МОТИВИ:
Срещу подсъдимия К.М.И. *** е подадена тъжба от И.Р. ***, в която се тъжи за
извършени от подсъдимия спрямо нея престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и чл.
146, ал. 1 от НК.
С тъжбата са
предявени и граждански искове против подсъдимия К.М.И., с които се претендира
обезщетение за причинени от деянието му по чл. 130, ал. 2 от НК на И.И.
неимуществени вреди в размер на сумата от 1500,00 лева и обезщетение за
причинените ѝ от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени
вреди в размер на сумата от 800,00 лева.
От
показанията на разпитаните свидетели и
от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.И.
и тъжителката И.И. са съпрузи, но според изнесеното в исковата молба почти през
целия им семеен живот са живеели разделени.
На
13.10.2020 година около 21:00 часа подсъдимият К.И. отишъл в дома на тъжителката.
Бил агресивен и в нетрезво състояние. Позвънил на звънеца и при отварянето на
вратата от тъжителката я изблъскал силно навътре, при което раздрал шията
ѝ от дясната страна. След това я блъснал изненадващо, при което тя
паднала на земята и си ударила главата. През цялото време подсъдимият крещял и
наричал И.И. „боклук“ и „парцал“. Виковете ѝ за помощ били чути от баба
ѝ – свид. М.Ц., която излязла в коридора, за да види какво става. При
появата ѝ обаче подсъдимият се обърнал и избягал навън.
На
19.10.2020 година тъжителката посетила лекар, който изготвил медицинско
свидетелство за пред съда, в което записал, че по данни на тъжителката на
13.10.2020 година около 21:00 часа ѝ бил нанесен побой, при който
получила множествени травми на главата и шията, а именно: хематоми и дълбоки
екскориации в лявата половина на челото и дясната половина на шията.
Подсъдимият К.И.
дава обяснения по повдигнатите му обвинения. Същият отрича да е ходил в дома на
тъжителката на инкриминираната дата, да е отправял обидни думи към нея и да
ѝ е нанасял побой. Подсъдимият не отрече изнесеното в тъжбата, че през
деня на 13.10.2020 година е разговарял с И. по телефона, но заяви,че поводът
бил за това да се разберат кога да отиде да вземе дрехите си, които стояли в
дома на И. от три години. Тогава И. му затворила телефона и поради това не се
били разбрали нищо. Подсъдимият И. заяви, че на инкриминираната дата е бил на
работа до 17:00 часа, след което се прибрал в дома си и не е излизал повече.
И. обясни и
че на 18.10.2020 година двамата с И. и неговите родители са правили прощъпулник
на детето им в дома на родителите му и че И. е присъствала на празненството.
Преди него били излезли пред блока в ж.к. „Д-р Атанас Москов“ през магазин „Ера
Елит“, тъй като времето било хубаво, и разговаряли със свои познати, сред които
бил и свид. З.И..
В защита на
обвинителната си теза тъжителката ангажира показанията на баба си – свид. М.Ц..
Същата обясни, че на 13.10.2020 година вечерта около 21:00 часа се позвънило на
вратата и внучката ѝ отишла да отвори. Малко след това свидетелката чула И.
да крещи за помощ, както и детето на тъжителката и подсъдимия да плаче. След
като излязла в коридора, свидетелката видяла И. паднала на земята, а
подсъдимият над нея. Детето също било паднало до майка си и плачело силно. През
цялото време подсъдимият обиждал внучката ѝ, като я наричал „парцал“ и
„боклук“. Когато я видял обаче веднага напуснал апартамента. В този момент И.
се изправила и баба ѝ видяла, че от дясната страна на врата ѝ имало
„раздрано“, както и рана на челото от лявата страна. Свидетелката М.Ц. обясни,
че К. бил под въздействието на алкохол и много агресивен. Такова било и
обичайното му състояние. Свидетелката Ц.описа състоянието на внучката си, като
заяви, че И. била много стресирана и унизена, не излизала известно време навън
от срам и носела поло, за да прикрива белезите по врата си. Същите личали все
още /към датата на съдебното заседание/, а белезите на челото били изчезнали.
След инцидента И. непрекъснато била разстроена и не можела да спи нощем.
Веднага след това И. си направила снимки с телефона, за да документира
нараняванията си.
По искане на
подсъдимия съдът допусна до разпит свид. З.И.. Същият обясни, че на 18.10.2020
година около 11:00 часа сутринта И. и К., детето им и родителите на К. отишли
пред магазин „Ера“ в западния комплекс в гр. Севлиево. Свидетелят седял на една
от масите, поставени пред входа на магазина. При него отишли К., И., детето и
родителите на К., като майка му казала, че щели да правят прощъпулник на
детето. Според показанията на И.К. и И. „изглеждали щастливи“ и поради това
същият помислил, че двамата отново са се събрали след раздялата, но нищо не ги
попитал в тази насока.
Свидетелят И.
каза, че И. била облечена с нещо плетено и че не бил забелязал никакви белези
по нея.
По искане на
тъжителката съдът допусна изготвянето на медицинска експертиза. Според заключението
на същата, което не бе оспорено от страните и съдът прие за правилно и
мотивирано, се установява, че при извършения на 19.10.2020 година преглед от
д-р У.са установени хематоми и дълбоки екскориации в лявата половина на челото
и дясната половина на шията. Тъй като в издаденото медицинско удостоверение не
бил описан цветът, размерът и видът на нанесените травматични увреждания,
експертизата не може да посочи тяхната давност. Към момента на прегледа на
07.01.2021 година в дясната странична област на шията на тъжителката бил
установен трудно забележим белег с бял цвят, на нивото на кожата, с дължина 1,5
см. и ширина 0,1 см., който белег бил линеен, но с неравен зигзагообразен ход.
В експертизата е посочено, че при извършения личен преглед на тъжителката на
07.01.2021 година ставало ясно, че не са били налице функционални нарушения в
следствие на получените травматични увреждания, свързани с двигателен и сетивен
дефицит, поради което същите следва да се преценяват като болка и страдания за
срок от около 10-14 дена, що се отнася до травмата в дясната шийна област и 1
седмица по отношение на травмата в лявата челна област. В заключение вещото
лице сочи, че е възможно травматичните увреждания в дясната странична област на
шията да бъдат получени по начина, съобщен от пострадалата – опит за хващане на
шията с лявата ръка и дръпването ѝ, в резултат на което е получено
одраскване от ноктите на извършителя и съответно кръвонасядане от пръстите му.
По отношения травмата в лявата челна област вещото лице сочи, че същата може да
се причини при удар с или върху твърд тъп предмет в тази област, възможно и
след блъскане и падане на пострадалата върху подлежащия терен, ламинат.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа експертизата си и поясни, че нараняванията, които
са описани в медицинското удостоверение могат успешно да бъдат прикрити с
фондьотен или друг вид грим и че от начина, по който са описани нараняванията в
медицинското удостоверение не може да се посочи с точност кога са били получени
същите.
По делото е
представено от тъжителката съдебномедицинско удостоверение № 122/2020 година,
издадено от д-р Д.Г.. Съдът не взе под внимание същото при преценка на
доказателствата по делото, тъй като същото е извън предмета на делото и касае
преглед на детето на страните М.К. И..
По същия
начин съдът не взе под внимание представените от страна на тъжителката два броя
справки за извършени проверки по преписки, заведени в РУ на МВР – Севлиево с
номера 489700-1305/03.05.2018 година и 489700-1000/11.04.2018 година, тъй като
същите касаят случаи за домашно насилие спрямо тъжителката на дати, които са
две години преди инкриминираната.
Съобразявайки
фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите по делото
писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е
според съда факта, че на инкриминираната дата И.И. е получила описаните по –
горе увреждания, които са довели до болка и страдание. Безспорен е според съда
и факта, че тези увреждания са били причинени от подсъдимия И. по начина, по
който го описва тъжителката в тъжбата си. В потвърждение на това становище на
съда са показанията на свидетелката М.Ц., които са безпротиворечиви, подробни,
ясни и недвусмислени в цялост. Същите според съда са и незаинтересовани,
въпреки обстоятелството, че свидетелката е баба на тъжителката, тъй като те са
ясни и недвусмислени и дават основание да се приеме, че нараняванията, описани
в тъжбата и в медицинското удостоверение, издадено няколко дни след инцидента,
са били нанесени на тъжителката именно от подсъдимия и на инкриминираната дата.
Обстоятелството,
че свидетелят З.И. е видял тъжителката заедно с подсъдимия няколко дни след
инцидента и същите са „изглеждали щастливи“, не променя извода на съда, че на
13.10.2020 година подсъдимият е нанесъл побой над тъжителката. От свидетелските
показания на И., както и от обясненията на подсъдимия, се установява, че на
18.10.2020 година двамата са били заедно поради предстоящо празненство по повод
прохождането на детето им, който факт обаче по никакъв начин не може да се
приеме като основание за оправдаване поведението на подсъдимия спрямо
тъжителката няколко дни по – рано.
Що се отнася
до възражението, направено от процесуалния представител на подсъдимия, че
медицинският документ, издаден на тъжителката при прегледа ѝ на
19.10.2020 година, не следва да бъде ценен, тъй като не бил издаден от лекар с
необходимата специалност, съдът намира същото за неоснователно, тъй като няма
пречки такъв документ да бъде изготвен от лекар ортопед, какъвто е д-р И.У.,
тъй като в същия този документ, озаглавен „Медицинско свидетелство за пред
съда“, докторът, извършващ прегледа, без значение в коя област е специалист,
описва само констатираните от него травматични увреждания, без да дава
заключения относно техния характер и начин на причиняване.
Преценката
на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на
тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и доказано
по един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият К.И., след като на
13.10.2020 година около 21:00 часа в гр. Севлиево причинил на И.Р. *** следните телесни
увреждания: хематоми и дълбоки екскориации в лявата половина на челото и
дясната половина на шията, довели до болка и страдание, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия И. при форма на вина пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 2 от НК не
е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до шест месеца лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до триста
лева. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият И. не е осъждан. От деянието
му няма причинени имуществени вреди, поради което при определяне на наказанието
на подсъдимия И. би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. В случая обаче същата е
неприложима, тъй като с тъжбата срещу подсъдимия е повдигнато и друго обвинение
за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, а разпоредбата на ал. 7 на чл. 78а от НК забранява приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК при наличието на множество
престъпления, какъвто е настоящия случай.
Ето защо и
при приложение разпоредбата на чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимия И.
наказанието, предвидено по текста на обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК, а
именно: ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200,00лв. /двеста/ лева.
При
определяне размера на глобата съдът взе
предвид вида и тежестта на телесните
увреждания на пострадалата и имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК:
От тъжителката И.И. е предявен
граждански иск против подсъдимия К.И., с който същата претендира обезщетение за
причинените ѝ от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от
1500,00 лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в следствие на неправомерното действие
на подсъдимия И., на И. са били нанесени телесни увреждания, които са с
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. От
изнесеното в тъжбата и изготвената по делото експертиза стана ясно, че в
следствие на нанесените ѝ телесни увреждания, И. е търпяла болки и
страдания в продължение на 10 – 14 дена за телесното увреждане в дясната шийна
област и в продължение на една седмица за травмата в лявата челна област. По
делото са налице данни, че след случилото се И. не е излизала от дома си
няколко дни, тъй като се срамувала от вида си. Ходела с поло, за да прикрива
раните си. Била разстроена и не можела да спи нощем.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че И.И. следва да бъде обезщетена за
претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деянието на подсъдимия И. по чл. 130, ал. 2 от НК, със сумата от 800,00лв.
/осемстотин/ лева, платима ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
13.10.2020 година, до окончателното й изплащане.
В останалата
си част до размер на сумата от 1500,00 лева гражданският иск е неоснователен и
недоказан, поради което съдът го отхвърли.
За престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК:
В подкрепа
на обвинението си за това престъпление тъжителката ангажира показанията на баба
си – свид. М.Ц.. Същата заяви пред съда, че на 13.10.2020 година вечерта е била
пряк свидетел как подсъдимият многократно отправил обидните думи „парцал“ и
„боклук“ спрямо тъжителката. Показанията на тази свидетелка кореспондират
напълно с твърденията на ищцата, изнесени в тъжбата досежно това престъпление,
поради което съдът ги кредитира напълно с доверието си.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът приема за
безспорно установено и доказано, че след като на 13.10.2020 година около 21:00
часа в гр. Севлиево е казал нещо унизително за честта и достойнството на И.Р. ***,
като я нарекъл многократно "боклук" и „парцал“, подсъдимият И. както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено от обективна страна, тъй като по
делото безспорно се установи, че на 13.01.2020 година подсъдимият И. е казал
инкриминираните думи, които според съда имат унизителен характер и са от
естеството да накърнят чувството за лично достойнство и чест на И.И.. Безспорно
е според приетото в съдебната практика, че основният елемент, който трябва да
бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните
от дееца думи – дали те са от естеството да накърнят достойнството на отделната
личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение. Съдът е на становище, че именно като такива следва да
бъдат квалифицирани и казаните от подсъдимия думи. За да е налице обида не е необходимо
употребените думи да са безусловно цинични и груби. Достатъчно е те да
изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на пострадалия. В
случая употребените по отношение на И.И. думи, са с подчертано негативно
съдържание. Същите несъмнено засягат честта и достойнството ѝ. Думите са
били чути и от бабата на тъжителката и възприети от нея като унизителни за
честта и достойнството на внучката ѝ.
Съдът намира, че деянието е осъществено и от
субективна страна, тъй като К.И. напълно ясно е съзнавал, че с изричането на
тези думи по отношение на тъжителката ще я унизи. Такава е била и целта му.
Съобразявайки изложеното по – горе съдът прие за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият И. е извършил деянието по чл. 146,
ал. 1 от НК.
За горното
деяние в закона се предвижда наказание глоба от 1000 до 3000,00 лева.
Подсъдимият И. не е осъждан и до момента спрямо него не е прекратявано
наказателно производство по гл. VІІІ от НК. От деянието няма причинени
имуществени вреди. Съобразявайки тези обстоятелства подсъдимият би следвало да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба в полза на държавата, но предвид посоченото по – горе за
наличието на множество престъпления, поради което не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 78а от НК, съдът наложи на К.И. предвиденото в текста на
чл. 146, ал. 1 от НК наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00
лева.
След като
определи наказанията за всяко едно от престъпленията, съдът на основание чл.
23, ал. 1 от НК наложи на подсъдимия К.И. едно общо най – тежко наказание, а
именно ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за претърпени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 146, ал. 1 от НК:
От
тъжителката И.И. е предявен граждански иск против подсъдимия К.И., с който той
претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в
размер на 800,00 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че изречените
думи са разстроили тъжителката. Същата няколко дни била разстроена, треперела и
не можела да спи нощем.
Съобразявайки изложеното по – горе, съдът
намира, че И.И. следва да бъде обезщетена за претърпените от нея
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието на
подс. И. по чл. 146, ал. 1 от НК със сумата от 400,00 /четиристотин/ лева. Тя
следва да се плати от К.И. ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
13.10.2020 година, до окончателното й
изплащане.
Предявеният граждански иск до размер на 800,00 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият И. следва да заплати на тъжителката
направените от нея разноски по делото в размер на сумата от 905,00л.
/деветстотин и пет/ лева.
Подсъдимият И. следва да заплати по сметка на Районен
съд гр. Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в размер на 50,00 лева, както и държавна
такса върху уважената част на гражданския иск за престъплението по чл. 146, ал.
1 от НК в размер на 50,00 лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: