№ 460
гр. Варна, 08.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500367 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр.д. №
563/2024г. по описа на ОС – Добрич решение № 16/03.02.2025г.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в
която е осъдена да заплати на Х. Ю. О., ЕГН **********, сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. №
1/1991г., преобразувано в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП – София, а
сега ДП № 11-048/1999г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
24.09.2024г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, оспорвайки направените от съда изводи за доказаност на
претендираните от ищеца вреди и относно размера на присъденото
обезщетение. Сочи се, че част от претенцията е основана на твърдения и за
вреди от т.нар. възродителен процес, свързани със задържането му,
лишаването от свобода и принудителното му изселване, които вреди не могат
да бъдат обезщетявани чрез настоящия иск, отделно от това за тях
претенцията била погасена по давност. Относно претендираните вреди от
неразумната продължителност на наказателното производство се сочи, същото
не е такова по см. на чл.6, §1 от Конвенцията в гражданско-правния му аспект,
тъй като ищецът е можел да предяви граждански иск за претърпените от
деянията вреди, съдът не е отчел действителната и правна сложност на
наказателното производство, ритмичността на извършваните по него
процесуални действия, както и обстоятелството, че за времето, през което
1
делото е било в съдебната му фаза Прокуратурата не е пасивно легитимирана
да отговаря. Излагат се доводи, че част от претендираните вреди /подробно
посочени/ не са в причинна връзка с неприключването на наказателното
производство. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като
завишен и несъответен на правилото на чл.52 ЗЗД. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък
размер.
Ищецът Х. Ю. О., чрез процесуалния си представител, обжалва
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, а именно за
отхвърляне на иска му по чл.2б ЗОДОВ за горницата над присъденото
обезщетение от 20 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 23.09.2021г., както и искането му за присъждане
на законната лихва върху уважената главница от 20 000 лева за периода от
23.09.2021г. до предявяване на иска – 24.09.2021г. Счита, че в тези му части
решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон,
със стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на неимуществените вреди от
нарушението по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и съдебната практика на ВКС. Твърди,
че съдът не е изложил мотиви за отхвърляне на иска за горницата над 20 000
лева до претендираните 120 000 лева, не е обсъдил всичките му доводи
относно справедливия размер на следващото му се обезщетение. Излага
подробни аргументи по обстоятелства и съдебна практика /на националните
съдилища и на ЕСПЧ/, за които сочи, че са релевантни и обуславят
основателността на търсения размер на обезщетението, съответно не са
съобразени/неправилно ценени от първоинстанционния съд. Относно
определения начален момент на дължимото обезщетение за забава сочи, че
изводът на съда е направен в противоречие с материалния закон и съдебната
практика. Излага подробни аргументи за това. Иска се от настоящата
инстанция да отмени така обжалваното от него решение и да постанови друго,
с което уважи иска му изцяло, ведно с претендираната законна лихва с начален
момент от 23.09.2021г. Направени са искания по доказателствата.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от страните по
подадена от насрещната страна въззивна жалба.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирани страни
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същите следва
да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
По направените от ищеца Х. О. доказателствени искания съдът намира,
че поисканото СУ, по силата на което да се снабди с протокол от проведения
му на 10.12.2024г. разпит по процесното наказателно дело, касае
установяването на релевантни за спора факти, настъпили след приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд. Поради това същото
следва да бъде уважено. Относно искането за прилагане на представени с
2
въззивната жалба справки съдът намира, че същите не следва да бъдат
приемани. Данните, съдържащи се в тях са публично известни и
общодостъпни, поради което съдът може служебно да ги провери и съобрази
при решаване на делото. Изготвената от страната справка за постановени
съдебни актове не съставлява доказателство по см. на ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Х. Ю. О. съдебно удостоверение по силата на което
да се снабди от Военно-окръжна прокуратура – София със заверен препис от
протокола от извършения на 10.12.2024г. по ДП № ІІ-048/1999г. разпит на Х.
Ю. О..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Ю. О. за приемане като
доказателства на представените с въззивната жалба справки – разпечатки от
база данни на Евростат и статистически данни от НСИ, както и изготвена от
страната справка за присъдени обезщетения по съдебни дела.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.10.2025г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Въззивникът Х. О. да се призове чрез процесуалния му представител
чрез ЕПЕП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3