Решение по дело №425/2015 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 202

 

гр. Бургас, 10.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело  № 425 по описа за 2015 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявена искова молба от  „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.“Никола Вапцаров“ №55 срещу Б.С.С., ЕГН ********** и Б.Й.Б., ЕГН **********, с която се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 59 999.48 лева по издадения на 19.12.2007г. и авалиран от тях запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г.

          Ищецът твърди в исковата молба, че „СЪНИ САНДС ТУРС“ООД, ЕИК ********* е издало на 19.12.2007г. запис на заповед, на предявяване не по-късно от 25.01.2015г. по силата, на който безусловно и неотменимо се е задължило да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 59 999.48 лева. Записът на заповед е съставен от посоченото дружество, в качеството му на кредитополучател, за да обезпечи вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит №42392/ 19.12.2007г. Ценната книга била авалирана от ответниците, които носели отговорност за заплащане на задължението по нея, при условията, при което било поето.

          Заявява се, че записът на заповед бил предявен на авалистите за плащане на процесното задължение, като на двамата ответници били надлежно връчени нотариални покани на 12.01.2015г. и 23.01.2015г., първата при условията на отказ от страна на лицето, а втората, чрез залепване на уведомление по предвидения в ГПК ред. Посочва се освен това, че след подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, такава била изготвена от Районен съд гр.Враца на 19.03.2015г. по ч.гр.д №697/15г. Съгласно последния документ ответниците трябвало да заплатят солидарно на ищеца сумата от 59 999.48 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015г. и разноските по заповедното производство. Длъжниците С. и Б., срещу които били издадени заповедта и изпълнителния лист подали писмено възражение, което обстоятелство породило правния интерес на банката от предявяване на настоящия иск. Представени са писмени доказателства.

           В отговора си ответниците, освен направеното възражение за местна подсъдност, оспорват изцяло исковата претенция като неоснователна. Излагат се твърдения, че  адресът на ответника С. не е в гр.Р, а от 2004г. последната живее в гр.Н. Посочва се, че нотариалната покана, адресирана до нея е връчена на несъществуващ адрес, като в този смисъл се оспорва твърдението на банката, че е редовно уведомена за задължението си да извърши плащане  по ценната книга. Оспорва се и валидността на отбелязването на отказа в нотариалната покана, предназначена за ответника Б.. Направено е възражение за изтекла давност на предявяване на иска срещу авалистите, който срок е три годишен, а не осем годишен, както считала банката- ищец.

        Иска се и да бъде приложено ч.гр.д.№229/13г. по описа на Несебърски районен съд, както и допускане на двама свидетели при режим на довеждане, които ще установяват обстоятелства, свързани с връчване на нотариалната покана на ответника Б.. Представени са писмени доказателства.

         В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за изтекъл давностен срок за предявяване на иска, както и заявеното в отговора на исковата молба, че изпратената до ответницата С. нотариална покана е връчена на несъществуващ адрес. В тази връзка пояснява, че именно последната е посочила в записа на заповед адрес в гр.Разград, след което се е подписала. Според него е без значение промяната в местоживеенето на последната понастоящем, поради което и ненужно се явява искането за приобщаване по делото на пълната преписка от нотариуса изпратил поканата до ответника С.. Ищецът се противопоставя и на молбата да се изиска ч.гр.д №229/13г. по описа на Районен съд гр.Несебър, тъй като проведеното по него производство касае сделка, а не запис на заповед. Възразява и против допускането на свидетели, с които да се установява връчването на нотариалната покана.   

        В представения допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат възраженията си за местна неподсъдност и изтекла давност за предявяване на иска, както и доказателственото си искане за прилагане на ч.гр.д.№ 229/13г. по описа на Районен съд гр.Несебър, като изтъкват съответните аргументи за това.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          На 19.12.2007г. е издаден запис на заповед от „СЪНИ САНДС ТУРС“ООД по силата на който безусловно и неотменимо, без протест и без разноски дружеството се задължило да заплати на „Райфайзенбанк“ЕАД сумата от 59 999.48 лева. Записът на заповед трябвало да се предяви за плащане не по-късно от 25.01.2015г. Задължението по ценната книга е авалирано от ответниците Б.С.С. и Б.Й.Б., при условията, при които е поето. В тази връзка на последните били изпратени нотариални покани с уведомление, че следва да заплатят посочената по-горе сума, както следва: на Б.С. с отбелязване, че е връчена по реда на чл.47 ГПК на 23.01.2015г. и на Б.Б. на 23.01.2015г. при условията на отказ. След като плащане на сумата по записа на заповед от страна на ответниците не било направено дружеството- ищец подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и такава била изготвена от Районен съд гр.Враца  на 20.03.2015г. по ч.гр.д №697/15г. Съгласно последния документ С. и Б. трябвало да заплатят солидарно на ищеца сумите по заявлението.

Основателно е възражението, че на ответницата Б.С. не е връчена редовно нотариална покана, с която последната е трябвало да бъде уведомена за намеренията на ищеца да и предяви процесния запис на заповед с цел заплащане на дължимата по него сума. От така представените по делото доказателства не може да се изведе извод, че изявлението на ищеца е достигнало до ответницата. Според разпоредбата на чл.50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37 – 58 ГПК. В конкретния случай поканата е следвало да се връчи по реда на чл.47 ал.5 ГПК. За да се приложи тази разпоредба обаче е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл.47 ал.1 и 3 ГПК. В конкретния случай нотариалната покана е изпратена за връчване на длъжника на адреса, посочен в записа на заповед- гр.Р, бул.“Б“ №*, вх.*, ет.*, като от отбелязването от нотариуса в резултат на единственото му посещение на място (на 09.01.2015г.) следва, че към момента на удостоверяването това е постоянния регистриран такъв адрес на лицето. За да се приложи разпоредбата на чл.47 ал.5 ГПК следва да се установи, че уведомлението е залепено на един от двата вписани адреса на длъжника (настоящ или постоянен), с приложение на разпоредбите на чл.47 ал.3 и/или ал.4 ГПК. В настоящия казус данни за това, че посоченият в нотариалната покана адрес на длъжника съвпада с този, вписан негов като постоянен или настоящ адрес и, че връчителят е установил този факт с оглед извода за редовност на връчването липсват. Нещо повече, този факт се опровергава от извършената от настоящия съдебен състав справка в НБД „Население”, досежно обявените адреси на сочения в заявлението длъжник, от която става ясно, че към момента на връчване тези адреси не съвпадат с отразеното в нотариалната покана.

Според указанията в т.3 от ТР № 1/2004 г. предявяването на записа на заповед на издателя за плащане не е предпоставка за изискуемост на произтичащото от съдържанието му вземане, а оттук и за издаване на изпълнителен лист, съответно заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В конкретния случай обаче записът на заповед, въз основа на който е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника е издаден с падеж на предявяване, което придава на предявяването значението на условие за настъпване на изискуемостта на вземането по смисъла на чл. 418 ал. 3 ГПК.

Както вече се посочи предпоставка, за да се приложи нормата на чл.47 ал.1 ГПК е адресатът да не може да бъде намерен на посочения адрес и да не се намери лице, което да е съгласно да получи съобщението. Смисълът на уведомлението обаче е същото да се постави на адрес, за който да се знае, че се обитава от адресата. По този начин се гарантира от закона спазването на неговите права. Обратно- не е цел и смисъл на закона поставянето на уведомление на адрес, на който адресатът не пребивава, а този извод категорично следва от нормата на чл.47 ал.4 ГПК. Същата недвусмислено въвежда като задължение на длъжностното лице връчител да установи и удостовери посочения факт, а обективиране на такова установяване в процесната нотариална покана не е налице. Именно тази констатация е основание да се премине към следващата стъпка-  да се установи адресната регистрация независимо от залепване на уведомлението. Посоченото задължение на връчителя, респ. нотариуса, не може да се дерогира с уговорка между страните, защото се урежда с императивни норми, които са гарант са спазване правата им.

След като предявяването не е извършено редовно и ответницата Б.С. не е уведомена за настъпилата изискуемост на задължението, то предявения срещу нея иск е неоснователен и недоказан.

  Не може обаче да бъде прието становището, че нотариалната покана от 12.01.2015г. не е получена лично от втория ответник, тъй като била адресирана до баща му. Липсват ангажирани убедителни доказателства в подкрепа на това изявление, доколкото не са съществували пречки Б. да приеме и двете покани, представени му от връчителя на нотариуса, при положение, че адресът е съвпадал с този на баща му. /от приобщените по делото писмени доказателства се вижда, че и двете покани- тази за Б.Б. и тази за Й.С. са представени пред нотариуса на една и съща дата-09.01.2015г./ Съвсем нелогично е да бъде организирано посещение на адреса на ответника с цел веднъж да се връчи покана на баща му и втори път на него самия отново на същия адрес. От друга страна не може да бъде прието обяснението, че Б. при всички случаи е щял да получи поканата, адресирана до него, а не само тази насочена към починалия му баща. Отказът да бъде приета нотариална покана, с която авалиста по ценната книга се уведомява, че следва да изпълни задължението си по записа на заповед има своето обяснение с липсата на желание да бъдат предприети действия по погасяване на процесната сума или отлагане на такива във времето. По изложените съображения съдът приема за неоснователни възраженията на ответника Б., че не е надлежно уведомен за падежа на задължението по записа на заповед. Тук следва да се отбележи, че нотариалната покана е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, поради което съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в нея, действително са се осъществили, в случая че записа на заповед е предявен на авалиста Б. на посочената в нотариалната покана дата 19.01.2015 година. Посочено е в същия документ, че следва да се предяви за плащане до 25.01.2015г., което е направено. Поради това и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Нотариалното удостоверяване на връчването на поканата, макар и при условията на отказ не се разколебава от показанията на свидетелите М- Б и В Б, от които първата посочва единствено, че е разговаряла по телефона с призовкаря, но по повод връчване на покана на Й.С., а не във връзка с уведомяването на ответника Б.. Съдебният състав не дава вяра на изявленията на свидетеля Б в частта им, в която се твърди, че е пребивавал в гр.София в деня на посещението на призовкаря на адреса на ответника Б., тъй като същите се опровергават от приобщените по делото писмени доказателства, включително отговор на „Руски регистър-България“ ЕООД. Въпросните писмени доказателства категорично не потвърждават казаното от него, като на практика поставят под сериозно съмнение достоверността на показанията му. Важно е да се посочи също така, че Бончев разказва за опит да бъде връчен документ на починалия С., но липсва конкретен коментар за предаване на такъв документ на ответника Б. от връчителя.

Неоснователно е и възражението, че вземането по записа на заповед е погасено по давност. Съгласно чл.531 ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В чл. 538 ал. 1 ТЗ  се посочва, че издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата. Тригодишна е и давността, с която се погасяват исковете срещу менителничния поръчител /авалиста/, което следва от разпоредбата на чл. 485 ал. 1 ТЗ. Тази разпоредба предвижда, че поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Доколкото в самия запис на заповед е определен по-дълъг от посочения в чл. 487 ал. 1 от ТЗ едногодишен срок за предявяване за плащане от издаването на записа на заповед, което законът допуска, падежът е именно изтичането на този срок- 25.01.2015г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение въз основа на записа на заповед е от 12.03.2015 година и следователно към момента на неговото подаване не е изтекла предвидената в чл.531 ал.1 ТЗ тригодишна давност от падежа.

Съдът вече е изложил доводи, че не приема възражението за наличие на сила на присъдено нещо, мотивирано с влязло в сила определение по ч.гр.д. №229/13г. на Районен съд гр.Несебър, доколкото съдебният акт, постановен в това производство касае сделка и други страни по нея.

Само за пълнота на изложението трябва да се посочи, че авалистите по записа на заповед по принцип не могат да противопоставят на кредитора възражения свързани, с каузалните правоотношения, в каквато насока е трайната съдебна практика.

             По изложените съображения искът, предявен срещу втория ответник Б.Й.Б. следва да бъде уважен за сумата от 59 999.48 лева, дължими по издадения запис на заповед. За тази сума липсват доказателства да е била платена          Основателна е претенцията за присъждане на лихва върху приетото за установено вземане, считано от 12.03.2015г., когато е била подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.

            Предвид уважаването на иска на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът Б.Й.Б., следва да бъде осъден да заплати размера на половината от направените по делото от ищеца разноски, именно: сумата от 755 лева.

            С оглед отхвърлянето на иска по отношение на първата ответница ищецът следва да понесе направените от Б.С.С. разноски в размер на 900 лева адвокатско възнаграждение.

         Размерът на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците не следва да бъде намаляван, тъй като същото е определено в минималния, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такъв.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

          

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземане в полза на ищеца „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.“Никола Вапцаров“ №55, произтичащо от запис на заповед, издаден от „СЪНИ САНДС ТУРС“ООД на 19.12.2007г. и авалиран от посочения ответник с падеж 25.01.2015г. в размер на 59 999.48/петдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 48ст./, ведно със законната лихва за забава върху предявената сума, считано от 12.03.2015г. до окончателното й изплащане.

             

ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.“Никола Вапцаров“ №55 срещу Б.С.С., ЕГН **********, с адрес *** иск, с който се претендира да бъде  установено по отношение на последната, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от  59 999.48 /петдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 48ст./, представляващо дължима главница по запис на заповед, издаден от „СЪНИ САНДС ТУРС“ООД на 19.12.2007г. и авалиран от ответницата с падеж 25.01.2015г., ведно със законната лихва за забава върху предявената сума, считано от 12.03.2015г. до окончателното й изплащане.  

 

ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 755 лева /седемстотин петдесет и пет/лева, направени по делото разноски.

        ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ да заплати на Б.С.С. разноски в размер на 900/деветстотин лева/ лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

Съдия: