№ 44727
гр. София, 13.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110118417 по описа за 2023 година
С определение на СГС,постановено на 14.11.2023 г. е прекратено
производството по въззивното гражданско дело и е върнато делото за
произнасяне от районния съд по реда на чл.248 от ГПК,тъй като във
въззивната жалба са включени доводи относно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение,както и относно липсата на присъдено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Софийският районен съд намира,че молбата на ответника А. П. М. е
допустима – подадена е в срока за въззивно обжалване и от
страна,представила списък на разноските,но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските с
крайния акт по съществото на спора,а преценката за дължимостта на
разноските съдът реализира при съобразяване уважената и отхвърлена част от
исковете. Софийският районен съд намира,че при съобразяване правилото,че
ответникът има право на присъждане на разноски само за отхвърлената част
от исковете,както и с оглед уважената и отхвърлена част от исковете размерът
на дължимото в полза на адв.Д. възнаграждение от 84,43 лева е определен в
съответствие със закона. Не може да бъде споделен доводът на ответника М.
чрез процесуалния му представител,че съдът не би могъл да определи
възнаграждение в размер,по-нисък от минималното адвокатско
възнаграждение. Както беше посочено,размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение се определя при съобразяване уважена или отхвърлена част
от исковата претенция,т.е. приложим е критерий на съразмерност,какъвто
следва да бъде прилаган и в хипотезата,когато е предоставена правна помощ
безплатно. В този смисъл е постановеното определение № 396/05.06.2023
г.,постановено по ч.търг.дело № 319/2023 г. по описа на ВКС.
Софийският районен съд приема,че не е налице основание за изменение
на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. В хипотезата,когато след
1
подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение е образувано
гражданско дело по установителен иск,съдът счита,че не се присъжда отделно
възнаграждение за адвокат за длъжника по заповедното производство. За да
бъде упражнено правото на възражение по чл.414 от ГПК,достатъчно е да
бъде подадено възражение по образец,за което не съществува изискване да
бъде мотивирано. Подаването на възражение не представлява израз на
материалноправна защита,поради което на длъжника не се дължи
възнаграждение за адвокат поотделно за заповедното и за исковото
производство,а се присъжда адвокатско възнаграждение за исковото
производство при съобразяване отхвърлената част от исковете. В тази насока
следва да бъде отбелязано,че относно липсата на основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение за заповедното производство е формирана
съдебна практика на Върховния касационен съд,обективирана в определение
№ 45/23.01.2019 г.,постановено по ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на
ВКС и определение № 140/19.03.2020 г. по ч.търг.дело № 236/2020 г. по описа
на ВКС.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искането по чл.248
от ГПК се явява неоснователно и не са налице предпоставки за изменение на
решението в частта за разноските.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. П. М. за изменение на
решението,постановено по гражд.дело № 18417/2023 г. по описа на Софийски
градски съд в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2