П Р О Т О К О Л
Варненският
административен съд, ХІХ състав, в
публично заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
секретар Румела Михайлова сложи за разглеждане докладваното от съдия-докладчика административно дело № 3180 по описа за
2018 година.
При спазване разпоредбите на
чл.142 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от
АПК на поименното повикване в 14.10 часа
Жалбоподателят
Г.А.С., редовно уведомен от предходно
с.з. чрез адв. В., не се явява, представлява се от адв. И.В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА АКСАКОВО,
редовно уведомен при условията на чл.
138 ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява.
Заинтересованата
страна Й.А.У., редовно уведомена при
условията на чл. 138 ал. 2 от АПК, не се явява, представлява се от адв. К.М., редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Заинтересованата
страна В.Г.У., редовно уведомен при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК, не
се явява, не се представлява.
Вещото лице
арх. Н.Н.Н., редовно призован, явява
се лично.
Адв. В.: Да се
даде ход на делото.
Адв. М.: Да се
даде ход на делото.
Предвид редовното уведомяване на
страните и с оглед становището на процесуалните представители, съдът счита, че
не съществуват пречки по хода, поради което
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото е отложено за изслушване на
депозирана по делото съдебно-техническа експертиза с.д. № 15245/14.10.2019 г.,
изготвена от вещото лице арх. Н.Н.Н.. Заключението на вещото лице е представено
в срок.
Адв.
В.: Запознат съм с експертизата, не възразявам да се изслуша вещото
лице.
Адв.
М.: Запознат съм с експертизата. Не
възразявам да се изслуша вещото лице.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещото
лице:
АРХ. Н.Н.Н. – 63-годишен, неосъждан, български гражданин, без
родство със страните по делото или друга заинтересованост от изхода му.
Известна ми е наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам
представеното заключение.
Адв.
М.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. В.: По визата за проектиране линиите дадени с пунктир
какво означават?
Вещо лице: Това са линиите на застрояване.
Адв. В.: Разстоянието по тази линия на застрояване трябва да е
от посочената във визата за проектиране линия до границата на имота трябва да е
три метра.
Вещо лице: Така е по Наредбата. Аз съм го обяснил. Основанието е
чл. 21 ал. 1 от ЗУТ. В случая необходимите отстояния са указани във визата,
издадена от главния архитект на община Аксаково.
Адв. В.: На въпрос 3 сте казали, че
визата не допуска/предвижда намалени разстояния. Посочили сте, че разстоянието
на сградите на основното застрояване са посочени в нормата на чл. 31 ал. 1 от ЗУТ. Искам да попитам това разстояние съобразено ли е с нормата на чл. 31 ал. 5
от ЗУТ, което казва, че ал. 1 се прилага само за сгради, които са до 16 м
дълбочина? Това разстояние до 16 м ли е?
Вещо лице: Става въпрос, че намалените отстояния могат да бъдат
ако има ПУП. Този ПУП разбира се може да претендира за различни от тези
отстояния.
Адв. В.: Аз Ви питам, защото разстоянието е 3 м ако е до 16 м.
Ако това разстояние е над 16 м, то тогава това разстояние се увеличава с 30% от
разликата, с 1/3 и ако е с 3 м, то тогава ще бъде с 4 м отстоянието. Ако тези
линии са повече от 16 м е намалено.
Вещо лице: Става въпрос ако сградата е по-дълга от 16 м.
Според визата така, както е представена и подписана от
главния архитект изискуемите разстояния са дадени. Написани са ясно.
Адв. В.: Вие в момента не можете да кажете по визата за
застрояване каква е дълбочината?
Вещо лице: Самата виза не допуска намалени отстояния, затова тя
е указана по този начин. Тя е преклузивна. Изключението, за което питате не
може да се ползва, защото това е документ даден от органа. Аз не мога да го
коментирам.
Адв. В.: По отношение на височината на сградата, въпрос 5, сте
посочили, че е ниско застрояване до 10 м. Откъде се мери тази височина и
посочена ли е във визата за проектиране?
Вещо лице: Във визата за проектиране е ясна зоната, в която
попада самото проектиране. Самата зона бива една или друга. В случая е „Жм“,
т.е жилищна малкоетажна и ясно е че е до 10 м. Повече от това не може да бъде.
Има един преклузивен член, който не е предмет на този спор, когато имаме средни
коти – чл. 24 ал. 3 от ЗУТ /цитат/, когато се допуска отклонение по вертикала.
Но това са изключителни условия по отношение на терена. Ние тука имаме равнинен
терен. Този терен няма хоризонт. Няма денивелация.
Адв. В.: Ходихте ли на място.
Вещо лице: Не съм ходил на място. Гледал съм документите.
Адв. В.: Ако бяхте отишли на място щяхте да видите, че има
денивелация от няколко метра. Това, че не е отразено на визата е отделен
въпрос.
Адв. М.: На визата има ли отбелязване, че е приложима тази
норма на чл. 24 ал. 3 от ЗУТ.
Вещо лице: Няма. Аз обяснявам на адвоката.
Адв. В.: Нямам други въпроси към вещото лице, не възразявам да
се приеме така направеното заключение, защото то е отговорило на въпросите,
които колежката е поставила, въпреки, че даде незадоволителни отговори на
въпросите, които аз му поставих сега. Искам да изясним един допълнителен
въпрос, тъй като считам, че е от съществено значение и което вещото лице не е
изследвало, а именно каква е дълбочината на строителството, което се допуска по
визата за проектиране. Дали ще се приложи чл. 31 ал. 1 от ЗУТ или чл. 31 ал. 5
от ЗУТ, защото ако трябва да се приложи чл. 31 ал. 5 от ЗУТ то тогава дадените
разстояния по визата за проектиране към страничните имотни граници, трябва да
бъде по-голямо от 3 м, а не 3 м, както е
дадено във визата за проектиране и ще се явят намалени.
Вещо лице: В случая визата и императивна. Аз не мога да
коментирам. Пак обяснявам, това е зададено от главния архитект. Той е преценил
на място. Тъй като, ОУП не е приет в Аксаково, но те имат някакви междинни
планове, по които работят. Така или иначе зоната е определена, ясна е. Дори и
да има в случая денивелация, то това се изследва и се преценява след като се
одобряват проектите.
Въпрос от
съда: От архитектурна гледна точка
ако имаше такова изключение, то трябваше ли да бъде отразено във визата за
проектиране?
Вещо лице: Ако имаше такова изключение то задължително трябваше
да бъде отразено във визата за проектиране. Обикновено това се прилага към дъно
парцел. Тука дъното в случая е към имот VІІ-605 и в случая, когато имаме такова
застрояване, но тука нямаме такива указания. От практична гледна точка аз като
архитект и ако аз бях изготвил визата и имаше такова изключение щях да го
отразя във визата. Другото, което щеше
да се иска за допълнителни указания или
когато се направи разработката на идейна фаза, тя се гледа на съвет. Там ги
гледаме всичките и преценяваме кое и как. Когато се одобрява се гледа на ЕСУТ.
Въпрос от
съда: Как щеше да бъде отразено
самото изключение във визата?
Вещо лице: Като изключение от това правило и текстово и графично
щеше да има сграда и след 16 м със свивка навътре и продължаване пак.
Адв. М.: Във визата има определени параметри, които трябва да
бъдат спазени. Те представляват ли данни за приложение на ал. 5?
Вещо лице: От параметрите, които са посочени във визата, няма
данни да е приложено това изключение. Ако то беше приложено щеше да намери
графично отражение, както и текстово също.
Адв. М.: Дълбочината не е ли въпрос на проектантско решение?
Вещо лице: Ако
разполагаме сградата към дъно парцел и в случая ако то е по-голямо от 16 м,
разбира се тя ще бъде намалена с 1/3 самата сграда след 16 м, така казва
закона. В случая въпроса е да изследвам самите отстояния дали те са правилни и
дали самата сграда е в свързано застрояване. Тоест, аз съм отговорил на този
въпрос достатъчно изчерпателно. Няма въпрос за застрояване към дъно парцел.
Адв. В.: Да се приеме заключението.
Адв. М.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е отговорило
на поставените задачи, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА към доказателствения материал
по делото съдебно - техническа експертиза
с.д. № 15245/14.10.2019 г., изготвена от вещото лице арх. Н.Н.Н..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
справка декларация от вещото лице за
изразходваното време и труд, в която
вещото лице е остойностило труда си на 592.48/петстотин деветдесет и два лева и 48
стотинки/ лв.
Вещо лице Н.: Правя искане за увеличаване на първоначално
определения депозит. Аз съм самоосигуряващо се лице.
Адв. М.: На този етап нямам възражения.
Адв. В.: По отношение на претендираните възнаграждения от
вещите лица, прави впечатление едно завишаване на възнагражденията за
експертизите от вещите лица без да е съобразено с реалните часове, по които се
работи и изискванията за нормиране на задачата.
В случая смятам, че сумата е завишена.
Вещо лице: Аз съм посочил основанието от Държавен вестник, което
е за архитекти.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на
вещото лице за увеличаване на първоначално определения депозит, поради
което
О П
Р Е Д
Е Л И:
Определя
окончателен размер за
възнаграждението на вещо лице в размер на 592.48
лв./петстотин деветдесет и два лева
и 48 стотинки/, от които днес да се изплати първоначално определения и
внесен по делото депозит в размер на 250/двеста
и петдесет лева/ лв.
Съдът връчва РКО на вещото лице Н.Н. за сумата от 250
лв.
ОСЪЖДА заинт. страна Й.А.У.
в 10-дневен срок от днес да внесе разликата до пълния размер на определения
хонорар, а именно сумата от 342.48 /триста
четиридесет и два лева и 48 стотинки/лв., след което същият да се изплати
на вещото лице, като бъде издаден РКО, който ще бъде на разположение по
делото и връчен при поискване.
Адв. В.: Поддържам
доказателственото искане.
Адв.
М.: Моля да оставите без уважение
искането. Вещото лице в отговорите си в днешното изслушване даде отговор на
поставения въпрос, въпреки, че считам, че е неотносим към спора.
Съдът счита, че с оглед отговорите по
експертизите и конкретно приетата в днешното съдебно заседание, не следва да
бъдат установявани хипотетични обстоятелства такива, за които в обжалвания административен
акт няма констатации. Вещото лице арх. Н. уточни, че в случая не е използвано
изключението по чл. 31 ал. 5 от ЗУТ. Ако такова се използва то задължително се
отразява графично и текстово. Видно от самата виза няма отбелязване в тази
посока, както в текста, така и в графичната част, поради което съдът счита, че
изследването на хипотеза, която е неотносима към правния спор е само преразход
на процесуално време и изкуствено удължава срока на производството, без да е необходима такава проверка, поради което
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя, направено
чрез адв.В. за изследване на въпроса дали дълбочината на строителството би било
над 16 м за да се използва изключението по чл. 31 ал. 5 от ЗУТ.
Адв. В.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. М.: Нямам доказателствени искания.
От събраните доказателства и от
изготвените съдебно-технически експертизи, които целяха да изяснят налице ли е
за жалбоподателя правен интерес за обжалване на визата за проектиране, която е
предмет на неговата жалба, като при
евентуално наличие на допустимост да се пристъпи към изследване на
законосъобразността на самата виза за проектиране по същество, в крайна сметка
се установи, че липсва правен интерес от оспорване на визата за проектиране,
т.к. експертизите установиха, че имота на жалбоподателя и процесния имот, който
е предмет на визата за проектиране не е в свързано застрояване. Със самата виза
за проектиране не се променя
предназначението на имота, предмет на разработката, не са предвидени и намалени
отстояния по смисъла на чл. 131 ал. 2 т. 3 от ЗУТ, не са въведени и ограничения
в режима на застрояване и ползването на процесния имот, не се променя и
характера на застрояването.
При преценка на допустимостта на оспорването срещу визата за проектиране, която предхожда
проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, се следват
същите критерии, които важат и при проверката за допустимост на оспорването на
ПУП, тоест предпоставките по чл. 131 от ЗУТ, а в случая се установи, че такива
липсват, за да се счита жалбоподателят за заинтересовано лице по смисъла на
цитираната разпоредба.
С оглед, на което СЪДЪТ
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на жалба от Г.А.С. срещу виза за проектиране
№115/1012 от 20.06.2017г., издадена от гл. архитект на община Аксаково.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 3180/2018 г. по описа на Административен съд гр.
Варна.
Адв. М.: Моля да ми бъде предоставен срок да представя списък
на разноските.
Съдът счита, че на основание чл. 143 ал. 3 от АПК
право на присъждане на разноски има и страната, за която акта е благоприятен
тогава, когато съдът отхвърли оспорването, подателят оттегли жалбата, като в
съдебната практика е прието и тогава, когато се прекрати производството, поради
недопустимост на оспорването, като в частта за разноските законът дава
възможност на съда да се произнесе и в закрито съдебно заседание, което ще бъде
сторено след изготвянето на протокола.
ОСЪЖДА Г.А.С. да заплати на Й.А.У. сторените от нея съдебни
разноски, за които има представени надлежни доказателства за заплащането им,
като точният размер ще бъде уточнен с определение, постановено в закрито
съдебно заседание.
Главният архитект също има право на разноски, но
такива не са поискани от него, а няма и данни да са сторени.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред ВАС от днес от жалбоподателя Г.А.С., предвид присъствието на неговия процесуален
представител адв. В.. Останалите страни, които не са представлявани и които
имат правен интерес да го обжалват 7-мо дневния срок тече от получаване на
съобщението за определението.
Адв. М.: На осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата моля да ми
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безвъзмездно оказана помощ в полза
на материално затруднено лице. Ще представя договор за правна помощ в тази
посока заедно със списъка за разноските, както и доказателства за материалната
затрудненост на лицето.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 14.40ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: