Р Е
Ш Е Н И Е
№………./07.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно
гражданско дело № 425 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №
7568/31.01.2019г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Л.М., срещу решение № 125 от 10.01.2019г., постановено по гр.дело № 13935/2018г. на
Варненския районен съд, LІ-ви
състав, с което е прието за установено, че И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, Приморски парк 536 385, не
дължи на въззивника сумата от 2350,38 лв. (две хиляди триста и петдесет
лева и тридесет и осем стотинки), представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 02.08.2017г. до 30.10.2017г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в
***, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/11.09.2018г., на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, уредено в ПИКЕЕ и ЗЕ, както и на констатациите на метрологичната проверка
от БИМ за неточна работа на СТИ. При извършена проверка е установена липса на
пломба на ЕМТ щит, както и физически повредена, но налична пломба на
производител. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за
присъждане на направените съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
И.С.И. срещу „Енерго-Про продажби” АД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата
от 2350,38 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 02.08.2017г. до 30.10.2017г., след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ се в ***, с
клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/11.09.2018г.
По
твърдения в исковата молба ищецът е потребител на електроенергия за посочения обект
на потребление. Страната поддържа, че при проверка на текущите си задължения е
установила, че има задължение към ответното дружество в размер на 2350,38 лв.,
начислено служебно за периода от 02.08.2017г. до 30.10.2017г. въз основа на
съставен от „Енерго-про мрежи” АД констативен протокол, за която сума
ответникът е издал фактура № **********/11.09.2018г. Счита, че не дължи
въпросната сума, по аргумент че корекционната процедура е незаконосъобразна,
тъй като е извършена едностранно, без присъствието на абоната или негов
представител, при липса на правно основание за същата и поради неправилен и
незаконен начин и методика на изчисляване на сумата. Оспорва констативния
протокол, въз основа на който е начислена последната, с твърдения че същият е
съставен в нарушение на нормативните изисквания и съдържанието му е
невярно.
Отделно от това ищецът поддържа, че допълнително начисленото количество
електроенергия не е реално потребено в обекта за посочения период, както и че
средството за търговско измерване не е манипулирано от него или негов
представител, поради което липсва негово виновно поведение като предпоставка за
ангажиране на отговорността му.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че
процесната сума представлява стойността на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди, че на 30.10.2017г. е извършена проверка на
процесния електромер от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД (с актуално
наименование „Електроразпределение Север“ АД) в присъствието на член на
домакинството на абоната – негова съпруга, и един независим свидетел, при която
е установена липса на пломба ЕМТ щит, както и физически повредена, но налична
пломба на производителя, поради което измервателният уред е подменен с нов,
като за проверката е съставен констативен протокол № 11251075. Демонтираното
средство за търговско измерване е изпратено за експертиза в Българския институт
по метрология (БИМ), при която е констатирано, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера – в корпуса е добавено устройство за дистанционно
въздействие, чуждо за схемата, в резултат на което СТИ не отговаря на
техническите изисквания и не отчита цялата потребена в обекта на абоната
електроенергия. Излага, че въз основа на резултатите от експертизата на
07.09.2018г. „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция за
периода от 02.08.2017г. до 30.10.2017г. – 12634 кВтч, изчислени по установената
в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ методика. Посоченото количество
електроенергия е остойностено с издадена от ответника фактура №
**********/11.09.2018 г. в размер на 2350,38 лв., за което абонатът е уведомен
с писма от „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про продажби“ АД.
Поддържа, че фактическият състав, от който възниква правото на доставчика да
извърши корекция в сметката на абоната, не включва като елемент виновно поведение
на абоната в пряка връзка с констатираното неточно измерване на потребеното
количество електроенергия, поради което намира за ирелевантно авторството на
осъщественото неправомерно въздейстие върху процесния електромер.
С
обжалваното решение е уважен предявеният отрицателен установителен иск.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на
сключен помежду им договор за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект
на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в ***, като ищецът се явява битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1103710/30.10.2017 г.
(л. 26-27) се установява, че на 30.10.2017г. служители на „Енерго-Про
мрежи“ АД (с настоящо наименование
„Електроразпределение Север“ АД) са извършили техническа проверка на електромер
с фабричен номер 11250210000917350, отчитащ потреблението за процесния обект. В
резултат на проверката СТИ е демонтирано с цел извършване на експертиза в БИМ и
на негово място е монтирано ново. Съставеният протокол е подписан от
служителите, извършили проверката, от член на домакинството на клиента – негова
съпруга, както и от един свидетел.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
1413/04.09.2018 г. – АУ-Е-000029-64146/31.10.2017 г., според който е извършена
експертиза на СТИ със същия фабричен номер. В протокола е посочено, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера – добавено е устройство за
дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Отбелязано е също, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия и не отговаря на техническите
изисквания.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 07.09.2018 г. е съставено становище от
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер
на 12633,84 кВтч за периода от 02.08.2017г. до 30.10.2017018г., в което е
посочено, че корекцията е извършена в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“
от ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението.
За стойността на 12634 кВтч, възлизаща в размер на
2350,38 лв., от страна на „Енерго-Про продажби“ АД е издадена фактура №
**********/11.09.2018г.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че схемата на свързване на
процесното СТИ не е променена и не са констатирани данни за техническа
неизправност на електромера от продължителна употреба, освен от неправомерното
вмешателство, което е причина да се наруши основаната функция на измервателния
уред – точно отчитане на консумираната ел. енергия при задействано допълнително
устройство. В резултат от последното доставената в обекта електроенергия
преминава от захранващия кабел към абоната, но част от същата не се отчита от
електромера. Според експортното заключение допълнително начисленото
количество електронергия може да бъде реално доставено и потребено за период от
90 дни и направените изчисления за нейното остойностяване са математически
точни, съответстващи на техническите условия на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ. При изслушването на вещото лице, инж. Лидия Босева излага, че
изчисленията са направени на базата на пропускателната способност на
измервателния уред (80 ампера). Допълва, че при незадействано допълнително
устройство, СТИ измерва точно и че за поставянето му в електромера е необходимо
да бъде свалена ведомствената пломба от капачката на клемния блок, както и
пломбата, с която е защитен капакът.
От
разпита на ангажирания от ответника свидетел – Таня Орозова се установява, че
последната е участвала при извършването на техническата проверка в процесния
обект на 30.10.2018г. и е подписала лично съставения за целта протокол.
Свидетелят излага, че за да бъдат допуснати до ел. табло на обекта е следвало
да преминат през охраната там, а също и че на проверката е присъствало лице,
представило се за съпруга на абоната, и още едно лице от женски пол. Пояснява,
че при демонтиране на СТИ не се нарушават пломбите на същото.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 48,
ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни.
Буква „б” на чл.48, ал.1, т.1 от
ПИКЕЕ сочи, че за битови клиенти, какъвто е и настоящия случай, при липса на
точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета
от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса
на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. От изслушаното заключение по съдебно – техническата експертиза се
установява, че въззиваемият дължи на въззивното дружество процесната сума,
съобразно посочената методология.
От друга страна,
следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56
от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност
нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 30.10.2017г.
Същевременно, в
действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила
и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата 2350,38 лв., претендирана като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 02.08.2017г. до 30.10.2017г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя
за основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество,
доставчик на ел. енергия, по който е налице трайна съдебна практика,
разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството е приключило в едно
съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по
правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 400
лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от
10.01.2019г., постановено по гр.дело № 13935/2018г. на Варненския районен съд, LІ-ви състав, с което е
прието за установено, че И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Приморски парк
536 385, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****, Варна Тауърс – Г сумата от 2350,38 лв. (две хиляди
триста и петдесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща стойността
на допълнително начислена електроенергия за периода от 02.08.2017г. до
30.10.2017г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в ***, с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/11.09.2018г., на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, Варна
Тауърс – Г да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Приморски парк 536 385
сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: