Р Е Ш Е Н И Е
№309/22.2.2022г.
гр. Пловдив, 22 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на
прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа адм. дело № 3046 по описа
на съда за 2021г., докладвано от съдия Н.
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Трети от АПК.
Образувано е по жалба на
Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление, гр. Пловдив 4000, Район „Централен“, ул. „Райко Даскалов“
№ 53, ет. 1, офис 1, представлявана от управителя Г.И.Й., предявена чрез
адвокат И.Г.Й. против Правилника за организацията и дейността на клубовете за
пенсионери и хора с увреждания на територията на община Стамболийски, приета с
Решение № 40 по Протокол № 2 от 29.02.2016 г. на Общински съвет Стамболийски
изм. и доп. с Решение № 128 по Протокол № 7 от 30.05.2016 г. на Общински съвет
Стамболийски
Поддържа се, че фондацията има правен интерес от обжалване на
нормативния административен акт, признат по силата на § 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, с оглед на факта,
че дейността ѝ се изразява в предоставяне на правна помощ на хора с
увреждания и защита на правата и интересите на последните с всички допустими от
закона средства, в цялата страна, като овластяването за изпълнението на тази „застъпническа роля” е по силата на закона.
По същество се поддържа, че Правилника за организацията и дейносста на клубовете за пенсионери и хора с увреждания на
територията на община Стамболийски, е нормативен акт, свързан с хората с
увреждания, поради което съобразно изискването на действалия към датата на
приемана на правилника чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с
увреждания (отм.), проектът на същата е следвало задължително да бъде
съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява изпълнението
на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в случая е
следвало да даде задължително становище по проекта на Правилника. Това според
жалбоподателя в случая не е сторено.
Искането е оспорения правилник да бъде отменен, като се присъдят
сторените разноски по производството.
Ответникът – Ответният Общински съвет
Стамболийски чрез адвокат А., е на становище, че жалбата е недопустима, тъй
като Фондация „Гринберг“ няма правен интерес от
обжалването на процесния подзаконов нормативен акт.
Алтернативно се поддържа, че същата е неоснователна, необоснована и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена. Оспорва се размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Съобразно чл. 187, ал.
1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
С Решение № 40 по Протокол № 29 от
29.02.2016 г. на Общински съвет Стамболийски е приет Правилник
за организацията и дейността на клубовете за пенсионери и хора с увреждания на
територията на община Стамболийски, с посочено правно основание чл. 21, ал.
2 от ЗМСМА, чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове и чл. 76, ал. 3 и
чл. 79 АПК.
Като
преписка по приемане на Правилника, по делото са представени: Предложение от председателя
на общинския съвет Стамболийски– С.Б., с вх.№ 65/02.02.2016г.
относно приемане на Правилник за организацията и
дейността на клубовете за пенсионери и хора с увреждания на територията на
община Стамболийски, проект на
Правилник, Доклад към проекта за приемане му, разпечатка от официалната интернет страница на Община Стамболийски
за обявление за публично обсъждане, писмено становище с вх. № 102/16.02.2016 г.
на кмета на община Стамболийски,
протокол №2 от 29.02.2016г. за проведено редовно заседание на Общински
съвет-Стамболийски, с точка 21-ра от дневния ред - приемане на Правилник за организацията и дейността на клубовете за
пенсионери и хора с увреждания на територията на община Стамболийски,
Решение №40 по Протокол № 2 от 29.02.2016 г. на Общински съвет Стамболийски, Списък
на общинските съветници, мандат 2015 г. - 2019 г., актуален
към
29.02.2016 г.; протокол №7 от 30.05.2016г. за проведено редовно заседание на Общински
съвет-Стамболийски, с точка 36-та от дневния
ред - приемане на Правилник изменение и допълнение на
Правилника за организацията и дейността
на клубовете за пенсионери и хора с увреждания на територията на община
Стамболийски, Решение №128 по Протокол № 7 от 30.05.2016 г. на Общински
съвет Стамболийски.
Във
връзка с дадените от Съда указания и осигурена процесуална възможност, по
делото се представиха доказателства за публикуване на проекта за нормативния
акт заедно мотивите /доклада/ от съставителя на проекта на интернет страницата
на общината. Не се представиха доказателства относно участие или даване на
становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за процесния правилник.
Оспорването
е съобщено, чрез публикуване на обявление в бр. 102/07.12.2021 г. на
"Държавен вестник" и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са
налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към
оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, съдът счита
жалбата за допустима. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл.187, ал.1 от АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. В случая жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, създаден
въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписан в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел като фондация, която осъществява дейност
в частна полза. С оглед на това той има качеството на организация по смисъла на
§ 1, т. 2 от ДР на АПК. В съответствие с
Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., правният
интерес на юридическите лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на
техни права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на
дейност и целите на учредяването им.
След извършена справка на интернет
страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел, съдът констатира, че като цели на фондацията жалбоподател е посочено
следното: "Фондацията се създава и
ще осъществява дейност като "Организация за хора с увреждания" по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, и целта й е да
предостави правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им.
" А в графа средства за постигане на целите е посочено: "1. мониторинг върху действащата
нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за
правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и
служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от
Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на
съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с
увреждания.". Очевидно е, че целите на сдружението жалбоподател и
средствата за постигането им са пряко свързани със съдебно оспорване на
подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания и без правото
на жалба против подзаконови нормативни актове, постигането на целите на
сдружението за предоставяне на правна помощ на хората с увреждания и защита на
правата им, е сериозно ограничено. (в този смисъл Определение № 6058 от
26.05.2020 г. по адм. дело № 4079/2020 г. на ВАС, VII
отделение и Определение № 8787 от 3.07.2020 г. по адм.
д. № 6587/2020 г.на ВАС, VII отделение). Ето защо оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
По основателността на жалбата
съдът, счита следното:
Оспорения Правилник
за организацията и дейността на клубовете за пенсионери и хора с увреждания на
територията на община Стамболийски,
е приет от материално и териториално компетентния орган, при спазване на
изискванията за кворум и мнозинство.
Легална
дефиниция на понятието нормативен административен акт е дадено в разпоредбата
на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такъв всеки подзаконов
административен акт, който съдържа административноправни
норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно
правно действие. Няма спор, че атакувания правилник, е нормативен
административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати
и има многократно правно действие.
Съобразно разпоредбите на чл.7,
ал. 1 и чл.75, ал.1 от АПК, правилникът е нормативен акт, който се
издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и
местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност, като приеманите от Общинския съвет правилници са
подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават
общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията
на съответната община, засягащи неограничен брой адресати.
Редът за издаване на нормативни
административни актове е регламентиран в раздел ІІІ, глава пета, дял втори от
АПК, като съгласно чл.77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен
акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и
възражения.
Настоящия съдебен състав счита, че
при издаване на оспорения правилник са спазени разпоредбите на чл.26, ал.3 и
ал.4 от ЗНА.
Общинските
съвети са овластени да издават подзаконови нормативни
актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК. В този смисъл, процесния
правилник е акт на компетентен орган. Правилника е приет с решение взето
съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия
кворум – на гласуването са присъствали 20 общински съветници
от общо 21, от които 12 са гласували „за”. Изменението на процесния
правилник също е приет с решение взето съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2
и 3 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум – на гласуването са присъствали
20 общински съветници от общо 21, от които 15 са
гласували „за”.
Изложеното
до тук обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на процесния нормативен акт са спазени правилата на
процесуалния закон.
В случая, при приемането на разглеждания
нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които сами по себе
си са самостоятелно основание за отмяна на оспорения правилник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ред. ДВ, бр. 46
от 2007 г.), приложима в настоящото производството по препращане от чл. 80 от АПК, според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта. С оглед документите, описани в предходната част на
настоящото решение, тези изисквания на закона са били спазени. Съставителят на
проекта на нормативния акт е публикувал на интернет страницата на
Община-Стамболийски заедно с доклада, като е предоставен 14-дневен срок за
предложения и становища по проекта.
Допуснатите
съществени нарушения на административно-производствените правила, касаят
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА, според която, в приложимата редакция,
изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на
принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Според
чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове,
органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с
мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени
организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според
чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на
Правилника), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава
задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с хората с увреждания.
Съобразно
чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн.,
ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с
увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика,
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Според чл. 10, ал. 3,
т. 9 от Закона за хората с увреждания, Агенцията за хората с увреждания:
участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на
хората с увреждания и дава становища по тях.
В
чл. 51, ал. 3 от Конституцията е установен принципа, според който, старите
хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и
лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата
и обществото.
Въз
основа на възведеното в Основния закон правило, както отмененият Закона за
интеграция на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закон за
хората с увреждания, уреждат като основна функция на Агенцията за хората с увреждания
- изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
В
рамките на така установената в закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, установяват конкретно правомощие (тоест право и
задължение) за Агенцията, да участва и да дава становища по проекти на
нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и
двете норми, както на отменения, така и на действащия закон са императивни,
което ще рече, че становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен
акт е задължително, независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то
не е изрично определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на
чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който „съгласуваността“ е възведена, като принцип в
процеса на изработването на проект на нормативен акт.
В
този смисъл, националното законодателство е съответно на изискванията на чл. 4,
§ 1, б. „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със
закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ,
бр. 12 от 10.02.2012 г.), според който, държавите - страни по конвенцията,
следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на
пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с
увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За
целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими
законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата,
признати по настоящата конвенция.
Изпълнението
на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел
създаване на условия и гаранции за равнопоставеност
на хората с увреждания, социална интеграция на хората с увреждания и
упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните семейства.
В контекста на това разбиране, невземането на становище от Агенцията за хората
с увреждания по проекта за Правилник за организацията
и дейността на клубовете за пенсионери и хора с увреждания на територията на
община Стамболийски, следва да бъде квалифицирано като съществено
нарушение на административно производствените правила, защото всички норми в
оспорения правилник имат за адресат хората с увреждания. Впрочем, в случая не
се твърди и не се установява, Община-Стамболийски или Общински съвет Стамболийски
дори да са уведомили Агенцията за хората
с увреждания за намерението си да бъде приета процесния
Правилник.
Изложените
до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че Правилник за организацията и дейността на клубовете за
пенсионери и хора с увреждания на територията на община Стамболийски на
Общински съвет Стамболийски, е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което от своя
страна е основание за нейната отмяна съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Преди съдът да се
произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено
възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Делото е без определен материален интерес. Възнаграждението за един адвокат
изчислено по правилата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 500 лв. Съобразно фактическата и правна сложност на
делото, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар като неоснователно. С оглед
изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя, се констатират в общ размер на 630 лв. – заплатените държавна
такса за образуваното съдебно производство-10 лв., държавна такса за
публикуване на обявление в Държавен вестник – 20 лв. и адвокатско
възнаграждение – 600 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Пловдивският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Фондация „Гринберг“, ЕИК
*********, със седалище гр. Пловдив Правилник
за организацията и дейността на клубовете за пенсионери и хората с увреждания
на територията на община Стамболийски, приет с Решение № 40 по Протокол № 2 от
29.02.2016 г. на Общински съвет Стамболийски, изменен и допълнен с Решение №
128 по Протокол № 7 от 30.05.2016 г. на Общински съвет Стамболийски.
ОСЪЖДА Община Стамболийски, да заплати на Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Пловдив, Район „Централен“, ул. Райко Даскалов № 53, ет. 1,
офис 1, представлявана от управителя Г.И.Й., сумата от 630 лева /шестстотин и тридесет лева/,
представляваща извършени разноски по производството.
Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се обнародва в срока и по реда на чл. 194 от АПК,
след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: