Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 460 13.12.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 525 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба на Е.Н.У.,***, подадена чрез пълномощника му адв. М.Й. от
САК, уточнена с писмена молба вх. № 5973 от 26.10.2021г., против отказ от 17.08.2021г. на Заместник председателя на Софийски
окръжен съд, за предоставяне на информация по подадено от Е.У. Заявление за
достъп до обществена информация вх. № 1162/ 04.08.2021г.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като по същество съображения са
за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби на ЗДОИ и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че заявената за получаване информация представлява обществена
служебна информация по см. на чл.11 от ЗДОИ, по отношение на която не са налице
нормативно предвидените ограничения за нейното предоставяне. Твърди, че с оглед
оповестително-защитното действие и конститутивното такова на вписването на
исковите молби, е налице надделяващ обществен интерес и съотв. приложение
следва да намери законово регламентираната забрана по чл.13, ал.4 от ЗДОИ за ограничаване
правото на достъп до обществена информация. Направено е искане обжалвания отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация да бъде отменен, като
незаконосъобразен, като бъде задължен сезираният субект да предостави заявената
за получаване информация.
Ответникът по жалбата - Заместник административен ръководител –
Заместник председател на Софийски окръжен съд, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Производството по реда на ЗДОИ е образувано по Заявление за
достъп до обществена информация вх. № 1162/ 04.08.2021г., подадено от Е.Н.У. до
Председателя на Софийски окръжен съд, с искане за предоставяне на информация
относно „процедурата, по която са били вписвани в Служба по вписвания – гр.
София подлежащите на това искови молби, предявени пред Софийски окръжен съд за
периода от 2000 - 2008г. (до влизане в сила на действащия ГПК от 2007).
Извършвало ли се е това от служители на Софийски окръжен съд? Има ли приети
вътрешни правила, които да уреждат процедурата? Ако да, кои са те?“, като при
наличието на такива е направено искане да бъдат предоставени.
С оспореното в настоящото съдебно
производство решение, обективирано в резолюция на Заместник административния
ръководител – Заместник председател на Софийски окръжен съд, е постановен отказ
за предоставяне на заявената информация, по съображения че информацията, свързана
с поставените в заявлението въпроси, не попада в обхвата на ЗДОИ. Посочено е,
че отговорите на поставените въпроси се съдържат в законите и в учебниците,
като Окръжните съдилища не извършват и не са извършвали действия по вписване на
искови молби.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на постановения отказ, в предвидения
от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалвано и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в РБългария и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по този закон субекти. В
чл.9, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и
съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в
чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална
обществена информация” и „служебна обществена информация” и е определен
предметния обхват и съдържанието на видовете обществената информация по ЗДОИ.
По см. на чл.10 от ЗДОИ „официална обществена информация” е информацията, която
се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.11 от
ЗДОИ „служебна обществена информация” е информацията, която се събира, създава
и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ са
определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена
информация - държавни органи, органи на
местното самоуправление, публичноправни субекти и т.н., които създават или
съхраняват обществена информация. При тълкуването и анализа на така очертаната
нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай при извършване на
преценка за съществуването на задължение за предоставяне на достъп до конкретна
информация по реда на ЗДОИ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който
е направено искането, да е сред лицата, посочени в чл.3 от ЗДОИ и 2.
Информацията която се иска, да представлява обществена официална информация или
обществена служебна информация по см. на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ и да се създава
или съхранява от органа, сезиран със заявлението за достъп.
Безспорно Софийски окръжен
съд попада в кръга задължените по чл.3, ал.1 от ЗДОИ субекти. Но в случая не е
налице второто от посочените по-горе условия, доколкото заявената от
жалбоподателя информация не представлява официална обществена информация или
служебна обществена информация по см. на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, създавана и/или
съхранявана от сезирания орган и от администрацията на органа, по следните
съображения:
От съдържанието на подаденото от Е.У.
до Председателя на Софийски Окръжен съд Заявление за достъп до обществена информация вх. № 1162/
04.08.2021г., е видно, че исканият достъп до информация се изразява в
изготвянето на писмен отговор, с които да се даде отговор на поставените със
заявлението въпроси относно процедурата, по която са били вписвани в Служба по вписвания – гр.
София подлежащите на това искови молби предявени пред Софийски окръжен съд за
периода от 2000 - 2008г., а именно извършвало ли се е това от служители на
Софийски окръжен съд; има ли приети вътрешни правила, които да уреждат
процедурата и ако да, кои са те, като при наличието на такива е направено
искане да бъдат предоставени. С оглед глед на така
заявения предмет и характер на исканата
информация, правилно и в съответствие с дадените в ЗДОИ легални дефиниции на
понятията „официална обществена информация” и „служебна обществена информация”,
е прието, че заявеният от Е.У. достъп до информация /с изключение на искането
за предоставяне на копие на вътрешнослужебен акт – вътрешни правила, при
наличието на такива/, не касае обществена
информация по смисъла на ЗДОИ. На практика заявителят е поискал отговор на
въпроси, а не достъп до информация. Както вече беше посочено, субектите по
чл.3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в
кръга на тяхната компетентност /т.е официална информация/ или такава, която се
събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните
администрации /служебна информация/. Във всички случаи за да се предостави
достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено
искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се
ограничава до съществуващите документи, като държавните органи нямат задължение
да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и
законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до
обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да
се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена
и се съхранява от органите и техните администрации, но не дава възможност под
формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите
да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не
изисква от тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на
достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична
обществена информация.
В случая поставените от заявителя
въпроси не съдържат искане за достъп до обществена информация по см. чл.2, ал.1 във
вр. с чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. Нито по отменения ГПК, нито по сега действащия
Граждански процесуален кодекс, Окръжните съдилища са извършвали, респ. извършват
дейност по вписване на искови молби, поради което очевидно заявената за
получаване под формата на отговор на въпроси информация, не се свързва с официална
обществена информация по см. на чл.10 от ЗДОИ, която би могла да бъде създадена
от сезирания орган и обективирана в издадени от него индивидуални и/или общи
административни актове. Съответно няма как информация
по поставените въпроси да се съдържа в документи или в друг материален носител
на информация, създадени или съхранявани във връзка с упражняване на нормативно
регламентираните правомощия, респ. с осъществяване на дейността на ръководения от
сезирания орган съд и съдебна администрация. Доколкото от една страна нито ГПК,
нито друг нормативен акт, предписва конкретно задължение за
Административния ръководител и Председател на Софийски окръжен съд да създава
или съхранява търсената от жалбоподателя информация /още повече че
процедурата по вписване на подлежащите на вписване искови молби е предмет на законова регламентация/, а от друга
страна заявената за предоставяне информация не се съдържа в налични документи или
други материални носители, създадени, получени или съхранявани от Софийски
Окръжен съд, следва извода, че формулираното от заявителя искане не попада в обхвата
на определените в чл.10 и чл.11 във вр. с чл. 2, ал.1 от ЗДОИ понятия за
официална и служебна обществена информация.
Следва да се
отбележи, че в мотивите на оспорения отказ, фактически се съдържат и отговори
на поставените от заявителя въпроси. С посочването, че отговорите на въпросите
се съдържат в законите, на заявителя е указано от къде може да получи исканата информация
относно нормативно регламентираната процедура, по която са били вписвани
подлежащите на вписване искови молби предявени пред Софийски окръжен съд за
периода от 2000 - 2008г. А с мотивирането на отказа със съображения, че
Окръжните съдилища не извършват и не са извършвали действия по вписване на
искови молби, на практика заявителят е получил отговор на въпроса „Извършвало
ли се е от служители на Софийски окръжен съд вписване на предявени пред
Софийски окръжен съд за периода от 2000 - 2008г. подлежащи на вписване искови
молби“. Тези мотиви имплицитно съдържат и отговора на въпроса дали има приети
вътрешни правила, които да уреждат процедурата по вписване на подлежащите на
вписване искови молби – очевидно след като дейността по вписване на исковите
молби не се е осъществяла от окръжните съдилища, липсва основание за
Административния ръководител на Софийски окръжен съд да създава или съхранява търсената от жалбоподателя информация, която не е
свързана с осъществяваната дейност на ръководения от сезирания орган съд и съдебна
администрация. А доколкото да се осигури достъп до информация е необходимо
фактически да съществува такава информация т.е информацията не би могла да бъде
предоставена, ако задълженият субект обективно не разполага с нея, няма как при
липсата на разписани „вътрешни правила, които да уреждат процедурата“, такива да
бъдат предоставени на заявителя.
Възражението на
жалбоподателя, че не е бил уведомен съгласно изискванията на ЗДОИ за
постановения отказ за предоставяне на информация, е относимо към преценката за
допустимостта на жалбата, а не за нейната основателност. Изложените в жалбата
доводи по какъв начин фактически се осъществява вписването на предявените пред
Софийски районен съд и Софийски градски съд искови молби и каква е процедурата
по вписването им в Служба по вписванията – гр. София и направената съпоставка с
процедурата по вписването в Службата по вписванията – гр. Радомир на
предявените в РС – Радомир искови молби, са абсолютно ирелевантни за спора –
предмет на настоящото дело, съотв. нямат каквото и да е било правно и/ или
доказателствено значение за преценката на материалната законосъобразност на
обжалвания отказ. Липсата на мотиви за
извършена преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по см. на §1,
т.6 от ДР на ЗДОИ, като обстоятелство, обуславящо прилагането на законовата
забрана по чл.13, ал.4 от ЗДОИ, очевидно в случая не може да обоснове формална,
процесуална или материална незаконосъобразност на оспорения акт – извършването
на такава преценка и излагането на мотиви за наличието, респ. за липсата на
надделяващ обществен интерес, изисква заявената за предоставяне информация да
представлява обществена информация по см. на чл.2, ал.1 във вр. с чл.10
и чл.11 от ЗДОИ. А по изложените по горе съображения, заявената от Е.У. за
получаване информация не представлява официална обществена информация или
служебна обществена информация по см. на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, създавана
или съхранявана от органа, сезиран със заявлението за достъп. Без съмнение дейността
по вписването на исковите молби е свързана с обществения живот в Република България, но
доколкото такава дейност не се осъществява от сезирания орган и от ръководената
от него съдебна администрация, задълженият за предоставянето по см. на чл.3,
ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от ЗДОИ субект, не е Административният ръководител –
Председател на Софийски окръжен съд.
С оглед на изложеното съдът приема, че доколкото направеното от Е.У. в Заявление за
достъп до обществена информация вх. № 1162/ 04.08.2021г. искане до Председателя
на Софийски окръжен съд, не е насочено към предоставяне на достъп до официална
или служебна обществена информация по см. на чл.2, ал.1
във вр. с чл.10 и чл.11 от ЗДОИ, съдържаща се в налични документи или в други материални
носители, създадени, получени или съхранявани от сезирания по реда на ЗДОИ орган,
жалбата против постановения отказ се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Н.У., ЕГН **********,***, против отказ от 17.08.2021г. на
Заместник председателя на Софийски окръжен съд, за предоставяне на информация
по подадено от Е.У. Заявление за достъп до обществена информация вх. № 1162/
04.08.2021г., като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно
чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: