Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 17.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1091
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Д.К.К.
твърди да е пострадала на 30.05.2017 г. при пътен инцидент в гр. София,
причинен от М. Г. като водач на л.а. „Тойота“ с рег. №********. Ищцата пътувала
в автомобила на предна дясна седалка. Посочва, че на бул. „Ал. Стамболийски“ с
посока на движение на автомобила от бул. „Константин Величков“ към ул. „Антон“,
в района на бл. 11, М. Г. загубил контрол над автомобила, поради управление с
несъобразена скорост, самокатастрофирал в паркиран на
бул. “Ал. Стамболийски” л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********При удара ищцата
получила телесно увреждане: фрактура на таза вдясно. Била приета за лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Твърди се ищцата да продължава да изпитва
продължителни и силни болки в областта на тазобедрената става, налице е
ограничен обем на движения на десен долен крайник. Поради силните болки се
уморява бързо, ограничена е възможността й да упражнява труд, самочувствието й
е сринато и тя е в тежък психически шок. Трудно преодолява стреса, страхува се
да излиза навън, не спи спокойно, станала е много чувствителна. Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Тойота“ е била застрахована при ответника към датата на процесното
ПТП, ищцовата страна е предявила претенция за
обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди от произшествието, но
такова не й било изплатено. При тези
обстоятелства ищцата предявява иск за изплащане на обезщетение от 70000 лв. за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.И.“
АД оспорва предявените искове. Оспорва механизма, твърдейки процесното
ПТП да не е настъпило при посочен от ищцата механизъм, а поради отнемане на предимство
и неправилна маневра обратен завой от страна на водача на МПС “Форд, модел
“Транзит” с рег. № ********. Вредоносният резултат е настъпил по причина на
поведението на ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен
колан, седейки на задна средна седалка, поради което травмите са настъпили в
резултат на собственото й поведение. Оспорва твърдяните
наранявания, острата стресова реакция, както и причинната връзка с процесното събитие. Намира за завишен размера на предявения
иск. Не оспорва наличието на застраховка “Гражданска отговорност” с водача на
автомобила. Твърди независимо съизвършителство от
страна на водача на л.а. „Форд“ с рег. № ********. Прави искане за
конституиране в процеса на трето лице-помагач – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД при
твърдения при управление на посочения л.а. „Форд“ водачът Ж.Ж.,
чиято гражданска отговорност е застрахована от третото лице, да е станал
причина за настъпване на процесното ПТП.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В констативен
протокол № К-347/30.05.2017 г. и протокол за оглед на местопроизшествие от
30.05.2017 г. е отразено настъпване на ПТП на 30.05.2017 г., в гр. София, около
15:30 часа, на бул. “Ал. Стамболийски”, между л.а. “Тойота” с рег. №********,
управляван от М. Г., л.а. “Пежо” с рег. № *******паркиран и л.а. “Мерцедес” с
рег. №*******, паркиран. Ищцата е отбелязана като пострадала от ПТП като пътник
в л.а. “Тойота”.
Образуваното
досъдебно производство № 11167/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр.
№ 21630/2017 г. е прекратено с постановление от 01.12.2017 г. на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 НПК - по искане на пострадалия.
За
установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М. Г. - във фактическо съжителство с ищцата. Свидетелят
сочи, че на 30.05.2017 г. е пътувал с личния си автомобил в гр. София, по бул.
“Ал. Стамболийски” с посока на движение към бул. “К. Величков”. Булевардът е с
две ленти за движение отдясно имало паркирали автомобили. Имало бус който бил дал ляв мигач, за да излиза и бил леко
“изнесен”. Свидетелят решил да го заобиколи отляво, минавайки на трамвайната линия. След заобикалянето и при
връщането надясно се опитал да намали скоростта, колата занесла и станала
неуправляема и се „забил в отсрещните автомобили с предницата“, може би на
около 60-70 градуса спрямо лентата за движение. Помни, че е шофирал с
приблизително 60 км/ч. Свидетелят и ищцата живеят в едно домакинство. Първите 3
месеца след инцидента ищцата била обездвижена заради счупването на таза. За нея
се грижели свидетелят и майка му. Ищцата започнала да се изправя на 4-тия месец
от изписването. След това започвала да провежда рехабилитация в Горна баня. Към
датата на ПТП ищцата работела в магазин като продавач. Тъй като вече не може да
стои напуснала работа и не е търсила. Свидетелят й осигурява издръжката. С
днешна дата при придвижване след 50 м. ищцата трябва да седне, изпитва болки и
взема болкоуспокояващи.
Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства вещото лице инж. А.А. сочи следния най-вероятен механизъм на ПТП в приетата Съдебна автотехническа
експертиза: на 30.05.2017 г. около 15:30 часа в гр. София, по бул. “Ал.
Стамболийски” с посока от бул. “Константин Величков” към ул. “А.” в лявата
пътна лента се е движил л.а. “Тойота” с рег. №********, управляван от М.Г., със
скорост от около 60 км/ч. В дясната пътна лента е имало редица от спрени и
паркирани автомобили. Когато л.а. “Тойота” е приближил района на бл. № 11 от
дясната пътна лента спрян под ъгъл микробус е потеглил на заден ход и е
препречил пътя на л.а. “Тойота”. Водачът Г. е реагирал, като е завил наляво и е
навлязъл в зоната на трамвайното трасе, като е заобиколил
успешно маневриращия на заден ход микробус без удар. По неизвестна причина
вместо да отнеме газта и да намали скоростта водачът Г. е направил обратното -
подал е отново газ и е ускорил автомобила до неустановена скорост. След като е заобиколил микробуса е предприел завиване надясно, за да се
върне в платното за движение, но отново по неустановени причини е задействал
спирачките и автомобилът странично е занесъл, насочвайки се надясно. От това
водачът му е загубил контрол над управлението и лекият автомобил с предната си
част се е ударил челно косо в задната лява част на паркиран ван “Пежо” на около
5 м. след линията на ориентира. При удара пътничката в л.а. “Тойота” е излетяла
напред и е получила травматичните увреждания, описани в Съдебномедицинската
експертиза, като най-вероятно главата й се е ударила в челното стъкло и го е
счупила звездообразно, видно от горната лява снимка. Според експерта причина за
настъпване на ПТП са описаните от свидетеля Г. собствени неадекватни действия,
нетипични за управление на автомобил - неконтролирано излизане от трамвайното
трасе и в връщане в лявата лента. Ищцата е пътувала на предна дясна седалка.
Няма данни за състоянието на фабрично наличните триточкови предпазни колани.
При удар те блокират и задържат цялото тяло да не излети напред и да не се
отдели от седалката. Торсът се наклонява малко напред, до не повече от 10 см.,
което го предпазва от удар в арматурното табло или челното стъкло. В съдебно
заседание експертът разяснява, че във всички случаи водачът на л.а. “Тойота” е
имал възможност да извърши маневрата и да заобиколи
излизащия бус, след което да се прибере спокойно в
лентата си.
В
приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.,
експертът сочи, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила фрактура на главулечната ямка на дясна тазобедрена става. Приета е по спешност в
УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, където е проведено консервативно лечение с покой на
легло, обезболяващи и противосъсирващи медикаменти.
Вещото лице, при личен преглед на ищцата, констатира по амнестични
данни оплаквания от болки в дясна тазобедрена става при натоварване и промяна
на времето. Ищцата не може да стои дълго права и споделя при продължително
ходене да започва да куца. Обективно експертът констатира, че ищцата е в добро
общо състояние, но има ограничен обем при въртене на десния крак навътре - от
20 градуса при норма 45 градуса, което ограничение ще остане и занапред. Налице
е пряка причинно-следствена връзка между ПТП и полученото увреждане. Периодът
на възстановяване е около 1 година с интензивни болки в първите 2 месеца.
Най-вероятен контакт е на дясното коляно на ищцата с борд таблото на
автомобила. От медицинска гледна точка увреждането не може да се приема за
специфично от непоставен предпазен колан, тъй като и при поставен предпазен
колан при челен удар тялото се премества около 8-10 см. напред. Ако седалката е
изнесена напред може да се получи контакт на коляното с борд таблото и при
поставен предпазен колан. В съдебно заседание д-р С. допълва, че е нормално
ищцата да има болки при продължително стоене права, тъй като счупването е на
място, където главата на бедрената кост се опира в таза при право положение. В
седнало положение няма натоварване в зоната на увредата
и няма противопоказания при тази позиция на тялото.
По
делото е приета и неоспорена Съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
Вещите лица д-р А.П. и клиничен психолог А.А. сочат,
че в резултат на процесното ПТП при ищцата са
настъпили процеси на уплаха и реакция на дезадаптация.
Тя е изпитала неприятни емоционални преживявания и същите са дали отражение в
психологичен план, а именно: преживявания от тревожния и депресивния регистър,
наличие на страх от бъдещо подобно събитие (обездвижване), несигурност и нужда
от перманентно присъствие на друг човек, особено извън дома. Според експертите
у ищцата, в резултат на ПТП, се е развило психично разстройство в адаптацията,
код F43.2 по Международна класификация на болестите, 10-та ревизия.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Тойота“ към 30.05.2017 г. В качеството си на застраховател,
ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, се доказва от събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Г. и заключението на Автотехническата
експертиза, протоколи за оглед и фотоалбум. Въз основа на тези доказателства,
съдът приема, че водачът на лекия автомобил „Тойота“ е
причинил настъпване на произшествието, като е избрал скорост на движение
и е предприел серия от последователни действия, несъответни на пътната
обстановка и наличното препятствие, които са довели до загуба на контрол над
автомобила и самокатострофиране в находящ
се в дясна пътна лента товарен автомобил - нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Без
значение е дали водач на автомобил, застрахован от третото лице-помагач,
неправилно е предприел маневра към навлизане от дясна в лява лента за движение.
Експертизата еднопосочно установява, вкл. съобразно потвърждението от вещото
лице и в съдебно заседание, че водачът на л.а. “Тойота” е разполагал с
техническа възможност за заобикаляне на
микробуса и безаварийно да се върне в дясна пътна лента.
Вината на деликвента се предполага и при
липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той
виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищцата е
претърпяла травматични увреждания: счупване на главулечна
ямка на дясна тазобедрена става.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане.
Недоказано
остана възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото д-р С. сочи, че увреждането е неспецифично за непоставен
предпазен колан и удар на коляното на ищцата в таблото на автомобила е възможно
и при изнесена напред седалка, въпреки поставения предпазен колан. Същевременно
няма данни за описани травми в областта на гърдите или главата.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен
период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това
фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки и
страдания в първите 2 месеца от произшествието, като първите три месеца е
следвало да лежи и е била изцяло зависима от помощта на трети лица. След третия
месец е започнала да се изправя и придвижва с помощни средства, като общият
възстановителен период е бил около 1 година. С днешна дата здравето на ищцата
не е изцяло възстановено, доколкото от събраните доказателства се установява
намален обем (20 градуса) при движение в дясна тазобедрена става навътре, както
и изпитване на болки и страдания при продължително пребиваване в изправено
състояние. Съдът отчита, че тези болки са причина ищцата да промени съществено
начина си на живот, както и да прекрати изпълняваната към момента на ПТП
дейност по трудово правоотношение. Не се събраха обаче доказателства дали
същата е положила усилия да започне нова работа, която да не изисква
продължителен стоеж и придвижване в право състояние. В психичен план физическото
страдание е довело до развитие на психичното заболяване “разстройство в
адаптацията”, налично и към момента. Стчита изводите
на вещите лица да е под съмнение ефективността на евентуални психологични и
психотерапевтични интервенции поради продължаващо изпитване на болки или
затруднения в резултат на счупването.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 70000
лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва от сезиране на съда -
21.01.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната
сума.
По отговорността за разноски:
С определение от 7.6.2019 г. ищцата е частично
освободена от заплащане на държавна такса и освободена от заплащане на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца 50 лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Ответникът
следва да заплати и възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. – в размер на 2630 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 1750 лв., както и разноски в размер
на 1300 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, ЕИК*******да заплати на Д.К.К.,
ЕИК **********, по банкова сметка *** ***:
-
на основание чл. 432 (1) КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 70 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 30.05.2017 г. по вина на водача на л.а. “Тойота” с рег. № *******, ведно със законната лихва от 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 50 лв. държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, ЕИК*******да заплати на адв. В.В.О. от САК на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 2630 лв. - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” АД, ЕИК*******да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3050 лв.
– държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Решението
е постановено при участието на ЗАД “О.З.” АД, ЕИК *******като трето
лице-помагач на страната на ответника.
Съдия: