Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 01.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, І-13 състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 16721 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 74 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Ищцата С.С.И. твърди, че с ответникът са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен през
2009 год. Твърди, че през 2005 год. ответникът изтеглил от О.Б.Б. АД кредит
в размер на 69 000
лева, като парите вложил изцяло в бизнеса си, който развивал тогава чрез
фирмата „М.
БДК“ ООД. За обезпечение на кредита родителите на ищцата ипотекирали собствения
им недвижим
имот - АПАРТАМЕНТ
№ 1, находящ се в гр. *************.
От средата
на 2008 год. ответникът преустановил плащането на вноските по горния кредит и
за да не се стигне до изпълнение и евентуално продажба на ипотекирания имот на
родителите й от страна на банката, ищцата
се принудила да заплаща кредитните вноски, още повече,че в този апартамент
живеела и тя и детето й. Твърди, че е
заплатила кредитни вноски
вместо ответника от м.юни 2008 год. до подаването
на исковата молба в общ размер
на 44554.55
лв.
Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да й
изплати сумата от 44554.55 лв. представляваща изплатените от нея вместо от него вноски по договора
за кредит,както и да й
заплати лихва за забава върху горната сума за периода от 12.06.2008 год. до
06.12.2013 год. в размер на
12457.06 лв. Претендира разноски.
Ответникът
Д.А.М. оспорва исковите претенции. Твърди, че сумата от процесния кредит частично
е използвана за ремонт на апартамента, в който са живеели преди раздялата, но
който е бил собственост на родителите на ищцата. С останалата част от кредита / 45 773.00 лева/ бившата
му съпруга е закупила друг недвижим имот- АТЕЛИЕ № 1, находящо се в гр.
София, на партерен етаж в жилищния блок на ул. „*************, с площ от 39,76
кв., като е имало уговорка тя да изплаща заема,а след развода Д.М. да няма
претенции към въпросното ателие.
Твърди,че
съгласно чл. 25, ал. 2 от СК (отм.), действащ по време
на брака и сключване на договора за кредит,
когато
едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за
другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се
използва за задоволяване нужди на семейството, като в случая тези предпоставки
са налице, доколкото се установява от предмета и целта на договора за
предоставяне на кредит, че получените пари по заема са именно за ремонт и
реконструкция на семейното жилище.
Отделно от
горното прави възражение за изтекла погасителна давност относно главното и лихвеното
вземане претендирани от ищцата. Моли съдът да отхвърли исковете и да му присъди
разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото
е представен договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство от 08.06.2004 г. , от
който се установява, че О.Б.Б.
АД е предоставила на Д.А.М. кредит в размер на 69 000 лв. за ремонт/реконстукция на АПАРТАМЕНТ № 1,
находящ се в гр. *************. На последната страница на договора под името и подписа
на Д.А.М. като
кредитополучател са написани имената на С.С.И./съпруга/
и последната също е положила подпис.
По делото
е установено и няма спор, че към датата на кредита въпросният апартамент,за
ремонта на който е теглен кредита, е бил собственост на родителите на ищцата,че
същия е представлявал семейно жилище на ищцата и ответника/по смисъла на §1 от
ДР на СК/, които по това време били в брак и живеели заедно. Установено е
също,че на 11.06.2004
г. горния апартамент е ипотекиран в полза на ОББ АД от родителите на ищцата за
обезпечение на кредита получен от Д.А.М..
По делото
е прието за безспорен факта,че от м.юни 2008 год. до датата на исковата молба
вноските по процесния кредит са заплащани от ищцата С.С.И. и за този
период общия им размер възлиза на сумата от 44554.55 лв.
Установено
е,че с Решение
по гр.д.№ 1816/2008 г., по описа на СРС - 80 с-в е прекратен сключения през
1997 год. брак между С.С.И. и Д.А.М..
По делото
е представен Предварителен
договор от 28.02.2005 г., сключен между Държавно предприятие „Строителство и
възстановяване“ и С.С. М. ,от който е видно,че последната е предприела правни и
фактически дайствия по закупуването на АТЕЛИЕ № 1, находящо се в гр.
София, на партерен етаж в жилищния блок на ул. „*************, с площ от 39,76
кв.Видно от пиложение № 1 цената на имота е била в размер на 45 645.60
лв.,платима на 8 вноски,първата и най-голяма с падел на 09.03.2005 год.От Справка -
удостоверение от 11.03.2014 г., издадено от Нотариус Р.Р., per. № 104 от
Нотариалната камара, с район на действие СРС е видно,че правата на
купувач по горния договор са били прехвърлени от С.С.И. и Д.А.М. на
майката на ищцата Ц.К.М..
Видно от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 155, том I, per. № 4847, дело №135 от 2009 г. на
08.09.2009 год. горния имот е придобит от С.С. М.
По делото
е приета ССЕ, която дала заключение, че вноските по договора за кредит за
периода от 12.06.2008 год. до 28.11.2013 год. са в общ размер на 44 554.55
лв.,а лихвата върху тази сума за времето от 12.06.2008 год. до датата на
исковата молба-06.12.2013 год. възлиза на
сумата
от 12457.06 лв.
От показанията
на св. Ц.К.М. /майка на ищцата/се установява,че парите от кредита отпуснат на Д.А.М. от ОББ АД
/към 80 000 лв. според свидетеля/ са вложени от Д. в неговия
бизнес-търговия с автомобили. Ателието е купено с лични пари на дъщеря й,която
имала магазин за обувки.
Св.Б.Д.
/съдружник на ответника в „М.
БДК” ООД/ установява,че знае за взетия от Д. кредит от ОББ АД, но парите от
този кредит не са вложени във фирмата,а са отишли за ремонт на жилището на Д. и
С.,а с друга част бившата му жена си е купила ателие. Имали са уговорка С. да
си плаща вноските по кредита до края,а Д. да няма претенции към ателието.
При така
очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
В исковата
молба ищцата е изложила категорични твърдения,че за процесния период е
погасявала парично задължение по банков кредит на бившия й съпруг , взет от
него през време на брака им, но вложен изцяло за развиване на негов частен
бизнес. Погасяването е извършила под угрозата, че при необслужване на този
дълг, банката би насочила принудително изпълнение върху апартамент на нейните
родители /в който живее също и тя с детето си/, който е бил ипотекиран за
обезпечение на горния кредит.
Твърденията
са за плащане на чужд дълг , при наличие на интерес от това, поради което
претенцията е квалифицирана от съда като иск с правно основание чл.74 ЗЗД.
Съгласно
чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. За да бъде основателна
претенцията на ищцата по чл. 74 ЗЗД за посочените суми следва да се установи,
че тя е заплатила не свое, а чуждо парично задължение ,а също ,че е имала
правен интерес да стори това.
Няма спор,
че ответникът Д.М. е бил страна като кредитополучател по Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 08.06.2004 г., както,че по силата на този договор е получил сумата от 69 000 лв.
Факта,че
към датата на договора кредитополучателят е имал брак със С.С. М. , че целта на
кредита записана изрично в договора е била е ремонт на жилище /което към 2004
год. е било семейното такова на страните по делото/, а също, че договора е
подписан и от съпругата му С. дават основание на съда на основание чл.25,ал.2 СК /отм./ да приеме, че длъжници по горния кредит са станали както Д.М.,така и
съпругата му С. М..
По
делото не се събраха доказателства, че заеманата сума не е разходвана за
семейни нужди,като в тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Ц.К.М.,че
сумата от кредита ответникът използвал за закупуване на автомобили. На първо място показанията са очевидно
пристрастни-свидетелят е майка на ищцата и в показанията си изразява негативно
отношение към ответника. На следващо място става въпрос до факти,които
свидетеля не е възприел непосредствено,а е научил от трепи лица и не носят
белега на достоверност,а също се подкрепят от други доказателства по делото.
Ето защо
следва да се приеме,че платения от ищцата дълг не е „чужд“ по смисъла на чл.74 ЗЗД, а неин и на бившия й съпруг при
условията на солидарност.
На
следващо място не е установен и правния интерес по чл. 74 ЗЗД на ищцата да
плаща вноските по кредита,доколкото ипотекирания имот, който евентуално е
можело да бъде изнесен на публична продан,поради необслужване на кредита,е бил
собственост на трети лица-родителите на ищцата. Това,че формално се е водел
„семейно жилище“ след развода не обуславя правен интерес, тъй като ищцата няма
никакви права /собственост,ползване,наем или др./ върху ипотекирания имот. Фактическия
й интерес,да живее в имота на родителите й и риска това да бъде
преустановено,при изпълнение върху този имот,не може да се приеме за правен
интерес.
С оглед на
гореизложеното исковата претенция по главния иск с правно основание чл.74 ЗЗД
се явява изцяло неоснователна,поради което съдът следва да я отхвърли.При това
положение като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
С оглед
изхода на спора на ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Воден от
изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.И. с ЕГН
********** *** срещу Д.А.М. ЕГН
********** чрез
адвокат В. О. П. *** иск с правно основание чл.74 ЗЗД за заплащане на сумата
от 44554.55
лв. , представляваща сбор от вноски платени за периода от м.юни 2008 год. до м.декември
2013 год. по договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство от 08.06.2004 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.И. с ЕГН
********** срещу Д.А.М. ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 12457.06
лв.-мораторна лихва върху главницата от 44554.55 лв. за периода от 12.06.2008 год. до 06.12.2013
год. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.И.
с ЕГН
********** да заплати на Д.А.М. ЕГН ********** разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: