№………./……...06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова
въззивно търговско дело № 471 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №11712/11.02.2020г.,
подадена от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *******, ****, срещу решение
№351/24.01.2020г., постановено по гр.д. № 3248/2019г. на ВРС, 49 състав, с
което са отхвърлени предявените
от въззивника, против Д.Г.Х., ЕГН ********** с адрес ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът има следните вземания срещу Д.Г.Х.
по Договор за потребителски заем CREX – 15069011 от 24.07.2017г., а именно:
сумата от 1769.00 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева/,
представляваща главница по кредита, сумата от 191.02лв. /сто деветдесет и един
лева и 02 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
за периода 20.08.2017г. до 20.04.2018г., сумата от 175.63лв. /сто седемдесети
пет лева и 63 стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода
20.09.2017г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.10.2018 год. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7357/03.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14742/2018г. на
ВРС, 51 състав.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като съдът не може да отвхърли исковата претенция по съображения, че няма
данни за нейния размер. По отношение на заличаването на експертизата в
първоинстанционното производство, въззивникът сочи, че е отправил молба препис
от протокола да се изпрати на електронна поща, тъй като процесуалното му
представителство се осъществява от служител в централен офис, както и с оглед
своевременно заплащане на депозит. Обръща внимание, че е представил писмен
договор в подкрепа на твърдението си за валидно възникнало облигацонно
отношение. Счита, че неправилно районният съд е посочил, че ищецът следва да
доказва извършените от длъжника плащания, респективно неизплащането от страна
на ответника на договорените вноски. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В открито съдебно заседание въззивникът не се явява.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения особен представител на
ответника Д.Х. – адв. Д.А., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не е
безспорно доказано от ищцовата страна реално плащане в полза на ответника на
договорената сума и усвояването й от негова страна. Не е безспорно доказано и
изплащането, респективно неизплащането от страна на ответника на договорените
вноски, както и техният падеж. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното
решение. В открито съдебно заседание въззиваемата страна поддържа отговора на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е
образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, против Д.Г.Х. ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има следните
вземания срещу ответника по Договор за потребителски заем CREX-15069011 от
24.07.2017г., а именно: сумата от 1769.00лв. главница по кредита, сумата от
191.02 лв. възнаградителна лихва по договора и сумата от 175.63лв. законна
лихва за забава за периода от 20.09.2017 до 11.09.2018, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
В исковата и уточняващата молба от
29.03.2019г. ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски
заем с номер CREX-15069011 от 24.07.2017г., с който е отпуснал на ответника
паричен кредит в размер на 1769.00 лв. Твърди се, че сумата, предмет на
горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№ *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по
него. Усвояването на посочената сума отв. Х. е удостоверил с полагането на
подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Твърди се, че въз основа
на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 9
месечни вноски- всяка по 217.78 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на
разходите - 29.25% и годишния лихвен процент - 25.93%, посочени в параметрите
по договора. Ответникът Х. не е извършвал погасявания на вноски. На основание
чл.3 от договора, вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
per.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1960.02
лв., представляващ оставащите 9 броя погасителни вноски към 20.09.2017, към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Сочи се и че всички претенции са дължими на основание изтичането и падежирането
на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,
която е била на 20.04.2018г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК. Твърди се, че отв.Х. дължи и обезщетение за забава в претендирания
размер за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.09.2017г., до
11.09.2018г.
В срока по чл.131 ГПК,
ответникът Д.Г.Х., чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение с
ищеца, възразява за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност на клаузи от договора, както и оспорва настъпването на
предсрочна изискуемост.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 14742/2018г. на ВРС, 51 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е
връчена по реда на чл.47 ГПК, и исковете са предявени в срока по чл.415 ГПК.
Приет по делото е писмен Договор за потребителски заем
CREX-15069011 от 24.07.2017г., по силата на който ищецът предоставя на
ответника сумата от 1789лв. за финансиране закупуването на стока – смартфон APPLE
7+. Годишният процент на
разходите е 29.25%, при 25.93% лихвен процент. Договорът съдържа погасителен
план, съобразно който кредитът подлежи на връщане на 9 бр. погасителни вноски,
всяка в размер от 217.78лв., с падеж на първата вноска 10.08.2017г. и падеж на
последната вноска 20.04.2018г. Към договора са приложени двустранно подписани
на всяка страница Общи условия. Съобразно раздел „Удостоверявания“ от ОУ, с
подписа си като кредитополучател лицето удостоверява, че е получило стоката и
че същата му е била предадена. Съгласно т.3 ОУ, при забава на една, или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Съобразно изр.2 на т.3 ОУ, при просрочие на две или повече погасителни вноски,
считано от падежната дата на втората вноска, вземането на кредитора става
изискуемо в целия му размер. Представен е и стандартен европейски формуляр към
договора, подписан от кредитополучателя.
Приет е в първоинстанционното производство дубликат на
служебен бон, издаден от „Технополис България“ ЕАД на 24.07.2017г. за сумата от
1789лв., заплатена с кредитна карта към БНП Париба Пърсънъл Файненс. Като
клиент в този бон е посочен Д.Х., който е положил и подпис в документа.
С
покана от 14.02.2018г., ищецът е отправил към ответника изявление, че поради
неиздължаване на шест месечни вноски, вземането по процесния договор за кредит
е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената към поканата обратна
разписка, пратката не е доставена и е върната с отбелязване, че е непотърсена
от получателя.
При така
установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно
доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е
издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице
валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
потребителски заем, включващ твърдяните
клаузи за дължимост на договорно възнаграждение, както и предсрочна
изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена на ответника и за
него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери.
Съдебният състав намира,
че ангажирайки описаните по-горе във фактическата обстановка писмени
доказателства, въззивникът именно чрез пълно и главно доказване е установил в
първоинстанционното производство, че между него и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски заем, по силата на който на кредитополучателя
е реално предоставена сумата от 1769лв., с която е закупен индивидуализираният
в договора смартфон. До този извод съдът достига съобразявайки неоспорените
документи – писмен договор за потребителски кредит и служебен бон, които
носейки подписа на кредитополучателя удостоверяват изрично неизгодния за него
факт на получаване на вещта, която е заплатена съобразно съдържанието на служебния
бон с отпуснатите от БНП Париба Пърсънъл Файненс парични средства.
Подписаното съглашение съдържа
пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер
на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и
включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен
по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по
смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна информация е представена на
кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на задълженията,
включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия, подписани на
всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен европейски
формуляр. Видно е, че ГПР по договора е в рамките на максимално предвидения
размер в нормата на чл.19, ал.5 ЗПК. Поради това, неоснователни са възраженията
на особения представител на ответника за недействителност на договора поради
противоречие с добрите нрави и ЗЗП.
Ищецът в исковата молба се е позовал
на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Видно обаче от
гореописаната фактическа обстановка, изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост не е достигнало до длъжника доколкото пратката с поканата е
непотърсена. С оглед дадените указания с т.18 от ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС,
поради ненадлежно упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем, ищецът не би могъл да се ползва от последиците на предсрочната
изискуемост. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение обаче /01.10.2018г./, е настъпил крайният падеж на договора
съобразно погасителния план /20.04.2018г./, поради което и по аргумент от
указанията на т.1 от ТР 8/2017г. ОСГТК на ВКС, тази настъпила изискуемост
следва да бъде зачетена въпреки позоваването в исковата молба на предсрочна
изискуемост.
Доколкото няма спор по делото, че
кредитополучателят не е погасил нито една вноска по заема, то от погасителния
план се установява общият размер на дължимите главница и договорна лихва за
срока на договора.
Следователно, исковите
претенции за главница и възнаградителна лихва са доказани по основание и размер.
По иска за обезщетение за
забава, съдът намира следното:
Обезщетение за забава върху цялата
главница се претендира от момента, в който се твърди от ищеца да е настъпила
предсрочна изискуемост, или от падежа на втората непогасена вноска съобразно
чл.3 от Общите условия към договора за кредит. С оглед горния извод, че предсрочна
изискуемост не е настъпила и бива зачетено изтичането на крайния срок на
договора, съставът на въззивния съд намира, че кредитополучателят е изпаднал в
забава за всяка вноска в деня, следващ падежа й по правилото на чл.84, ал.1,
изр.1 ЗЗД. Изчислено с продукт Апис- Финанси, обезщетението за забава за заявения
период 20.09.2017г. до 11.09.2018г., но съобразно падежа на всяка вноска,
възлиза в размер от 142.99лв., поради което искът за обезщетение за забава
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за горницата над тази сума до
предявения размер от 175.63лв.
По изложените
съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени предявените искове за дължимост
на 1769.00 лв. главница по кредита, сумата от 191.02лв. възнаградителна лихва за периода 20.08.2017г. до 20.04.2018г.
и сумата от 142.99лв. законна лихва за забава
за периода от 20.09.2017г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.10.2018
год., до окончателното изплащане, като вместо него бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат уважени в тези размери.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за обезщетение за забава за разликата над 142.99лв.
до предявения размер от 175.63 лв.
По
разноските в процеса:
Предвид изхода от спора, отправените искания и
представените доказателства, съразмерно с уважената част от исковете и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, въззвиваемият Д.Х. следва да бъде осъден да заплати
на въззивника „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България сторените в производството разноски за заплатени
държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и депозити за възнаграждения на
особения представител, в общ размер от 1069.54лв., от които 91.29лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 14742/2018г.
на ВРС, 598.76 лв. - за първа инстанция и 379.49лв. - за въззивна инстанция.
Водим от горното, съдебният
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №351/24.01.2020г., постановено по гр.д. № 3248/2019г. на ВРС, 49 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *******,
****, против Д.Г.Х., ЕГН ********** с адрес ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1,
т.2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има
следните вземания срещу Д.Г.Х. по Договор за потребителски заем CREX – 15069011
от 24.07.2017г., а именно: сумата от 1769лв. /хиляда седемстотин шестдесет и
девет лева /, представляваща главница по кредита, сумата от 191.02лв. /сто
деветдесет и един лева и 02 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
за периода 20.08.2017г. до 20.04.2018г., сумата от 142.99лв. /сто четиридесет
и два лева и деветдесет и девет стотинки/
представляваща законна лихва за забава за периода 20.09.2017г. до 11.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.10.2018 год. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 7357/03.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14742/2018г. на ВРС,51 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът Д.Г.Х., ЕГН
********** с адрес *** дължи на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *******, **** по Договор за
потребителски заем CREX – 15069011 от 24.07.2017г., следните суми: сумата от 1769лв. /хиляда седемстотин шестдесет и
девет лева/, представляваща главница
по кредита, сумата от 191.02лв. /сто
деветдесет и един лева и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.08.2017г. до
20.04.2018г., сумата от 142.99лв.
/сто четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.09.2017г. до 11.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 01.10.2018 год., до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед №7357/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 14742/2018г. на ВРС, 51 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1,
т.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №351/24.01.2020г., постановено по
гр.д. №3248/2019г. на ВРС,
49 състав, в останалата му част, с
която е отхвърлен предявеният от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *******,
****, срещу Д.Г.Х., ЕГН ********** с адрес *** иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца законна лихва за забава за
разликата над 142.99лв. /сто четиридесет и два лева и деветдесет и девет
стотинки/ до предявения размер от 175.63 лв. /сто седемдесети пет лева и шестдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Д.Г.Х., ЕГН
********** с адрес ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Париж, рег. №*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *******, ****, сумата от 1069.54лв. /хиляда и шестдесет и девет лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, формирана както следва: 91.29лв. за заповедното
производство по
ч.гр.д. № 14742/2018г. на ВРС, 598.76 лв. - за първа инстанция и 379.49лв. - за въззивна
инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.