Р Е Ш Е Н И Е
№…........../08.04.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18321 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
чрез адв. С.К., срещу „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, Западна промишлена зона, представлявано от Ш.К.–
управител, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца,
извършено със заповед № 90/12.10.2018 г. и неговата отмяна, както и за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност - „митнически
брокер“.
По твърдения в исковата молба, между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор № 7/01.03.2000 г., по което ищецът е изпълнявал длъжността
„митнически брокер“. Ищецът твърди, че с експертно решение № 467 от 19.02.2018
г. на ТЕЛК – Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, на същия е
определена трайно намалена работоспособност 54 % с дата на инвалидизиране
19.02.2018 г. и срок от три години, като според експертното заключение лицето
може да изпълнява заеманата от него длъжност „митнически агент“ при спазване на
противопоказните условия на труд. Решението не е обжалвано от работодателя и
същото е влязло в сила. Поддържа, че по молба на ответника от 25.04.2018 г.
ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна е
издала ново решение № 1315 от 14.05.2018 г., според което освидетелстваното
лице не може да изпълнява длъжността „митнически брокер“ и следва да бъде
трудоустроено на подходящо работно място, съобразно посочените противопоказните
условия на труд. Въпросното експертно решение е обжалвано от ищеца пред НЕЛК,
като с постановеното експертно решение № 785 от 13.09.2018 г. е потвърден
обжалваният акт и са разширени и допълнени противопоказните условия на труд.
Срещу решението на НЕЛК е подадена жалба от ищеца, по повод на която е
образувано адм. дело № 3094/2018 г. по описа на
Административен съд – Варна, висящо към настоящия момент. Излага, че със
заповед за трудоустрояване № 718/12.10.2018 г. ищецът е преназначен на
длъжността „портиер“. Твърди, че при връчването на заповедта на 12.10.2018 г. е
възразил писмено срещу заемането на посочената длъжност, тъй като същата е
неподходяща за него. В резултат от отказа на ищеца да заеме предложената му
длъжност, със заповед № 90/12.10.2018 г. ответникът е прекратил трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. Ищецът намира уволнението
за незаконно, с аргумент че между страните е налице спор по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване по въпроса дали предлаганата длъжност
„портиер“, която не е изрично посочена в експертното решение, е подходяща за
него. Счита, че по повод на този спор работодателят е бил длъжен да изиска
становището на НЕЛК и до произнасянето на здравния орган отказът му да заеме
предложената длъжност не е основание за неговото уволнение. Отделно твърди, че
решението на НЕЛК не е влязло в сила, поради което намира, че не е налице
основание за неговото трудоустрояване.
По изложените аргументи моли да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението, извършено с процесната заповед, и да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „митнически брокер“.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че страните са
били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
7/01.03.2000 г. и допълнително споразумение към него от 01.01.2017
г., както и че същото е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ със
заповед № 90/12.10.2018 г. Твърди, че в изпълнение на експертното решение на
НЕЛК и в установения в чл. 317, ал. 3 КТ седемдневен срок от получаването му,
въз основа на решение на Комисията по трудоустрояване при ответника,
обективирано в протокол от 12.10.2018 г., работодателят е предложил на ищеца
подходяща работа от одобрения списък на длъжностите при трудоустрояване, а
именно длъжността „портиер“. Счита, че посочената длъжност отговаря изцяло на
предписанията на медицинския орган и съответства на издаденото в тази връзка
становище с изх. № 280/11.10.2018 г. на „Служба по трудова медицина при МЦ
Младост – Варна“ ЕООД. Намира, че решението на НЕЛК и становището на Службата
по трудова медицина са задължителни както за работодателя, така и за служителя,
и възраженията на ищеца във връзка с предложената му длъжност са ирелевантни.
За неотносимо към спора счита също висящото административно производство пред
Административен съд – Варна по повод обжалваното решение на НЕЛК. Твърди, че
предложената на ищеца длъжност „портиер“ е подходяща за него, тъй като отговаря
на предписанията на здравните органи и е сред определените работни места за
трудоустрояване съгласно нормативните изисквания.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете.
Идентични възражения поддържа и в открито съдебно заседание.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е сключен трудов
договор № 7/01.03.2000 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността
„митнически брокер“ при ответното дружество. Същото се потвърждава и от
представеното допълнително споразумение № 089/01.01.2017
г. по трудов договор № 7/01.03.2000 г. (л. 9), от което се изяснява още, че
трудовият договор е безсрочен.
От съдържанието на приложеното експертно решение № 1315
от 14.05.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.
Анна“ – Варна (л. 11) се установява, че решението е издадено по повод
освидетелстване на ищеца Т.Е.Ч., като на същия е определена 54 % трайно
намалена трудоспособност за срок от три години – до 01.05.2021 г., отразени са
противопоказни условия на труд - тежък физически труд, значително нервно
психическо напрежение, продължително вървене и правостоене,
и е издадена трудова препоръка за трудоустрояване на лицето на подходящо
работно място, съобразено с посочените противопоказни условия на труд.
Експертното решение е
обжалвано и потвърдено с решение № 785 от 13.09.2018 г. на НЕЛК (л.12), срещу
което е подадена жалба от ищеца, по повод на която е образувано адм. дело № 3094/2018 г. по описа на Административен съд –
Варна, висящо към настоящия момент (л. 21-22). Последното обстоятелство се
потвърждава и от извършена служебна справка в деловодната система на
Административен съд – Варна.
Въз основа на експертното
решение на НЕЛК ответното дружество е издало заповед № 718/12.10.2018 г. за
трудоустрояване (л. 14), според която ищецът се преназначава на длъжност
„портиер“, считано от 15.10.2018 г.
Във връзка с посочената заповед по делото е представен
списък на определените подходящи места и длъжности за трудоустрояване на лица с
намалена трудоспособност за 2018 г. (л. 31), сред които фигурира длъжността
„портиер“, становище с изх. № 280/11.10.2018 г. на Службата по трудова медицина
към МЦ Младост – Варна ЕООД (л. 32) и протокол от заседание на Комисията по
трудоустрояване към „Х.Б.К.“ ЕООД № 1/12.10.2018 г. (л. 34). Според становището
на комисията, отразено в последния документ, ищецът следва да бъде трудоустроен
на длъжност „портиер“, тъй като само при тази длъжност липсват всички
противопоказни условия на труд, определени в експертното решение на НЕЛК.
Заповедта за
трудоустрояване е връчена на ищеца на 12.10.2018 г., като служителят е отказал
да заеме предложената му длъжност „портиер“ с възражения, че същата не е
подходяща за него – безспорно по делото обстоятелство, което е видно и от
ръкописния текст, изписан на гърба на заповедта (л. 14).
Предвид отказа на ищеца и
направените от него възражения, работодателят е издал заповед № 90/12.10.2018
г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2,
т. 5 КТ (л. 8).
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
По иска за признаване за незаконно на уволнението на ищеца и неговата
отмяна в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на
посоченото в заповедта основание, в случая - чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. Въпросната
разпоредба предвижда, че работодателят прекратява трудовия договор без
предизвестие, когато работникът или служителят откаже
да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване.
Трудоустрояването
като институт, осигуряващ специалната закрила на лицата с намалена
работоспособност, е регламентиран в чл. 314 и сл. КТ, както и в Наредбата за
трудоустрояване, приета
с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. Нормативната уредба
предвижда, че работник или служител, който поради болест или трудова
злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за
здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при
облекчени условия, се трудоустроява на друга или същата работа при подходящи
условия по предписание на компетентните съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
трудоустрояване здравните органи, в което предписание се определят необходимостта
от преместването и неговият срок, характерът на работата и условията на труда (арг. от чл. 314 и чл. 317, ал. 1 КТ). В заключението на
здравните органи изрично се посочват здравните противопоказания - какви трудови
функции и кои условия на труд са противопоказни за здравето на работника и
каква е работата, която той може да изпълнява без опасност за здравето му, като
работодателят е длъжен на премести работника или служителя на посочената като подходяща
работа в седемдневен срок от получаване на предписанието (чл. 317, ал. 3 КТ).
Според разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване при
спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител
относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния
орган, издал предписанието за трудоустрояване, чието решение, респ. отказ да се
произнесе, може да се обжалва пред съответния орган по експертизата на
работоспособността (арг. от чл. 3, ал. 3 от Наредбата).
Следователно
правопораждащият фактически състав, от който възниква
потестативното право на работодателя да прекрати едностранно
и без предизвестие трудовото правоотношение на работника или служителя на
разгледаното основание, включва два елемента (юридически факти), а именно: 1.) предписание
на съответния здравен орган и 2.) отказ на работника или служителя да заеме
предложената му работа, който не следва да е съпроводен с оспорване на
предложената длъжност като „подходяща“ такава или, при наличието на такова
оспорване – спорът да е разрешен от здравния орган, издал предписанието за
трудоустрояване. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
457 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3110/2013 г., IV г. о., решение № 279
от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 327/2015 г., IV г. о., определение № 529 от
28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2017 г., III г. о., решение №
35/06.03.2015 г. на ВКС по гр. дело № 3483/2014 г. IV г. о., решение № 266 от
24.03.2010 г. на ВКС по гр. дело №
814/2009 г., III г. о. и др.
В
настоящия случай не са осъществени посочените юридически факти, обуславящи
законността на извършеното уволнение.
На
първо място, липсва задължително предписание на компетентния здравен орган, тъй
като решението на ТЕЛК, на което се позовава работодателят, не е влязло в сила
– същото е потвърдено с решение на НЕЛК, но последното е предмет на разглеждане
по висящ административен процес. Доколкото актът на здравния орган
не е стабилизиран, за работодателя не е възникнало и задължението по 317, ал. 3
КТ за неговото изпълнение.
Освен това
отказът на ищеца да заеме предложената му длъжност „портиер“ е съпроводен с
оспорване на работата като подходяща. В експертното заключение липсва посочване
на конкретните длъжности, които са съвместими със здравословното състояние на
служителя при установените здравни противопоказания, поради което в случая е
налице спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за
трудоустрояване. Същият следва да бъде
разрешен от компетентния орган по чл. 3, ал. 1 от Наредбата и до произнасянето
му подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му
от работодателя длъжност, респективно отказът му да я заеме не е основание за
уволнение.
По делото е безспорно установено, че след отказа на ищеца да заеме
предложената му работа като "портиер" трудовото му правоотношение е
било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, без да е взето становище
на здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване, поради което
уволнението е незаконосъобразно.
Обстоятелствата, че предложената длъжност е включена в списъка на
определените подходящи места и длъжности за трудоустрояване, както и че същата
е определена от Комисията по трудоустрояване към „Х.Б.к.“ ЕООД, са ирелевантни. Становището на Службата
по трудова медицина или друг здравен орган не може да замести решението на здравния
орган, компетентен да определи дали предложената работа за трудоустрояване е
съобразена със здравните противопоказания по експертното решение. Подобна
преценка не може да бъде извършена нито от работодателя, нито от гражданския
съд в рамките на производството по съдебно предявения спор за незаконност на
уволнението, тъй като разрешаването на спора по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за
трудоустрояване е изключително правомощие на здравния орган, издал съответното
предписание, чието решение подлежи на обжалване по административен ред.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението
бъде признато за незаконно и отменено.
Предвид обстоятелството, че прекратеното трудово правоотношение е с
безсрочен характер, то и исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ следва да бъде уважена, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „митнически брокер“.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 160 лв., представляваща държавна такса за неоценяемите
искове (по 80 лв. за всеки иск), дължими на основание чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за
правна защита и съдействие от 27.11.2018 г. (л. 7-8), ведно с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнениеТО на Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със заповед № 090/12.10.2018 г.
на управителя на „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
Западна промишлена зона, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението
длъжност – „митнически брокер“ в „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, Западна промишлена зона, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
ОСЪЖДА „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Западна
промишлена зона, да заплати на Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторените в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Х.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Западна
промишлена зона, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, сумата от 160 лв. (сто
и шестдесет лева), на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок, считано
от 08.04.2019 г. – деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: