РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2985 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Л.Д.Н. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1549,49 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1391,32 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г.,
както и 158,17 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г.
до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1419/2020 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу
която в срок е постъпило възражение, поради което и предявява настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 24524,
находящ се в ***, е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума,
като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1419/2020 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № №24524 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че
сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по
изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ за процесния период в
размер на 1135,69 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в
размер на 206,13 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 50,70
лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани два броя ИРУ. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи иска
и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът
е депозирал отговор. Признава частично исковата претенция на ищеца, като в
друга част я оспорва.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1419/2020 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1391,32
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г; сума в размер на 158,17 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 03.01.2018 г. до 04.03.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 80,98 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 790/11.03.2020
г.,връчена на длъжникът по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Видно е от
приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана топлинна енергия и какви са задълженията на ответника за процесния
топлоснабден имот за исковия период.
От приложените по делото фактури се
установява, че ищецът е издавал такива на ответника за претендираните от него
суми за процесния период.
Приобщено като доказателство по делото е и
Съобщение от Община Плевен, отдел Местни данъци и такси, от което се
установява, че ответницата е уведомена за това какво е задължението й за данъци
за процесния топлоснабден имот. Договор за замяна на недвижим имот, от който се
установява, че ответникът и съпругата му *** са собственици на процесния
недвижим имот.
Установява
се от приложения по делото Договор от 28.10.2016 г. и споразумителен протокол
от сключен между "Бруната" ООД и ЕС, находяща се в ***, че ЕС е
възложил на "Бруната" ООД да извършва услугата дялово разпределение в
сочения блок.
От
изслушаната по делото ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена се установява, че: размерът на главницата, представляваща стойността на
консумираната и незаплетена ТЕ за процесния период е в размер на 1391,32 лева,
а дължимата лихва е в размер на 158,17 лева; че плащания за процесния абонат за
процесния период не са извършвани; че в ищцовото дружество в периода от
м.11.2017 г. до 01.2020 г. са заплатени общо 1250,00 лева, извършени чрез
„Български пощи“, като н тях не се съдържат данни кой е осъществил плащанията;
че през ноември и декември 2017 г. са постъпили плащания, чрез които са покрити
текущи задължения за м. февруари, март 2012 г. и частично януари 2013 г.; че на
14.12.2017 г. ищецът е образувал ч.гр.д. №9394/2017 г. за периода от 01.01.2013
г. до 31.03.2017 г.; че постъпилите плащания от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г.
са покрили плащания по вече образуваното ч.гр.д., като за неплатения остатък е
образувано из.дело №900/2019 г. по описа на ЧСИ П. ***; че по гр.д. №2985/2020
г. няма постъпили плащания за процесния период, като всички плащания, дори и
след образуване на делото от 2020 г., при плащане чрез „Български пощи“
покриват задълженията от по- старото дело.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответницата, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответникът е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия неоспорени от длъжника се установява
и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответникът,
в качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи процесните
в исковото производство суми – главница и лихва,
факт, който не се оспорва от същия.
Спорно по делото е
дали с платените от ответника суми в размер на 1250,00 лева са заплатени
задължения за процесния период или стари такива. При плащането на задължението
си ответникът не
се е възползвал от възможността
предвидена в чл. 76, ал. 1 ЗЗД да заяви кое от ищцовите вземания погасява. Разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД,
която има диспозитивен характер, предвижда, че този който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. В настоящият случай ответникът не е представил
доказателства, че е упражнил правото си по чл.76, ал.1 ЗЗД , като заяви кое задължение погасява
с извършените частични плащания. Основанието, на което е извършено едно плащане
е от съществено значение в отношенията между длъжника и кредитора, като
меродавна за това е волята на платеца. В хипотезата на няколко еднородни
задължения /какъвто е разглеждания случай/, когато изпълнението не е достатъчно
да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко
еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при
едновременно възникнали задължения същите се погасяват съразмерно. Поради изложеното съдът приема, че правилно
ищецът е съотнесъл направеното плащане към по - старото задължение.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответникът е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.98 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 364,68 лв, от които
74,68 лв. заплатени държавни такси, 190 лева за ССЕи 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л.Д.Н.
ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, обща сума в размер на 1549,49 лева за консумирана топлинна енергия, от които
1391,32 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2020 г., както и 158,17 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №1419/2020г.
по описа на ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Д.Н. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 80,98 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №420 по описа за 2020 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.Н.
ЕГН **********,*** да
заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 364,68 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: