№ 1500
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Д. Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501062 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1062/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. Л. Г. ЕГН
********** от гр. София , бул.”******* срещу решение №18590 от 15.10.2024 г постановено
по гр.д.№14276/2024 г на СРС , 46 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.45 ЗЗД във вр.чл.86 ЗЗД на Г. В. В. ЕГН ********** от гр. Перник,
ул. „******* сумата от 999 лева /деветстотин деветдесет и девет лева/ имуществени вреди и
сумата от 3000 /три хиляди/ лева неимуществени вреди-физически и психически болки и
страдания, причинени от непозволено увреждане- счупване на коронковата част на първи
горен ляв зъб и отток на горна и долна устна, причинени от юмручен удар на 07.09.2019 г в
района на гара Лакатник , ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането-07.09.2019г. до окончателното плащане. Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него
част / . В случая е налице неизбежна отбрана като ищецът пръв е проявил агресия спрямо
ответника , който също е бил ударен и с натъртени ребра . Ищецът е бил ударен „само един
път, за да бъде спрян“ , но за нещастие му е счупен зъб . Няма превишаване на неизбежната
отбрана , а болките на въззивника са били по-големи. Болките и страданията на ищеца не са
били значителни . Имуществените вреди не са доказани , защото липсват фискални бонове и
не е описано за какво дентално лечение са издадени . Зъбите на ищеца са били в лошо
1
състояние и е възможно да са лекувани и други зъби .
Въззиваемата страна не е подал отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата като
неоснователна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
28.10.2025 г и е обжалвано в срок на 04.11.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното .
По делото е представен обвинителен акт по прокурорска преписка № 579/2019 год. по описа
на РП Своге по досъдебно производство № 33/2020 год. по описа на РУ Своге, срещу П.В.М.
за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Прокурорът е изложил следната фактическа
обстановка: „Св.Г. В. В. живеел в гр.Перник. На 06.09.2019 год., св.В. се разбрал със свои
приятели от гр.Перник да отидат на палатки в района на с.Гара Лакатник, обл.Софийска,
където да отпразнуват деня на съединението. Около 17.00 часа на 06.09.2019 год. св.В.
заедно със свидетелите А.Х.Г., М. Й. М., С.Б.Й. и С.Л.Д. отпътували от гр.Перник за с.Гара
Лакатник, обл.Софийска. Те пътували с два автомобила. Св.В. и компанията му имали
уговорка с друга компания от гр.София, да празнуват заедно, като срещата им била на
широка поляна, на която имало възможност да се разпънат палатки и да се сложат маси и
столове. Около 18.30 часа, групата от гр.Перник пристигнала в с.Гара Лакатник,
обл.Софийска, местност „Петренски дол“ Там вече била пристигнала и групата от гр.София.
Това били свидетелите А.Е.Г., М.С. С., М. Л. Г. и обвиняемия П.В.М.. Двете групи се
организирали и разпънали палатките, събрали дърва за огън и подредили масите и
столовете. На поляната имало и трета група къмпингуващи - св.П.Я.А. от с.Гара Лакатник,
обл.Софийска и други неустановени по делото лица. След като приключили с
организацията, групата от гр.Перник и групата от гр.София седнали на масата и започнали
да празнуват. Всичко вървяло спокойно и всички се забавлявали. Малко след полунощ,
св.П.А. започнал да буйства, като ритнал един стол от тези на св.В., който паднал до огъня.
Тогава св.В. му направил забележка и го помолил да не прави такива неща. Св.П.А. от своя
страна, дошъл и седнал на масата, на която били групата от гр.Перник и тази от гр.София и
започнал да гледа към св.В.. Около 01.00 часа на 07.09.2019 год., св.П.А. направил жест към
св.В. с ръка, Последният се подразнил и станал от масата и както бил в изправено
положение, на висок тон казал на св.П.А. да си тръгва и че нямал работа при тях. В този
момент се намесили св.М. Г. и обв.П.М., които казали на св.В., че правел проблеми. Св.В. им
отвърнал, че св.П.А. нямал място на тяхната маса, тъй като никой не го бил канил. Тогава
2
св.М. Г. и обв.П.М. застанали до св.В. и обв.П.М. хванал с двете си ръце, дясната ръка на
св.В.. Друго, неустановено лице от присъстващите хванало за лявата ръка св.В.. Тогава
докато двете ръце на св.В. били хванати, св.М. Г. се засилил и с дясната си рька, свита в
юмрук, нанесъл силен удар в областта на лицето и поточно в устата на св.В., Докато
св.М. Г. нанасял удар на св.В., обв.П.М. както държал с двете си ръце дясната ръка на св.В. я
извил/усукал, от което последният усетил силна болка в областта на дясното рамо. След това
обв.П.М. пуснал дясната ръка на св.В., както и неустановеното лице от присъстващите също
пуснало лявата ръка на св.В.. Нещата се успокоили и св.М. Г. се извинил на св.В., а обв.П.М.,
предложил на св.В. да му нанесе удар в областта на дясното рамо, с цел да го намести, тъй
като св.В. изпитвал силна болка. Последният отказал и тъй като цялата му уста била пълна с
кръв и изпитвал силна болка в областта на дясното рамо, си тръгнал сам за гр.Перник с
личния си автомобил. След като пристигнал в гр.Перник, св.В. посетил ЦСМП при МБАЛ
„Рахила Ангелова“ - гр.Перник, където му била оказана медицинска помощ. Във връзка с
инцидента на 07.09.2019 год., св.В. подал жалба в РП Перник, която била изпратена по
компетентност на РП Своге.
Според представено по делото споразумение по н.о.х.д. №118/2022 г. на РС-Своге, П.В.М. е
признат за виновен за това, че на 07.09.2019 год., около 01.00 часа в с. Гара Лакатник,
общ,Своге, обд.Софийска, местн. „Петренски дол“, чрез захващане и усукване/извиване
на дясната ръка па Г. В. В. му е причинил средна телесна повреда, а именно: луксация -
изкълчване па дясната раменна става, което увреждаме е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 2-3 месеца -
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Според медицинско свидетелство на ищеца, издадено от д-р В.Л.П., със снета анамнеза, че
на 07.09.2019 г. трима познати мъже нанасят побой с юмруци в областта на главата и лицето.
При преглед на 07.09.2019 г. е установено счупване на коронката на 21 зъб със засягане
на зъбната пулпа. Налице са отоци на горната и долната устна.
Издадена е служебна бележка на ищеца, че за периода от 06.09.2019 г. до 04.12.2019 г. в
„Дентален център ЕО Дент“ ООД е проведено дентално лечение по повод на фрактура на зъб
21, със засягане на пулпата, което е финализирано с поставяне на щифт и коронка на
посочения зъб.
Представени са фактури с изпълнител Дентален център ЕО Дент“ ООД от 07.12.2019 г.,
13.11.2019 г., 06.11.2019 г. , 21.09.2019 г. и 13.09.2019 г. и 10.09.2019 г. за извършени
стоматологични услуги на обща стойност 990,60 лева.
Според приетата пред СРС съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Димитър
Карчинов ищецът е получил тотална фрактура на първия ляв горен резец „21“ (до нивото на
венеца) със засягане на зъбната пулпа, като не е описана увреда на съседни зъби,
включително антагониста „31“ (резеца под него). Това увреждане се приравнява към
избиването на зъб и обуславя средна телесна повреда поради факта че се касае за
естествен зъб (не е отбелязано да е имало пломби или обличане с коронка, а и да е имало,
деянието пак е съставомерно ако зъба е функционален) и води до нарушаването на функция -
3
в случая отхапването и говоренето. Загубата на един резец, при който се нарушава фазата на
отхапване се равнява на загубата на 2-3 от съседните зъби, като не е необходимо да са
затруднени и двете функции. Преобладаващият процент на засегнати зъби от травма са
предните - резци и кучешки, като механизма е директен удар с твърд тъп предмет или
повърхност, като свития юмрук се приравнява към твърд предмет. От медицинска гледна
точка има причинна връзка между описания в исковата молба побой и счупването на левия
горен резец на ищеца. В началния период от настъпването на травмата, т.е. за няколко часа
до започването на денталното лечение, болката е с висок интензитет, като впоследствие
става умерена до слаба и затихваща, след умъртвяването на зъба (изваждането на нерва от
канала). Страданията на ищеца се обуславят не само от изпитваната болка, но и от
затруднената фаза на отхапване, а от там и на дъвченето до финализирането на лечението с
поставянето на коронка върху щифт, в случая за около 3 месеца . Отделно е и психическия
стрес от неестетичния вид на празното зъбно ложе, което е видимо при разговор, а и самия
разговор би трябвало да е с нарушено говорене (съскане и шипене). Периодът на
възстановяване е бил почти 3 месеца – от 06.09. до 04.12.2019 г., приключил с поставянето на
щифт и коронка на зъба.
Според разпитания пред СРС свидетел С.Л.Д. , с познати бил в една местност над гр. Своге .
Пристигнали с две коли, като свидетелят пътувал заедно с М./не ответника М. Г./.
Приятелите на Г./ищеца/- М./ответника/, С.И М. вече били там. Имало и други по-възрастни
хора от друга компания. Свидетелят сочи, че е станало спречкване и суматоха, като в този
момент той вече е бил много пиян. Г. станал и искал да изгони човек, който не бил от
тяхната компания. Всички настанали да укротяват положението, но той стоял на стола си и
поради бързото развитие на нещата не успял да възприеме случващото се. След това Г.
споделил, че М./ответника/ го е ударил и му с чупил зъба, като и показал, че зъбът му
липсва.
Според разпитания пред СРС свидетел С.Б.Й. през лятото на 2019 г били на Лакатник с
ищеца, неговата приятелка, ответника М. и неговата приятелка М., свидетеля Стоян, друго
момче на име М. и свидетелката М., както и други хора. Станал конфликт, който започнал от
непознат човек, който бил помолен да си ходи, но не си тръгвал, започнал да заплашва и
изритал стол или маса. Компанията на ищеца искала непознатият да напусне, имало
разменени реплики. Реално никой не е нападнал непознатия човек, но той предизвикал
суматоха, всички станали и започнала бутаница. В основата били ищецът и ответникът.
Свидетелят видял как ответникът М. нася удар с юмрук в зъбите на ищеца Г., който по-
късно показвал, че зъба му липсвал -бил избит. Имало хора и от двете страни, които се
опитвали да ги разтърват, в т.ч. и свидетеля, но не успял и се отказал. После нещата се
поукротили и Г. се оплакал и от болки в рамото. Свидетелят не определя ищеца като пиян в
този момент, нито твърди да е виждал той да удря М. - приятелката на ответника. Ударът от
М. към Г. е единствения удар, който свидетелят е видял. На следващия ден св. Й. обсъдил
случилото се със св. Д., в т.ч и това, че ищецът Г. бил наранен.
Според разпитания пред СРС свидетел А.Е.Г.а през 2019 г била с компания на палатки на
4
гара Лакатник. Там били ищецът с неговата приятелка и компанията му от Перник.
Свидетелката била с нейния приятел. Започнали да купонясват и да пият алкохол.
Свидетелката сочи, че там имало и местни хора и тя си говорила с един от тях. Ищецът Г.
стоял на другия край на масата, като в един момент станал и започнал да се ядосва, да псува
и да агресира , налетял на бой на човека, с който свидетелката си говорела. П. Н.
отишъл и хванал Г., за да го усмири и да не стават проблеми. Свидетелката видяла М. на
земята. По-късно свидетелката разбрала, че спорът е заради М., а Г. я е ударил, както и че на
Г. му се е случило нещо.Ищецът поискал да си тръгне, взел си акумулатора, който бил
свързан за захранване на музиката, качил се на колата и се прибрал. Свидетелката сочи, че Г.
е употребявал алкохол. След случката Г. се оплаквал, че боли тук и там, обвинявал П. и
ответникът М., че са го ударили. Оплаквал се и от проблем с предния зъб, свързан с
нараняване. Когато се видели със свидетелката около Нова година вече си бил оправил зъба.
Свидетелката разказва, че ищецът й споделил, че преди десет години му е било счупено
ченето, за което той твърдял, че е от катастрофа, но свидетелката разбрала , че е станало при
сбиване.
Според разпитания пред СРС свидетел М.Б.Г. , същият си спомня за процесния случай.
Когато свидетелят пристигнал хората от компанията вече били почерпени. Имало и други
местни, които се били настанили в другия край на поляната. Г. бил в някакво странно
настроение, ту весел, ту не и решил, че му пречат тези хора там и изгонил почти всички, без
един, който не можел да се държи на краката си. Г. решил , че трябва и него да го изгони и
започнал да агресира срещу него. В този момент М. застанала между тях. Свидетелят
възприел как Г. удря М. и тя паднала на земята. Ответникът М. станал и отишъл към тях.
Той също получил удар от Г.. М. върнал удара на Г., при което и двамата паднали на земята и
цялата компания станала да ги разтървава. След малко Г. видял, че му е счупен зъба и малко
след това си тръгнал.
Според разпитаният пред СРС свидетел Г.а С. В.а /майка на ищеца/ през м. 09.2019 г. синът й
казал, че ще ходи с приятели на палатки в с. Лакатник да празнуват. Сутринта се прибирал с
нанесен побой избит преден горен зъб, подуто лице, разкъсана уста с кръв и изкълчена дясна
раменна става. Той разказал, че М. го ударил с юмрук по лицето и му е избил преден горен
зъб, а пък друго момче му е извило ръцете назад, вследствие на което е получил
изкълчването на дясната раменна става, отлепване на хрущял и разкъсване на връзки и
сухожилия. Лечението за зъба продължило 7-8 месеца, като ищецът ходел на зъболекар. Не
излизал с приятели, защото го било срам да разговаря. Майка му му правела каши, за да
може да се храни. Изпитвал тежко физическо и психическо разстройство. Тя му готвела,
защото не можел да се храни самостоятелно. Устата му била подута и разкървавена, хранел
се със сламка. Той работел като геодезист, но не можел да работи, тъй като се наложило
оперативно лечение заради ръката в период около година. Бил му поставен изкуствен зъб, за
да може да излиза. След това му бил сложен и друг и лечението продължило 7-8 месеца.
Ищецът имал приятелка, която също била на процесното събиране на Лакатник, но като се
върнали оттам и спрели да се виждат.
5
За да уважи иска СРС е приел , че през м. септември 2019 г. ищецът Г. В. В., ответникът М.
Л. Г., свидетелите С.Л.Д., С.Б.Й., А.Е.Г.а и М.Б.Г., подсъдимия по н.о.х.д. №118/2022 г. на
РС- Своге П.В.М. и други неустановени лица с били на поляна на гара Лакатник, където са
разпънали маси и столове, запалили огън и започнали да консумират алкохол. Непознат
човек от друга компания изритал стол и ищецът Г. В. В. скочил да търси обяснения от
човека. Тогава М. Г. и П.М. застанали до В. и П.М. хванал с двете си ръце, дясната ръка на
В.. Друго, неустановено лице от присъстващите хванало за лявата ръка В.. Тогава докато
двете ръце на В. били хванати, М. Г. се засилил и с дясната си ръка, свита в юмрук,
нанесъл силен удар в областта на лицето и в устата на В.. Докато М. Г. нанасял удар на
В., П.М. както държал с двете си ръце дясната ръка на В. я извил/усукал, от което
последният усетил силна болка в областта на дясното рамо. След това П.М. пуснал дясната
ръка на В., както и неустановеното лице от присъстващите също пуснало лявата ръка на В..
Според СРС гражданският съд не може да стига до доказателствените си изводи въз основа
на показания на свидетели и експертизи, които не са събрани в проведеното съдебно дирене,
което е израз на принципите на устност и непосредственост в гражданския процес. Със
задължителна сила за гражданския съд, се ползват само актове (присъди и решения) на съда,
но не и актове на прокурора. Така настоящият граждански състав не може да ползва a priori
установената фактическа обстановка и правните изводи на наблюдаващия прокурор в
обвинителния акт. Следва обаче да се посочи, че същата фактическа обстановка, както и
правните изводи на прокурора се установяват в настоящия процес въз основа на показанията
на разпитаните свидетели. Същите се подкрепят и от представената по делото медицинска
документация и изслушаното и прието заключение по СМЕ.
Според СРС съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В процесния случай настоящият съдебен състав е длъжен да приеме за установено, че П.М.
хванал с двете си ръце, дясната ръка на В.. Друго, неустановено лице от присъстващите
хванало за лявата ръка В.. П.М. както държал с двете си ръце дясната ръка на В. я
извил/усукал, от което последният усетил силна болка в областта на дясното рамо. След това
П.М. пуснал дясната ръка на В., както и неустановеното лице от присъстващите също
пуснало лявата ръка на В.. Фактическата обстановка, че „докато двете ръце на В. били
хванати, М. Г. се засилил и с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл силен удар в
областта на лицето и по-точно в устата на В.“ която не се обхваща от задължителната
сила на присъдата, съдът намира за установена в настоящото дело от съвкупния анализ на
показанията на четиримата разпитани свидетели-очевидци.
Според СРС трябва да се вземе предвид , че от събитието е отминал значителен период от
време, както и че при инцидента всички присъствали са употребили алкохол. Съдът
възприема като достоверни и последователни показанията на свидетелите, които
възпроизвеждат в последователност възприети лично от тях факти. Така св. Й. заявява:
„видях в блъсканицата как М. нанася удар с юмрук в зъбите на Г.“, св. Д. сочи: „Г. ми показа,
6
че зъба му го няма. Г. ми сподели, че е бил ударен от М.“ Св. Г. разказва: „След това разбрах,
че нещо се е случило на Г.… Видях П. Н. да хваща Г. за да го усмири… Той през цялото
време обвиняваше П. и присъстващия в залата М., че го е ударил. Г. се оплакваше от
проблем с предния зъб, свързан с нараняване“. Св. Г. заявява, че „След малко Г. видя, че му е
счупен зъба и след малко си тръгна. Общо взето това стана. М. нанесе един единствен удари,
при което и двамата паднаха на земята“ .
Според СРС отчитайки установеното от присъдата на наказателния съд и показанията на
свидетелите, разпитани в настоящото производство , трябва да се счита за установено, че
ответникът М. Г. ударил със свита в юмрук ръка в областта на устата ищеца Г. В..
Съдът намира, че насеният удар е причинил телесна повреда- тотална фрактура на първия
ляв горен резец „21“ (до нивото на венеца) със засягане на зъбната пулпа, като не е описана
увреда на съседни зъби, включително антагониста „31“ (резеца под него), като това
увреждане се приравнява към избиването на зъб и обуславя средна телесна повреда. Същото
се установява от изслушаното заключение на СМЕ и представената по делото медицинска
документация. Всички разпитани свидетели също са възприели лично счупването на зъба на
ищеца.
Според СРС неоснователно е възражението на ответника за наличие на неизбежна отбрана.
По делото не е доказано по безспорен начин , че ищецът Г. В. е нанесъл удари на ответника
М. Г. и на приятелката му М.. Дори и това да е така, обаче съдът намира, че действията на
ответника Г. нанасянето на удар със свита в юмрук ръка в областта на устата ищеца не са
извършени при условията на неизбежна отбрана. Неизбежна отбрана се допуска при
непосредствено нападение, при което е започнало увреждането или е създадена реална
опасност от увреждане, когато то не е прекратено. При завършило нападение, а то е такова,
когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, чрез сломяване на съпротивата на
нападателя, както и когато последният е завършил или сам се е отказал да довърши
нападението, деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана. В т.см. Решение № 475
от 12.12.2023 г. по н. д. № 579 / 2023 г. на Върховен касационен съд, I НО . В процесният
случай доколкото е установено със сила на пресъдено нещо от присъдата на наказателния
съд, че П.М. хванал с двете си ръце, дясната ръка на В.. Друго, неустановено лице от
присъстващите хванало за лявата ръка В., то категорично дори и да е имало нападение от
страна на ищеца спрямо ответника и приятелката му, то към момента на нанасяне на удара
от страна на Г., нападението на В. е преустановено, съпротивата на нападателя е сломена, а
нанесеният удар е върху човек, чиито ръце се държат от други двама. Т.е не само не е налице
неизбежна отбрана, но е нанесен удар на човек който не може да се защитава.
Според СРС от събраните гласни доказателства се установява само частично характера и
интензитета на болките и страданията, респ. неудобствата, претърпени от причиненото
телесно увреждане и трудностите в рамките на възстановителния период. Свидетелските
показания не носят нужнaта степен за целта на доказването информация. Следва да се
посочи, че едно увреждане на зъб принципно е в състояние да създаде битови неудобства
свързани с храненето и външния вид щом се касае за преден зъб, счупването на който
7
загрозява човека. Св. В.а- майка на ищеца в о.с.з. на 01.10.2024 г е изчела предварително
написан текст какво е причиненото на сина й увреждане и как е преминал възстановителния
процес т.е. налице са съмнения в достоверността на показанията на свидетелката. Не е
проведено доказване и на твърденията в исковата молба, че била проведена беседа с
психолог и се установило, че психическото страдание на ищеца е довело до
посттравматично стресово разстройство, довело до дезадаптация, че ищецът изпадал в
състояние на тревожност и стрес, когато си спомнял случая – потискал се, изпитвал страх в
тъмното от непознати хора, а това водело до силно главоболие.
Според СРС причиненото на ищеца увреждане все пак е причинило краткотрайна болка с
висок интензитет, като впоследствие става умерена до слаба и затихваща. Налице е било и
неудобство от неестетичния вид на празното зъбно ложе, което обаче е било кратко с
оглед на това, че на ищеца е поставен изкуствен зъб, което се установява и от показанията на
майка му. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от няколко
обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и оздравителния период до
отшумяване на болките, както и неприятните психически изживявания и стрес, които са от
естеството си да бъдат предизвикани от едно такова телесно увреждане. Ищецът към
момента на инцидента е бил на 29 години- в края на младежката възраст. От една страна в
тази възраст травматичните увреждания се отразяват по-леко и възстановителния процес е
по-бърз. От друга страна в тази възраст човек трябва да е в най-активната фаза на живота си
и едно травматично увреждане се отразява най-тежко на социалния и работен процес.
Същевременно и пострадалият следва да е достигнал необходимата степен на развитие, че до
подхожда по-зряло и толерантно и да оценя рационално и прагматично случващите се
битови дрязги, като те не следва да са от естество да създадат сериозни психически травми.
Според СРС в случая става въпрос за средна телесна повреда със среден интензитет и
„възстановителният процес е също среден“ . Непозволеното увреждане е било на публично
място в присъствието на други хора , което е инцидентна проява, нехарактерна за
ежедневието на който и да човек. Отделно обаче създаването на скандал на публично място
в присъствие на много хора е очаквано да завърши с проява на агресия спрямо причинителя.
Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на
съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д. № 707 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. Отделение/. Налице са значителните инфлационни процеси и значителното
покачване на средния месечен доход/ почти двойно/ в България, настъпили за периода от
близо 5 години- от 2019 г. до 2024 г. Размерът на присъденото обезщетение също така не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване. /Решение № 146 от 07.10.2020 г.
по гр. д. № 4129 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 143 от
29.03.2021 г. по гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /.
Според СРС спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на
вредите и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо
8
обезщетение за неимуществени вреди сумата от 3000 лв.
Според СРС имуществените вреди в общ размер на 999 лева са доказани по своето
основание и размер с представените писмени доказателства/разходно-оправдателни
документи за извършено стоматологично лечение за сумата от 999.60 лева/ е доказано
извършването на разходите- пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане на
ищеца. Двете обезщетения трябва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на
деликта .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят
напълно и от настоящия съд .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че не е била налице неизбежна отбрана
от отстрана на ответника . По делото не е доказано по безспорен начин , че ищецът е
нанесъл удари на ответника и/или на приятелката му М.. Действията на ответника по
нанасянето на удар със свита в юмрук ръка в областта на устата не са неизбежна отбрана . В
„озаптяването“ на ищеца е участвали П.М. , който хванал с двете си ръце дясната ръка на В.
и друго, неустановено лице от присъстващите хванало за лявата ръка В.. . Докато двете ръце
на В. били хванати, М. Г. се засилил и с дясната си ръка, свита в юмрук, нанесъл силен удар
в областта на лицето и по-точно в устата на В.“. Неизбежна отбрана се допуска при
непосредствено нападение, при което е започнало увреждането или е създадена реална
опасност от увреждане, когато то не е прекратено. В случая евентуално е било налице
завършило нападение. Ответникът не може да се позовава на неизбежна отбрана , защото
срещу ищеца са били трима мъже , двама от които вече са държали ищеца. Вместо да нанася
силен удар в главата на ищеца , ответникът е можел да се присъедини към усилията на
другите двама мъже и просто да държат и притиснат ищеца докато последния се успокои .
Следователно , касае се не са „неизбежна отбрана“ , а за саморазправа при пиянско
сбиване между млади мъже .
Предмет на делото са понесените от ищеца болки и страдания и имуществени вреди , а не
болките и страданията , които евентуално е понесъл ответникът . За тях няма предявен
насрещен иск или възражение за прихващане , поради което същите са извън предмет на
делото .
По отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът счита
, че същият не е завишен. СРС е съобразил всички относими обстоятелства , включително и
не особено адекватното поведение на ищеца преди инцидента , данните , че всички страни
са били употребители значителни количества алкохол и пр. Все пак става въпрос за избиване
на преден зъб , което само по себе си представлява средна телесна повреда , за която
принципно и при други обстоятелства справедливото обезщетение за неимуществени вреди
може да надвиши 5000 лева .
Правилно е присъдено на ищеца и обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/.
Същите са доказани с представените по делото фактури от дентална клиника , като
фактурите са двустранно подписани и в тях е посочено лечение на кой зъб е извършено . Без
9
значение по настоящото дело е фактът , че към фактурите не са приложени и фискални
бонове .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС –
500 лева адвокатско възнаграждение . Плащането на адвокатското възнаграждение е
удостоверено в представения от въззиваемата страна договор за правна защита и съдействие
, който има и характер на разписка за получена сума .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18590 от 15.10.2024 г постановено по гр.д.№14276/2024 г на
СРС , 46 състав ; в частта , с която М. Л. Г. ЕГН ********** от гр. София,бул.”******* е
осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД във вр.чл.86 ЗЗД на Г. В. В. ЕГН ********** от
гр. Перник, ул. „******* сумата от 999 лева /деветстотин деветдесет и девет лева/
имуществени вреди , сумата от 3 000 /три хиляди/ лева неимуществени вреди-физически и
психически болки и страдания, причинени от непозволено увреждане- счупване на
коронковата част на първи горен ляв зъб и отток на горна и долна устна, причинени от
юмручен удар на 07.09.2019 г в района на гара Лакатник , ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането-07.09.2019г. до окончателното плащане; както и
да заплати по сметка на СРС сумата от 372,76 лева .
ОСЪЖДА М. Л. Г. ЕГН ********** от гр. София,бул.”******* да заплати на Г. В. В. ЕГН
********** от гр. Перник, ул. „******* сумата от 500 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10