Р Е Ш
Е Н И Е №
260357
Гр. Пловдив, 10.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ІV н. с. в публично съдебно
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7103/2020г.
по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 20–1030-006725/13.07.2020г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
А.Х.К., ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.
И.С., жалбоподателят К. моли съда да отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Въззиваемата страна
ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за потвърждаване на
НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение и иска същото да бъде намалено до нормативно предвидения
минимален размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.06.2020г. в
гр. Пловдив жалбоподателят К. управлявал л. а. „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ” с рег. № ****,
чужда собственост. Около 14.35ч. същият се движел в средното платно на бул. “Освобождение“
- срещу № 50. В близост до мястото, упражнявайки контрол на движение по
пътищата, се намирали и полицейските служители при Сектор „СПС“ при ОДМВР
Пловдив – св. Д.Н.Т. и св. Б.А.К.. Последните възприели как жалбоподателят К. при
управление на горепосочения лек автомобил използвал път, отворен за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари като форсирал двигателя на МПС, при което извършвайки
резки маневри преднамерено извел МПС извън контрол чрез презавиване до загуба
на сцепление на задните гуми /“дрифт“/. В резултат на това загубил контрол
върху управлявания от него автомобил, който поднесъл в лява, а после и в дясна
пътна ленти, където се движели и други МПС. Посоченото станало причина св. Т.
да спре управлявания от жалбоподателя автомобил за извършване
на проверка, при която се установила самоличността на водача и собствеността на
МПС. За действията на А.К. било потърсено съдействие от служители на група
„Сигма“ при ОДМВР Пловдив. На място пристигнали св. П.Й.Д. и св. И.Т.Т..
Последният съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ бл. № 577024/17.06.2020г. за нарушение на чл.104Б от ЗДП. При
предявяване на акта, нарушителят вписал, че не е нарушил с нищо правото за
движение по пътищата и отказал да подпише АУАН. Отказът на К. бил удостоверен с
подписа на св. Д..
В законоустановения
срок по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН било подадено възражение срещу АУАН.
Въз основа на АУАН
и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното
НП, в което наказващият орган възприел описаните в акта обстоятелствата на
нарушението с дадена му правна квалификация по чл.104Б т.2от ЗДП и наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите Д.Т., Б.К. и П.Д., както
и от писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения
материал по същото - АУАН бл. № 577024/17.06.2020г., възражение от А.Х.К.,
справка за нарушител/водач относно А.Х.К., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
Заповед № 8121-з/19.07.2019г. ан министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията
на св. Т. и св. К., тъй като същите се открояват като обективни, последователни
и взаимодопълващи се, подкрепени от останалите доказателства по делото. Показанията
им представляват пряк и първичен източник на информация относно развилите се на
процесната дата събития и според съда са дадени при липса на данни за заинтересованост.
От позицията си на очевидци и двамата свидетели са възприели непосредствено
действията на жалбоподателя и с категоричност потвърждават начина на шофиране
на управлявания от К. автомобил. Непротиворечиво двамата свидетели описват
предприето от жалбоподателя форсиране на двигателя на МПС, което довело до
задвижване, превъртане на задните гуми на автомобила и загуба на сцепление с
пътната настилка. Показанията им се припокриват и относно излизането на
автомобила от средната лента, в която първоначално се е движил и преминаване в
лява, а в последствие и в дясна лента в резултатът от извършените от
жалбоподателя резки маневри. И двамата свидетели сочат създала се
опасност в резултат на поведението на К. за движещите се по пътя и други МПС,
както и преминаващи наоколо пешеходци. Предвид на горното за съда не се поражда
съмнение, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на
обективната истина, като приема за безспорно и категорично доказано от
обективна и субективна страна извършено от жалбоподателя К. нарушение по
чл.104Б т.2 от ЗДП. Правилото на нарушената разпоредба въвежда императивна
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая събраните в хода на
настоящото производство писмени и гласни доказателства по несъмнен начин
установяват ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената
забрана от страна на жалбоподателя, който на процесната дата и място при
управление на посочения в АУАН и НП лек автомобил е форсирал двигателя и чрез резки
маневри чрез презавиване, преднамерено е извел МПС извън контрол до загуба на
сцепление на задните гуми на лекия автомобил. Това е довело до загуба на
контрол върху лекия автомобил и отклоняване му от средна лента, където се е движил
и преминаването му в лява, а впоследствие и в дясна пътни ленти. По този начин
водачът К. не е използвал пътя, отворен за обществено ползване за предвидената в
закона цел, а именно – за превоз на хора и товари и е застрашил спокойното придвижване по обществената пътна мрежа, с което е
поставил в потенциална опасност широк кръг от лица. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, че при
определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ,
боравене със съединителя на колата или други действия, се наблюдава именно
ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС,
завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране,
„въртене на гуми“, „дрифт“, но без съмнение този ефект е видно кога се цели,
тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина,
по който е постигнат от водача на автомобила. Ето защо съдът счита, че в случая
не се касае за случайно деяние, а за умишлено използване на конкретния пътен
участък за други цели, а не съобразно неговото предназначение.
В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че изследваното административно нарушение се доказва по
несъмнен начин, като същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано по
цитираната правна разпоредба.
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, да опорочават
административнонаказателното производство, издадените актове и да нарушават
правата на нарушителя.
АУАН е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл.40 и чл. 43 от ЗАНН. Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
констатира липса на пълно изписване на цифровата квалификация на осъщественото
от наказаното лице К. административно нарушение по чл.104Б от ЗДП в АУАН – дали
се касае до т.1 или т.2 на чл.104Б от ЗДП, която липса съдът приема за
несъществено процесуално нарушение. Видно от НП същото е издадено във връзка с
разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, чиято ал.2 гласи, че наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая установената от наказващия орган непълнота е била
надлежно отстранена именно по предвидения за това ред и при наличие на
предпоставките на чл.53 ал.2 от ЗАНН. С посоченото процедиране по никакъв начин
не е било засегнато правото на санкционираното лице да разбере за какво именно
негово поведение е наказвано, като е видно, че е реализирало в пълен обем и
съвсем адекватно своето право на защита. Ето защо и допуснатата нередовност в
акта, при наличието на категорично установени нарушение и негов извършител и
която нередовност е била отстранена по законовия ред за това, не сочи на
съществено по своя характер нарушение на процесуалните правила.
Актът е съставен в
присъствието на свидетели очевидци и нарушителя, който е упражнил правото си,
след като се запознае с неговото съдържание, да даде обяснения и да направи
своите възражения. Жалбоподателят се е възползвал и от дадената му в чл.43 ал.2
от ЗАНН процесуална възможност и е отказал да подпише акта, което е удостоверено
с подписа на един свидетел – св. П.Й.Д., чийто показания дадени в хода на
съдебното дирене съдът кредитира като обективни и достоверни, при липса на
данни за пристрастност и заинтересованост. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за допуснато нарушение на горепосочената разпоредба от
ЗАНН. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акта. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба,
същата не съдържа ограничения относно това кои лица могат да бъдат свидетели на
отказа, т.е. удостоверяване на отказа на нарушителя с подписа на полицейски
служител не представлява нарушение на процесуалните правила, в какъвто смисъл е
направеното възражение. В случая
процесния АУАН е редовно оформен според правилата на процесуалния закон като са
посочени трите имена и точен адрес на свидетеля на отказа на К. да подпише
съставения срещу него акт. Единният граждански номер на свидетеля на отказа не
е сред изискуемите в разпоредбата данни, подлежащи на вписване при
удостоверяване на отказа, поради което и това възражение съдът намира за неоснователно.
Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е
посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Правилно според
съда е приложена съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175А
ал.1 пр.3 от ЗДП, предвиждаща за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДП
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца, като съдът не би могъл
да ревизира тези наказания евентуално в насока на намаляване на размера им.
За пълнота следва
да се отбележи, че по делото не са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Самото деяние не разкрива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Дори напротив - ползването на обществен път за извършването на т. нар.
„дрифт“ и то в светлата част на денонощието, на оживени централни улици, при
наличието на други участници в движението, преминаващи пешеходци и играещи
наблизо деца, какъвто е настоящият случай, разкрива множество опасности както
за самия извършител, така и за всяко трето лице, което по същото време и място
преминава в близост до него. Подобно съзнателно поведение се характеризират с
висока степен на обществена опасност, за което законодателят е предвидил висок
фиксиран размер на налаганите административни наказания с оглед особена защита
на съответния кръг отношения. Именно по горните изложени съображения деянието
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
С оглед очерталия
се изход на производството, съдът счита за неоснователно направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на направените разноски по делото, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20–1030-006725/13.07.2020г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
А.Х.К., ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.