РЕШЕНИЕ
Номер 1636 09.09.2019
година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На осемнадесети юли 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 2874 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0438-000141 от
09.04.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с
което на Г.М.М., ЕГН **********, за извършено административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” от 50 лева на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена
„Глоба” от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0438-000141 от 09.04.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР –
гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на Г.М.М., ЕГН **********, за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” от 50 лева на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена
„Глоба” от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.М.М. обжалва
наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Трето РУ при ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от
30.03.2019 г. с № на бланката 048742, с който се констатира, че на датата на
издаването на акта, около 15:40 часа, в гр. Пловдив, на бул. „България” - №
121, в посока запад-изток жалбоподателят управлява лек автомобил „Мерцедес“
модел „Ц-180” с рег. № ***, лична собственост, като извършва следните
нарушения: 1. Преминава на забранителен-червен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим; 2. Не
използва обезопасителен колан, с който е оборудан МПС; 3. Не представя
контролен талон към СУМПС.
Описаното е квалифицирано като
нарушения съответно по чл.6, т.1, чл.137А, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В обжалваното наказателно
постановление фактическите констатации са отразени по сходен начин, като под
точка първа е посочено, че водача не съобразява поведението си със светлинните
сигнали, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, като точка втора е
описано нарушение, изразяващо се в това, че водач на МПС от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с
който МПС е оборудвано, квалифицирано по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и като т.3 в
наказателното постановление е отразено, че не носи контролен талон от
свидетелството за управление, квалифицирано като нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
В хода на съдебното производство бе
разпитан актосъставителят С.Г.Я., който поддържа съставения от него акт. В
подкрепа на констатациите изложени в последния са и показанията на неговия
колега - св. М., който заявява, че на процесната дата и място лично е видял как
жалбоподателят е преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба,
тъй като в този момент св. М. е имал пряка видимост към светофарната уредба и е
бил в патрулния автомобил, а нарушителят се е движил право срещу него, като
същевременно друг автомобил е бил спрял на забранителния сигнал, а процесният в
този момент го е заобиколил и е преминал на червен сигнал на светофара. В
допълнение св. М. сочи, че водачът управлявал процесния автомобил без
обезопасителен колан, а когато му били изискани документи във връзка с
управляваното от него МПС той не представил контролен талон към СУМПС, а
единствено медицинско направление освобождаващо го от носенето на предпазен
колан.
В хода на съдебното производство по
инициатива на жалобподателя бе разпитан и св. Г. К. – приятел на жалбоподателя.
Съдът кретидитра показанията на свидетеля в тази част, в която той потвърждава,
че Г.М. не е бил с предпазен колан на процесната дата и място. Съдът
не споделя обаче твърденията на св. К., че жалбоподателят е преминал на зелен
сигнал на светофарната уредба, тъй като както и последният посочи двамата с
жалбоподателя са приятели от доста години, поради което се поставят под
съмнение показанията му в тази част, като съдът намира същият за необективен.
От друга страна, свид. М. категорично заяви, че именно преминаването на
автомобила на забранителен червен сигнал на светофара е била причината същият
да бъде спрян за проверка. Неговите показания съдът кредитира като логично
изложени и не счита, че се наведоха основателни доводи за заинтересованост на
свидетеля. Същият категорично отрече и да е познавал жалбоподателя преди тази
проверка.
В тази връзка съдът намира, че
изследваното административно нарушение по т.1 от НП се доказва по несъмнен
начин, като същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано по
цитираната правна разпоредба, съгласно която и с оглед конкретиката на казуса
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали. Нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП въвежда правило, че
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН констатации и в този
смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда, още повече, че по
същество жалбоподателят на оспорва нарушението. Логично при така установената
противоправна деятелност за наказващия орган е възникнало задължението за
санкционирането му по реда на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП с налагане на глоба в
законоустановения размер от 100 лева, който е законодателно фиксиран и нито съдът,
нито наказващият орган имат правомощието да го изменят.
По останалите нарушения – т.2, т.3 от
НП - всяко едно от тях касае формално нарушение – неносенето на контролен талон
към СУМПС, както и неизползването на обезопасителен колан от водача. Тези
задължения са вменени на водачите в нормите на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. От
показанията на актосъставителя и св. М. категорично се установява извършването
на тези нарушения, а и в жалбата си жалбоподателят не оспорва липсата на
посочения документ при проверката, нито че същият не е използвал обезопасителен
колан по време на движение на управляваното от него МПС. Относно нарушението по
т.2 неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице хипотеза на чл.137а,
ал.2, от ЗДвП, тъй като не се установява да са били налице изключенията,
визирани в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, поради което и правилно е
била ангажирана отговорността на водача. Освен това представеният медицински
документ, с който жалбоподателят се стреми да докаже, че физическо му състояние
не позволява използването на обезопасителен колан, представлява по-скоро
препоръка, но не и забрана за използване на колан, която да е подплатена с
доказателства за това. При недоказаност на предпоставките, изискуеми от
чл.137а, ал.2, т.2 ЗДвП, а именно – здравословно състояние непозволяващо
използването на обезопасителен колан, не може да се приложат и привилегиите,
които тази разпоредба дава. Водачът М. на общо основание е бил длъжен да носи
предпазен колан при движение, което не е сторил.
При това положение съдът намира за
доказани всяко едно от посочените в точки 2 и 3 от НП нарушения, същите са
правилно квалифицирани, приложени са коректните санкционни норми. Наложените
глоби са фиксирани от законодателя.
АУАН и НП съдържат изискуемите
съобразно чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, издадени са в съответната
форма. В АУАН изрично е посочена и възрастта на нарушителя същият е индивидуализиран посредством
трите си имена, адрес и ЕГН. В НП ясно е посочено както мястото на извършване
на всяко едно от нарушенията, така и като цяло обстоятелствата около
извършването им. Описано е ясно и недвусмислено в какво се изразява всяко
нарушение, както и законовата норма, която е била виновно нарушена според
наказващия орган.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 19-0438-000141 от
09.04.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с
което на Г.М.М., ЕГН **********, за извършено административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложена „Глоба” от 50 лева на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена
„Глоба” от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала: И.П.