Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 3591 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 543823 от 23.11.2018 г., постановено по гр. д. № 88423/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, е осъден ответникът „С.С.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.У.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Г., на основание чл. 128, т.
2 КТ сумата от 440 лв., представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 19.12.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху незаплатеното трудово възнаграждение
за периода от 09.12.2017 г. до 19.12.2017 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата от 65,71 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 3 работни дни за 2017 г., като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 438 лв., като неоснователен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.12.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1,16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 09.12.2017 г. до 19.12.2017 г. С решението е осъден ответникът „С.С.”
ООД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата 396,56 лв. – разноски по делото за държавна такса и депозит за в.л.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен иска с основание чл. 224,а л.1 от КТ за разликата
до пълния предявен размер от 438 лв. е подадена
въззивна жалба от ищеца Д.К.У., чрез адв. С.Г., като счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Във
въззивна жалба са изложени твърдения, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ищецът не бил
ползвал платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, като същият бил
отсъствал от работа в рамките на четири работни дни за периода 02.03.2017 г. –
05.03.2017 г., когато бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Пред
въззивния съд поддържа въззивна жалба, прави уточнение, че ищецът претендира
сумата в размер на 438 лв., представляваща обезщетение за 20 работни дни.
Въззиваемата страна „С.С.” ООД не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не ангажира доказателства.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на Д.К.У. е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ от Д.К.У. срещу „С.С.” ООД за осъждането на ответника за заплащането на сумата от 438 лв., представляваща
обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от
СРС, 170
състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността и във връзка с
доводите в жалбата следва да се добави следното:
По делото като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че по силата на трудов договор №
5027/22.04.2016 г., ищецът е работил на длъжността „охранител“ при ответното
дружество „С.С.” ООД в периода от 24.04.2016 г. до 19.08.2017 г. на пълно работно време – 8
часа дневно при сумирано отчитане, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 420 лв.; със заповед № 5027/19.07.2017 г. на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие. Посочените
обстоятелства се установява и от представените по делото трудов договор №
5027/22.04.2016 г., от който се установява още обстоятелството, че ищецът е
имал право на 20 дни платен годишен отпуск, както и от заповед №
5027/19.07.2017 г., в която е посочено, че на ищецът не следвало да се изплаща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като същият имал 0 дни неизползван
платен годишен отпуск.
По делото е представена молба от ищеца
до управителя на ответника, съгласно която иска да му бъде разрешено да ползва
платен годишен отпуск в размер на два работни дни считано от 16.04.2017 г. до
17.04.2017 г., като е представена и заповед № 23/13.04.2017 г. на ответника, с
която е разрешено на ищеца ползването на два дни платен годишен отпуск за 2017
г. от 16.04.2017 г.
Представена е молба от ищеца до
управителя на ответника, съгласно която иска да му бъде разрешено да ползва
платен годишен отпуск в размер на пет работни дни считано от 01.07.2017 г. до
05.07.2017 г., като е представена и заповед № 28/22.06.2017 г. на ответника, с
която е разрешено на ищеца ползването на пет дни платен годишен отпуск за 2017
г. от 01.07.2017 г.
Представена е и молба от ищеца до
управителя на ответника, съгласно която иска да му бъде разрешено да ползва
платен годишен отпуск в размер на двадесет работни дни считано от 02.03.2017
г., като е представена и заповед № 2/27.02.2017 г. на ответника, с която е
разрешено на ищеца ползването на двадесет дни платен годишен отпуск за 2016 г.
и 2017 г. от 02.03.2017 г.
По делото е разпитван свидетеля Х.Ш.,
в качеството му на колега на ищеца. Свидетелят посочва, че заедно с ищеца
охранявали една и съща сграда, като свидетеля бил охранител на пост № 1, а
ищеца на пост № 4, които се намирали на разстояние от 20 метра и имали пряка
видимост. Свидетелят посочва, че със ищеца са се виждали всеки ден и незнаел за
случай, в който ищецът да отсъствал от работа, като свидетелят посочва, че за
периода от 29.12.2016 г. до 06.03.2017 г. бил в болнични.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се
установява, че за периода 25.04.2016 г. до 19.08.2017 г., ищецът е ползвал 23
дни платен годишен отпуск и два дни неплатен годишен отпуск, като сумите били
начислени и платени. Съгласно вещото лице за процесния период за положения от
ищеца трудов стаж полагаемият годишен отпуск бил в размер на 26 работни дни,
като обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 3 дни възлизал на 65.71 лв. В открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че обезщетението за един ден брутно трудово възнаграждение по чл. 224,
ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск възлизал на 21.90 лв.
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за
който не е погасено по давност. Установената давност по чл. 176а КТ е две
години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това.
От изричната разпоредба на чл. 224, ал. 1 КТ следва изводът, че единствените
предпоставки за правото на това обезщетение са прекратяване на трудовото
правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години.
Няма никакво правно значение на какво основание и по какви причини /субективни
или обективни/ не е ползван платеният годишен отпуск.
По делото е установено, че ищецът за процесния
период е заемал длъжността „охранител“ в ответното дружество, като трудовото му
правоотношение е било прекратено със заповед № 5027/19.07.2017 г. От
заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че през
процесния период ищецът за положения от ищеца трудов стаж полагаемият годишен
отпуск бил в размер на 26 работни дни, като същият е ползвал 23 дни платен
годишен отпуск и два дни неплатен годишен отпуск, като сумите били начислени и
платени, като размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 3 дни възлизал на 65.71 лв. В този са и
представените три броя молби от ищеца, съгласно която иска да му бъде разрешено
да ползва платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., както и и представените
заповеди на работодателя с № 2/27.02.2017 г., 23/13.04.2017 г. и 28/22.06.2017
г., с които същият ми е разрешен. Настоящият въззивен състав не кредитира
показанията на свидетеля Шондев, в частта, в която посочва, че със ищеца са се
виждали всеки ден и незнаел за случай, в който ищецът да отсъствал от работа, доколкото
на първо място ищецът няма как да е бил на работа всеки един и от представените
по делото доказателства, а именно молбите за разрешаване на отпуск, заповедите,
с които е разрешен отпускът на ищеца, както и от приетата СЧЕ се установява, че
същият е отсъствал от работа поради ползване както на платен, така и на
неплатен годишен отпуск за процесния период. Също така следва да бъде посочено,
че свидетелят посочва, че е отсъствал от работа за периода от 29.12.2016 г. до
06.03.2017 г., т. е. към момента на завръщането си на работа ищецът е бил в
платен годишен отпуск по силата на заповед № 2/27.02.2017 г. в размер на 20 дни
считано от 02.03.2017 г. и е нямало как да се вижда с ищеца всекидневно на
работа. Настоящият състав намира, че от представени доказателства се
установява, че ищецът е имал право на 26 дни платен годишен отпуск, от който е
използвал 23 дни, като при липса на доказателства за плащания от ответника за
погасяване на останалата част от така установеното вземане на ищеца, искът
по чл. 224, ал. 1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата 65.71 лв., представляваща
дължимата сума за три дни платен отпуск, доколкото съгласно вещото лице по СЧЕ
обезщетението за един ден брутно трудово възнаграждение по чл. 224, ал. 1 от КТ
за неползван платен годишен отпуск е в размер на 21.90 лв.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543823 от 23.11.2018 г., постановено по гр. д. № 88423/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, в обжалваната част.
В необжалваната част решение № 543823 от 23.11.2018 г., постановено по гр. д. № 88423/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав е влязло в сила.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.