№ 410
гр. Русе , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200837 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Емир 2012“ ЕООД против Наказателно
постановление /НП/ № 38-0000749 от 25.03.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и
на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател – адв. Й.А.
от АК-Варна, е представил писмено становище, с което поддържа изложеното в
1
жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 12.04.2021 г., а жалбата е подадена на 19.04.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 04.02.2021 г., около 14:30 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят В.Д. в
присъствието на М.К., двамата служители на РД „Автомобилна администрация“-Русе,
извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Емир 2012“ ЕООД,
притежаващо лиценз № 10053 за извършване на международен автобусен превоз на
пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на извършената проверка свидетелят Д. установил, че при при
извършване на обществен превоз на пътници с автобус, категория М2, марка
Мерцедес, с рег. номер К4537ВК, оборудван с дигитален тахограф, Е.Ш. – служител на
транспортното предприятие, не е ползвал нормална седмична почивка от най-малко 45
последователни часа. За период от три последователни седмици, започващ в 06:33 часа
на 22.12.2020 г., когато е завършило ползването на нормална седмична почивка от 82
часа и 46 минути, и завършващ в 06:33 часа на 12.01.2021 г., Е.Ш. е ползвал нормална
седмична почивка от 34 минути и 49 минути за времето от 19:53 часа на 11.01.2021 г.
2
до 06:41 часа на 13.01.2021 г., което е по-малко с 10 часа и 11 минути от
законоустановените 45 последователни часа нормална седмична почивка. Свидетелят
Д. приел, че така констатираното е следствие от обстоятелството, че транспортното
предприятие не е организирало работата на водача Е.Ш. по начин, че да е в състояние
да спазва въведените в Глава II-ра, чл. 8, § 6, второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006
г. изисквания относно времето на управление и почивките на работното и
извънработното време. В тази насока свидетелят Д. съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН Серия А-2020 № 286406/04.02.2021 г. за допуснато нарушение на
чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр, който бил подписан от представител на дружеството без възражения.
Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро на Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, АНО на основание чл. 104, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр наложил на дружеството-превозвач административна имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН Серия А-2020 № 286406/04.02.2021 г., НП № 38-0000749 от
25.03.2021 г., 2 броя пътни листи, 6 броя разпечатки от дигитална карта, протокол от
контролна проверка на тахографа, СРМПС № *********, маршрутно разписание,
справка от информационната система „Лицензи“, както и събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля В.Д., които съдът кредитира изцяло.
От приложените по делото 6 броя разпечатки от дигитална карта се установява,
че период от три последователни седмици, започващ в 06:33 часа на 22.12.2020 г. и
завършващ в 06:33 часа на 12.01.2021 г., Е.Ш. е ползвал нормална седмична почивка от
34 минути и 49 минути за времето от 19:53 часа на 11.01.2021 г. до 06:41 часа на
13.01.2021 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
3
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, както и не е спазен материалния закон. Посоченото води до
незаконосъобразност на НП № 38-0000749 от 25.03.2021 г. и съответно е основание за
отмяната му. До този правен извод Районен съд – Русе стигна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан оттук нататък за
краткост Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), за чието нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, въвежда
задължение за транспортните предприятия да организират работата на водачите, които
са наети от тях или които са предоставени на тяхно разположение, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Глава II-ра от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.,
регламентираща правилата за екипажи, време на управление, почивки по време на
работа и почивки.
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работно време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително
при извършване на превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция в
размер на 1000 лева.
Така, за да се приеме, че транспортно предприятие е осъществило състава на
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и съответно
да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, актосъставителят и АНО
следва да установят следния фактически състав – неизпълнение на разпоредбите за
работно време, почивките и времето за управление от страна на водач и че това
неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, тоест то е
резултат от създадената от работодателя организация на работа или съответно липсата
на такава. Констатирането, на който и да е от тези самостоятелни факти, не може да
обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на транспортно
предприятие.
4
В процесния случай съдът счита, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност по безспорен начин се установява, че за период от три последователни
седмици, започващ в 06:33 часа на 22.12.2020 г. и завършващ в 06:33 часа на 12.01.2021
г., водачът Е.Ш. е работил в нарушение на изискванията за нормална седмична почивка
от четиридесет и пет часа, ползвайки нормална седмична почивка от 34 минути и 49
минути за времето от 19:53 часа на 11.01.2021 г. до 06:41 часа на 13.01.2021 г.
Същевременно както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено
единствено, че „транспортното предприятие не е организирало работата на водача…“,
като остава напълно неясно от кои конкретни действия или бездействия на превозвача
се прави извод, че последният не е организирал работата на водача. Нещо повече от
материалите по административнонаказателната преписка и от показанията на
свидетеля Д. става ясно, че този въпрос въобще не е изследван и не са правени усилия
за събиране на доказателства дали транспортното предприятие за процесния период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да почива, още по-малко да е установено, че има
такъв изготвен график и предвидените почивки не осигуряват спазването на правилата
за работно време и почивките на водачите. В тази насока съдът счита, че към момента
на съставяне на АУАН-а и изготвяне на НП актосъставителят и АНО не са разполагали
с доказателства, обосноваващи възприетата от тях теза за противоправно поведение на
превозвача. Следва да се отбележи, че правораздаването, особено в частта му, касаеща
налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на
предположения и неясни описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по
безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
На следващо място съдът констатира, че в АУАН-а и в НП е посочена само
датата касателно действията на Е.Ш., като съответно липсва дата за допуснатия от
превозвача пропуск в организацията на работата. В административните актове липсва
посочване и на местонарушението, доколкото гр. Русе, ул. „Котовск“ № 1, ет. 3 се явява
мястото на извършване на проверката. Това са достатъчни самостоятелни основания за
отмяна на наказателно постановление.
В същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 07.10.2019 г., постановено по КАНД № 213 по описа на
съда за 2019, Решение от 30.10.2017 г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда
за 2017 г., Решение от 20.09.2017 г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за
2017 г., Решение от 09.05.2017 г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за
2017 г. и Решение от 17.01.2017 г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за
2016 г.
5
С оглед на гореизложеното и доколкото както в АУАН-а, така и в НП се
установи, че липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
съдът счита, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Емир 2012“ ЕООД е
било представлявано от адв. Й.А. от АК-Варна, като в тази връзка е направено и искане
на присъждане на разноските за процесуално представителство. Видно от приложения
по делото договор за правна помощ /л. 24/ дружеството-жалбоподател е заплатило
сумата в размер на 360 лева за процесуално представителство в брой. С оглед на
направеното от АНО възражение за прекомерност искането за присъждане на
направените от „Емир 2012“ ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева,
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, следва да се уважи частично до
сумата в размер на 300 лева, доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева и
същата е в рамките на предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000749 от 25.03.2021 г., издадено
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на
„Емир 2012“ ЕООД на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна
имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и
на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, да
заплати на „Емир 2012“ ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Дулово, ул. „Искър“ № 18, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7