Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Сливен, 29.01.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
трети състав в открито заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря
Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното съдията гр. дело № 4571
по описа за 2019г. на СлРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове
с правно основание чл.187, ал.6, вр.ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР- за
заплащане на извънреден труд, 322 часа положен в периода 01.07.2016г.-
30.06.2019г. с цена на иска 2198,20 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба 26.08.2019г. до окончателното изплащане и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение, за периода на забавата 26.08.2016г.-
01.07.2019г. с цена на иска 290 лв.
Ищецът твърди, че е държавен служител в ОД МВР Сливен, с местоизпълнение на служебните си
задължения в териториалната структура на ответника - РУ Сливен. Сочи, че
осъществявал служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден
месечен график. Работното му време се изчислявало в часове за отчетен период,
който за исковия период от 01.07.2016г. до 30.09.2016г. бил едномесечен, а от -
01.10.2016г до 30.06.2019г. тримесечен.
Ищецът твърди, че за исковия
период ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не преобръщал
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Това довело до ощетяването
му, тъй като тези часове се явявали извънреден труд, който не му бил заплатен.
Този извънреден труд бил за исковия период 322 часа, за които следвало да му се
платят 2198,20 лв. Този положен труд следвало да бъде платен, ведно със
заплатата, която ищеца получил през месеца, следващ отчетния период на
полагането на труда, т.е. до 25 число на съответния месец, като след това
ответника се намирал в забава. Ето защо се претендира и мораторна лихва,
считано от 26.08.2016г. до 01.07.2019г. в размер на 290 лв.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2198,20 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 322 часа извънреден труд, положен в периода
01.07.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 26.08.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 290 лв. – обезщетение за
забава, считано от 26.08.2016г. до 01.07.2019г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Считат се
исковете за неоснователни и недоказани.
Неоснователно
било искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в дневен с
коефициента 1.143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд. Правилото
за превръщане на нощните часове в дневни било с цел да се определи възнаграждението на работника/служителя така,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел
извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата
при преобразуването им било регламентирано в чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата и представлявало допълнително
трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която била неприложима в
конкретния случай. Ищецът в настоящото производство бил държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал.1,т.1 ЗМВР, той не бил в трудово правоотношение по КТ и
по отношение на него били приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР предвиждала заплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч. Конкретно
положените часове нощен труд от ищеца били компенсирани с допълнително
възнаграждение. Отделно от това, ако все пак се приложела формулата нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, щяло да се
установи, че за служителите в МВР коефициентът бил 1 (единица). Това било така,
защото съгласно чл. 187, ал.3. изр. последно ЗМВР при полагането на труд през
нощта между 22 ч. и 06 часа, работните часове не следвало да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. При това положение, ако се направел опит за
превръщане нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време
(също 8 часа, съобразявайки чл. 187, ал.3 ЗМВР), установени за подневно
отчитане на работното време в ОДМВР Сливен, се получавало 8/8 или коефициент
равен на 1 (единица).
Иска се
отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от кадрова
справка, представена от ответника в процеса, че ищеца през исковия период от време е бил в служебно
правоотношение с ответника – старши полицай в група „Охрана на обществения
ред”, сектор „Охранителна полиция” при РУ Сливен при ОД МВР Сливен. Не е
спорно, а и се установява от представените месечни графици за исковия процесен
период, че ищеца работил на сменен режим при сумарно изчисляване на работното
време.
В хода на процеса е прието заключение по изготвена
съдебно икономическа експертиза. От него се установява, че за исковия период след преизчисляване на нощния труд в дневен,
ищецът положил 646 ч извънреден труд, от които са му били отчетени и изплатени 324
ч, а не са били отчетени и изплатени 322 ч. на стойност 2 198,20 лв.
Според вещото лице размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода 26.08.2016г. до
01.07.2019г. е 300,21 лв. Видно от Приложение 1 на
заключението, ответната дирекция е заплащана на ищеца положения от него
извънреден труд над нормативно определеното му работно време, като за някои
тримесечия дори и над 70 часа извънреден труд /четвърто тримесечие на 2016г.; първо
и последно тримесечия на 2017г., първо, трето и четвърто тримесечие на 2018г.и първо
и второ тримесечие на 2019г./.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е
допустим и основателен в пълен размер.
Установи се в процеса, че ищеца за исковия период от
време е бил в служебно правоотношение с ответната ОД МВР Сливен. Доказа се, че
работил на сменен режим при сумирано отчитане на работното време.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните
служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и
6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за
работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима по казуса,
поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон, касателно
служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден
труд.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневен, с
оглед адекватното му заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето
основание, а именно след отмяна на Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и липсата на изрична специална за
служителите на МВР разпоредба към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските –
чл.9г.
От събраните по делото доказателства се установи, че
положения от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в
дневен е 322 ч. за исковия период, като дължимото възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице възлиза в размер на 2198,20 лв.
Според разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно. Изключения
са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР при
бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие на
държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус обаче безспорно
се установи, че има отчетни периоди, в които извънредния труд, положен от ищеца
надвишава 70 часа и въпреки това те са били изплатени в пълен размер от
ответника. Освен това разпоредбата на
чл.33, ал.2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм./, действала в процесния исков
период, повелява, че положения труд по време на дежурство се компенсира според
часовете, които надхвърлят работното време, т.е. без да е предвиден таван за
това.
Ето защо и с оглед
спецификата на работа на служителите в МВР следва да се приеме, че и след
преизчисляването на нощни в дневни часове се получава извънреден труд
надвишаващ 70 ч за отчетен период и се касае за наличие на извънредни ситуации,
поради което се дължи цялостна компенсация на всички положени часове.
Следователно предявеният
иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е
основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките на предявения размер,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
26.08.2019г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 2198,20 лв. за периода на
забавата 26.08.2016г. до 01.07.2019г. възлиза общо на сумата от 300,21 лв.
Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан в пълен предявен размер
от 290 лв.
Предвид изхода на спора, ответника бива натоварен с
разноските, сторени в процеса. Той следва да заплати сторените от ищеца
разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, съдът счита за неоснователно, тъй като
изчислено по реда на чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска
минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 683,87 лв. Дори и с оглед
вида на втория иск, който е акцесорен, съдът да намали минималното предвидено
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение би било в размер на 533,87 лв., при
платено от ищеца 500 лв. Следователно не са налице условията за редуциране на
адвокатския хонорар.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да
заплати разноските за вещо лице в размер на 100 лв., както и държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 137,93 лв. / 87,93 лв. за главния иск и
50 лв. за акцесорния/ или общо за сумата от 237,93 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР Областна
Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен, бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от
директор - старши комисар Димитър Ангелов Величков ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 2 198,20
лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и 0,20 ст./, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 322 часа за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 0.143, ведно със законната лихва от 26.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор - старши комисар Димитър
Ангелов Величков ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 290 лв. /двеста
и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за периода на забавата от 26.08.2016г. до 01.07.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор - старши комисар Димитър
Ангелов Величков ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, разноски в
процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Областна Дирекция на МВР-Сливен, гр.Сливен,
бул.”Ген.Скобелев” № 5, представлявана от директор - старши комисар Димитър Ангелов
Величков ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт, сума в размер на 237,93 лв. /двеста
тридесет и седемт лева и 0,93 ст./, разноски и такси в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: