№ 7791
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110155490 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „К. И. К.“ ООД срещу „К. БГ“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 82
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 550,91 лв.,
претендирана като обезщетение, дължимо от цедента на цесионера поради
несъщестуване на вземането, прехвърлено от ответника в полза на ищеца по силата
на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., ведно със законната
лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.02.2022 г. срещу продажната цена от 19 550,91 лв. ответното дружество е
цедирало на ищеца вземания, които преди това ответникът е придобил по силата на
Договор за цесия от 27.03.2020 г., сключен с „Ю. Б.“ АД като цедент, а именно
вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Бизнес
помещения“ – покупка № Д0576/15.10.2007 г., сключен между „Ю. Б.“ АД /в
качеството на универсален правоприемник на Д. Б. АД/, и ЕТ „С. - С. Л.“. Твърди,
че към датата на първата цесия /27.03.2020 г./ общият размер на прехвърлените
вземания възлизал на сумата от 181 907,23 лева. Ищецът твърди, че е заплатил
продажната цена по договора за цесия с ответника на 22.02.2022 г., от която дата
договорът влязъл в сила. Сочи, че на същата дата бил подписан и Приемо-
предавателен протокол, както и че в Приложение № 1 към договора било посочено,
че във връзка с вземането е образувано изпълнително дело № 17/2018 г. при ЧСИ
Х. П., рег. № ***, район на действие ОС – Пазарджик. Твърди, че по силата на
договора цедентът е гарантирал, че вземанията са действителни и валидно
съществуващи.
Твърди още, че към момента на прехвърляне на вземанията /22.02.2022 г./ е
било висящо производството по отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК,
предявен от С. А. Л. срещу „Ю. Б.“ АД, за установяване недължимост на
1
вземанията предмет на описаните прехвърлителни сделки, по което дело
ответникът „К. БГ“ АД бил конституиран като трето лице помагач на страната на
ответника на 17.09.2021 г., на която дата ответникът най-късно е узнал за
образуваното исково производство за оспорване на вземанията. Сочи, че на
28.03.2022 г. по предявения иск е постановено решение № 653/28.03.2022 г. на
СГС, I – 7 състав по гр.д. № 5860/2021 г., с което искът с правно основание чл. 439
ГПК е уважен, като е признато за установено, че С. А. Л. не дължи сумата от
198 607,89 лева, която сума била предмет на изпълнително дело № 2019***0401011
на ЧСИ Х. П., рег. № *** от КЧСИ, поради погасяване правото на принудително
изпълнение по давност в периода от 30.08.2013 г. до 30.08.2018 г., както и е уважен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1980 лв., получена
без основание, като ответникът е осъден да заплати и разноски по делото. Твърди,
че декларацията на ответника за съществуване на вземането към датата на цесията
била невярна като неотговаряща на действителността. Поради изложеното счита,
че ответникът носи отговорност пред цесионера за несъществуване на вземането
на основание чл. 13, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 3 от Договора за цесия и
по силата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, на което основание претендира връщане на
продажната цена. Предвид гореизложеното иска претенцията му да бъде уважена.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание.
Твърди, че към датата на цесията вземането е съществувало, като едва след това е
постановено решението, в което е прието, че то е погасено по давност. На
следващо място счита, че ищецът е бездействал, като не е встъпил в това съдебно
производство. Поддържа, че приложението на диспозитивното правило на чл. 100,
ал. 1 ЗЗД в случая било изключено от уговореното между страните в договора за
цесия в клаузата на чл. 8 от същия, по силата на която цесионерът следвало да
замести цедента по всички производства за вземанията, както и че всички ползи,
разходи, разноски или вреди от такова производство оставали за сметка на
купувача. Счита, че ищецът не бил положил грижата на добрия търговец да проучи
състоянието на вземането, както и че е могъл да узнае за висящото съдебно
производство, ако се е конституирал по изпълнително дело, за което цесионерът
бил уведомен при сключване на договора, както и че ако се е конституирал по това
изпълнително дело, е щял да установи, че то е спряно поради образуван исков
процес по чл. 439 ГПК. Поддържа, че уговарянето на подобни клаузи, които да
изключват отговорността на цедента, били обичайна практика, и цесионерът
следва да носи риска. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни между страните в доклада по делото са отделени следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., по силата на който, срещу
продажната цена от 19 550,91 лв. ответното дружество е цедирало в полза на ищеца
вземания, които преди това ответникът е придобил по силата на Договор за цесия
от 27.03.2020 г., сключен с „Ю. Б.“ АД като цедент, а именно вземания на банката,
произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ – покупка
№ Д0576/15.10.2007 г., сключен между „Ю. Б.“ АД /в качеството на универсален
правоприемник на Д. Б. АД/, и ЕТ „С. - С. Л.“; че продажната цена от 19 550,91 лв.
по процесния договор за цесия е заплатена от ищеца на ответника.
2
От представения по делото Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
22.02.2022 г., сключен между „К. БГ“ АД, като цедент, и „К. И. К.“ ООД, като
цесионер, се установява предметното съдържание и конкретните договорености
между страните, тълкуването на които поражда между страните спора от правна
страна. Съгласно чл. 8 от договора е предвидено след датата на влизане в сила, във
връзка с всички висящи или бъдещи производства във връзка с вземанията или
обезпеченията, в които продавачът взема участие към датата на влизане в сила 1.
купувачът да замести продавача като страна в такова производство, а ако
заместването е невъзможно, да встъпи във всички такива производства, като
продавачът се задължава да му оказва необходимото съдействие. Във всички
случаи (независимо дали купувачът е конституиран като страна по
производството) купувачът се задължава да вземе всички необходими решения и
въз основа на пълномощията от продавача да предприеме всички необходими
действия в хода на тези производства. Във всеки случай независимо дали
купувачът е конституиран като страна по производството, страните се съгласяват
че продавачът следва да прекрати фактически участието си в производството след
датата на влизане в сила, като купувачът да остане изцяло отговорен за хода и
резултатите от производството; 2/ всички ползи, разходи, разноски или вреди от
такова производство, включително окончателното съдебно решение или
изпълнително нареждане или изпълнителен лист, издаден в полза на или срещу
продавача във връзка с това производство, са в полза на или за сметка на купувача.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от договора, продавачът декларира и се задължава да
отговаря спрямо купувача до размера на получената продажна цена за
прехвърлянето на вземането, че към датата на влизане в сила по отношение на
вземанията, които той прехвърля по договора, същите съществуват, не са погасени
на каквото и да е основание и подлежат на принудително изпълнение, както и че
обезпеченията на тези вземания съществуват към датата на подписване на
договора.
Съгласно удостоверение с изх. № 7799/24.02.2025 г., издадено от ЧСИ Х. П.,
рег. № *** в КЧСИ, район на действие ОС – Пазарджик, се установява, че за
вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден на 18.11.2011 г. по ч.гр.д.
№ 4811/2011 г. на РС Пазарджик с кредитор по изпълнителния лист „Ю. Е. Д. Б.“
АД и с длъжник С. А. Л., има образувани няколко последователни изпълнителни
дела. Първото от тях е било номер 20125220401324, образувано на 20.06.2012 г. с
взискател „Ю. Е. Д. Б.“ АД при ДСИ при РС Пазарджик. Същото е изпратено на
10.01.2018 г. за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Х. П., като при
последния е образувано изпълнително дело № 2018***0400017. То е прекратено на
12.06.2018 г. с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
перемпция, като „К. И. К.“ ООД не е страна по същото.
Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист на 05.11.2019 г. отново
по молба на „Ю. Б.“ АД е образувано и.д. № 2019***0401011. По това дело
на26.10.2020 г. на основание чл. 429 ГПК като взискател на мястото на „Ю. Б.“ АД
е конституиран „К. БГ“ АД въз основа на договор за цесия от 27.03.2020 г. Делото е
прекратено на 10.01.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК въз основа на
влязло в сила решение по гр.д. № 5860/2021 г. на СГС, като отново „К. И. К.“ ООД
не е страна по същото.
Не се спори, а и се установява по делото, че с влязло в сила Решение №
653/28.03.2022 г. по гр.д. № 5860/2021 г. по описа на СГС, I – 7 състав, е уважен
3
предявеният от С. А. Л. срещу „Ю. Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за несъществуване на вземането – предмет на
гореописаните договори за цесия, предмет на изпълнение по и.д. №
2019***0401011 при ЧСИ Х. П., поради погасяване на правото за принудително
изпълнение по давност, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД за връщане на сума във връзка с договора за кредит, като платена без
основание. В мотивите на съдебния акт е прието, че погасителната давност за
вземането, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, е изтекла на 30.08.2018 г.
Решението е постановено с участието на „К. БГ“ АД като трето лице помагач
на страната на ответника. Ето защо установеното в мотивите на съдебното
решение е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага или го е привлякла. От това решение се установява, че към датата на
прехвърляне на вземанията с втората цесия с цедент „К. БГ“ АД и цесионер „К. И.
К.“ ООД – 22.02.2022 г., цедентът несъмнено е бил наясно с наличието на висящо
производство по оспорване на вземането, съдебното дирене по което е приключило
на 08.02.2022 г. – преди датата на договора за цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за
цесия между страните, заплащане на продажната цена, размера на обезщетението,
дължимо от цедента поради несъществуване на вземането.
В тежест на ответника е да установи съществуване на вземането към датата
на прехвърлянето му, както и наличието на основание за изключване на
отговорността на цедента.
Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗЗД цедентът отговаря за съществуване на вземането
по време на прехвърлянето, ако то е възмездно. Отговорността за съществуване на
вземането възниква по силата на закона и без да се договаря. В съдебната практика
и доктрината е прието, че терминът „съществуване на вземането“ трябва да се
тълкува разширително – чл. 100, ал. 1 ЗЗД намира приложение както в случай, че
вземането не съществува, така и когато вземането е нищожно, унищожаемо,
непрехвърлимо, прекратено, погасено по давност или принадлежи на друго лице,
както и ако е погасено поради изпълнение, прихващане, сливане, опрощаване,
даване вместо изпълнение или новация, а така също и в случай, че длъжникът
унищожи или развали сделката, от която произтича цедираното вземане.
На първо място, от материалите по делото се установява несъществуване на
вземането към датата на цесията, въз основа на която същото е прехвърлено на
ищеца. Неоснователно е възражението на ответника, че към датата на
прехвърлянето вземането е съществувало, доколкото съдебното решение, с което е
уважен отрицателния установителен иск на длъжника, е постановено и влязло в
сила след датата на процесната цесия - 22.02.2022 г. Съдебното решение по
установителния иск само установява правното положение и дава яснота в
отношенията между страните така, че правният спор да бъде разрешен със сила на
пресъдено нещо. То не налага правна промяна, както решенията, с които се
уважава конститутивен иск за упражняване на потестативно право. Погасителната
давност е материалноправен институт, чието течение, спиране и прекъсване се
4
регулира от императивните норми на чл. 110-120а ЗЗД и в този смисъл тя настъпва
с изтичане на определения период от време, в случая 5 години, независимо дали
това ще бъде установено с влязло в сила съдебно решение. Доколкото тя не се
прилага служебно, длъжникът може да възрази за изтичането в рамките на
висящо исково производство за вземането, както и разполага с правен интерес за
упражняване на процесуалната възможност да отрече със сила на пресъдено нещо
правото на принудително изпълнение, като предяви отрицателен установителен
иск за несъществуване вземането на кредитора си или за погасяването му по
давност. В случая е установено, че погасителната давност за вземането е изтекла на
30.08.2018 г., поради което по смисъла на чл. 100 ЗЗД същото не е съществувало
към момента на сключване на договора за цесия между страните по делото –
22.02.2022 г.
На следващо място неоснователни са доводите на ищеца за ограничаване на
отговорността на цедента на основание чл. 8 от договора за цесия. Действително
нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна и позволява страните да ограничават
тази отговорност, включително да се съгласят, че цедентът няма да отговаря за
съществуването на вземането. Такава уговорка в процесния договор няма.
Напротив, по силата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от същия цедентът изрично е поел
гаранция за съществуване на вземането до размера на продажната цена. При това
разпоредбата на чл. 8 от договора за цесия, по силата на която цесионерът следвало
да замести цедента по всички производства за вземанията, както и че всички ползи,
разходи, разноски или вреди от такова производство оставали за сметка на
купувача, не е приложима в отношенията между страните по делото и не може да
се ползва като основание за ограничаване на отговорността на цедента. Цедентът е
бил конституиран като подпомагаща, а не главна страна в процеса. Процесуалният
закон не регламентира възможност за заместване на подпомагаща страна,
респективно ищецът по настоящото дело не е могъл да встъпи в производството по
гр.д. № 5860/2021 по описа на СГС на мястото на цедента. Поначало встъпването в
процеса и заместването на главната страна е било теоретично възможно чрез
последователни замествания по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК, вр. чл. 222 ГПК, но в
случая това е било и практически неприложим способ – съдебното дирене и
устните състезания по исковото производство са приключили на 08.02.2022 г. –
преди сключване на договора за цесия на 22.02.2022 г.
Не на последно място, за неоснователни съдът намира и съображенията на
ответника, че ищецът, като лице, което извършва стопанска дейност по занятие, е
следвало да проучи вземането и да положи грижата на добрия търговец, при което
сам да извърши преценка относно сключване на сделката и параметрите .
Дължимата професионална грижа не прехвърля риска от сделката на
приобретателя и не изключва задължението на насрещната страна за предоставяне
на необхоД.та преддоговорна информация, нито дерогира приложението на
принципа за добросъвестност, на общо основание приложим във всички сфери,
включително в стопанския оборот. Във връзка с оценката на риска, респективно и
за определяне на цената по сделката, цедентът следва да даде на цесионера
информация за длъжника и дали той има възражения против плащането. Именно
във връзка с информацията, с която разполага и предоставя на цесионера, цедентът
поема отговорност и дава гаранция за съществуване на вземането. Последната
акцентира на доверието между страните по правоотношението, и в случай, че
цедентът имаше легитимно право да прикрива информация с цел извличане на (по-
5
голяма) полза от сделката, то гаранцията, която в процесния случай цедентът дава
по силата на чл. 12 от договора, би била лишена от съдържание. Нещо повече,
отговорността на цедента по силата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД се ангажира независимо
дали цедентът е знаел за несъществуване на вземането, а така също и ако беше
предупредил цесионера. По аргумент от по-силното основание тази отговорност
поема и когато е знаел или според обстоятелствата е допускал, че вземането не
съществува, както е при наличието на висящо съдебно производство по
оспорването му поради погасяване на правото за принудително изпълнение по
давност. Ето защо възраженията на ответника, че
ищецът не е положил грижата на добрия търговец да се информира за състоянието
на вземането и хода на изпълнителните дела, не изключва отговорността на
цедента по чл. 100, ал. 1 ЗЗД.
Предвид горните съображения, съдът намира, че е налице основание за
ангажиране на отговорността на цедента на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД и чл. 12,
ал. 1, т. 1 от процесния договор за цесия. Искът, като основателен, следва да бъде
уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Съобразно представения списък за разноски и доказателства за плащането
им ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 1 322, 03 лв.,
представляваща направени по делото разноски (за държавна такса в размер на 782,
03 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 540, 00 лв.).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. БГ“ АД“, ЕИК ********* да заплати на „К. И. К.“ ООД,
ЕИК ********* на основание чл. 100, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, вр. 82 ЗЗД сумата от
19 550,91 лв., представляваща обезщетение, дължимо от цедента на цесионера
поради несъществуване на вземането, прехвърлено от ответника в полза на ищеца
по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.02.2022 г., ведно със
законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К. БГ“ АД, ЕИК ********* да
заплати „К. И. К.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1 322, 03 лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6