№ 987
гр. Велико Търново, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110103477 по описа за 2023 година
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника
договор за мобилни услуги от 30.08.2021г. с предпочетен мобилен номер ***
със срок до 30.08.2023г. и предпочетен абонаментен план Тотал Макс- 36.99
лв. Посочва, че абонатът е сключил втори договор за мобилни услуги от
29.09.2021 г. за предпочетен мобилен номер *** с абонаментен план
Интернет+ 16.99 лв., за срок до 29.09.2023г. Към него е сключен и договор
за лизинг от 29.09.2021 г., съгласно който абонатът е взел мобилно
устройство TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey. Уговорена е месечна лизингова
вноска за 23 месеца, в размер на 1.00 лв., а абонатът е получил лизинговото
устройство с отстъпка от стандартната цена от 395.90 лв. Заявява, че
ответникът е ползвал предоставяните от мобилни услуги фактурирани под кл.
№ *********. Излага, че операторът е издал фактура
№**********/05.11.2021 г. за отчетния период на потребление от 05.10.2021г.
- 04.11.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 59.76лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги с падеж
20.11.2021г.;фактура №**********/05.12.2021 г. за отчетния период на
1
потребление от 05.11.2021 г. - 04.12.2021г. с дължима стойност за плащане в
размер на 63.95лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги с падеж 20.12.2021г.; кредитно известие за отчетния
период на потребление от 05.12.2021г. – 04.01.2022г., с което е редуцирана
дължимата сума с 45.23 лв., като е начислена и лизингова вноска в размер на
1.00лв., при което задължението от 123.71лв. е намалено до сумата в размер
на 79.48 лв., платима до 20.01.2021г. Твърди, че длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на оператора дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 79.48 лв., което е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от договора и на
основание чл.75, вр.с чл. 19б, т.в от ОУ на мобилния оператор, ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника. Издадена е
крайна фактура №**********/05.02.2022г. , в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 456.86
лева; цената на оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 20
лева и сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 79.48 лева. Излага, че претендираната неустойка в размер
на 456.86 лева е формирана от сумата от 339.86 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 29.09.2021 г. за мобилен номер ***,
от които 42.48 лв. , представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 297.38 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey c отстъпка от стандартната
цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 29.09.2021 г.; 117.00 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 30.08.2021
г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси. Изтъква, че длъжникът не е заплатил 19 бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 19 лв. дължими за периода от месец
2/2022 г. до месец 08/2023 г., нито е върнал мобилното устройство на
лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради
което е дължима и допълнителната сума в размер на 1 лв., или общо 20 лв.
Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
2386/23 г. на ВТРС, връчена по чл.47,ал.5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от
79.48 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги,
2
дължими за периода от 05.10.2021г. до 19.01.2022г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумата; сумата от 20 лв. по договор за
лизинг от 29.09.2021 г. и сумата от 456.86 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги.
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище поддържа исковите претенции.
Ответникът С. К. М., чрез особения си представител адв.Б. от ВТАК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Навежда, че
клаузите по договорите не са индивидуално уговорени, не са спазени
изискванията на ЗЗП, доколкото ответникът има качество на потребител,
което прави договорите нищожни. Релевира доводи за нищожност и на
клаузите по договора за лизинг. Моли съда да отхвърли исковете, като
неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа изложеното
становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Между страните е сключен договор за мобилни услуги от 30.08.2021 г.
с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал
Макс -36.99лв. Приет като доказателство е и договор за мобилни услуги от
29.09.2021 г. със срок на договора 24 месеца за предпочетен мобилен номер
*** с абонаментен план Интернет+ и месечна такса от 16.99 лв. Към този
договор на 29.09.2021 г. е сключен договор за лизинг за мобилно устройство
TABLET PRESTIGIO Q PRO Grey. Видно от договора същият е със срок 23
месеца, при месечна лизингова вноска от 1.00 лв. и направена отстъпка от
стандартната цена от 395.90лв. Приети са като доказателства ОУ към
договора за лизинг и Общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Приобщени са още фактура №**********/05.11.2021 г. Фактура
№**********/05.12.2021 г.; и фактура № **********/5.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
3
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последният следва да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, чрез съществуващото валидно облигационно
правоотношение между страните, по които операторът е изправна страна.
Ответникът от своя страна следва да опровергае претенциите, или чрез факта
на плащане, или като установи наведените от него възражения за
недължимост, поради нищожност на клаузите на сключените договори.
Релевантните към спора писмени доказателства безспорно установяват
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца в
качеството му на оператор, предоставящ мобилни услуги и ответника, като
клиент и потребител на тези услуги. Приложените договори за мобилни
услуги и договор за лизинг установяват, че ответникът е имал два мобилни
номера , на които е получавал съответните услуги по съответните тарифни
планове, задължаващи абоната да заплаща месечен абонамент в договорените
размери. Всеки от договорите съдържа описание на съответния тарифен план
и в тях са посочени както правата, така и задълженията на абоната , както и
последиците при неизпълнението им. Видно от декларациите, подписани от
клиента, той се е запознал и получил екземпляр от Общите условия на
оператора и е подписал всички документи във връзка с желанието си да
получава телекомуникационни услуги от него. В този ред на мисли
възраженията на ответника относно нищожност на процесните договори
поради това, че не са индивидуално уговорени клаузите в тях и поради
изписването им с дребен шрифт , междуредия и несиметричност са
неоснователни и недоказани. И двата договора предвиждат предоставяне на
услуги срещу месечен абонамент, което означава, че при валидно
облигационно правоотношение между страните, каквото съдът приема, че е
налице, ответникът следваше пълно и главно да установи недължимост на
сумите поради извършено плащане. Такова доказване не е проведено, с оглед
което съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
79,48 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода 5.10.2021 г.- 4.12.2021 г.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума
от подаване на завялението за издаване на заповед за изпълнение- 16.08.2023
г. до изплащане на вземането. Ищецът основава претенциите си за плащане
на сумите за начислената неустойка с неизпълнение на задълженията на
4
клиента да плати задълженията си на съответния падеж, което е обусловило
правото на оператора съгласно т.11 от договорите от 30.08.2021 г. и от
29.09.2021 г. да начисли претендираните неустойки за предсрочно
прекратяване на договорните абонаменти за двата мобилни номера и за
предоставеното мобилно устройство в общ размер от 456,86 лева.
Разглеждайки съдържанието на договорите се установява, че клаузите, на
които ищецът се позовава, обвързват начисляването на неустойката не само с
неизпълнение на задълженията по договора или други документи свързани с
него, вкл. ОУ, но и с прекратяването му, в който смисъл е и разпоредбата на
чл. 19б, б. „в“ от ОУ. По делото липсват доказателства за валидно
упражнено правото от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да
обуслови задължение за ответника да заплати претендираните неустойки.
Изискването за отправяне на едномесечно предизвестие при едностранно
прекратяване на договора от страна на оператора е поставено и в чл. 19в от
Общите условия на оператора, обвързващи страните по облигационното
правоотношение и на които Общи условия се позовава и ищецът. Не би могло
да се счита , че ищецът е отправил писменото предизвестие / изисквано при
писмената форма на договорите/ до ответника с предявяване на исковата
молба, тъй като срокът на процесните договори е изтекъл преди подаването и.
С оглед горното претенцията в тази и част следва да се отхвърли, като
неоснователна. Относно сумата от 20 лева за незаплатени лизингови вноски
претенцията следва да се уважи. Мобилното устройство е предоставено
съобразно подписания между страните договор за лизинг от 20.09.2021 г и е
получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора.
Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и начинът на
плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложения
договор за лизинг, в който е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови
вноски /за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на
месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни
услуги. Видно от приложената фактура от 5.02.2022 г. ответникът не е
заплатил лизингови вноски в общ размер от 20 лева. Няма доказателства
ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма
доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими
лизингови вноски. С оглед горното съдът намира, че ищцовата страна доказа
пълно и главно претенциите си в частта за сумата от 20 лева, представляваща
5
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.09.2021 г. В резюме,
иска за сумата от 79, 48 лева главница, представляваща неплатени
абонаментни такси , ведно със законна лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и за сумата от 20 лева лизингови
вноски е основателен и следва да се уважи. Претенцията за сумата от 456,86
лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори и
за предоставено за ползване устройство следва да се отхвърли, като
неоснователен.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете,
които за исковото производство възлизат на 161,82 лева. / заплатена ДТ от
125 лева, възнаграждение за особен представител от 300 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение от 480 лева/. В заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2386/23 г. на ВТРС се дължат разноски в размер на 47,38 лева за
заплатена ДТ и адв. възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. М. с ЕГН
********** от с. *********, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 79,48 / седемдесет и девет лева и 48
ст./ главница, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
**********/05.11.2021г., **********/05.12.2021г. за периода от 05.10.2021г.
до 04.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
16.08.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 20 / двадесет/ лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
29.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 2386/2023 г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, за приемане на установено, че С. К. М. с ЕГН **********
6
от с. *********, му дължи сумата от 456,86 / четиристотин петдесет и шест
лева и 86 ст./ – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент по договор от 29.09.2021 г. и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент по договор от 30.08.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. К. М. с ЕГН ********** от с. *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 161,82 / сто шестдесет и един лева и 82 ст./ разноски в исковото
производство и сумата от 47,38 /четиридесет и седем лева и 38 ст./ разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7