Определение по дело №158/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 346
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20225300500158
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413,
ал.2, вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г., срещу разпореждане,
инкорпорирано в заповед №10577/14.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №19674/2021 г. на Районен съд
Пловдив, I граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение против Ж. Р. ИВ., ЕГН **********, в частта за сумата:
287.43 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е
неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е прието, че претендираните
клаузи за неустойка са нищожни поради противоречие с добрите нрави -
същите са в съгласие със сключената между заявителя и КЗП спогодба и са в
размер на трикратния месечен абонамент. Неправилен е извода на съда, че
срещу получаване на тази сума няма да се предостави насрещна престация и
заявителя ще се обогати неоснователно. Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора за заплащане на дължимите суми. От съда не е
направено разграничение между приложното поле на чл.92 ЗЗД и чл.88 ЗЗД.
1
При разглеждане на неустойката във вр. чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпените вреди и пропуснатите ползи, доколкото са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при сключване на договора. Ако обаче длъжникът е бил
недобросъвестен, отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Излагат
се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на атакуваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за неустойката.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени
в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в
производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване в
съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата
държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение относно
сумата от 287.43 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, като е приел, че същата произтича от нищожна клауза и за нея
заповед за изпълнение не може да бъде издадена. Неустойката, уговорена в
т.11 от договора за мобилни услуги, е в размер на три месечни абонаментни
такси след предсрочното му прекратяване, като потребителят не получава
насрещна престация. Това противоречи на добрите нрави и нормите на
добросъвестността, тъй като излиза от обичайните функции на неустойката.
Вредата на неизпълнението на длъжника не е съизмерима със стойността,
която кредитора би получил при изпълнение на договора, тъй като в този
случай той не дължи престация. Клаузата за неустойка е неравноправна –
договорена е във вреда на потребителя.
Атакуваното разпореждане като краен резултат е правилно и
законосъобразно, макар съображенията на въззивната инстанция да различни.
Производството пред първата инстанция е образувано по
заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника Ж. Р. ИВ. за няколко суми,
включително и сумата от 287.43 лв., представляваща неустойка за предсрочно
2
прекратяване на договорен абонамент.
Според заявителя, длъжникът И. е абонат на дружеството, като
ползва три мобилни номера по три отделни договора и има сключени три
договора за лизинг. Длъжникът не изпълнил задължението си да заплати на
дружеството дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 0 (нула!) лева, което е ангажирало договорната му
отговорност да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
ангажимент. Претенцията е за заплащане на неустойка в общ размер на 287.43
лв., както следва: 65.08 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 13.10.2018 г., от които 44.97 лв. – стойността на три
месечни абонаментни такси и 20.11 лв. неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена; 96.58 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 10.02.2018 г., от които
47.35 лв. – стойността на три месечни абонаментни такси и 49.23 лв.
неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната
цена; 125.77 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 22.06.2018 г., от които 62.46 лв. – стойността на три месечни
абонаментни такси и 63.31 лв. неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена. Отделно се претендира и
заплащане на лизингови вноски, за които е издадена заповед за изпълнение и
заявлението в тази част не е предмет на настоящето производство.
Видно от приложения договор за мобилни услуги, в същият
изрично е уговорено, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане
на срока му по вина или инициатива на потребителя, той дължи неустойка
или при нарушаване на задълженията му, дължи за всяка симкарта, по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на
стандартните месечни абонаменти за оставащия срок на договора, но за не
повече от три месечни плащания (според отбелязаното в договорите от
20.08.2018 г. и 10.02.2018 г. и допълнително споразумение от 22.06.2018 г.), а
в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно
действащата ценова листа и заплатеното до момента.
В конкретния случай, съгласно договореното, неустойка и
заплащане на разликата в цената на лизинговото устройство се дължи при
3
прекратяване на договора. Такива твърдения в заявлението – че е прекратен
договора и кога е станало това – няма. Нещо повече – твърди се, че не е
заплатено задължение от 0 (нула) лева, като не е ясно какво е неизпълнението
на длъжника, защо се приема, че е налице виновно поведение и защо следва
да се начисли неустойка. Ето защо правилно е отказано присъждане на
посочените суми, тъй като липсват доказателства договорите между страните
да са прекратени. Единственото отбелязване в тази насока – за прекратяване -
е в съдържанието на приложената фактура №**********/25.09.2019 г., на
която се позовава жалбоподателя и от която черпи правата си.
Отделно от това, настоящата инстанция намира, че е налице
вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка да е
неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка
е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно
прекратяване на договора. В процесния е предвидена такава при
прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни
такси до края на срока на договора, но не повече от три. Следва в
състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано
висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те
обаче не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на
невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са
свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява
при един прекратен договор (ако е налице прекратяване!). Какъв е вида на
неустойката с оглед липсата на конкретни твърдения в заявлението не може
да се установи, като не може да се направи търсеното в жалбата
разграничение. Това може да стане, както вече се посочи, в състезателен
процес.
Относно разликата в цената на предоставеното мобилно
устройство без абонамент и с преференциална обща лизингова цена:
договорът за лизинг е разпечатан с изключително ситен шрифт, което
обективно според настоящия състав, с оглед и на обема му, не дава
възможност на потребителя в условията на офиса, където му е връчен, да се
запознае със съдържанието му и да осмисли клаузите на същия. Такава
неустойка обаче не се дължи въз основа на договора за лизинг, а на договора
за мобилни услуги. Видно от общите условия към договора за лизинг, в чл.11
е предвидено развалянето му, а според ал.2 от същия текст, при разваляне на
4
договора по вина на лизингополучателя същият дължи неустойка в размер на
оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена,
посочена в писмения договор между страните, както и всички други парични
и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число
задължения за неустойка и др. Касае се за договорености между страните,
които са оформени в два самостоятелни документа, като по силата на всеки
от договорите страната поема права и задължения. Недопустимо е
неизпълнението на един договор да води до налагане на санкции по друг.
Правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение и за тази сума.
По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени
в нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК настоящият състав счита, че
правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение
за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в
атакуваната част, като следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№10577/14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №19674/2021 г. на Районен съд Пловдив, I граждански
състав, с което е отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение против Ж. Р. ИВ. от град
Пловдив, ЕГН **********, в частта за сумата за неустойка в размер на 287.43
лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5