РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1512
гр. Пловдив, 3 август 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, четиринадесети състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на
прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. д. №
218 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Й.К.Т., ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес:***, чрез адв. Б.,
със съдебен адрес:***, против ревизионен акт /РА/ № Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г.,
издаден от А.Д. - началник сектор, възложил ревизията, и П.Д. - главен инспектор по приходите в ТД на
НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 573/04.11.2021г.
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /
Д"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена на основание
чл. 19 от ДОПК отговорност
за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
-за корпоративен данък за 2015г. в размер на
10 735,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 815,67лв.;
-за данък върху добавената стойност по справки –
декларации по ЗДДС за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. в общ размер на
20 989,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 252,94лв.;
-за данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения по ЗДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2016г. в общ размер на 58 670,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 33 805,93лв.;
-за вноски за ДОО за осигурител по декларации обр. 6
за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 139 962,96лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 81 183,83лв.;
-за вноски за ДЗПО – ППФ за осигурител по декларации
обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на
6 511,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 781,03лв.;
-за вноски за ДЗПО – УПФ за осигурител по декларации
обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на
18 866,98лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 937,96лв.;
-за вноски за ЗО за осигурител по декларации обр. 6 за
периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 54 886,81лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 884,38лв.;
Жалбоподателят
твърди, че не е налице реализиран фактическият състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Според него, при повторната ревизия не са изпълнени дадените указания от
горестоящия административен орган относно фактическата разполагаемост с парични
средства в касата на дружеството към 31.12.2015г., с които да бъдат погасени
публичните задължения. Изложени са твърдения, че паричните суми са налични в
дружеството и след като Т. е престанал да бъде управител, поради което не може
да се приеме за несъмнено доказано, че същият се е разпоредил с тях
неправомерно. Неправилен е и изводът за неразполагаемост на 6бр. МПС, както и
за разпореждане с имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от
пазарните.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.
Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Ответникът по
жалбата - директор дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата, счита същата за неоснователна
и моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена
защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Ревизията се
явява повторна такава, след като с решение № 607/07.12.2020г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА №
Р-16001618000384-091-001/04.09.2020г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК
преписката е върната за извършване на нова ревизия.
Повторното ревизионно
производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-16001620007892-020-001 от 15.12.2020г.
(л. 563 – 564) от А.Д. - началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват
отговорност за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, изчерпателно посочени в нея.
Със същата е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца,
считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 19.01.2021г. (л. 564
гръб). Последвало е издаването на ЗИЗВР №№ Р-16001620007892-020-002 от 12.04.2021г.
и 16001620007892-020-003/14.05.2021г. (л. 242 – 243 и л. 239 - 240), с които
срокът на ревизията е удължен последователно до 18.06.2021г.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620007892-092-001/25.06.2021г.
(л. 160 - 177), като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение.
Въз основа на констатациите в РД е издаден и процесният ревизионен акт №
Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г. (л. 99 - 109).
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119,
ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. В тази връзка, по
делото са представени заповед № РД-09-1/03.01.2017г., изменена със заповед №
РД-09-22/10.01.2017г. и заповед № РД-09-849/15.05.2021г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, заповед № РД-09-332/28.02.2017г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив, както и заповеди №№ РД-09-331/28.02.2017г.,
РД-09-1802/28.09.2018г., № РД-09-427/15.03.2019г. и РД-09-2428/13.12.2019г.,
последната изменена със заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив (л. 53 – 83 гръб). Това налага извод, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се установява,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в
съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към
момента на подписването на електронните документи.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция
“ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение
№ 573/04.11.2021г., с което го е потвърдил изцяло, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазени административно процесуални правила
за това.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Съгласно вписванията
в Търговския регистър, за периода от 12.04.2014г. до 24.05.2016г.
жалбоподателят Й.Т. е управител на дружеството „АЛМУС БУС“ ЕООД. През посочения
период дружеството има непогасени публични задължения с титули ревизионен акт,
справки – декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6 за
дължим данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и
вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ, ДЗПО – ППФ и ЗО като осигурител. Задълженията
възлизат общо на 683 215,60лв. главници и 122 018,72лв. лихви и за
принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № *********/2016г.
Към доказателствения материал по
ревизионното производство са приобщени ревизионни актове за извършени ревизии
на дружеството „Алмус бус“ ЕООД, както следва: РА № Р-04001217008523-091-001/31.08.2018г.
с обхват на ревизираните задължения вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО като
осигурител и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за осигурител за периода от 01.06.2014г. до 31.10.2017г. (л. 342
– 352), ведно с РД № Р-04-001217008523-092-001/06.07.2018г. (л. 398 – 422) и РА
№ Р-04-000419000036-091-001/24.07.2019г. с обхват на ревизираните задължения
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за
осигурител за периода от 01.03.2015г. до 31.10.2017г. (л. 336 – 341), ведно с
РД № 04-000419000036-092-001/21.05.2019г. (л. 360 – 391). В хода на
ревизионните производства е депозирано писмено обяснение от Й.Т. (л. 392 – 392
гръб), съгласно съдържанието на което не е извършвал действия, които имат
характер на управление и контрол в дружеството „Алмус бус“ ЕООД. През месец юни
2014г. му било отправено предложение от собственика на капитала В. Ц. да бъде
назначен за управител, което приел. През времето, когато е бил управител, единствено
е подписвал предварително изготвени документи. Не му са известни фактите как е
извършвана комуникация с доставчиците и клиентите на дружеството, кой е бил
счетоводител за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2016г. и е изготвял
ведомостите за заплати и не е имал достъп до документацията на дружеството.
При извършена допълнителна проверка
на данните за дейността на дружеството „Алмус бус“ ЕООД е констатирано, че
публикуваните ГФО за 2015г. са подписани от Б.Ч. като съставител и Й.Т. като
управител, а за 2016г. – от Б.Ч. като съставител и П.Л. като управител.
Съгласно данните в ГФО, към 31.12.2016г. в дружеството има неразпределена
печалба в размер на 1 317 хил. лева и касова наличност в размер на
1 945 хил. лева, съответно задължения (към доставчици, финансови
институции, републикански бюджет и др.) в размер на 830 хил. лева. Декларирани
са и ДМА – съоръжения с обща балансова стойност 150 хил. лева.
В РД е направена констатация, че дружеството е разполагало
с парични средства за заплащане на задълженията към бюджета, тъй като няма
подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплащани дивиденти и е отчуждено
имущество по възмезден начин, чрез продажба на автобусите с договори от
15.12.2015г. С цел изясняване причините за непогасяване на публичните
задължения при наличие на парични средства и ДМА са извършени насрещни проверки
на лицата Б.Ч. – счетоводител и П.Л. – последващ управител. В отговор на
надлежно връчени ИПДПОЗЛ не са представени документи и писмени обяснения.
Извършен е опис да бъде установено местонахождението на
притежаваните от дружеството МПС с регистрационни номера ***, ***, ***, ***, ***
и ***, но от страна на дружеството на са представени документи и писмени
обяснения. Не са представени документи и писмени обяснения относно паричните
средства, получени като насрещна престация договорите за покупко – продажби от
15.12.2015г. нито от Й.Т. – управител на дружеството към момента на продажбите,
нито от Б.Ч. – счетоводител на дружеството за периода от 01.10.2015г. до
01.05.2017г., нито от последващия управител П.Л. за периода от 25.05.2016г. до
30.11.2017г.
При първоначалното ревизионно производство са депозирани писмени
обяснения от Т. вх. № 94-00-1365/02.03.2020г. (л. 396 – 396 гръб), съгласно
съдържанието на които продажбата на МПС е извършена по разпореждане на
собственика на капитала на „Алмус бус“ ЕООД В. Ц. и купувачите са заплатили
сумите в брой. Паричните суми са внесени в касата, която се е съхранявала от Ц..
След освобождаването му като управител през месец май 2016г. е имало налични
суми по банковите сметки и в касата на дружеството, която се е намирала на
съхранение при едноличния собственик на капитала. Набляга се на факта, че
всички извършени от него действия като управител на дружеството са в изпълнение
на разпореждания на едноличния собственик на капитала В. Ц..
При повторното ревизионно производство са депозирани
писмени обяснения вх. № РД-20-949/05.03.2021г. (л. 551 – 552) от пълномощника
адв. Д., с идентично съдържание.
След
извършено пълно проучване на имущественото състояние на „Алмус бус“ ЕООД е установено, че по банковите сметки в „Търговска банка Д“
АД няма налични парични средства, тъй като са изтеглени от управителя Й.Т..
Независимо, че по данни от ЗМДТ и справки от ПП – КАТ дружеството е собственик
на 6бр. МПС, не са представени документи и писмени обяснения във връзка с тях.
Не са представени документи и писмени обяснения отнасящи се и до паричните
средства от покупко – продажбите на МПС с договори от 15.12.2015г. Направен е
извод за несъбираемост на публичните задължения на дружеството с титули
ревизионен акт и декларации.
Получен е отговор от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново
относно предприетите действия в изпълнителното производство за събиране на
публичните вземания, съгласно съдържанието на който всички издадени документи
са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. При наложения запор върху вземания на
длъжника от ОП „Организация и контрол на транспорта“ – гр. Пловдив за сумата от
24 377,76лв. са постъпили единствено парични средства в размер на
6 909,12лв., тъй като с договор за цесия вземанията на „Алмус бус“ ЕООД
към община Пловдив, представляващи средства за субсидиране и компенсиране
изпълнението на услуга за пътнически превози, са прехвърлени на лицето М.Й.К..
След анализ
на данните в събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са
направили извод, че през периода от 12.04.2014г. до 24.05.2017г., когато
управител на „Алмус бус“ ЕООД е бил Й.Т. дружеството е осъществявало
икономическа дейност. Това е в противоречие на декларираните от Т. обстоятелства,
че не се е налагало да осъществява
контролни функции, тъй като същият е имал достъп до банковата сметка на
дружеството и е изтеглил всички налични суми. Поради непредставена информация не
е ясно къде се съхраняват наличните парични средства на дружеството и в какъв
размер са те, с което е възпрепятствано правото на органите по приходите да извършат инвентаризация на паричните
средства в брой/каса, които по счетоводни данни са в особено големи размери. Аналогично
е положението с паричните средства от продажбата на МПС по договори за покупко
– продажба от 15.12.2015г.
За описаните по-горе действия,
извършени от управителя Й.Т., ревизиращият екип приема, че той е съзнавал и
целял укриването на данъчни задължения чрез изграден от него механизъм за
избягване на данъчно облагане, разпореждайки се с имущество, без заплащане на
дължимите данъци. Не са представени документи за придобиването на МПС, цена на
придобиване, дата на въвеждане в експлоатация, начисляване на амортизации,
пазарна цена и местонахождение. При анализ на данните в счетоводния баланс на
дружеството, към 31.12.2015г. са декларирани парични средства в брой на
стойност 259 хил. лева и съоръжения на стойност 190 хил. лева, а към
31.12.2016г. – парични средства в брой на стойност 1 945 хил. лева и
съоръжения на стойност 150 хил. лева. Несъмнено е налице намаление на
стойността на имуществото и при неяснота относно местонахождението на паричните
средства в брой е направен извод, че в действителност няма касови наличности на
парични средства в посочените размери, с които да бъдат погасени публичните
задължения на дружеството.
С оглед на изложеното е прието, че
са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността
на Борислав Златанов за задълженията на „ФАРТ 23“ ООД до размера на изтеглената сума в лична полза от банковата сметка на дружеството в размер
на 353 711,86лв. /180 850евро/. Вменена е
отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя за неизплатените
задължения на „ФАРТ 23“
ООД за корпоративен данък за 2017г. в размер на 147 060,98лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 36 727,33лв.
В
хода на съдебното производство е ангажирано изготвянето на съдебно – счетоводна
експертиза от вещото лице И.С.. В съдебното заседание по приемане на
заключението е направено възражение за необоснованост от процесуалния
представител на ответника.
След
анализ на данните в представените по делото доказателства вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-съгласно
данни от баланса, към 31.12.2016г. дружеството „Алмус бус“ ЕООД е декларирало
ДМА съоръжения на стойност 150 хил. лева, краткотрайни активи на обща стойност
1 987 хил. лева, в т.ч. суровини и материали на стойност 4 хил. лева,
вземания от клиенти на стойност 38 хил. лева и касови наличности на стойност
1 945 хил. лева и разходи за бъдещи периоди на стойност 10 хил. лева;
-към
31.12.2016г. общата балансова стойност на активите на дружеството възлиза на
2 147 хил. лева. По делото не са представени доказателства за стойността
на публичните задължения на дружеството към 31.12.2016г., но в по-късен момент
с РА № Р-04001217008523-091-001/31.08.2018г. и РА № Р-04000419000036/24.07.2019г.
са установени задължения на обща стойност 683 215,60лв. главници и
122 018,72лв. лихви. Балансовата стойност на активите на длъжника е
достатъчна за погасяване на задълженията по ревизионните актове.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По делото не
е спорно обстоятелството, че за периода от 12.04.2014г. до 24.05.2016г., в
който са осъществени сделките на дружеството по продажба на активи (МПС) и
вноски и тегления от банковата сметка на „Алмус бус“ ЕООД, жалбоподателят Т. е
управител на дружеството. Неоснователни са възраженията, че не е извършвал
оперативно управление в дружеството, тъй като в качеството си на управител е
подписал договор № 15ДГ 159/06.05.2015г. с община Пловдив с предмет извършване
на интегрирана обществена услуга по превоз на пътници по маршрут и разписания
от утвърдената общинска транспортна схема (л. 427 гръб – 432 гръб). В
изпълнение на договора по банковата сметка на дружеството са постъпвали суми от
възложителя по договора, включително компенсации за транспортни карти за
преференциални пътувания. Съгласно данните в банковите извлечения,
непосредствено след постъпване на посочените суми по банковата сметка, същите
са изтегляни в брой именно от Т. (л. 451 – 459 гръб). Не са подкрепени с
доказателства твърденията на жалбоподателя, че с тези парични средства в брой
са изплащани задължения към доставчици и трудови възнаграждения на лицата,
наети по трудови правоотношения, тъй като не са представени първични счетоводни
документи и счетоводни регистри. Предвид непредставянето на първични счетоводни
документи и счетоводни регистри, ревизионните производства на „Алмус бус“ ЕООД
с предмет данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и
ЗОВ за осигурител са извършени по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Неоснователно
се твърди в жалбата, че съгласно данните в ГФО дружеството разполага с активи
на значителна стойност, които да послужат за погасяване на публичните
задължения. Този факт не е спорен между страните по делото и е потвърден в
заключението на вещото лице, но при ревизията е подложена на съмнение
фактическата наличност на парични средства в брой в касата в порядъка на около
2 000 000лв. към 31.12.2016г. Действително, за периода от 25.05.2016г.
31.12.2016г. управител на „Алмус бус“ ЕООД е лицето П.Л., но за част от
ревизирания период, считано от 01.10.2015г. в дружеството е назначено лице по
трудово правоотношение на длъжност главен счетоводител. С цел изясняване на
фактите и обстоятелствата относно разпореждането с паричните средства от
продажба на МПС по договори от 15.12.2015г. и фактическото местонахождение на
паричните средства в касата, не само от жалбоподателя е изискано представянето
на документи и писмени обяснения, но и от главния счетоводител и последващия
управител. Нито едно от лицата не предоставя първични счетоводни документи, въз
основа на които са направени записванията във вторичните счетоводни регистри,
както и вторични счетоводни регистри, данните от които са послужили за
съставянето на ГФО. Според твърденията на Т., първичните счетоводни документи,
вторичните счетоводни регистри, другата оперативна документация от управлението
на дружеството и касата на същото се намират в държане на едноличния собственик
на капитала В. Ц., но в тази връзка не са представени никакви доказателства
относно предаване и приемане на счетоводна документация. От своя страна, самото
дружество, което е надлежно уведомено за задължението си да представи
първичната счетоводна документация, въз основа на която са направени
счетоводните записвания във вторичните счетоводни не я предоставя в хода на
извършвани му ревизионни производства и не депозира писмени обяснения за
местонахождението й.
По
отношение твърдението, че голяма част от публичните задължения на „Алмус бус“
ЕООД са формирани през период, в който Т. не е бил управител, следва да бъде
посочено, че солидарната отговорност на лицето е вменена за периода от
01.03.2015г. до 30.04.2016г. за задълженията за ЗОВ като осигурител, за периода
от 01.04.2015г. до 30.04.2016г. за задълженията за данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения, за 2015г. за корпоративен данък и
за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. за данъчните задължения по ЗДДС. В този
период, именно Т. е бил управител на „Алмус бус“ ЕООД и е извършил редица
разпоредителни действия с имущество на дружеството под формата на изтегляне на
парични средства в брой от банковата сметка и продажба на МПС, отново срещу
парична престация в брой, като не са заплатени дължимите публични задължения и
е останало неизвестно фактическото местонахождение на касата на дружеството, в
която се твърди да на налични парични средства в брой на значителна стойност по
счетоводни данни – 259 хил. лева към 31.12.2015г. и 1 945 хил. лева към
31.12.2016г. При липсата на първични счетоводни документи на дружеството „Алмус
бус“ ЕООД не може да се направи несъмнен извод, какъвто е направен от
жалбоподателя, че същият не се е разпоредил безвъзмездно с активи на дружеството,
а натрупването на парични средства в значителни размери е извършено от новия
управител П.Л., считано от 25.05.2016г. Може да се предположи, че стойността на
ДМА от 190 хил. лева на 150 хил. лева се дължи не само и единствено на начислени
амортизации (за което отново не са представени първични счетоводни документи и
счетоводни регистри), но и на продажбата им през месец декември 2015г., която
не се отрича от жалбоподателя.
В
тази връзка, може да се направи несъмнен извод, че във времевия период, през
който Й.Т. е бил управител на „Алмус бус“ ЕООД същият е извършил разпоредителни
действия с имущество на дружеството и е изтеглил значителни парични средства в
брой от банковата му сметка, но не използвал същите за извършване на плащания
на трудови възнаграждения на наети лица, което обстоятелство е станало причина
в последствие за извършване на ревизия. В тази връзка, неоснователно е
твърдението, че паричните средства са използвани за разплащания към доставчици,
тъй като вноските по банковата сметка, предназначени за заплащане на доставки и
задължения, включително към НАП, са в значително по-малък размер от тегленията
на парични средства. Относно твърденията за наличие на 6бр. собствени МПС,
които да бъдат предмет на публична продан, отново не се представят
доказателства за местонахождението им, както и за тяхната стойност.
По отношение наличието на причинно – следствена връзка между изтеглянето
на паричните средства в брой от банковата сметка и неизплащането на изискуеми
задължения на дружеството, следва да бъде съобразено следното: твърденията на
ревизираното лице за извършена вноска в касата на ЮЛ, която се намира във
фактическо държане на едноличния собственик на капитала, не са подкрепени с каквито
и да било документи – първични счетоводни документи и вторични счетоводни
регистри, данните в които кореспондират с данните публикуваните ГФО за 2015г. и
2016г. По-горе в настоящото решение се изложиха подробни аргументи относно
липсата на първични счетоводни документи, въз основа на данните в които са
извършени записванията във вторичните счетоводни регистри и фактическото
местонахождение на паричните средства „в касата“ на дружеството, които да бъдат
подложени на инвентаризация.
Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е
налице причинно – следствена връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество.
Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на
търговското дружество по налични публично - оповестени данни или чрез изискване
на информация от други държавни органи. В хода на ревизията не е установено
наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения
на търговското дружество. Има образувано производство по принудително
изпълнение през 2016г. и наложени обезпечителни мерки, като предприетите
изпълнителни действия не са способствали за пълното погасяване на публичните
задължения на дружеството „Алмус бус“ ЕООД. По повод запитване на ревизиращия
екип е постъпил отговор от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Велико
Търново, съгласно който публичното вземане е категоризирано като несъбираемо.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна и по отношение
прилежащите лихви, като споделя доводите на ревизиращия екип и горестоящия
административен орган, свеждащи се до следното: отговорността на третото лице
по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното
задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява
до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е
насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има
главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се
погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване –
например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата
по дълга.
В случая отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение,
върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а
отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване.
След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило,
задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на
събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо
от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС,
постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019г. по описа на съда.
По така
изложените аргументи, жалбата е неоснователна, съответно обжалваният РА –
правилен и законосъобразен.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен приходен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен приходен орган и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, определящи неговата нищожност.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
03.08.2020г.) възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза
на 7 402,86лв. (седем хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и шест
стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Й.К.Т., ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес:***, чрез адв. Б., със
съдебен адрес:***, против ревизионен акт /РА/ № Р-16001620007892-091-001/02.08.2021г.,
издаден от А.Д. - началник сектор, възложил ревизията, и П.Д. - главен инспектор по приходите в ТД на
НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 573/04.11.2021г.
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /
Д"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена на основание
чл. 19 от ДОПК отговорност
за задълженията на „АЛМУС БУС“ ЕООД, ЕИК *********, както следва:
-за корпоративен данък за 2015г. в размер на
10 735,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 815,67лв.;
-за данък върху добавената стойност по справки –
декларации по ЗДДС за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. в общ размер на
20 989,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 252,94лв.;
-за данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения по ЗДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от 01.04.2015г. до
30.04.2016г. в общ размер на 58 670,74лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 33 805,93лв.;
-за вноски за ДОО за осигурител по декларации обр. 6
за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 139 962,96лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 81 183,83лв.;
-за вноски за ДЗПО – ППФ за осигурител по декларации
обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на
6 511,83лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 781,03лв.;
-за вноски за ДЗПО – УПФ за осигурител по декларации
обр. 6 за периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на
18 866,98лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 10 937,96лв.;
-за вноски за ЗО за осигурител по декларации обр. 6 за
периода от 01.03.2015г. до 30.04.2016г. в общ размер на 54 886,81лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 29 884,38лв.
ОСЪЖДА Й.К.Т., ЕГН:
**********, с посочен постоянен адрес:*** да заплати на Националната агенция по
приходите – гр. София, сумата от 7 402,86лв.
(седем хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: