Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13504 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, срещу К.К.И., ЕГН **********,***, обективно кумулативно
съединени искове, както следва: предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 9,
ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от
500,04 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № **********/18.09.2015 г. и анекс № 1/22.03.2016 г. към него, ведно със
законната лихва, считано от датата на датата на подаване на заявлението в съда
– 10.04.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5174/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, осъдителен иск с правно основание чл. 9,
ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 217,32 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит № **********/18.09.2015 г. и анекс №
1/22.03.2016 г. към него, начислена за периода от 15.03.2017 г. до 15.11.2018
г., както и осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 367,33 лв., представляваща
неизплатена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
договор за потребителски кредит № **********/18.09.2015 г. и анекс №
1/22.03.2016 г. към него.
По твърдения в исковата молба и уточнителните молби, на 18.09.2015 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** при Общи
условия (ОУ), по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер
на 700 лв., която сума е преведена по банкова сметка ***.09.2017 г. Съгласно
чл. 4 от ОУ към договора ответникът се е задължил да заплати на ищеца договорно
възнаграждение за предоставената сума в размер на 529,76 лв. Съгласно
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и чл. 15 от ОУ, ответникът дължи и възнаграждение в размер на 632,52
лв.. Ищецът поддържа, че общо дължимата сума, включваща главница, договорна
възнаградителна лихва и възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни
услуги, възлиза в размер на 1862,28 лв., която сума ответникът се е задължил да
върне на 36 месечни погасителни вноски в размер на 51,73 лв. всяка от тях, с
падеж 15-то число на съответния месец, при годишен процент на разходите (ГПР)
49,91 %. Излага, че на 09.03.2015 г. е сключен анекс № 1 към договора за
потребителски кредит, с който страните са отложили плащането на една месечна
погасителна вноска (№ 5 съгласно първоначалния погасителен план), като така са
променили броя на погасителните вноски от 36 на 37 и ГПР след сключването на
анекса е изменен в размер на 46,79 %, а останалите клаузи са останали
непроменени.
Твърди също, че ответникът е погасил петнадесет пълни месечни вноски по
кредита и една непълна, като последното плащане е извършено на 31.08.2017 г.,
след която дата е изпаднал в забава и на основание чл. 12.3 от ОУ, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, за което на 27.10.2016 г. до ответника е
изпратено уведомително писмо.
Поддържа, че след извършените плащания по кредита кредитополучателят е
останал задължен за следните суми: 500,04 лв. – главница, 217,32 лв. –
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.03.2017 г. до
15.11.2018 г., и 367,33 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги.
Ищецът излага, че по негово заявление е образувано ч.гр.д. № 5174/2018 г.
по описа на Районен съд – Варна, по което срещу ответника е издадена заповед №
2513/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата
от 1084,69 лв., представляваща непогасена главница по процесния договор, ведно
със законната лихва, която заповед е връчена на длъжника (настоящ ответник) по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и
претендира присъждане на съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В отрито съдебно заседание
същият не се явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от 18.09.2015 г. (л. 22)
се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в
заем на К.К.И. – потребител (клиент), сумата от 700
лв., срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно с
фиксирана възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,17 % и
годишен процент на разходите (ГПР) – 49,91 %, или общо сумата от 1229,76 лв. в
срок от 36 месеца при размер на погасителната вноска от 34,16 лв. Наред с това,
в договора е отразено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги от
потребителя е дължимо и възнаграждение от 632,52 лв. с размер на вноската по
допълнителния пакет 17,57 лв. Общото задължение по кредита и по пакета за
допълнителни услуги е посочено в размер на 1862,28 лв. със сборна погасителна
вноска от 51,73 лв. и падеж 15-то число от месеца.
По повод преддоговорните отношения между страните
по делото са приложени следните документи, подписани от ответника, а именно:
искане за отпускане на потребителски кредит (л. 7), стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (л. 17) и
допълнителна преддоговорна информация, приложение към
формуляра (л. 21).
Към доказателствения материал по делото е приобщено и подписано от страните
споразумение от 18.09.2015 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
договор за потребителски кредит № ********** (л. 26). В същото е посочено, че
допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени от кредитора на
клиента, са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението клиентът се задължава да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на
описаните услуги в размер, посочен в договора за потребителски кредит, като
изискуемостта на цялото възнаграждение възниква с подписването на
споразумението, но страните се съгласяват да бъде разсрочено за срока на
договора за кредит на равни месечни вноски, добавени към вноските за погасяване
на главницата по кредита.
Договорът и споразумението са сключени при Общи условия (ОУ), като по
делото са представени същите (л. 27), подписани от клиента и кредитора на всяка
страница.
Представен е погасителен план, подписан от клиента (л. 38), който съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски по договора за кредит и споразумението, всяка от които в
размер на 51,73 лв., при падеж на първата вноска – 15.11.2015 г. и на
последната (36-та) – 15.10.2018 г.
От съдържанието на приложеното заявление за промяна на погасителен план от
09.03.2015 г. (л. 42) и анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********
за отлагане на вноски от дата 22.03.2016 г. (л. 43) се установява, че по искане
на клиента е отложена вноска № 5 от договора, като клиентът се е съгласил да
изплаща кредита по нов погасителен план, неразделна част от анекса, съгласно
който отложената вноска се заплаща в края на погасителния план. След
сключването на анекса ГЛП по кредита се запазва в размер на 41,17 %, а ГПР се
изменя в размер на 46,79 %, като останалите клаузи по договора и споразумението
остават непроменени.
Приобщен е и изменения погасителен план (л. 44), в който е добавена 37-ма
вноска с падеж 15.11.2018 г.
Видно от представено преводно нареждане от 18.09.2015 г. (л. 41), на
посочената дата сумата от 700 лв. е преведена от ищцовото
дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.
От представеното извлечение по сметка по договор за кредит № ********** (л.
46) се изяснява, че длъжникът е извършил частични плащания по договора в общ
размер на 786,74 лв., като последното плащане е от дата 31.08.2017 г., с което
е погасена изцяло 16-та вноска и частично 17-та вноска от погасителния план.
Приложено по делото е уведомително писмо от дата 27.10.2016 г. (л. 48) от „П.к.Б.“
ЕООД, адресирано до К.К.И., в което е обективирано волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото
липсват данни относно получаването на писмото от неговия адресат.
За установяване
размера на процесните вземания по делото е допусната служебно съдебно-счетоводна
експертиза. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице,
което съдът кредитира изцяло, се установява, че сумата от 700 лв. по договора
за кредит е изцяло усвоена чрез банков превод. По договора са извършени
плащания в общ размер на 786,74 лв., с които са погасени задълженията на
ответника за следните суми: 199,96 лв. главница, 312,44 лв. договорна лихва,
265,19 лв. вноски по закупен пакет допълнителни услуги и 9,15 лв. наказателни
лихви. След приспадане на частичните погашения неизплатените суми по кредита
към датата на изготвяне на заключението са, както следва: 500,04 лв. главница,
217,32 лв. възнаградителна лихва, 367,33 лв. възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 5174/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 10.04.2018
г. заявление от „П.К.Б.” ЕООД срещу К.К.И. е издадена
заповед № 2513/11.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за главница по договор за потребителски кредит № **********/18.09.2015 г., връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителният
иск е предявен в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, а по отношение на установителния
иск – и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявените исковете – установителен и осъдителни такива, е обусловена
от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието
на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит и
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги; 2.) точното
изпълнение на поетите от кредитора (ищец) задължения по договора и
споразумението, в това число предоставянето на уговорената сума и на
допълнителните услуги; 3.) настъпила изискуемост на задълженията по договора и
споразумението в претендирания размер, както и 4.) неизпълнение на същите от
страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От обсъдените доказателства се установява валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за
потребителски кредит. Последният
съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя относно конкретния
размер на поетите задължения и основанието за тяхната дължимост, лихвения
процент и годишния процент на разходите по кредита, както и условията
за издължаването му, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поради
това съдът намира, че съглашението отговаря на изискванията на ЗПК.
Установено по делото е също и точното
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за кредит чрез
предоставянето на уговорената сума от 700 лв. по посочена от потребителя негова
банкова сметка. ***асрещното задължение да върне
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, на уговорения
падеж.
В разглеждания случай кредиторът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита при условията на чл. 12.3 от ОУ. Съгласно посочената
клауза, в случай че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от тридесет
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски
кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две
кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици
настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния
съд. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
посоченото разрешение за необходимостта да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия.
От представеното извлечение по кредита и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 27.10.2016 г., когато е
отправено изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита, ответникът
е изпаднал в забава, продължила повече от тридесет календарни дни (предвид датата
на последното плащане – 31.08.2017 г.), поради което е изпълнено уговореното
между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в
полза на длъжника срок.
Във връзка с втората предпоставка за настъпване правните последици на
предсрочната изискуемост, а именно уведомяването на длъжника за това преди
сезирането на заповедния съд, по делото не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца – представено е само уведомително писмо, но липсват данни за
неговото получаване.
Въпреки това, след подаване на
заявлението на 10.04.2018 г. до датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело – 09.09.2019 г., са падежирали всички погасителни вноски по кредита, последната
с падеж 15.11.2018 г., съобразно приложения погасителен план. Този факт е от
значение за спорното право и следва да бъде съобразен, на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. Посоченото разрешение в максимална степен съответства на целта на
заповедното производство, продължение на което е исковото такова по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на последния не следва да бъде по-неблагоприятно, вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото това, което би имал, ако беше
предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Поради това не съществуват
пречки за кредитора да получи търсените суми, чието възникване и изискуемост са
доказани в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, стига тези суми
да са в рамките на посочените в заявлението размери. В този смисъл са
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, както и съдебната практика, обективирана в решение № 7 от 19.05.2017 г. на
ВКС по гр.д. № 60053/16 г., І т.о., решение № 103 от 07.08.2017 г. на ВКС по
т.д. № 851/16 г. І т.о., решение № 208 от 09.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 394/17
г., І т.о. и др.
От изложеното следва, че е настъпила изискуемостта на вземанията за главница и договорна
възнаградителна лихва по кредита. Размерът им не е оспорен, като се установява
и от експертното заключение.
Предвид
гореизложеното, съдът приема за доказани всички положителни предпоставки
относно дължимостта на неизплатените от потребителя остатъци за главница в
размер на 500,04 лв. и договорна възнаградителна лихва в размер от 217,32 лв.,
поради което предявените за тези суми установителен и осъдителен иск следва да
бъдат изцяло уважени, като искът за главница бъде уважен, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Неоснователен
обаче се явява предявеният осъдителен иск за сумата от 367,33
лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
като съображенията за това са следните:
Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК, като ал. 2 на същата
разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват услугите, за които е договорено
търсеното възнаграждение, изразяващи се в приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, отлагане падежа на определен брой погасителни вноски или
намаляване на техния размер, както и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Следователно обсъжданата клауза е нищожна, на
основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Освен това,
видно от съдържанието на договора, при изчисляване на отразения общ годишен размер на разходите от 49,91 %, впоследствие изменен
със сключения анекс на 46,79 %, не е включено възнаграждението от 632,52 лв. Същото следва да бъде взето предвид
при преценка на действителния годишен процент на разходите по кредита,
доколкото е начислено като покупна цена на твърдените услуги, респективно
представлява разход за потребителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Така, при
размер на кредита от 700 лв. и уговорен начин на погасяване чрез 37 месечни
погасителни вноски в размер на 51,73 лв., годишният процент на разходите,
изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити, достъпен на интернет
страницата „calculator.bg”,
възлиза в размер на 118,37 %, което обуславя
извод за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждението по
пакета от допълнителни услуги, на основание чл. 19, ал. 5 във вр. ал. 4 ЗПК.
Отделно, тази клауза води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК във вр. с чл.143, т. 5 ЗЗП, тъй като възнаграждението е
отнапред определено, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, като липсва проведено
от ищеца доказване на индивидуално договаряне на тези условия.
С оглед на
изложеното, осъдителният иск с предмет неизплатената част от възнаграждението
за закупен пакет допълнителни услуги следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса от 125 лв. (л. 60), депозит за вещо лице от 200 лв. (л. 100), и юрисконсултско възнаграждение от
100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част на
исковете, в общ размер на 281,07 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., съразмерно с уважената част на
исковете, в общ размер на 49,60 лв.
Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски по делото, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К.К.И., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 500,04 лв. (петстотин
лева и четири стотинки), представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/18.09.2015 г. и анекс № 1/22.03.2016 г. към
него, ведно със законната лихва,
считано от датата на датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5174/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК;
ОСЪЖДА
К.К.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 217,32
лв. (двеста и седемнадесет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № **********/18.09.2015 г. и анекс № 1/22.03.2016 г. към него, начислена
за периода от 15.03.2017 г. до 15.11.2018 г., на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК;
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу К.К.И., ЕГН **********,***, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 367,33
лв. (триста шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща неизплатена част от възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги във връзка с договор за потребителски кредит № **********/18.09.2015 г.
и анекс № 1/22.03.2016 г. към него;
ОСЪЖДА К.К.И., ЕГН **********,***,
да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 281,07 лв. (двеста
осемдесет и един лева и седем стотинки),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА К.К.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 49,60 лв. (четиридесет
и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по следните банкови
сметки: в „Юробанк и Еф Джи България” АД: ***и в „Алианц Банк България” АД: ***;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: