Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260141

 

     гр. Сливен, 23.02.2021 год.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 4559  по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие. Предмета на настоящото производство е чл. 8 от ЗЗДН за защита от домашно насилие.

В молбата си за защита молителката П.И.В., в лично качество и като майка и законен представител на малолетните деца Й. А. В. и В. А. В. сочи, че ответникът по молбата А.В.В. е неин съпруг, като от брака си имат родени две деца малолетни към момента. Излага аргументи, че употребявал системно алкохол в количества по-големи от обичайното и започвал да прави скандали, като я обиждал и удрял дори и в присъствието на децата. Също така крещял и на самите деца.  Твърди, че веднъж са се разделяли, но след известно време са се събрали да живеят в гр. С., след което сключили брак през 2019 г. Сочи, че след известно време отново заживели при роднините на ответника в гр. С.

Твърди, че на 15.11.2020 г., около 21:00 часа в дома им в гр. С., ул. "Г. М." № ., ответникът след като употребил алкохол ударил молителката в главата в присъствието на децата им и започнал да крещи пред тях „парцал долен, ще те убия", "нещастница", "ще ти строша главата и няма да могат да ти я съберат за погребение", като на децата извикал: „Ей деца, майка ви е долен боклук и ще ви отърва от нея“. Сочи, че децата изпаднали в истеричен рев, започнали да крещят, а ответникът започнал да крещи по тях с думите „млъквайте боклуци такива, сега ще ви покажа кой е баща ви“, като ги заблъскал. Молителката сочи, че позвънила по телефона на баща си, който живеел в Испания, кога ответникът по молбата грабнал телефона от ръката й и започнал да обижда баща й, след което хвърлил телефона. Сочи, че роднините на ответника не й позволили да излезе от къщата. Молителката успяла отново да звънне по телефона този път на нейната майка, а последната подала сигнал, след което домът бил посетен от полицейски служители. С тяхна помощ молителката напуснала дома. Твърди още, че пред тези полицаи ответникът я нарекъл "боклук" и я заплюл, а неговата баба хвърлила стъклена бутилка по молителката. Твърди, че вечерта прекарала с децата в хотел "С.", а на следващия ден й били снети сведения в полицията и с помощта на полицаи събрала багажа си от дома им, след което, заедно с децата се прибрала в гр. С.

От съда се иска издаване на заповед за защита, като се задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и двете малолетни деца Й. и В., да му се забрани да приближава молителката и децата до 100 метра от жилището й в гр. С., кв. "Д." бл. ., в. ., ет. ., ап. ., местоработата, детската градина и местата за социални контакти и отдих, временно да се определи местоживеенето на малолетните деца при молителката, както и съдът да задължи ответникът да посещава специализирани програми за срок определен от съда.

Ответникът оспорва молбата. В тази връзка твърди, че не е имало акт на насилие на 15.11.2020 г. в дома им. Сочи, че молителката без причина изпадала често в истерични състояния, при които искала да напуска дома им, заедно с децата. За въпросната вечер сочи, че искала да напусне дома им, но тъй като било късно той не бил съгласен, децата са спели и тя изпаднала в такова състояние. След разговор с майка си, последната повикала полиция. Сочи, че след идването на полицаите той съдействал тя да напусне дома им, заедно с децата.

Иска се отхвърляне на молбата, като неоснователна.

            В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител, който поддържа изложеното в молбата, излагайки съображения за основателност и за налагане на исканите мерки за защита.

Ответното по молбата лице не се явява, представлява се от пълномощник, моли молбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се, че страните са съпрузи и преди брака си имат родени две деца Й.А. В. и В. А. В..

Не е спорно, че между страните са били налице чести пререкания  и конфликтни ситуации, които провокирали напрежение между тях. Страните са съжителствали в един общ дом с роднини на мъжа в гр. С.

На 15.11.2020 г. около 21:00 часа в дома им в гр. С., ул. "Г. М." № ., се установи, че след възникнал скандал между страните, осъществен от обидни епитети, като „парцал, боклук, нещастница”, а на децата „боклуци”. Отправял заплахи за живота и здравето, както на молителката, така и спрямо децата, придружени с крясъци и множество обиди, в резултат на което молителката се обадила на своя баща, който живеел  Испания, но тъй като ответникът по молбата грабнал телефона от ръката й и започнал да обижда й баща й. След спречкването помежду им, молителката успяла да вземе изтръгнатия от ръката си телефон и тогава се обадила на своята майка за помощ.  Майката се свързала с телефон 112 и извикала полицейски патрул, който отишъл в жилището и помогнал на майката и децата да напуснат дома, въпреки нежеланието на майката по бащина линия, като същата вечер се установили с децата в хотел в С.. На следващия ден са и снели показания и са я откарали, за да си събере вещите от дома на съпруга си. 

По делото е изготвени два социални доклада, единият от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. С. и от Дирекция „Социално подпомагане” гр. С. От социалният доклад от гр. С. се установи, че майката полага необходимите грижи за отглеждането на децата. Констатирано е, че децата са спокойни. Облечени са с дрехи, съобразно възрастта и сезона. Споделят, че се чувстват добре в гр. С., ходят със желание на детска градина, където имат приятели. Децата заявяват, че не искат да се виждат и срещат с баща си, както и не желаят да живее с тях. Съобщават, че баща им много им се карал, удрял ги „по дупето“ и им крещял: „Ще ви счупя главата“, „Ще ви счупя зъбите“. Освен това често е нагрубявал майка им, дори се случвало да я удари. След извършеното социално проучване е констатирано, че децата са привързани емоционално към майка си. По почин на майката предстои децата да бъдат насочени за социална услуга за оказване на необходимата помощ и подкрепа. Констатирано е, че децата са били свидетели на случващото се в семейството и на многобройните конфликти в семейството и това е оказало влияние върху емоционалното и психическото им състояние.

От социалният доклад от гр. С. се установи, че къщата в която са живели в гр. С. е едноетажна, масивна, къща с пристройка, собственост на родителите на бащата. Обзаведена е, електрифицирана и се състои от шест стаи и санитарен възел. Децата били отглеждани в средата на прародителите по бащина линия, като по данни на бащата родителите му активно са помагали в отглеждането на децата.  Бащата сам признава в социалният доклад, че взаимоотношенията му със съпругата му са лоши и на практика не общуват помежду си.

По делото са разпитани допуснатите по почин на двете страни свидетели.

От разпита на свид. Д. се установява, че децата са безкрайно стресирани, изглеждат като малки свити кученца. Дава показания, че на 15.11.2020 г. майката на молителката отишла късно вечерта в тях разплакана и съсипана, като й разказала, че дъщеря й е опасност в гр. С., тъй като съпругът й пиян се нахвърлил върху нея и я удрял. Наричал децата и нея „боклуци“, казал им, че ще „утрепе майка им”. Също споделя, че първоначално майката се е обадила за помощ на баща си, но тъй като й изтръгнал телефона от ръцете, след известно спречкване успяла да се добере до телефона си, звъннала на майка си и дала адреса и тогава майката С. звъннала в полицията и казала, че нейната дъщеря е в опасност в гр. С. Съобщава, че  ответника се държал така, тъй като прекалявал с алкохол, което знае от споделеното й от молителката и нейната майка.

Свид. Т. – приятелка на молителката дава показания, че посещавала детски кът с децата винаги сама, била тъжна, а децата потиснати. Споделила й, че съпругът й се отнася лошо с нея, обижда я, удря я, скубел и косите, не искал децата да го притесняват, когато е в къщи. Разяснява, че на 15.11.2020 г. късно вечерта й се обадила по телефона, звучала много разстроена, разказала й че А. бил много пиян, наричал я „боклук“, казвал, че ще я убие. Казал на децата, че майка им е „боклук и ще я очисти”. Децата започнали да пищят и плачат. Освен обидите ударил молителката по пред децата по главата, и тогава децата започнали да пищят и плачат и той нарекъл и тях „боклуци”. Свидетелства също както предходната свидетелка, че бабата на съпруга й я замерила със стъклено шише, когато се изнасяла от къщата с полицаите. Били са няколко дни на хотел в С., след което се върнали в гр. С. на 19.11.2020 г.  Свидетелката твърди, че е чувала думата „боклук” да се употребява от децата  когато си играят.

 

Свид. В. – майка на ответното по молбата лице дава показания, че страните живеели в тяхната къща в гр. С., в която къща живеят тя, съпругът й и нейните родители, както и сина й с молителката и двете им деца. Изнесли се на квартира след известно време. Разяснява, че по желание на снаха й заминали да живеят в С., а през 2020 г. се върнали в гр. С. по време на пандемията, тъй като нямало кой  да гледа децата. Категорична е, че сина й не злоупотребява с алкохол и не е посягал на снаха й и децата. Дава показания, че снаха й е с променливо настроение, системно крещяла на мъжа си, имала пререкания с бабата  на мъжа й. Що се касае до 15.11.2020 г. твърди, че е чула разговор на снаха си по телефона, но не знае дали е говорила с майка си или баща си да викат полиция, защото не искат да напусне дома и ще я пребият.  Твърди, че е разбрала, че снаха й и децата са отишли на хотел, а сина й е дал пари за това. Не е чувала децата  да пищят и плачат, твърди, че децата не са се уплашили от полицията.

 

          От показанията на свидетелка се установява, че изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН кореспондира с истината. Молителката и децата са подложени на домашно насилие, което зачестило и е доказано, че на 15.11.2020 г. е осъществен акт на домашно насилие.

Молбата за защита е подадена в съда на 11.12.2020 г. и в същата молителката твърди, че актът на домашно насилие е извършен на 15.11.2020 г., в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл.3 от закона.

Защитата по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт за домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърпят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за съдействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Домашното  насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, така и емоционално психическо, така и заплахи за насилие, физическо нарушаване срещу собствеността и личността на жертвата.

Доказа се в настоящия процес от събраните писмени и гласни доказателства, наличието на извършено физическо и емоционално насилие спрямо молителката от ответника на 15.11.2020 г., изразяващо се в обиди, заплахи и физически спречквания. Доказа се и насилие и заплаха спрямо малолетните деца, произтичащо от нанесени обиди и заплахи.

Твърдяното от молителката в молба и в съдебното заседание домашно насилие се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По делото са представени две докладни записки до началника РУ – С., едната от Инспектор Х. Б. от 31.12.2020 г. и другата от ст. полицай К.К., както и докладна от началника на РУ – С., в която се съобщава, че на 15.11.2020 г. е имало спречкване между съпрузите, довело до напускане на жилището през вечерта на съпругата и децата и нанасянето в хотел, което е индиция за наличие на  извършен акт на домашно насилие.

          Всички посочени доказателства в своята съвкупност доказват, че на 15.11.2020 г. ответното по молбата лице е извършил акт на домашно насилие спрямо съпругата си и децата.

          От приобщената към доказателствен материал съдебно-психологична експертиза се установи, че е налице психично насилие спрямо децата упражнявано от баща им чрез вербална агресия, изразяваща се в крясъци спрямо децата. Едното дете Йоан споделя, че е удрян от баща си. Експерта потвърждава, че с оглед на ниската възраст на децата достатъчно доказателство за наличието на насилие върху емоционалното състояние на децата е нарушението на съня им, както и обясненията на детето Йоан, че понякога бащата е добър, понякога лош, но не изпитвал страх от него. В съдебно заседание вещото лице подробно разяснява, че с оглед крехката възраст на децата, същите изпитват отрицателна емоция именована като термина „криза-инициатива”, което при възрастните се нарича стрес от баща си, като най-вероятно това се дължи на преживените негативно емоционални състояния, в резултат на скандалите между родителите им. 

          Следва да се държи сметка и за своеобразието на ЗЗДН, изразяващо се в правилото на чл.13, ал.3 от закона, а именно, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.3. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. С оглед на тази предвидена от законодателя възможност молителката е представила Декларация, с която заявява, че на 15.11.2020 г., спрямо нея и децата е бил извършен акт на домашно насилие от съпруга й. Освен това от събраните писмени доказателства, двата социални доклада и съдебно-психологичната експертиза категорично се доказа наличието на акт на домашно насилие спрямо майката и децата, който може би е провокиран и от липсата на самостоятелност на семейството.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Правната квалификация на предявената претенция е чл. 8 от  ЗЗДН.

Съдът намира молбата  за допустима, т.е подадена от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т.1 от ЗЗДН пострадало от домашно насилие лице,  извършено от съпруг - чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.

            Безспорно в случая на конкретно изразената дата 15.11.2020 г. е извършено домашно насилие спрямо молителката и малолетните й деца, което намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.

В молбата за защита и в съдебно заседание молителят иска съда да наложи на ответника мерките, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, и съда намира за основателно искането за налагане на тези мерки. С оглед императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, заедно с тези мерки, съдът следва да наложи и глоба на ответното по молбата лице в минимален размер на 200 лв.

За да определи срока на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, съдът съобрази, че молителката и децата се нуждаят от защита, за да преодолее психическата и емоционална травма, причинени им от ответното по молбата лице, както и че чрез посочената защитна мярка се защитава тяхното  здраве. В контекста на посочените обстоятелства, съдът намира, че необходимия срок на забраната на ответното по молбата лице да приближава жилището, в които живее молителката и децата на адрес: гр.С., кв.”Д.“, бл... вх.., ет.., ап.., както и местоработата й, детската градина посещавана от децата, и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от една година.

Също така следва да се определи временно местоживеене на малолетните деца Й. А. В., ЕГН ********** и В. А. В., ЕГН **********, при тяхната майка П.И.В., ЕГН ********** на адрес *** за срок от една година, считано от датата на постановяване на съдебното решение.             

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на СлРС, т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК ВКС.

По отношение на исканата мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН да се задължи ответника да посещава специализираните програми, съдът счита, че не следва да налага тази мярка, тъй като същата не е определена и няма ясна конкретика какъв тип специализирана програма се цели да посещава конкретното по молбата лице. Освен това са налице данни, че същият е шофьор и осъществява международен превоз, което би оказало крайно негативно влияние върху възможността му да реализира трудовите си задължения, което ще го постави в невъзможност да осигурява средства, както за себе си, така и за децата, поради което съдът намира, че тази мярка следва да бъде отхвърлена. 

Ответното по молбата лице следва да заплати на молителката направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък за разноски.

На основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.С.и гр. С. по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.15, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т. 4 от ЗЗДН, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.В., ЕГН ********** *** е осъществил домашно насилие спрямо П.И.В., ЕГН ********** и малолетните деца Й. А.В., ЕГН ********** и В. А. В., ЕГН ********** и тримата от гр. С., кв.”Д.“, бл.., вх.., ет.., ап...

          НАЛАГА на А.В.В., ЕГН ********** *** следените мерки за защита срещу домашно насилие:

          1. ЗАДЪЛЖАВА извършителят А.В.В., ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо П.И.В., ЕГН ********** *** и малолетните деца Й. А. В., ЕГН ********** и В. А. В., ЕГН ********** за срок от една година, считано постановяване на съдебното решение.            

          2. ЗАБРАНЯВА на извършителя А.В.В., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА П.И.В., ЕГН ********** и малолетните деца Й. А. В., ЕГН ********** и В. А.., ЕГН **********, жилището им в гр.С., кв.”Д.“, бл.., вх.., ет.., ап.., местоработата й, детската градина посещавана от децата, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от една година, считано от  постановяване на съдебното решение.            

          3. ОПРЕДЕЛЯ ВРЕМЕННО МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетните деца Й. А. В., ЕГН ********** и В. А. В., ЕГН ********** при тяхната майка П.И.В., ЕГН ********** на адрес *** за срок от една година, считано от постановяване на съдебното решение.            

          ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН извършителят А.В.В., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи и ще бъдат незабавно уведомени органите на прокуратурата.

         

НАЛАГА на А.В.В., ЕГН: ********** за извършената от него проява на домашно насилие спрямо П.И.В., ЕГН: ********** *** и малолетните деца Й. А. В., ЕГН ********** и В. А. В., ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

 

ОТХВЪРЛЯ исканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН спрямо А.В.В., ЕГН ********** ***.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.

 

ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 50 (петдесет) лева държавна такса.

 

ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на П.И.В., ЕГН ********** на адрес *** направените по делото разноски в общ размер на 600 /шестстотин/ лв., съобразно списъка за разноски.

         

          ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на П.И.В., ЕГН **********, като се предупреди А.В.В., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН – Задържане от полицейския орган констатирал нарушението и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.

          Препис от решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на Началника на РУ на МВР - С. и на Началника на РУ на МВР -С..

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - С.в седмодневен срок, считано от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: