Решение по дело №223/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 ноември 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Димитров Иванов
Дело: 20182300600223
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

94                                         23.11.2018г.                                   гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Ямболският Окръжен съд                                   I-ви наказателен   състав

 На 26 септември  2018 година,

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                                 ИВАН ИВАНОВ

                                                                                 

                                                                                     

 

                                                             

 Секретар: Ив.Златева

 Прокурор: Д.Д.

 Сложи на разглеждане докладваното  от съдия И.Иванов

 ВНОХД № 223 по описа за 2018 год.

 И   ЗА   ДА    СЕ  ПРОИЗНЕСЕ  ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 88/22.05.2018г. , постановена по НОХД № 42/2018г. Ямболският районен съд е  признал подсъдимият Д.Д.Д., роден на *** ***, постоянен адрес:***, работи като и.д.на „Т.И.99" АД - Ямбол, б., б.г., с в.о., ж., н., ЕГН: **********, за виновен в това, че на *****г. в неустановен час, в землището на с. К., обл. Ямбол, на асфалтовия път между с. К. - с. Т., обл. Ямбол се е заканил с убийство на Д. А.Д. *** с думите: „Ако още веднъж направиш подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш", и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Срещу Присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Д.Д.Д. , чрез защитника си  - адвокат Н. ***.Твърди се , че атакуваната присъда е неправилна , незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.Сочи се , че употребеният според обвинителния акт и присъдата израз от подсъдимия Д. не съдърлжа закана за убийство.Настоява се атакуваната присъда , да бъде отменена и бъде постановена нова присъда с която подсъдимия Д. да бъде признат за невиновен.

В допълнителното писмено изложение се сочи , че присъдата на ЯРС е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила , ограничаващи правото на защита на подсъдимия.Необоснован е  извода на съда , че Д. е извършител на престъплението , за което е обвинен.Съдът  не е положил необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина.Взетото решение по вътрешно убеждение не е основано на обективно ,всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства , в съответствие с нормата на чл.14 ал.1 от НПК.Не е извършен задълбочен анализ на информацията относно правно релевантните обстоятелства по смисъла на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК.Правните изводи на ЯРС са незаконосъобразни в три насоки: Авторството на инкриминираното престъпление не е установено по категоричен начин.Вербалната закана с убийство ,както според обвинението така и според първоинстанционният съд води до извод за липса на персонификация.Липсват каквито и да е доказателства ,че у свидетеля Д.Д. е възбуден основателен страх от осъществяване на намерението.Прави се искане Д. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение .Алтернативно се иска да бъде отменена присъдата на ЯРС и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради допуснати съществени процесуални нарушения.Прави се искане да бъдат допуснати в качеството на свидетели сочени от защитата две лица.  

В съдебно заседание пред въззивният съд бяха разпитани посочените от защитата на Д. ,свидетели - Я.Я. и И.И..

В съдебно заседание въззивникът Д. ,редовно призован се явява лично и със защитници - адвокат Н. и адвокат А..Поддържа се въвзивната жалба и допълнителното писмено изложение по съображенията изложени в тях.Настоява се да бъде постановена нова присъда с която подсъдимият Д. да бъде признат за невиновен.Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание представителят на ЯОП ,намира атакуваната присъда на ЯРС за правилна и законосъобразна и настоява да бъде потвърдена.

    Въззивният съд, наказателно отделение, като се запозна с изложеното в   жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК , установи следното:

          Въззивната жалба е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

          През ****г. свидетелят Д. А.Д. започнал работа като специалист о.на р.при РИОСВ - С.З.. На *****.****г. Д. бил на работа в р.„Г.Т.", находящ се в землището на с. К., обл. Ямбол, който граничел с участъци, в които ловували подсъдимият Д. и неговите приятели - свидетелите Ч. и И.. При обход на р.Д. чул изстрели и със служебния си автомобил „*****" се отправил в посоката, от която идвали изстрелите. След като излязъл от р.видял високопроходими автомобили и хора, които ловували в района на Държавното горско стопанство. Затова сигнализирал по телефона свидетелят Д. - главен експерт в Централно управление на Югоизточно държавно предприятие - гр. Сливен. Последният го инструктирал да наблюдава действията ловците от разстояние до пристигането на екип на ЮИДП - Сливен. След това, заедно със своя колега свидетеля И., Д. потеглил към мястото, поддържайки по пътя с Д. връзка по телефона. С друг автомобил към мястото потеглил и свидетеля Ш., също служител на ЮИДП - Сливен, който отишъл в резервата. В един момент Д. забелязал, че лицата, които наблюдава, се приготвят да тръгват, и по съвет на свидетеля Д. опитал да ги задържи на място, като ги спрял до асфалтовия път между с.К. и с. Т., обл. Ямбол. Представил им се и им наредил да останат до пристигането на служителите на ЮИДП - Сливен. Един от високопроходимите автомобили потеглил, минавайки на близко разстояние от Д., и напуснал мястото. В един от останалите на мястото автомобили били свидетелите И. и Ч., а в друг - подсъдимият и още едно лице. Подсъдимият и свидетелят Ч. слезли и се приближили към Д., при което подсъдимият го бутнал и му поискал обяснение кой е, какво прави тук и защо ги спира. Д. бил с униформено облекло и със служебен автомобил, с поставен на него стикер „МОСВ", но бил отскоро на работа и представил трудовия си договор. Обяснил на подсъдимия, че му е наредено да им каже да изчакат пристигането на служителите на ЮИДП - Сливен, на което Д. отвърнал, че й той може да направи такъв договор. В това време със служебен автомобил на ЮИДП - Сливен на мястото пристигнали свидетелите Д. и И. и започнали извършването на проверка. Свидетелят И. останал в служебния автомобил и започнал да пише констативен протокол под диктовката на свидетеля Д., който установявал самоличността на лицата и проверявал разрешителните за лов и останалите документи. В хода на проверката подсъдимият, свидетеля Ч. и свидетеля Ст.И. изразили несъгласие с посоченото от свидетеля Д. място на ловуване, започнали да го обвиняват, че лъже и заплашили да го съдят за лъжесвидетелстване, подчертавайки младата му възраст и същевременно изтъквайки общественото си положение и влиянието си като депутати. Тъй като Д. настоявал, че подсъдимият и свидетелите Ст.И. и Ч. са ловували именно на мястото, което той посочил, подсъдимият се ядосал, започнал да говори на висок тон, при което се приближил се към него, бутнал го и му казал : „Ако още веднъж направиш подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш". Заканил се да уволни и родителите му от работа. Д. видимо се притеснил от думите на подсъдимия и в продължение на около месец след случилото се докладвал непрекъснато за местонахождението си по време на работа, а два месеца след това напуснал.

         Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е н. и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК.

Посочената по-горе фактическа обстановка ЯРС , както и настоящият състав на ЯОС прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Д. Д., Д. и Ш., отчасти от показанията на свидетелите И., Ст.И., Ч., Й., М. и В.,отчасти от показанията на разпитаните пред въззивният съд свидетели Я. и Ив.И. както и от писмените доказателства по делото.

Правилно и законосъобразно решаващият съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите С. П.И., Ч. и Й.в частта им относно обстоятелствата, че подсъдимият не е присъствал на мястото на проверката на инкриминираната дата и при проверката не са били отправени закани към никого, тъй като в тази им част същите се опровергават от показанията на свидетелите очевидци - Д. и Д..По същата причина настоящият състав на ЯОС също не кредитира показанията на свидетелите Я. и Ив.И. , дадени в съдебно заседание пред въззивният съд.

Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал изцяло и в пълен обем показанията на пострадалия - свидетелят Д. и свидетелят Д. , тъй като същите са последователни ,взаимнодопълващи се, хармонизират изцяло помежду си както по отношение на съставомерните обстоятелства , така и в детайли и се подкрепят от показанията на свидетеля Ш. на който веднага след приключване на проверката двамата са разказали за случилото се - за присъствието на подсъдимия Д. на мястото на проверката  , за неговото поведение и изречените от него думи.В тази връзка и в подкрепа на твърдяното решаващият съд е посочил , че липсват данни , които да поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетелите Д. , Д. и Ш. или да сочат за наличие на тенденциозно отношение спрямо подсъдимия Д..

Като правилен и законосъобразен , настоящият състав на ЯОС намира извода на ЯРС че обясненията на подсъдимия Д. са защитна позиция , а показанията на свидетелите Ч. , СТ.П.И. и Й.в имат за цел да го оневинят като се сочат следните  обстоятелства , а именно изолираността на обясненията на подсъдимия и свидетелите Ч. СТ.И., Й. , техните приятелски отношения между Д.,  Ч. и Ст.П.И. и обстоятелството , че подсъдимия е работодател на свидетеля Й..Посочените обстоятелства за свидетелите Ч. СТ.И. се отнасят в пълен обем и за свидетелите Я. и Ив.И..

Правилно и законосъобразно ЯРС не е дал вяра на показанията на свидетелите М. и В. в частта им относно обстоятелството , че на инкриминираната дата преди обяд подсъдимия Д. *** , като е отчел тяхната изолираност и пълното им противоречие с показанията на свидетелите Д. , Д. и Ш., за които липсват данни поставящи под съмнение тяхната достоверност.

Правилно ЯРС не е кредитирал показанията на свидетеля И. досежно обстоятелството че подсъдимия не е бил на мястото на проверката пред вид факта , че през цялото време същият е пишел констативния протокол и не е имал обективната възможност да наблюдава случващото се.

Настоящият въззивен състав не даде вяра на показанията на разпитаните в съдебно заседание пред окръжен съд Ямбол свидетели Я. и Ив.И. в частта им досежно факта , че подсъдимия Д. не е присъствал при проверката.Тези показания напълно противоречат на показанията на свидетелите Д. ,Д. и Ш. , за които липсват данни поставящи под съмнение тяхната достоверност.

От така установената  фактическа обстановка правилно и законосъобразно ЯРС е направил и съответните правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия състав на ЯОС..

Подсъдимият Д.Д.Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.144 ал.3  вр. с ал.1 от НК , тъй като на *****г. в неустановен час, в землището на с. К., обл. Ямбол, на асфалтовия път между с. К. - с. Т., обл. Ямбол се е заканил с убийство на Д. А.Д. *** с думите: „Ако още веднъж направиш подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш", и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна  подсъдимият Д. е осъществил състава на чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК - закана с убийство , тъй като с думите :"Ако още веднъж направиш подобно нещо , ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш", същият е обективирал чрез думи закана с убийство спрямо пострадалия , като тези думи са били съпроводени с приближаване и бутане на свидетеля. Отправената закана е била годна да възбуди основателен страх , че наистина може да се осъществи.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал , че с думите си демонстрира решение да осъществи  престъплението с което се е заканил , предвиждал е че думите и действията му се възприемат от пострадалия Д. буквално , че в конкретната обстановка изреченото от него би възбудило у същия основателен страх от осъществяване на заканата и е целял именно това.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия:

При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия Д. правилно ЯРС е приложил разпоредбата на чл.54 от НК.Не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства.Правилно ЯРС е взел предвид ниската степен на обществена опасност на личността на дееца , чистото му съдебно минало  като е определил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и му е наложил една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изтърпяване за срок от три години.

Настоящият състав на ЯОС счита , че с така наложеното наказание биха се постигнали в пълен обем целите на чл.36 от НК.

          Възражението на защитата на подсъдимия , че употребения според обвинителния акт и присъдата израз от подсъдимия не съдържа закана за убийство е неоснователно.На инкриминираната дата и място подсъдимият Д. приближавайки се и бутайки пострадалия Д. му е заявил категорично" Ако още веднъж направиш подобно нещо , ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш". Заканата е отправена директно срещу пострадалия Д. като със същата подсъдимия с думи е обективирал закана с убийство , която е възбудила основателен страх у пострадалия от нейното осъществяване.Д. видимо се притеснил от думите на подсъдимия и в продължение на около месец след случилото се докладвал непрекъснато за местонахождението си по време на работа, а два месеца след това напуснал.

          Възражението на защитата на подсъдимия , че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила , ограничаващи правото на защита на подсъдимия е неоснователно.Д. още на досъдебното производство е научил за какво престъпление е обвинен, давал е обяснения и е участвал в качеството си на обвиняем по ДП а впоследствие и в съда с редовно упълномощени защитници.

           Възражението на защитата на подсъдимия , че е необоснован извода на ЯРС , че Д. е извършител на престъплението , за което е обвинен е неоснователно.Авторството на престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК е установено по безспорен , категоричен и несъмнен начин от приетите за достоверни от ЯРС и настоящия състав на ЯОС показания на свидетелите Д. , Д. и Ш..Липсват данни поставящи под съмнение тяхната достоверност.

           Възражението на защитата на подсъдимия , че съдът  не е положил необходимия обем усилия за разкриване на обективната истина е неоснователно.Решаващият съд е извършил всички онези процесуално следствени действия , които в пълен обем са довели до обективно , всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства по делото , които се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от посочените гласни и писмени доказателства и всичко това е било в съответствие с нормата на чл.14 ал.1 от НПК .Направен е задълбочен анализ на информацията относно правно релевантните обстоятелства по смисъла на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК.

            По отношение съображенията изложени от защитата в съдебно заседание ,настоящия състав на ЯОС е извършил подробен анализ на същите по-горе ,като не намира за нужно да ги преповтаря.

   Предвид изложеното и на основание 334 т.6 вр. с чл.338  от НПК,Ямболският окръжен съд ,

             

Р    Е    Ш    И  :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 88/22.05.2018г., постановена по НОХД № 42/2018г. по описа на  Ямболски районен съд.

             Решението не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                            2.