РЕШЕНИЕ
№ 294
гр.
Враца 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА пети състав, в публично заседание на 06.07.2022
г. /шести юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 185 по
описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.М.С. ***, действащ чрез
пълномощника си * Е.М. ***, против Заповед № 206/10.02.2022 г., издадена от
Кмета на Община Враца, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Тераса към ап. 18 в многофамилна жилищна сграда“, находящ се в ***,
идентификатор № 12259.1022.148.1.18 по КККР на ***, кв. 118, УПИ IV-148,162 по плана на ***, с
извършител В.М.С. и е определен срок за изпълнение на разпореденото премахване.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
постановяването ѝ в несъответствие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуално-правните норми. Сочи се, че ответникът
неправилно е възприел процесния съществуващ
балкон като тераса и е квалифицирал същия като „незаконен строеж“. Поддържа се,
че АО не е изследвал характеристиките на обекта, не е описал начина му на
свързване със сградата и обстоятелството, че с него не се променя разгънатата
площ на жилището, към което принадлежи. Иска се отмяна на оспорената заповед,
като незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява. Процесуалният му
представител – * М. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.
Заинтересованите
страни – М.В.С., извършител на строежа според оспорената заповед и ползвател на
имота и З.П.В. - ползвател, и двамата от ***, считат жалбата за основателна, по
изложените в същата доводи.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
приложените към преписката доказателства се установява, че оспорващият е
уведомен за издадената заповед на 10.03.2022 г., а жалбата е депозирана пред
административния орган на 21.03.2022 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и чл.
215, ал. 4 от ЗУТ. Именно с оглед на твърдението че е собственик на имота, в
който е извършен строежа, чието премахване е наредено, съдът приема, че е
жалбоподателят е легитимиран да оспори заповедта.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Допусната е и е изслушана от съда
специализирана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от
съда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно нот. Акт №
179, том Първи, дело № 217/2002 г. на Служба по вписвания, на 13.02.2002 г. Ц.Ц.П.
и С.А.П. са учредили на заинтересованите страни М.В.С. и З.П.В. право на
ползване върху ап. 18 в
многофамилна жилищна сграда“, находящ се в ***, със застроена площ от 67,15
кв.м. и са продали на В.М.С. *** описаният имот, ведно с учреденото право на
ползване.
На 09.03.2021 г. е
извършена проверка от специалисти при Община Враца, за резултатите от която е
съставен на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ констативен акт № 1/09.03.2021
г. /л. 38-41/. В акта е описано, че при проверката е констатирана изградена тераса
върху съществуваща стоманобетонова плоча на обект с идентификатор 12259.1022.148.2.37, като излиза
извън обема на сградата, в несъответствие със съществуващите лоджии, видоизменя
се фасадата на сградата, без да е налице съгласие на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата. За възложител на строежа е посочен М.В.С..
Срещу констативен акт № 1/09.03.2021 г. е подадено
възражение от М.В.С., което е прието за неоснователно.
Констатациите по акта
са изцяло възприети от Кмета на Община Враца, който въз основа на правомощията
предоставени му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
издава обжалваната Заповед № 206/10.02.2022 г.
В заповедта е прието,
че в собствения на жалбоподателя имот - ап. 18 в многофамилна жилищна сграда“, находящ се в ***,
е изградена тераса
върху съществуваща стоманобетонова плоча на обект с идентификатор 12259.1022.148.2.37 – „за търговска
дейност“, находящ се в съседна сграда с идентификатор 12259.1022.148.2,
разположена в същия УПИ, на калкан, в свързано застроеване. Изпълнен е ограждащ
парапет с височина 0,80 м., обособено е пространсто с площ от 6 кв.м.,
регламентиращо тераса с дължина 5 м. и ширина 1,20 м, разположена върху чужд
самостоятелен обект, покрита с настилка от теракот, с монтиран подов сифон и
изградена отводнителна тръба, изведена на южната страна на остъклената лоджия,
без наличие на учредено право на строеж. Прието е, че в случая е констатирано
изграждане на нова стоманобетонна плоча, удължена с около 0,70 м. пред
съществуващите по вертикала над нея балкони, като обекта е определен като
тераса.
Свидетелят К.И., познава В.С. и * М.С.,
тъй като бил извикан от тях да възстановя парапета на терасата им. Според
свидетелят, покрива на съседната сграда е бил подпрян върху самата тераса,
върху пода на терасата. Споделя, че има плоча на изградения търговски обект,
която е опряна до плочата на терасата, и за да не тече покрива е прекаран
отгоре. Твърди, че е изградил терасата с размерите на горната тераса, като
плоча не е изграждал. Терасата е на буквата „Г“ и плочата си е съществувала, изградена
от мозайка. Отлял е само замазка, за да
обърне наклона, тъй като покрива на съседната сграда надвишавал плочата на
терасата и за да се изведе водата, направил наклон, към другата страна. Твърди,
че терасата е ремонтирана, за да се отведе водата, а размерите на терасата са
като размерите на терасата на горния - 3 етаж, включително височината на
парапета.
Свидетелката С.Л. разказва, че от *** живее в същия
блок и вход, в който живеят В.М.С. и неговите *. Твърди, че както има тераси
нагоре, същата тераса е и долу на втория етаж. Магазина, който се намира в
блока първоначално бил само магазин, като имало отпред свободно
пространство.По-късно собственикът на магазина построил барче и изтеглил
строежа напред до стената на блока. Поддържа, че в имота на жалбоподателя е
имало тераса, която винаги е била идентична с терасите, които са нагоре.
На свидетелката Л. беше показана снимка на л. 29 от делото и същата заяви, че след като е построил
барчето напред, пред магазина, собственикът му е поставил и климатик на
терасата, която не е негова, а на жалбоподателя.
Според заключението на вещото лице, обектът е включен
в площта на апартамента и е част от сградата -
в документите за собственост площта на ап. 18 е посочена – 67,15 кв.м.,
идентична е с площта на ап. 21 – на горния етаж, който е със същата площ –
67,15 кв.м., като носещите страни и фасадите на двата апартамента съвпадат.
Вещото лице е констатирало, че обектът, предмет на оспорената заповед, фигурира
в строителните книжа на сградата и е изпълнен по тях, като първоначално е
изградена през 70-те години, а възстановяването й е извършено в периода 2003 –
2020 г., няма новоизградена плоча на обекта, който е свързан с общата
конструкция на сградата.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, но в
противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването й.
Заповедта е издадена на основание
разпоредбата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Издаването й се предхожда от съставен констативен акт,
който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ.
Изводът на органа, квалифицирал процесния
строеж като незаконен е немотивиран и
направен при неизясненост на фактите. Не
е налице пристрояване и/или надстрояване, а единствено изграждане на парапет на
съществуваща тераса. С изпълнението на парапета не се променя фасадата на
сградата, не се засяга конструкцията й, не се променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях.
Настоящият състав намира, че на практика
Заповедта е издадена за несъществуващ строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК "Индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени", а съгласно чл. 36 -
"доказателствата се събират служебно от административния орган". В
конкретния случай административният орган не е изяснил фактите и
обстоятелствата, както и не е събрал всички доказателства относими към случая,
а напротив. Достатъчно е било в тази връзка да приобщи материалите по
административната преписка по издадения инвестиционен проект на магазин „Р.“, в
които процесната тераса е отразена като съществуваща.
В хода на настоящето съдебно производство са
събрани доказателства, които оборват по категоричен начин генералния извод на
ответника за незаконност на процесния строеж.
По тези съображения жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, а оспореният пред съда административен
акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.
При този изход на делото основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание чл. 143 АПК на същия следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 1310.
00/хиляда триста и десет/ лева, от които 10,00 –заплатена държавна такса, 900,00
лева –договорено и заплатено адвокатско възнаграждение/л. 67 и л. 74/, видно от
данните по делото и 400,00 лв. - депозит за вещо лице.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 206/10.02.2022 г.,
издадена от Кмета на Община Враца, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Тераса към ап. 18 в многофамилна жилищна сграда“, находящ се
в ***, идентификатор № 12259.1022.148.1.18 по КККР на ***, кв. 118, УПИ IV-148,162 по плана на ***, с
извършител В.М.С. и е определен срок за изпълнение на разпореденото премахване.
ОСЪЖДА Община Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.М.С. *** направените по делото разноски в размер на 1310,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд, чрез Врачански административен съд
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: