Решение по дело №231/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Зам. Директор на ТД на НАП – гр. Варна срещу Решение № 1686 от 12.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110204655 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 669829/F605851 от 19.10.2022 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на „Сима Трейд“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „*** ****“ № ** вх*, ет. *, ап. **, с което за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, на основание чл. 355, ал. 1 КСО, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие със закона, при неправилно тълкуване на материалноправните и процесуалноправните норми. Навеждат се подробни съображения в подкрепа на тезата за издаване на процесното НП при съобразяване с приложимите процесуални норми. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Сима Трейд“ ЕООД, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на съдебния акт. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от „Сима Трейд 65“ ЕООД срещу НП № 669829/F605851 от 19.10.2022 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на „Сима Трейд“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, с което за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, на основание чл. 355, ал. 1 КСО, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 01.02.2021 г. в ТД на НАП-Варна е извършена проверка от свидетеля М. К. - инспектор по приходите по повод подадена от „Сима Трейд 65“ ЕООД в ТД на НАП - Варна декларация Обр. 6 с вх.№ 033582100802979/ 28.01.2021г. При проверката е констатирано, че дружеството е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, но не е изпълнено задължението да подаде декларация образец № 6 по Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на МФ за месец декември 2020 г., в нормативно установения срок – до 25.01.2021 г. Свидетелката К. приема, че декларацията е подадена от жалбоподателя след изтичане на законоустановения срок - на 28.01.2021 г. На 18.02.2021 г. свидетелката К. изпраща покана за явяване на въззивника в ТД на НАП и съставянето на АУАН. Поканата е върната от куриерска служба с отбелязване, че адресатът е „преместен“. На 16.03.21 г. г- жа К. съставя срещу дружеството АУАН № F605851 от 16.03.2021 г., за това, че не е изпълнено задължението да подаде Декларация Обр. 6 по Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на МФ за месец декември 2020 г., в законоустановения срок – до 25.01.2021г.. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на Министъра на финансите вр. чл. 5, ал. 4 от КСО. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, като на 16.03.2021г. е изпратена покана до дружеството за явяване на представител в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата не е връчена, като е върната от пощенска служба „Стар Пост”, с отбелязване върху пощенския плик: „няма никой на адреса”. На 21.06.2021 г. и 21.07.2021 г. адреса на дружеството е посетен от служители на ТД на НАП - Варна, но представляващ дружеството не е открит. За тези констатациите са съставени протоколи. С резолюция от 21.07.2021 г. производството е спряно, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. АУАН е връчен на 28.09.2022 г. Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, поради което и от АНО прието, че липсват спорни обстоятелства. Въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, на 19.10.2022 г. АНО издава процесното НП. Същото е връчено на един от представляващите дружеството на 26.10.2022 г.

Така описаната фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства и свидетелските показания, кредитирани от като конкретни и логични.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП са допуснати множество съществени процесуални нарушения.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Заместник директор на ТД на НАП - Варна, видно от Заповед № ЗЦУ - 1149/ 25.08.2020 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно като краен резултат, по следните съображения:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на ответника по касация нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

От друга страна, в случая липсва спор между страните, относно задължението на ответното дружеството да подаде до 25.01.2022 г. Декларация Обр. 6, което не е изпълнено в посочения срок. Такава е депозирана по пощата, инициатива на самото юридическо лице, 3 дни след изтичане на срока- на 28.01.2022 г. Това е първо нарушение и няма данни за други. Т. е. нарушението е отстранено от извършителя, а месец и половина месеца по – късно, то е установено от актосъставителя.

В чл. 28 от ЗАНН е предвидена възможността за "маловажни случаи" на административни нарушения, наказващият орган да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съобразно същата, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН , като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган освобождава лицето от административнонаказателна отговорност.

В разглеждания случай, мотивите АНО относно приложението на чл. 28 от ЗАНН са бланкетни, без да е извършена преценка относно тежестта на нарушението, смекчаващите и утежняващи обстоятелства, които са съобразени. Преценка за приложението на визираната норма не е извършена от въззивния съд.

При формиране на изводите относно наличие на т. нар. маловажен случай касационния състав съобрази, че действията на дружеството са коригирани и приведени в съответствие с КСО и Наредба Н – 13/ 17.12.2019 г. Нарушението е отстранено в изключително кратък срок, по инициатива на дружеството. Както бе посочено и по – горе, касае се за първо нарушение и няма данни на извършване на други такива. В този смисъл, към момента на съставяне на АУАН не е налице необходимост от провеждане на административно-наказателно производство и налагане на санкция, за да бъде принудено лицето към спазването посочените норми. Същевременно, нарушението се отличава с незначителна степен на обществена опасност, липсват и настъпили вредни последици както за фиска, така и за увреденото лице.

При тези данни, настоящия състав приема, че касае са маловажен случай, приложима е разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, поради което и НП подлежи на отмяна.

С оглед гореизложеното, макар и по различни съображения, поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Независимо от изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва не следва да се присъждат разноски, в предвид липсата на доказателства за реалното извършване на такива. В тази връзка, следва да се отбележи, че само по себе си представяне на списък по чл. 80 ГПК не е в състояние да обоснове извод за реално извършени разноски от страна на ответното дружество.

Водим от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1686 от 12.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110204655 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 669829/F605851 от 19.10.2022 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на „Сима Трейд 65“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, с което за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, на основание чл. 355, ал. 1 КСО, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Сима Трейд 65“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „****“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, че при извършване на друго административно нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на Министъра на финансите, вр. с чл. 5, ал. 4 КСО, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА