, че Спартак АД въз основа на АДС 11428/27.03.1995 г. и заповед № РД-11-27/16.01.2003 г. на Областния управител на област Бургас, е станало собственик на специално помещение, съответстващо на обследваното в настоящото производство КСЗ, което от своя страна съответства на имот с идентификатор 07079. 604.230.34 по КК на гр.Бургас. Това специално помещение, противно на твърденията на жалбоподателя, е включено в амортизационния план на дружеството към настоящия момент, съгласно кредитираната част от заключението по СИЕ, съответно именно Спартак АД е собственик на същото. Следователно на основание чл. 195, ал. 1 от ЗУТ именно жалбоподателят е задължен да поддържа строежа в добро състояние, съответно дружеството се явява и задължен субект за предприемане на действия по неговото саниране съобразно нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Последният се явява задължен субект и по отношение специалния характер на обекта, а именно колективно средство за защита, съобразно ЗЗБ и НРИПИКСЗ.

Тук следва да се посочи, само за яснота, че липсата на доказателства, притежавани от жалбоподателя, че помещението като КСЗ му е предадено, не може да разколебае горния извод, доколкото това е негова защитна теза, която по-категоричен начин бе оборена в хода на съдебното производство чрез установяване на включването на КСЗ в активите на дружеството. Още повече, че самият жалбоподател ангажира доказателства, че се е ползвал от изграденото КСЗ, а именно сключения договор с Министерство на икономиката и енергетиката от 2007 г., в който е включена и дейност по поддръжка на защитени обекти и укрития за най-голямата военновременна работна смяна, съгласно изискванията на регламентиращите документи, какъвто характер има процесното КСЗ.

Сумирайки изложеното съдът приема, че оспорената заповед № 4078/25.11.2022г. на зам.кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която е разпоредено на Спартак АД да извърши действия във връзка поправянето и заздравяването на обект „Колективно средство за защита с обща площ 580кв.м.“, представляващо сграда с идентификатор 07079.604.230.34 по КККР на гр. Бургас, се явява издадена при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Същата е издадена и съобразно целта на закона, в случая ЗЗБ и ЗУТ, като е спазено изискването крайната мярка по премахване да бъде приложена при наличие на обстоятелства водещи до значително застрашаване живота и здравето на хората, както и да бъде запазена функционалната пригодност на съоръжението с специален характер. При тези съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед № 4078/25.11.2022г. на зам.кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас е неоснователна.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150 лева, определена на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, който размер е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.

При горните мотиви оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Спартак АД, ЕИК:*********, с адрес гр.Бургас, ул.Одрин 3, против заповед № 4078/25.11.2022г. на зам.кмет по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас.

ОСЪЖДА Спартак АД, ЕИК:********* да заплати на община Бургас сумата от 100 лева (сто), представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия: