РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Силистра, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20233420200001 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.-...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление с.И., общ.С., обл. С., представлявано от управителя Г. Р. М.,
против Наказателно постановление № 19-2200183/20.12.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД -
жалбоподател, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда вр. чл.55 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
В жалбата се посочва, че поради липсата на застраховка „трудова
злополука“ за работещото при търговеца-жалбоподател лице Г. Л. Х. е прието
от страна на АНО, че не са изпълнени изискванията за осигуряване на
здравословните и безопасни условия на труд и е неясно как сключването на
застраховката спомага за изпълнение на задължението на работодателя в
горната насока, като и в общите разпоредби на чл.3 и чл.4 ЗЗБУТ това също
1
не е посочено. Визира се, че приложената санкционна норма на чл.413, ал.2
КТ е бланкетна и не конкретизира задълженията на работодателя относно
осигуряването на посочените условия. Подчертава, че сключването на
застрахователен договор не е всеобщо задължение за всеки работодател, а
работниците, подлежащи на задължително застраховане се определят с
писмена заповед, което обстоятелство по настоящия случай не е било
изследвано. Иска се отмяна на НП изцяло като неправилно предвид
издаването му в несъответствие с материалния закон и при непълнота на
доказателствата.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по
пълномощие по съображенията, изтъкнати в нея. Подчертава, че към момента
на съставянето на АУАН работодателят вече е заличил последиците от
бездействието по повод сключването на застраховката и не се настъпили
други вредни последици, което от своя страна сочи на осъщественост на
състава на чл.415в КТ. Моли за отмяна на НП или преквалифициране на
нарушението като по-леко наказуемо.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че наказателното постановление
изцяло е съобразено с изискванията на процесуалния и материалния закон.
Развива доводи в насока приложимост на ЗББУТ относно риска „трудова
злополука“ и сключването на застраховката за същия, както и на разпоредбата
на чл.413 КТ за реализиране на административно-наказателната отговорност
на ТД-жалбоподател. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски за процесуалното представителство на Инспекцията.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се
представлява, не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане доказателствата по делото, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
На 30.11.2022г. св.Д. и св.Р. Ж., двете на длъжност „главен инспектор“
при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, извършили проверка на
място относно спазване на трудовото законодателство и изискванията на
закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в цех за
2
преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, находящ се в с.И., общ.
С., обл.С., стопанисван от „С.-...“ ЕООД с управител Г. Р. М.. В цеха били
установени две работнички и лицето Г. Л. Х., изпълняващ длъжността
„шофьор на лекотоварен автомобил“. При последвалата в дирекцията „ИТ“ в
гр.Силистра документална проверка – на 05.12.2022г. било установено, че
шофьорът е назначен с трудов договор от 09.09.2022г. и е започнал
изпълнение на задълженията си на 12.09.2022г., като до датата на проверката
на 30.11.2022г. не е имало сключена застраховка за него за риска „трудова
злополука“.
По отношение на другите трима заети в предприятието работници,
както и управителя, посочени в нарочна заповед на работодателя №
11/17.01.2022г., издадена на основание чл.4 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,
посочената застраховка била сключена при ЗК „Булстрад“. Констатацията на
контролните органи била, че дейността на ТД – жалбоподател е с коефициент
на трудов травматизъм 0,66, превишаващ средния за страната съгласно
Заповед № РД-01-289/25.10.2021г. на министъра на труда и социалната
политика, което сочело, че шофьорът Х. следва задължително да бъде
застрахован за риска „трудова злополука“. Предвид това, още същия ден
05.12.2022г., работодателят издал Заповед за включване в списъка на
застрахованите работници на Г. Л. Х. и на 07.12.2022г. била сключена
застраховката за същия – добавък № 3607220630000004/01 към
застрахователна полица № 3607220630000009 на „Сима-09“ ООД (л.20).
На 08.12.2022г. бил съставен АУАН № 19-2200183/08.12.2022г., в
присъствието на управителя на дружеството, за нарушение на чл. 52, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“. При предявяване на акта било вписано
възражение от страна на управителя М., че представя добавъка от дата
07.12.2022г. към Застрахователната полица за шофьора Х., с което отстранява
нарушението. Това обстоятелство обаче не било отразено в Протокола за
извършена проверка от 08.12.2022г., което сочи, че той е бил предварително
изготвен като съдържание и не отразява представяния документ на
08.12.2022г. Същевременно това не било отразено и в съставения АУАН
въпреки предоставянето на документа на актосъставителя, видно от
3
описанието на писмените материали в края на текстовото съдържание на акта.
Въз основа на последния е издадено обжалваното наказателно
постановление, възпроизвеждащо съдържанието на акта откъм описателната
част на нарушението и квалификацията му, и е наложена имуществена
санкция в размер 1500 лева на основание чл.413, ал.2 КТ.
Съдът констатира, че при образуване на административно-
наказателното производство и неговото протичане не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в
установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при
съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително
съдържание.
Фактът на извършената административна простъпка е установен по
несъмнен начин при съпоставяне и анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Явно е неспазването на изискването на посочената за
нарушена правна норма на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, че работещите се осигуряват задължително за
професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноски
са за сметка на работодателите, във връзка с изискването на чл. 2, ал. 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска "трудова злополука", че „на задължително застраховане подлежат
работниците и служителите, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа
дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.
Изискването за посочената застраховка е включено в обхвата на Закона,
Глава VI „Икономически форми за подобряване на условията на труда“ като
преценка на законодателя, че следва да намери място в посочения нормативен
акт, въпреки функцията на самата застраховка да обезпечи покриването на
разходи при последствията след настъпването на трудова злополука.
Съдът намира, че изяснените по настоящия случай обстоятелства
очертават липсата на настъпили на каквито и да са обективни и доказани
вредни последици за конкретния работник Хамдиев, като следва да се
отбележи, че естеството на застраховката само по себе си не създава
безопасност на условията на труд и респ. здравословност като среда по време
на самото изпълнение на трудовите задължения на лицето, а наличието и е
4
императивно въведено от закона. Преди датата на съставянето на акта
управителят е отстранил пропуска по отношение на посоченото законово
изискване, което не е било отразено от актосъставителя и впоследствие от
АНО в наказателното постановление. Съдът приема, че са налице
предпоставките за преквалифициране на нарушението като маловажно по
смисъла на чл.415в, ал.1 КТ при същите фактически обстоятелства.
Посоченият от процесуалния представител на АНО срок от датата на
сключване на трудовия договор на работника Хамдиев до датата на
проверката, през който застраховката не била налична, следва да се отчете
при определяне размера на административното наказание, а именно 300 лева,
фиксиран като максимален такъв в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.
Съдът намира, че посоченото наказание се явява справедливо при
съобразяване особеностите на случая и на факта, че ТД все още има
възможността да осъществява дейност, с която да предоставя на заетите при
него лица да реализират трудови доходи, необходими им за осигуряване на
техните основни житейски потребности.
Исканите от процесуалния представител на административно-
наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски
за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на
чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния
случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да
заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет)
лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200183/20.12.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с
което на „С. - ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.И.,
общ.С., обл. С., представлявано от управителя Г. Р. М., на основание чл.413,
ал.2 КТ вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
5
нарушение на чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като
преквалифицира деянието по 415в, ал.1 КТ и НАЛАГА имуществена санкция
в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА „С. - ...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
с.И., общ.С., обл. С., представлявано от управителя Г. Р. М., да заплати на
Главна дирекция „Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 80.00
(осемдесет) лева за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6