Р Е
Ш Е Н
И Е № 458
гр. Пловдив, 28.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова, като разгледа докладваното адм.д. № 3864 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.И.Д., ЕГН **********,***
против Решение № 2153-15-249 от 30.11.2018
г. на Директора на ТП на НОИ – *, с което е оставена без уважение жалба вх. №
1012-15-268/30.10.2018 г. на Д.И.Д. против разпореждане № **********/Протокол №
2139-15-114/28.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – * и е потвърдено същото изцяло.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него
разпореждане са неправилни и незаконосъобразни и се настоява за тяхната отмяна.
Счита се, че след отмяната на Закона за пенсиите, размерът на пенсията следва
да бъде определен съгласно КСО, като според жалбоподателя, след като през 1996
г. е получавал максималния размер на пенсията, то и при действието на КСО, също
следва да получава максималния размер на пенсията.
В представено по делото писмено становище жалбоподателят поддържа
жалбата
и излага подробни съображения, като се иска и отмяна на
разпореждане № 020858 от 15.04.1996 г.
Ответникът чрез процесуален представител и в писмено становище
оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По заявление вх. № 1815/04.03.1996 г. от Д.Д. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от ЗП /отм./.
за времето от 01.04.1992 г. до 31.03.1995 г. или от 09.06.1992 г. до 08.06.1995
г. (л.
28), с разпореждане № 020858/15.04.1996 г. на Ръководителя на
районно управление "Социално осигуряване" – *, е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от ЗП /отм./ за 41 г. 01 м. 13
д. осигурителен стаж от трета категория труд, считано от 09.06.1995 г. (л.47).
Със заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст е представена осигурителна книжка №**********-0/08.07.1992г., съгласно
данните от която за м. април и май 1992 г. Д. е внесъл осигурителни вноски
върху минималната работна заплата за страната.
Пенсията на Д. е определена на основание чл. 10, ал. 1 от ЗП /отм./ в размер на 55 %
от средно месечно трудово възнаграждение – (9358.19 лв.) - 5147.00 лв. за посочения
в заявлението период от 09.06.1992 г. до 08.06.1995 г. Размерът на средно
месечното трудово възнаграждение е определен от общо брутно трудово
възнаграждение за изчисляване на пенсията - 336895.00 лв., придобито от лицето
за времето от 01.04.1992г. до 31.03.1995 г., според отразеното в представената осигурителна
книжка №********** - 0/08.07.1992 г.(л.31)
Размерът на пенсия е определен съгласно чл.10, ал. 2 от
ЗП за 16 години осигурителен стаж над изискуемия за съответната категория по 2
% / не повече от 12 % / от изчислената пенсия в размер на 5147.00 лв.) - 617.64
лв., или общо в размер - 5765.00 лв. Към
определения размер на пенсията е начислена добавка по чл. 10 от ПМС № 129/91 г.
в размер на 341.00 лв. Пенсията за периода с дохода от 01.04.1992 г. до
31.03.1995 г. е изчислена в размер на 6106.00 лв. На основание ПМС 79/95 г.
размерът на пенсията е преизчислен с коефициент 1.305. На основание чл. 47в от
ЗП /отм./ пенсията е изчислена в размер на 3390.00 лв.
С последващи разпореждания е изменян и осъвременяван
размерът на пенсията на различни основания.
При извършена проверка по пенсионното досие е констатирано,
че Д. не е подал заявление за преизчисление на личната пенсия за ОСВ в
предвидения, съгласно § 52 от ПЗР на ЗИДКСО срок.
Със заявление с вх. № 2121-15-105 от 05.07.2018 г. от Д.
е поискано да бъде „преразгледана пенсията като неправилно изчислена..“, като е
посочено, че лицето се е осигурявало за 1992 г, 1993 г., 1994 г. на максималния
осигурителен доход. (л. 83).
С Разпореждане № **********/Протокол №
2139-15-114/28.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ - *е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
Д.. (л.84)
Последвало е решение № 2153-15-249 от 30.11.2018 г., с
което е оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-15-268/30.10.2018 г. на Д.И.Д.
против Разпореждане № **********, Протокол № 2139-15-114/28.09.2018 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – *.(л.21).
За да постанови този резултат ръководителят на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – * е приел, че на основание чл.128 от
ППЗП/ отм./ във връзка с чл. 2 от ПМС № 79/95 г. пенсиите за изслужено време и
старост, отпуснати с начална дата от 01.04.1995 г. до 31.08.1995 г., изчислени
по реда на чл. 10 от ЗП, се преизчисляват с коефициент 1.305, ако в базисният
период не е включено време след 31.03.1995 г. Административният орган се е
позовал на §52 от ПЗР на ЗИДКСО/2016 г., съгласно който лицата, които имат
отпусната пенсия с разпореждане влязло в сила до 31.12.2015 година, могат да
поискат до 31.12.2016 година, преизчисляване на пенсията от осигурителния доход
за друг тригодишен период преди 01 януари 1997 г. Формиран е извод, че след
01.01.2017 г. Д.Д. няма законно основание за преизчисление на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, отпусната с влязло в сила до 31.12.2015 г. разпореждане.
Във връзка с подадено възражение с вх. № 2121-15-105 от 05.07.2018 г. за
преизчисление на пенсията, е констатирано, че определеният размер на пенсията -
6835.07 лв., изчислен при базисен период от 09.06.1992 г. до 08.06.1995 г., е
по-неблагоприятен за Д. от определения
размер на пенсията -7968.33 лв., изчислен при базисен период 01.04.1992 г. -
31.03.1995 г.
В хода на съдебното производство, след изрични указания за
разпределение на доказателствената тежест на страните, съответно на жалбоподателя
във връзка с твърденията за незаконосъобразност на издадения административен
акт, а на административния орган, че следва да установи, че са налице
фактическите основания за издаване на акта, както и че са спазени всички
законови изисквания за издаването му, от страните не са ангажирани никакви
доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Както решението на Директора на ТП на НОИ гр. *, така и
потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в
изискуемата форма и при спазени административнопроцесуални правила. Впрочем спор по отношение на
тези факти не се формира между страните. Спорните между страните въпроси се концентрират по
отношение определянето
на дохода, базисния период, а оттам и размера на пенсията за
ОСВ на жалбоподателя
Както вече бе казано, с Разпореждане № 020858/15.04.1996
г. на Ръководителя на районно управление "Социално осигуряване" – *
(л.47) по заявление вх. № 1815/04.03.1996 г. Д.Д. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от ЗП /отм./., е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от ЗП /отм./ за 41 г. 01 м. 13 д.,
осигурителен стаж от трета категория труд, считано от 09.06.1995 г. за времето от 01.04.1992 г. до 31.03.1995 г.
Именно
за установяване на последно
посочените осигурителен доход и стаж е
поискано от жалбоподателя да представи необходимите документи.
Установяването на трудовия стаж към момента на
пенсионирането на жалбоподателя през 1995 г. се е извършвало при спазване на
чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.) с представяне на осигурителни, трудови или
занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното
предприятие, учреждение или организация.
Според чл. 10 от Закона за пенсиите (ЗП) (отм.) (Изм., ДВ бр. 52 от 1992
г.) пенсиите се определят в следните размери: при месечно брутно трудово възнаграждение над 220 лв.- 55% от
брутното трудово възнаграждение на лицето. За трудов стаж над предвидения за
съответната категория труд размерът на определената пенсия се увеличава с 2% за
всяка прослужена година, но не с повече от 12%.
Както се посочи размерът на средно месечното трудово
възнаграждение е определен от общо брутно трудово възнаграждение за изчисляване
на пенсията (същото над 220 лв.) - 336895.00 лв., придобито от лицето за
времето от 01.04.1992г. до 31.03.1995 г., според представена осигурителна
книжка №**********-0/08.07.1992г. Размерът на пенсия е определен, съгласно
чл.10, ал. 2 от ЗП за 16 години осигурителен стаж над изискуемия за съответната
категория по 2 % / не повече от 12 % / от изчислената пенсия в размер на
5147.00 лв., или общо в размер - 5765.00
лв. Към определения размер на пенсията е начислена добавка по чл. 10 от ПМС №
129/91 г. в размер на 341.00 лв. Пенсията за периода с дохода от 01.04.1992 г.
до 31.03.1995 г. е изчислена в размер на 6106.00 лв. На основание ПМС 79/95 г.
размерът на пенсията е преизчислен с коефициент 1.305. На основание чл. 47в от
ЗП /отм./ пенсията е изчислена в размер на 3390.00 лв.
Към момента на
подаването на искането за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно
действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС с представяне на трудови,
служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, и с
данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Представената от Д. осигурителна книжка е била
представена и по преписката, взета е предвид от административния орган при
изчисляване на пенсията, и с повторното й представяне в хода на съдебното производство,
не се установяват нови обстоятелства във връзка с искането за изменение на
размера на пенсията.
По реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б „д“ от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се
измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа – когато
се установи, че пенсията е определена в
неправилен размер.
В разглеждания случай жалбоподателят претендира изменение
на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (наричано от него преизчисление)
с твърдение, че пенсионният орган неправилно е приложил чл. 47в ЗП (отм.), като
се иска „.. да бъде преразгледано
Разпореждане № 020858 от 15.04.1996 г. като база за изчисляване на пенсията да
се вземе доходът, върху който са внесени осигурителни вноски…“.
Всъщност от обстоятелството, че правото на пенсия е
придобито по отменения Закон за пенсиите и се запазва от Кодекса за социалното
осигуряване не следва, че са приложими нормите на закона. Кодексът за социално
осигуряване ще се прилага само по отношение размера на пенсията, а не и по
отношение на самото право на пенсията. Правилно пенсията на жалбоподателя е
била преизчислена според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (така
в Решение № 8973 от 17.10.2005 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2005 г., VI о.,
докладчик председателят Иван Трендафилов).
Съгласно чл. 11 ЗП (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1991 г.) (отм.) размерът на личната пенсия за изслужено време
и старост се изчислява върху получаваното средно месечно брутно трудово
възнаграждение през три последователни години от последните 15 години трудов
стаж по избор на пенсионера.
След изменение на законодателната уредба, касаеща размера
на изплащаните пенсиите за трудова дейност, въведени с чл. 46а от Закона за
пенсиите /ред. ДВ, бр. 22 от 1996 г./, е предвидено, че пенсиите за трудова
дейност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход се
осъвременяват всяка календарна година чрез индивидуален коефициент, който се
изчислява от съотношението между средномесечното възнаграждение или осигурителния
доход за периода, от който е изчислена пенсията, и средната месечна брутна
заплата за страната за същия период, обявен от Националния статистически
институт. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл. 46а ЗП (отм.) с
Разпореждане № ********** от 13.10.1997г.(л.54) е осъвременено средмесечното
брутно трудово възнаграждение на жалбоподателя с прилагане на индивидуалният
коефициент, изчислен на 2,465, към средната месечна брутна заплата за страната,
обявена от Националния статистически институт за трите календарни години,
предхождащи годината на осъвременяването. Полученото средномесечно брутно
трудово възнаграждение (СБТВ) е приложено към чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗП, при
което е определен размер на пенсията от 6091 лв. /55 % от осъвремененото СБТВ +
32 % за положен стаж над изискуемия за пенсиониране -по 2 % за всяка година над
установените в чл. 2 ЗП (отм.) 16 години трудов стаж/. След съобразяване на
посоченото в чл. 47в от ЗП(отм.) ограничение пенсията е определена на 81 000лв.
Съобразен е чл. 2 от Постановление № 79 на МС от 7.04.1995 г. за определяне нов
размер на социалната пенсия и преизчисляване на пенсиите, като размерът на
пенсията е преизчислен с коефициент 1,305.
След осъвременявания по реда на чл. 46а ЗП(отм.) с Разпореждане № ********** от 02.07.1999г.(л.56), размерът
на изплащаната на Д. пенсия е определен съгласно чл. 1 от Закона за
деноминацията на лева, според която разпоредба, считано от 5 юли 1999 г.
българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев, а
в чл. 2, ал. 3 е уредено, че деноминацията се извършва по силата на закона.
На следващо място, във връзка с възраженията на
жалбоподателя за определяне на по-благоприятен тригодишен период за изчисляване
на пенсията, следва да се посочи, че съгласно чл. 70, ал.17 КСО лицата могат да
поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен
период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок от влизане в сила на
разпореждането за отпускане на пенсията. В случая не се твърди, нито се представят
доказателства, че разпореждането е обжалвано от жалбоподателя, съответно същото
е влязло в законна сила.
От друга страна според чл. 21, ал.3 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж лицата, на които са отпуснати пенсии за
осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване,
трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на
пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г.,
ако това е по-благоприятно за тях. В конкретния случай, административният орган
е установил, че размерът на пенсията през периода 09.06.1992 г- 08.06.1995 г. е
по-нисък от определения размер на пенсията за периода 01.04.1992 г.-31.03.1995
г., съответно това е по-неблагоприятно за жалбоподателя.
От жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства
въпреки изричните указания за това, с които да бъдат оборени констатациите в
оспорения акт.
Неоснователен е доводът, че по отношение на осигурителния
доход не се прилага ЗП (отм.), а КСО. Приложимият закон при определяне на
осигурителните вноски е законът, действащ към момента, в който същите са
дължими, т. е. в случая това е законът за пенсиите(отм.). (Решение № 7574 от
13.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2006 г., VI о.).
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 47в ЗП в
редакция към датата на отпускане на
пенсията на жалбоподателя, която гласи, че размерът на получаваните една или
повече пенсии заедно с добавките, без тези по Указа за насърчаване на
раждаемостта, не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия. С
оглед на тази разпоредба е определен размера на отпусната пенсия от 3390 лв.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че административните
актове, с които е отказано изменение на личната пенсия на Д. за изслужено време
и старост по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, са издадени при
спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
законосъобразност.
Поради това, като е потвърдил Разпореждане № **********
Протокол № 2139-15-114/28.09.2018 г. горестоящият орган е постановил
законосъобразно решение.
При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на ТП на НОИ – * разноски в размер на 100 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д., ЕГН **********,*** против Решение № 2153-15-249 от 30.11.2018 г.
на Директора на ТП на НОИ – *, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-268/30.10.2018
г. на Д.И.Д. против Разпореждане № **********/ Протокол №
2139-15-114/28.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – *и е потвърдено същото изцяло.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,*** , да заплати на ТП на НОИ – *
разноски в размер на 100 (сто) лв. за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: