Решение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………….2019г

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав

в закрито съдебно заседание девети април 2019г

в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

         ЧЛЕНОВЕ:      ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия Г.

при участието на секретаря Димитричка Г.

в.гр.д. № 352 по описа за 2019г,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 7271/30.01.2019 на С.П.Ч. срещу решението на ВРС-Хс-в № 163/11.01.2019 по гр.д.№ 8206/2018, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ “ ЕАД  за осъждането на ответното дружество да й заплати сумата от 500лв, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение по изп.дело № 20117170400436 по описа за 2011г на ЧСИ Румяна Тодорова.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като бъде постановено друго за уважаването на претенцията й.

Моли за присъждане на сторените по делото в двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 12917/19.02.2019г от ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със становище за неоснователност на въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване решението на ВРС, както и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. и юриск. възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК съгласно НПП.

 

СЪДЪТ, за да се произнесе, съобрази:

В исковата си молба Сп.Ч. излага, че на 21.01.2011г по молба на „Банка ДСК“ ЕАД е било инициирано заповедно производство срещу нея, в резултат на което било образувано ч.гр.д.№ 1098/2011г на ВРС. Бил издаден изп.лист въз основа на представен документ по реда на чл.417 т.2 ГПК. Въз основа на издадения ИЛ и по молба на взискателя било образувано изп.дело № 20117170400436 на ЧСИ Румяна Тодорова. За защита на своите права и интереси ищцата ангажирала услугите на адвокат и заплатила възнаграждение в размер на 500лв. Между банката-взискател и настоящата ответна страна бил сключен договор за прехвърляне на вземания, с който вземанията срещу ищцата били прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. С Постановление на ЧСИ от 26.10.2017г, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК образуваното изп.производство било прекратено.

Твърди, че сторените разноски са разход във връзка със защитата й по изп.дело и затова претендира от ответното дружество тяхното възмездяване като представляващо претърпени имуществени вреди в посочения размер.

В писмения си отговор „ОТП Факторинг“ЕАД, депозиран в срока по чл.131 ГПК, се излага становище за неоснователност на претенцията. Оспорва твърдението за причинени имуществени вреди поради действията на ответната страна.

Признава, че между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД е бил сключен договор за цесия.

Възразява се, че поради липса на плащания от страна на ищцата по издадения ИЛ по ч.гр.д.№ 1098/2011г ответното дуржество първоначално в лицето на неговия цедент „Банка ДСК“АД, а впоследствие и настоящият ответник е имало качеството на взискател по изп.дело и не е причинило вреди на ищцата поради правото му да събере чрез съдебен изпълнител непогасеното си вземане. Затова неоснователно е твърдението й, че цесионерът, който се ползва от вече издаден в полза на цедента ИЛ е станал причина ищцата да претърпи сочените имуществени вреди и че е действал противоправно. Затова и липсва причинно–следствена връзка между поведението на дружеството и причинените вреди. Освен това, оспорва изобщо да е имало плащане на адвокатско възнаграждение

СЪДЪТ, след въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Безспорно е, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е БИЛ издаден ИЛ по ч.гр.д. № 1098/2011г, с който С.Ч. и В.Ч.са били осъдени солидарно да заплатят на банката посочените в заявлението по чл.417 ГПК суми.

Въз основа на издадения ИЛ е било образувано на 28.05.2011г изп.д.№ 436/2011 на ЧСИ Р.Т.по искане на Банка“ДСК“АД като взискател.

Не е спорно, а и от представения договор за покупко-продажба на вземания се установява, че банката е цедирала вземанията си по образуваното изп.д.№  436/2011 на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕООД.

Видно е от представената по делото молба, изходяща от „ОТП Факторинг България“ ЕООД и адресирана до ЧСИ Р.Тодорова, че същото е изявило желание да встъпи като взискател в образуваното изп.дело № 436/2011г и въз основа на това искане с разпореждане от 23.08.2012 дружеството е било конституирано като взискател на мястото на цедента Банка“ДСК“АД.

С молба от 17.01.2014 цесионерът-взискател е поискал от ЧСИ предприемането на действия по принудителното изпълнение чрез налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.

От представеното копие от договор за правна защита и съдействие между С.Ч. и адв.К.Т. за представителството й по изп.дело е видно, че същият е бил сключен на 13.10.2017 с договорена сума за възнаграждение в размер на 500лв, като е посочено, че сумата е била изцяло заплатена в деня на подписването на договора и има ролята на разписка в тази част. Предприетите от адв.Т. действия са били обективирани в молбата й входирана на 17.10.2017, подадена до ЧСИ по посоченото изп.дело с искане за прекратяването му на осн.чл.433 ал.1 т.78 ГПК.

Въз основа на това искане производството по изп.дело е било прекратено от ЧСИ с Постановление от 26.10.2017, на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК поради констатираната от същия настъпила по силата на закона перемпция - взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години. Това се установява и от приложеното по делото съобщение, изпратено до адв.К.Т. като представител на В.Ч.и С.Ч.,

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

На първо място се поставя въпросът дали длъжницата може да претендира разноските, сторени от нея в изп.производство, пред самия ЧСИ.

 

 

 

Непозволеното увреждане като сложен фактически състав включва  елементите: вина, противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

За основателността на иска е необходимо ищцата да установи чрез главно и пълно доказване наличието на всичките изискуеми предпоставки, с изключение на вината, чието наличие се презумира, а в тежест на ответната страна е оборването на тази презумпция.

Установената по делото фактическа обстановка налага извода за липсата на някои от изискуемите реквизити, за да се пиреме искът за доказан по основание.

На първо място, не се установява противоправност на деянието

Настоящият ответника по спора се явява взискател по изп.дело. Въз основа на признатото му с влязъл в сила акт вземане /установено по основание и размер/ и служещо за изпълнителен титул, е предприел действия за образуване на изп.производство за събирането му поради липсата на доброволно изпълнение на задължението от страна на ищцата-длъжница. Сезирането на ЧСИ с искане за конституиране на настоящия ответник по спора като взискател по образуваното вече изп.дело е действие, също непротиворечащо на закона и ненакърняващо забраната да не се вреди другиму, доколкото основанието за отправянето на това искане е сключеният договор за цесия между „Банка ДСК“АД и „ОТП Факторинг България“ЕООД. Самият договор дава право на въззиваемата страна да замести взискателя в образуваното изп.дело. След конституирането на дружеството като взискател с предприетите от него действия не са били накърнени правата на ищцата, доколкото същите са били необходими за правилното и законосъобразно движение на изп.производство.

По делото няма наведени твърдения от ищцата, нито има данни тя да де се е възползвала от правата си по реда на чл.414ь чл.414а или чл.415 ГПК, които да са довели до отмяна или обезсилване на изп.основание. не се твърдят и други новонастъпили обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че вземането не съществува или е било погасено още преди образуването на изп. производство и въпреки това са били предприети действия по изпълнение. В рамките на изп.производство е разполагала също с правни средства за защита по реда на чл.435 ГПК за обжалване незаконосъобразни действия на ЧСИ. Липсват данни за предприети такива с положителен резултат в нейна  полза. След като длъжницата не се е възползвала от правата си на нито един етап и същите не са били съответно установени, не може да се направи изводът за противоправност на предприетите от страна на взискателя действия спрямо длъжницата. Не може да му се вмени във вина това, че в защита на собствените си права и законни интереси е потърсил съдействието на ЧСИ, след като Сп.Ч. е бездействала и не е изпълнила доброволно задължението си нито преди завеждането на изп.дело, нито в срока за доброволно изпълнение или след това. Затова не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. 

Що се отнася до самия факт на перемпцията, на който ищцовата страна се позовава, като черпи права от него, съдът намира за уместно да изложи следното:

С изтичането на установения в нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК 2-годишен срок, през който взискателят не е поискал извършването на изп. действия, както е указано с ТР №2/2013, т.10, изп.производство се прекратява по силата на закона, т.е поради настъпила перемпция.

Бездействието на взискателя може да се дължи на различни причини, като напр. да се е отказал на този етап от събирането на вземането си поради липсата на имущество на длъжника, срещу което да бъде насочено изпълнението; поради признаване на дълга /от който момент започва да тече нова давност/ или дори поради опрощаване. Каквито и да са били причините, същите са без значение, тъй като бездействието на взискателя не освобождава длъжника от неговото задължение. Дори удовлетворяването на притезателното право да е станало невъзможно по принудителен ред чрез санкцията на Държавата, задължението остава да съществува в естествен вид, т.е. продължава да съществува, макар и незащитено от Държавата, но е възможно да бъде изпълнено доброволно от длъжника. Следователно, от простия факт на бездействие на взискателя в продължение на 2 години длъжницата не може да черпи права. Затова не се установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между бездействието на взискателя и твърдяната от длъжницата вреда.

На следващо място, последиците от прекратяването на изп. производство на соченото основание /чл.433 ал.1 т.8 ГПК/ не включват присъждането на разноските в полза на длъжника съгласно разпоредбата на чл79 ГПК, чието съдържание се различава от това на хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК. Според последната при прекратяване на исковото производство ответната страна има право на разноски. Същата не може да намери приложение в изп.производство. Систематическото тълкуване на нормата на чл.79 ГПК сочи, че се намира в част І-ва „Общи правила“ и следва тази на чл.78 ГПК, указваща как се разпределят разноските в исковото производство при различния изход на спора. Нормата е специална спрямо общата на чл.78 ГПК и касае само изп.производство. В нея е указано, че „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако…“. Следователно, общото правило е, че всички разноски по изпълнението, направени от взискателя, се възлагат на длъжника, освен в изчерпателно изброените хипотези, когато остават за сметка на самия взискател. Една от изключенията е визираната в чл.79 ал.1 т.2 предл.1-во ГПК хипотеза, когато изп.действия бъдат изоставени от взискателя /т.е. при настъпила перемпция/. Следва да се отбележи, че нормата е процесуална и специална и затова не може да бъде тълкувана разширително или въз основа на нея да се прави обратен извод, че в този случай длъжникът има право да претендира разноски.

Последиците от перемпцията за взискателя се свеждат до това, че той губи възможността си да събере вземането си по това изп.производство, както и че губи правото на разноски по това изп.дело, на осн чл.79 ал.1 т.2 ГПК. А при завеждането на ново изп.дело за него остава тежестта от нови разноски, както и рискът, че могат да му бъдат противопоставени нови право погасяващи възражения. Затова в интерес на взискателя е чрез своите действия да поддържа висящността на изп.процес. Това е така поради изричната разпоредба на закона, че давността се прекъсва с предприемането на всяко едно действие за принудително изпълнение.

Въз основа на всичко изложено следва, че длъжникът би имал право не на всички разноски, които е бил направил в изп.производство, а само на онези, явяващи се претърпени вреди или пропуснати ползи поради неправомерните действия на взискателя и/или ЧСИ.

По делото липсват твърдения, както и доказателства, което е в тежест на длъжницата-ищца, че след настъпилото ex lege перемиране на изп.производство са били предприети от ЧСИ някакви действия по искане на взискателя и тези действия са станали причина за увреждането на длъжницата.

Доколкото липсата и само на една от кумулативно изискуемите предпоставки обуславя неоснователността, изложеното налага извода за недоказаност по основание на предявения иск, които крайни правни изводи съвпадат с тези на ВРС и затова постановеното решение следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени сторените в първата инстанция разноски в размер на 100лв за юриск.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК. Аналогични са мотивите на съда за присъждането на разноските и за въззивната инстанция също в размер на 100лв.

 

Воден от горното, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 163/11.01.2019 по гр.д.№ 8206/2018, с което е отхвърлен предявеният от С.Ч. иск срещу ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД за осъждането на ответното дружество да й заплати сумата от 500лв, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение по изп.дело № 20117170400436 по описа за 2011г на ЧСИ Румяна Тодорова.

 

ОСЪЖДА С.П.Ч. ЕГН ********** ***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, Район“Оборище“ бул.“Княз Дондуков-Корсаков“ № 19 ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М., сумата от 100лв /сто лева/, представляваща разноски за юриск.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.ал.3 вр.ал.8 ГПК.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: